И… се слагаш в обувките – чистите
И… се пъхваш в ризата – бялата
И… погалваш с ръце сърцето си – топлото
И… му даваш кураж да върви, да тупти…
То си знае посоката.

Един от най-обичаните български актьори завършва ВИТИЗ на „преклонните” 28 години.

Синеок красавец със западняшка визия, който на всички изглежда и звучи като кореняк софиянец, той е нещо ново в контекста на българското кино.

Няма друг актьор в българското кино, който да е станал толкова известен, харесван и обичан след първата си главна роля.

Иван Иванов става любимец на ученичките и жените от всякаква възраст. Както често се случва в киното, ролята на бунтаря създава клише за актьора.

Той е човекът, с чиито реплики жадувахме за любовта, онази чистата, непоклатимата и вечна любов, каквато той някога ни показа във „Всичко е любов”.

Работата на човека на тази планета е да предизвиква възхищение. Да вдъхновиш. Не само с работата си, а просто като се сетиш за някой човек, да си кажеш: „Възхитителен“. Не че е талантлив, че е известен актьор. Не. Просто да предизвика възхищение като едно дете. Човек успее ли това да го постигне в един човек, значи всичко е постигнал.

Ти имаш воля, вяра и живот. Всичко ти е дадено. Казваш ли си: “Аз сега ще вярвам и тогава ще живея”? Не, не можеш да ги разделиш нещата. Аз не си задавам въпроса защо живея. Ами защото живея. Това е феноменът. Облакът задава ли си въпроса: “Аз имам вяра и пускам дъжд”? Като кажеш „вяра”, това те ограничава. Същото е да кажеш “имам цел”. Пак те ограничава. Всяка дума ограничава. Живеенето не ограничава. При живеенето не съществува никакво “трябва”. Просто факт. Когато искаш нещо да постигнеш, казваш “на всяка цена”. Живеенето не е на всяка цена, то не разсъждава.

Малка част от живота е заета от пълните със смисъл моменти. Много често те приключват още преди да започнат, въпреки че осветяват бъдещето, и правят хората, които са създали тези моменти, незабравими.

Целта винаги ще бъде на крачка от теб, докато не чуеш сърцето си.

В човешкия живот е хубаво да се случват случки. А то, пробуждането, все някога идва. Трябва да го чакаме, не да го търсим. Времето не бърза за никъде. И ние не трябва да бързаме. То все някога ще дойде. Пробуждането е индивидуален акт. При мен дойде насън и аз, който в живота си бях написал само едно писмо до майка си в казармата, седнах пред белия лист и написах стихотворение. Давам го на жена ми. Тя чете и пита: „Какво е това?“. „Не знам“, отвръщам аз. „И аз не знам, но е много красиво“. „Чакай, викам, да ти напиша още едно“, после и още едно… Никога не задрасквам. Слагам точка. И край. Така отидох в света на думите. Но сега не ми се пише. Както и не ми се играе. Какво друго можех да правя, освен да остарявам на екрана. Нито чакам следваща роля, нито чакам да се усъвършенствам. Край! Това вече е направено. Защо да го повтарям? И хайде! Живеене! Нищо не може да замени живота. Другото не съществува. Забелязали ли сте, че думите са живи само когато и човекът е жив. Само изречени от жив човек те имат енергията да пърхат и да политат.

Има думи. Има и празни думи!

Най-много ме плаши невежеството. То е в основата на всички беди, то ражда всичко грозно. С него не можеш да се бориш.

Българинът е божествен невежа и това го прави уникален. Той е богоизбран да бъде такъв. Истината е, че ми е интересно да участвам в еуфорията на глупостта.

Всички беди идват от стремежа на човек да задоволи желанията си. Аз съм гордо човешко същество. Не съм разочарован човек. Когато харесвам нещо – крещя. Когато не харесвам – пак крещя.

Животът е дар. Физическото време изтича и е добре да получиш просветление в този живот. Ставаш действащо лице. Иначе не знаеш кой си. Ако осъзнаеш кой си, преставаш да се занимаваш с политика. Излизаш от съня. Отпадат желанията, гордостта, завистта, неведението, алчността и егоизма. Препълнил си чашата и започваш да раздаваш.

Аз мога да се занимавам с всичко, но не искам. Това, което най-много ме интересува е смисълът на човешкия живот, а смисълът е в пробуждането. Най-тъжното нещо е в залеза на живота си човек да се огледа назад и да си каже – пропилях го този живот…

Развитието на сектор “Земеделие” последните седмици може да бъде обобщено с няколко думи – назначаване на кадри от служебния кабинет, свързани с ГЕРБ, докато в някои министерства се уволняват кадри на БСП. Това няма как да не буди притеснение и съответно възниква въпросът какво стои зад тази политика.“ Това пише във Фейсбук бившият земеделски министър Иван Иванов.

Той посочва, че в същото време Бойко Борисов изсипва купища лъжи, чертаейки апокалиптична картина в родното земеделие, забравяйки удобно как превърна сектора в развалина и символ на корупция след изхарчени милиарди европейски и национални средства в няколко програмни периода.

„Резултатът е хиляди залежали проекти в ДФЗ, защото някой е чакал да му се напълни чекмеджето, ширеща се корупция на „Капитан Андреево“, приготвено източване на „Напоителни системи“, разпокъсано земеделско производство и тънещи в нищета малки и средни производители – чакащи поредното подаяние от самозабравилия се тогава премиер и куп други нарушения, за които е сезирана прокуратурата“, припомня Иванов.

„В тази тежка ситуация за страната ни не се говори за така чаканите от земеделците плащания, които успяхме да осигурим с много усилия, а именно близо 3,4 млрд. лева национални и европейски средства, които да бъдат отпуснати до края на годината, гарантирани именно при управлението на БСП в Министерството на земеделието – едно безпрецедентно подпомагане, което вдигна летвата изключително високо“, пише още доскорошният министър, добавяйки, че  няма и дума за работата по Стратегическия план, от който зависят средствата за българското земеделие през следващите пет години и който именно предходното редовно правителство съфинансира с 60%, за разлика от предходните 15%.

„За сметка на това се назначават кадри, свързани с бившите управляващи на различни позиции, докато от ГЕРБ говорят за несправяне в сектора. Прави впечатление, че се правят смени в ръководствата на държавните горски предприятия. Те бяха изправени пред важната задача да осигурят необходимите количества дърва за огрев за българското население за предстоящия тежък зимен сезон. Това може да постави стотици семейства пред невъзможност да осигурят своето отопление на дърва през зимата“, изтъква социалистът.

„Разчитам на разум от страна на сегашното ръководство на министерството и последователност в политиките, които бяха заложени и които имат една единствена цел – да превърнат българския дребен и среден земеделски производител в конкурентен на своя европейски колега, с продукция намираща 100% реализация и у нас и на международните пазари“, пише в заключение Иван Иванов.