Деница Сачева е водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. Започва кариерата си в Министерството на труда и социалната политика, била е началник на кабинета на здравния министър (1999-2001), от 2016-а последователно е заместник-министър на труда и социалната политика, заместник-министър на образованието и науката и социален министър. Разговаряме с нея както за програмата на ГЕРБ-СДС и най-новите предизвикателства пред управлението, така и за политическата криза и шансовете да бъде намерено решение.

– Г-жо Сачева, ГЕРБ-СДС имате мащабна програма от над 200 страници. Кои са спешните задачи, с които бихте сте се заели незабавно, ако направите правителство?

– Спешните мерки са свързани най-вече с овладяването на инфлацията и с контрола, който държавата трябва да упражнява, за да не се допуска спекулативно нарастване на цените. Цената на храната е основен проблем на българските граждани в момента. Виждаме го не само в социологическите проучвания, но и в предизборните срещи в цялата страна. Политическата криза, нестабилността, незнанието какво да очакваш и какво да планираш мъчат всички наши съграждани.

Един от първите невралгични въпроси, който ще бъде поставен в следващото Народно събрание, е за бюджета. Удължителният бюджет изтича на 31 март. Предстоят разгорещени дебати. Не е без значение при какви обстоятелства ще обсъждаме държавния бюджет както за 2023 година, така и за 2024 година.
Едни ще бъдат решенията, ако няма изгледи за стабилно правителство и съвсем други, ако можем да внесем успокоение и направим така, че държавата да се върне обратно в зоната на стабилност, предвидимост и сигурност.

– Служебният финансов министър би тревога за бюджета. Завъртяха се сценарии за фалит на държавата, за заем от МВФ, за риск за валутния борд. Каква е позицията на ГЕРБ-СДС по въпросите, които докладът на МФ поставя? Как да имаме 3 процента дефицит, за да се запази стабилността?

– Като слушах финансовия министър, се върнах назад във времето – през 1996 година, когато еврото беше екю, вземахме заеми от МВФ. Тогава работех в социалното министерство и редовно превеждах на срещите с легендарната за онова време Ан Макгърк. Договаряхме и спешна социална помощ за България от Европейската комисия. Надявам се да има редовно правителство, което да предотврати очертаните преди дни сценарии.

Все пак стана ясно това, за което предупреждавахме – че състоянието на бюджета е в риск. И това се дължи на некомпетентното управление на последното редовно правителство, което беше като орел, рак и щука – уж и ляво, и дясно, а май ултра ляво, особено що се отнася до отношението към общите пари.

Дано не се наложи не само децата ни, но и внуците ни да плащат, за това, че безразсъдни политици взеха решения държавата да харчи повече от това, което може да осигури като приходи.

Очаквам да видя какво ще е предложението за бюджет на служебното правителство за обществено обсъждане в началото на април и тогава може да има по-конкретни коментари. Политиката за замразяване на доходи и облагането на бизнеса с още данъци може да има и обратен ефект, ако не се направи достатъчно сериозна оценка на въздействие. Може да се окаже, че вместо повишена събираемост, ще има повишен ръст на сивата икономика. С други думи – приемам диагнозата, но не съм съвсем съгласна с лечението.

– Ако ГЕРБ-СДС получите възможност да реализирате мащабната си програма, как би изглеждала България в края на един евентуален 4-годишен мандат?

– Стратегическите ни приоритети продължават да са същите. На първо място говорим за запазване на финансовата стабилност на държавата без да променяме данъчната политика. България трябва да може да изпълнява в пълна степен мерките и да управлява договорените по Националния план за възстановяване и устойчивост и останалите европейски програми средства. Страната ни успя да договори значително по-високо финансиране по линия на членството си в ЕС, но сега 7-8 милиарда лева, които могат да се влеят в българската икономика годишно, не се използват.

За последните две години България за първи път е страна донор на ЕС, като нито един от големите проекти по НПВУ и по оперативните програми не се реализират. По-бързото ни приемане в Шенген, в Еврозоната и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също трябва да бъдат общи стратегически цели. Благодарение на тези три членства България ще може да подобри значително икономическия си растеж, а оттам и благосъстоянието на всеки български гражданин. Ползите от Шенген и от еврозоната са безспорни, независимо от страховете, които се насаждат.  Насърчаването на икономическата стабилност и растеж, увеличаване на възможностите да се правят бизнес и инвестиции по-лесно, по-евтино и по-малко рисково ще помогне за това да има нови работни места, да се намали напускането на страната от млади хора и да се повиши стандартът на живот у нас.

Ако трябва да представим визията с конкретни данни, ангажираме се БВП в рамките на четири години да нарасне до 240 милиарда лева. С такива параметри и при този икономически растеж бихме могли в края на управленски мандат да имаме минимална работна заплата в размер на 1500 лева, средна работна заплата от 3000 лева и средна пенсия – 1200 лева. Това е постижимо.

Можем да подобрим ефективността и функционирането на редица публични системи – да довършим например започнатото в образованието, защото то остава наш основен приоритет.

– Какво предвиждате в тази сфера?

– Трябва да се извършат още сериозни стъпки и реформи, особено по отношение на висшето образование, на учебните планове и съдържание, на повишаване на статута на професионалното образование и неговата връзка с бизнеса. Децата, които днес са в първи клас, ще излязат на пазара на труда най-рано през 2040 година и ще останат там до 2080-та. Това изисква качествено нов начин на работа в училищата, така че децата да бъдат подготвени с подходящите знания, умения и отношение, които ще са им нужни за добра реализация.

Здравеопазването също е тема, която избирателите поставят. Но, за да бъдат постигнати значителни промени, които да бъдат усетени от гражданите, мерките трябва да са продължителни.

Важни са и проблемите, свързани с пазара на труда. Все още имаме значителен ресурс от млади хора – 180 000, които нито учат, нито работят. Трябват мерки, за да бъдат приобщени към трудовия пазар. Същевременно, изоставаме от другите европейски държави за привличане на работна сила от други страни. Все още изнасяме работна сила и по-малко успяваме да се възползваме от общия европейски пазар или от трети страни.

– Чуха се скептични коментари за размера на пенсиите. 1200 лева постижимо ли е?

– Да. Говорим за период от четири години. Когато коментираме пенсионния модел, трябва да си даваме ясна сметка, че в момента 60% от бюджета на НОИ идва от данъци, а не от осигуровки.
В дългосрочен план това не е устойчиво и ще доведе дотам, че държавата или трябва да вдигне данъците, или осигуровките, или пенсиите да се плащат със заеми.

– Категорични сте, че промяна в данъчния модел няма да има?

– Това е поет ангажимент. Все още има ресурси и механизми, с които бихме могли да постигнем икономически растеж без да вдигаме данъците. Една от темите, която предстои да бъде обект на сериозни политически дискусии, е темата за бюджетната консолидация и за това, какво може да се направи, така че разходването на публичните финанси да бъде по-ефективно.
В същото време тези между 7 и 8 милиарда лева от европейските фондове и програми, които биха могли да се инвестират в българската икономика годишно, също са възможност за увеличаване на икономическия растеж без да се правят други резки движения.

Когато говорим за повишаване на приходите в хазната, има теми, за които политиците не искат да говорят между два избора – за сивата икономика, за младите, които не са нито в училище, нито работят. Към тях прибавям и тревожните данни, които изнесе БАН – че висок процент от младите хора не искат да имат трудови договори. Не желаят да плащат осигуровки и данъци.

– Това не е ли показател за недоверие към държавата, за отчуждение от институциите?

– Да, това е израз и на недоверие, и на отчуждение.
Но, към проблемите на трудовия пазар поставям и голямата задлъжнялост на българските граждани. Много хора имат дългове към фирми за бързи кредити и това в последните години непрекъснато променя ситуацията. Хората не искат да имат законни и трудови договори, за да не им се удържат средства за погасяване на дълговете.

Беше време, когато обвинявахме работодателите за това, че не са достатъчно коректни в трудово-правните отношения. Сега е обратното – върху тях има натиск от страна на служители, които не искат да получават официално пълния си размер на доходите.
Всички тези теми са сериозни и изискват политически решения, които може и да не са симпатични на обществото, но трябва да бъдат взети рано или късно. Трябва да излезем от тази спирала от избори и от бюджетния популизъм, който се практикува.

– Какво имате предвид под „бюджетен популизъм“?

– Ще дам пример с отпадането на таксите за детските градини. Всички приветстват мярката, но една голяма част от таксите се използваше за храната на децата. Когато детските градини са лишени от тези приходи, се намалява качеството на храната, тъй като разходите трябва отнякъде да бъдат компенсирани.

– Говорите за сериозни политически решения, за нуждата да излезем от спиралата на изборите. Това предполага редовно правителство с осигурено парламентарно мнозинство, което да действа решително. Оптимист или песимист сте за възможността този път да се излъчи кабинет?

– В средата на кампания нямам друг избор освен да бъда оптимист. От предизборните си разговори разбирам, че гражданите няма да допуснат вече да бъдат питани какво трябва да се случи в България. Те четири пъти изпратиха ясно послание – няма да дадат на нито една политическа партия своето пълно доверие.

Обществото очаква правителство, което ще намери необходимия консенсус. Дали ще е коалиционно, дали ще бъде с конкретни приоритети и програма, в обществото има хора с много и различни интереси. Някои искат да се движат по-бързо, по-дигитално, по-европейски. Има и хора с по-консервативни разбирания, които не могат да свикнат с динамиката. Всички имат своето право да искат да живеят хармонично в една обща държава. Трябва да свикнем с това и да приемаме демокрацията такава, каквато е. Хората са гласували, не трябва да ги питаме какво мислят докато резултатът се хареса на някоя партийна централа.

Има държави, където не се допуска канонада от избори. Там изборите са регламентирано веднъж на четири години и какъвто е изборът, такъв. Оттам нататък политиците сядат на една маса, разбират се каква да бъде програмата, работят и чакат следващите избори.

– Очевидно е, че търпението на гражданите се изчерпва. Според електоралните нагласи към този момент с коалицията ПП-ДБ сте на кантар за първа политическа сила. При какви условия бихте направили правителство с тях при този критичен тон, който доминира и от двете страни?

– Критичният тон няма как да изчезне, защото това би означавало да бъдем лицемерни и да прикриваме факти, които не са в полза на обществото. Критичният тон не би трябвало да пречи на конструктивни разговори тогава, когато трябва да се вземат решения, свързани с развитието на страната. В краткия мандат на предишното Народно събрание по предложение и с гласовете на ГЕРБ-СДС бяха приети например компенсациите за цените на електроенергията за бизнеса. По този начин не само че бяха спасени българските компании, но бяха запазени и работни места. Битовите потребители останаха на регулирания пазар на електроенергия до 2026 година.

Бяха взети решения, свързани с формулата за социалните плащания и от 1 юни с 22% нараства социалната подкрепа и се увеличава броят на хората, които имат право да я получават.
Беше осигурен стратегическият план за земеделието и неговото прилагане. Бяха приети решения и в областта на образованието като това за помощта от първи до четвърти клас за всички ученици. Да прибавим и решенията за изплащане на пенсии при забавен ТЕЛК.

Накратко – критичният тон никога не ни е пречил да се вземат решения в полза на хората. Проблемът е, че не може повече да правим кръпки и да си играем на спешна помощ – възниква проблем и го решаваме набързо. Има теми, които изискват време, дългосрочно прилагане и солидно парламентарно мнозинство, за да могат да се случат.

– Има неща, които ви свързват с ПП-ДБ, особено по отношение на евроатлантическите решения, ценности, партньорство. А какво ви разделя?

– Най-много ни разделя популизмът. Когато се зараждаше „Продължаваме промяната“, нейните представители непрекъснато говореха за нови и смели решения, които ние от ГЕРБ, виждате ли, сме се страхуваме да предприемем. Но, когато те имаха възможност да управляват, не се заеха с трудните решения. Например – за пенсиите. Партиите, които формираха предишното коалиционно управление сами записаха, че в рамките на шест месеца ще направят преглед на съществуващите решения и ще дадат предписания и мерки как пенсионната система да укрепне, как да се подобрят солидарността и справедливостта. Такъв анализ така и не видяхме. Видяхме обратното – бюджетен популизъм, при който се стигна дотам, че последните добавки от 60 лева влязоха завинаги в пенсиите дори и за хора, които се пенсионират днес.

Второто, което ни разделя, е, че ние никога няма да приемем да се отрича постигнатото в трите правителства на Бойко Борисов. Да се твърди, че всичко е било в разруха, в застой и че всичко започва от днес, е арогантно.

Няма как да бъдат отречени факти за построените инфраструктурни обекти, за подобряването на икономическите показатели, за запазването на работни места – над 300 000 по време на Ковид-кризата. Връщането на почти 50 000 деца в училище, над 2 милиарда лева допълнителни средства бяха инвестирани в образованието. Реформите не могат да станат за един ден, но има много сектори, в които през тези години бе постигнат значителен напредък. Да се отрича всичко и да се започва от нула на всеки десет години е контрапродуктивно за благосъстоянието на хората.

Разделя ни и непрекъснатото търсене на сламката в окото на другия и незабелязването на гредата в собственото си око. Ние търпим чудовищни обвинения без доказателства, а същевременно нарушенията на Конституцията, разхищението на публични средства през посредници за газа например, съсипването на сектор „Земеделие” заради измислени и нереализирани схеми за 1 млрд. лв. за зърно и други, се замитат под килима и се приемат равнодушно от тези, които зоват за морал и върховенство на закона.

В предишния парламент от ГЕРБ-СДС се обявявахме и срещу т.нар. пропаганда със заглавия на законопроекти. Хващат колегите от ПП или от ДБ една тема, слагат я като заглавие на законопроект и оттам нататък започват да оказват натиск той да бъде приет – включително обществен и медиен натиск. В същото време качеството на самия законопроект няма значение за тях. Така беше със законопроекта за анонимните сигнали, за чието приемане имаше огромен натиск, тъй като беше част от Плана за възстановяване и устойчивост. Но, ако беше приет в първоначалния си вариант, той най-вероятно щеше да насърчи културата на доносничество, а не да създаде защитени свидетели.

Много се говори и за законопроекта за промени в Наказателния кодекс. Той беше внесен на 30 декември 2022 г. при ясното съзнание, че мандатът на парламента ще бъде кратък и непрекъснато се упражняваше натиск за неговото приемане.

Сега и самият служебен министър Крум Зарков, и неговият заместник твърдят, че преработват законопроекта. Следователно не е трябвало да бъде приет толкова бързо.

Същото беше с проекта за трудовата миграция или т. нар. „сини карти“. Тема, която се очакваше от бизнеса, за да се облекчи режимът и да могат да се привличат повече таланти за всички индустрии от високите технологии. Този законопроект беше приет, след като от страна на ГЕРБ-СДС бяха внесени почти 20 страници поправки. Мога да изброявам още и още. Кой от нас е против дигитализацията на трудовите книжки? Никой. Но вместо да се създаде електронен регистър в НОИ или в НАП, където се съдържа информацията за трудови договори, колегите от ДБ предлагат да се създаде трети регистър в Агенцията по заетостта, която винаги се е занимавала само с безработните и която нито има капацитет, нито възможности за подобно нещо. Представете си какво би станало, ако за пореден път започнем да местим данните от една институция в друга. Предлага се заглавие на законопроект, а когато започнем да водим съдържателни спорове, аргументите на колегите издишат.

– Да се върнем към водещата тема – инфлацията. Ако управлявахте, какви мерки щяхте да предложите? Има ли спекула в непрекъснатия ръст на цените?

– Не разполагам с последни данни от институциите, но може да се прогнозира, че заради проточилата се повече от година политическата нестабилност вероятно има разширение на спекулата по същия начин, по който се увеличава нелегалната миграция. Когато държавата не е достатъчно устойчива, всеки търси начин да избегне правилата.

Войната не е единствената причина за инфлацията. Върху нея оказа влияние проинфлационната политика на твърде щедри и нефокусирани социални плащания. Инфлацията започна да се покачва още преди войната и още преди войната беше по-висока от тази в страните в Еврозоната – там около 5 на сто, у нас почти 9 на сто. Очевидно имаме проблем с функционирането на държавните институции в момент на политическа криза, защото имаме висока инфлация, а нямаме достатъчно приходи в бюджета. Това е интересен икономически феномен, върху който трябва да разсъждаваме. Защо намаляват приходите при нарастваща инфлация?

– Защо?

– Това означава, че най-вероятно различни спекуланти – хора, които правят ДДС измами например, също в момента се чувстват безнаказани и са започнали да работят по-свободно. Затова, първо трябва да решим въпроса с политическата криза – да има редовно правителство, работещи парламент и институции.

– След въпроса Ви защо има висока инфлация, а приходите намаляват, веднага възниква и друг: справя ли се добре служебното правителство?

– Не искам да давам оценка, но по-скоро не виждаме достатъчно енергични действия. Особено когато говорим за миграция, за растящите цени, за институциите. Компенсациите за цените на електроенергията са гласувани от Народното събрание и трябва да продължат до края на тази година, но служебното правителство все още не е информирало бизнеса какво ще прави след 31 март. Бизнесът се чувства несигурен, а от несигурната среда страдат потребителите и обикновените граждани.

– Не закъсняхме ли да поставим приемането ни в еврозоната в зоната на приоритетите, след като още с договора за прием в ЕС сме се задължили да сменим лева с евро? Сега евроскептиците се увеличават, събират се подписи за референдум.

– Управлението на финансовото министерство по времето на Асен Василев не работеше за по-бързо влизане в Еврозоната. Бих казала дори, че самият Асен Василев не е достатъчно уверен в тази тема и не направи нужните усилия. Вследствие на водените политики инфлацията се увеличи, а това се оказа от основните причини, които бяха цитирани от комисаря Домбровскис за отлагането на приема ни.

От „Продължаваме промяната“ непрекъснато повтарят, че  бюджетът е на нисък дефицит, но това привидно е така само защото няма нито един реализиран инфраструктурен проект. Няма капиталови разходи, не се изпълняват европейските програми. Ако се изпълняваха, България трябваше да има съфинансиране и да се извадят необходимите за реализацията им средства. Тъй като всичко е спряло, дефицитът ни изглежда илюзорно нисък. Това не означава, че трябва да намалим нивото на нашата амбиция, а напротив – да направим всичко възможно да покрием критериите и България да стане член на Еврозоната колкото се може по-бързо, за да спрем изоставането ни от останалите европейски държави.

– Войната промени бизнес средата, обществения климат, приоритетите. На първо място се вълнуваме за мира и войната – ситуация, която не допускахме, че може да се случи след десетилетия на мир. Преди този война по-лесно ли беше на вас, политиците, да правите прогнози, да общувате с  избирателите, да давате обещания?

– Избирателите стават все по-взискателни. Очакват все по-бързи и по-категорични резултати и решения. Това, което се случи в България от 2020 година насам – от Ковид кризата и големите летни протести, доведе дотам, че българите днес са разделени по почти всички теми. На практика е невъзможно да започнеш разговор публично по каквато и да е тема – война, Еврозона, земеделие, цени, Народният театър и да не видиш разделението. Това прави работата на политиците още по-трудна. За да бъдеш ефективен политик, трябва да имаш обществено доверие. Доверието е горивото на политиката. Ако го няма или се поддадеш да взимаш решение, основано на това кой е най-гръмогласен, се влошава качеството на демокрацията. Много често не чуваме тези, които мълчат, а те са мнозинството.
Що се отнася до войната, със сигурност стана по-сложно. Много полярни са обществените настроения в страната. Мисля, че по отношение на националната позиция все пак общественото мнение в подкрепа на Украйна е преобладаващо.

– Разделения има и в други европейски страни, но у нас сякаш страстите стигат екстремни стойности, когато стане дума за Русия, за присъствието й в историята ни, за паметници. Какво наложи сега въпросът за Паметника на съветската армия да влезе в дневния ред преди изборите? Как се отнасяте Вие към идеята за неговото преместване?

– Историята винаги е била едновременно източник за гордост, но и повод за полярни настроения. Темата за Паметника на Съветската армия съществува от много години. Тя бе поставена за първи път в началото на 90-те години на миналия век и трябваше да намери категоричен отговор. Поради редица обществени настроения беше трудно да се вземе окончателното решение. А и то не е само на Общинския съвет, то е и на Областната управа, и на държавата. Трябваше да се извърви дълъг път. Моето мнение е, че това трябваше да се случи. Трябва да си даваме сметка, че щом в центъра на София има знак, който толкова много разделя хората и не може да изпълни своята културна и обществена функция, вероятно наистина трябва да бъде запазен само като артефакт.
Дори един от авторите на самия паметник – проф. Любомир Далчев, смяташе, че монументът няма място в центъра на столицата. Самият той в интервюта и в открито писмо разкри факти около неговото създаване. Това не е военен паметник по конвенцията за военните паметници. И времето, и начинът на създаването му показва, че това е било пропаганда на комунистическия режим, който в крайна сметка е нанесъл само  вреди на България. Никой не говори за неговото разрушение. Напротив. Тъй като непрекъснато е поругаван, оцветяван, чупен, в по-голяма степен ще бъде запазен, ако отиде в музея, отколкото ако стои в центъра на София като апотеоз на минало, от което сме се отрекли. На режим, който и със закон сме определили като престъпен.

– А кой и защо стреля по „паметници“? Визирам случая в Благоевград с „паметника“ на Борисов.  

– Това е въпрос към колегите от ПП и най-вече от ДБ и ДСБ. Не мисля, че времето сега е подходящо да продължаваме с реч и експресия на омраза. Какво искат да постигнат с тази акция? Ако целта е да продължаваме да се мразим, ако целта е да се покаже, че позицията не е въпрос на аргументи и факти, а на физическо унищожение, то тогава колегите не ни водят към бъдещето, а ни връщат обратно към миналото. Знакът, който дадоха с тази акция, е плашещ. Той не кореспондира с техните заявки за толерантност, разбирателство, върховенство на закона.

– Позволете да Ви върна към коалиционните варианти след вота. Ако от едната страна на везната сложите възможността за евроатлантическо правителство с ПП-ДБ, а от другата кабинет с БСП, с ДПС накъде се накланят везните?

– Това, което се случи в предишното Народно събрание ясно показа, че единствено коалицията ГЕРБ-СДС може да излъчи правителство, което не успя да мине едва с пет гласа.

Ние бяхме готови да седнем на масата за преговори, да разговаряме по национални приоритети. Бяхме готови да предложим политическо правителство. Бяхме готови да предложим експертно правителство, каквото и направихме. Тези опции продължават да бъдат валидни и днес. Трябва да стане ясно, че правителство без ГЕРБ-СДС не може да има. Избирателите определят коалиционните формати. Те казват на кого гласуват доверие. Партията, която получи най-много гласове, ще бъде партията, която да проведе разговори и преговори за съставяне на правителство. Всякакви варианти, които можем да обсъждаме сега, по-скоро биха били спекулативни. Готови сме с програма, с приоритети, с кадри, които имат политически опит и експертен потенциал. В този смисъл имаме най-големи шансове за съставяне на правителство.

– Вие сте водач на листата на ГЕРБ-СДС в Добрич. Първият въпрос, който ви задават избиратели в София и в Добрич различни ли са?

– И в София, и в Добрич питат – този път ще направите ли правителство. В София обаче темите са по-скоро дали ще можем да направим стабилно правителство. Хората питат за политическите мерки и кризи. В Добрич повече хора ме питат за конкретни мерки, които касаят тяхното ежедневие, особено по отношение на земеделието, за минималната работна заплата, за доходите. Административното увеличение на минималната работна заплата оказва натиск върху доходите, но не означава, че се увеличават заплатите на всички. Няма такава връзка. Затова хората искат повече мерки и в това отношение. Невинаги успявам да обясня, че в крайна сметка доходите са функция на икономическия растеж и на производителността на труда.

Икономическите мерки са ключовите, за да можем да отговорим на очакванията за повишаване на доходите.

Автор: Taня Джоева/Epicenter.bg