Читателка на дописката ми „Налче на ботуш“ казва, че й липсва „Всяка неделя“. А друг читател й отговаря, че й липсва комуниз-ъ-ма – демек, слага знак на равенство между тях.
Какъв комунизъм във „Всяка неделя“ бе, драги?

Дори Живков беше казал, и то още през 1983 година, че в тази програма не се говори за партията. Какво остава за комунизъм.
Но въпросният читател дръзко фалшифицира.

Хайде, „Всяка неделя“ е лесна, всички са наясно със съдбата й.
Ами жената, която се обажда от Атина, вероятно прокудена там от прелестите на днешния български живот – откъде-накъде й вменяват някакви грехове, понеже очевидно е предана на миналото си?

Нейни съдници са хора, които пък са предани на мътилката, която ни залива от 30 години. Тая мътилка ли ще бъде запомнена?

Жената е избягала далеч оттук от много неща, между тях със сигурност и от несмисления, фалшив антикомунизъм.
А някой горделиво смята, че се е измъкнал от „комунизма“.
Но не е – при това отношение към една обикновена жена е ясно, че той е останал в главицата му, там си седи и няма излизане.

Един истински успял човек обезателно ще запази чувствителността си към неуспелия, към онзи от невзрачната част на Живота, ще се опита да го разбере. Няма как да се случи това, когато фантасмагоричния „комунизъм“ все още бушува в главата ти.

Така се изправяме пред една от най-калните особености на Прехода – опорочената представа за „онези“ години, налагана от разни съвършено недостоверни източници.
Миналото е под обстрела на кошаревски свидетели.

Какво направиха ония, които „стопанисват“ Прехода, та тихомълком обуначиха младите и, в крайна сметка, затулиха/изхвърлиха истината от познанието им за Миналото.

Накараха ги да повярват, че като нагъват вафли – като героя от онази реклама – са надули бицепси и спокойно могат да преглътнат всякакви лъжи.
А, всъщност, всеки, който днес е на по-малко от 30, дори 40 години, няма никакво право да говори за „онова“ време, защото е натъпкан със стероидите на всевъзможни фалшификации.

Държаха на сиджимка учителите, обедниха ги – и така менторите на Мътилката спечелиха битката за младите.
Уплашиха учителите и успяха да пробутат нелепостите в учебниците и всички срамни салтоморталета в образованието, включително и позора чужди фондации да диктуват „модата“ в него.

Сега по същия начин се държат и с медицинските сестри – ще ги мотаят до припадък с лъжите си. Но са тръгнали да оправят света – а той изначално си е непоправим. И винаги ще си остане такъв. И да се грижим за него е направо налудно.

Ето, Макрон каза на македонците да си научат урока.
Къде ни беше умът, и ние да се държим така.
Договор ли искате, „исторически“ ли да е – готово, но най-напред разкарайте антибългарските си учебници и тогава ще сядаме да го пишем.
Ония се държат с нас като неверни жени – но на нашите им харесва да им слагат рога. Още ще им никнат.

Отдавна е известно, че Бойко няма нищо против да работи с глупаци, това изглежда му е основното забавление. Но и то си има някакви предели.
Той се опитва да лижи и маже, за да си нямаме главоболия с бежанците. Има изглежда някакъв резултат от усилията му, щом дори Ердоган го цитира в изявлението си до ЕС.

В същото време, Плевнелиев, хероят от „паркинзите“, иска джихад срещу Турция заради завода на Фолксваген.
И вероятно смята да поведе всички ирландски пастирки в тази свещена война.

Дано Ердоган да няма време за бръщолевенията на подобни политически булки. Това е безумие – Роско да дърпа лъва за опашката.
В голямата политика подобни глупости са много коварни.
Обаче нашенските поп Гапоновци нямат умора.

Бойко трябва да е наясно, че един ден, заради нечия словесна диария, може да получи удар, който да не е в състояние да излиже.

Не знам какво точно изчислява напоследък, но в политиката, който първи удари, той печели.
Трябва да укроти с две изречения пастирката, защото му създава само проблеми.
/Вече го стори, но този текст е публикуван в „Уикенд“ още на 17 октомври./

Същото е и с Цветанов. Макрон ли да чуем – или Цветанов.
Макрон няма да гласува за Македония, докато… Къде е нашето „докато“?
Обаче Цв. нахално изцвърчава от мишата си дупка едно пустословие по Българската История.
Кога поумня толкова, та прави интриги срещу Историята.

Бойко и Радев дори се събраха – да умуват, какво да правим с македонските претенции, за да запазим поне някакво елементарно приличие пред Историята.
Онзи обаче цвърчи, че това е грешка.
И вече минава за контрапунктчето на Бойко.
Когато ординарците започнат да сервират контратези, държавата отива по дяволите. Няма такава държава.

Между другото, днес това е името на партията на Слави – но тези думи се носеха от години като протяжен вик, съчинен от безкрайните неволи на Народа.
Доста преди Слави да се озърне към политиката, това се чуваше от телевизионния екран – след всяко задръстване, след всяка безсрамна неуредица, след всяко дупкосване, хорицата неизменно изплакваха „Няма държава!“
Сега Мишките искат да няма и История – и какво ни остава тогава?

Иначе сме царе да състрадаваме незначителното, да се кълчим и лигавим около него. Колкото по-дребна е бедата, толкова повече се тръшкаме.

Ах, колко сме нещастни, колко сме тъжни, че Англия ни била с шест на нула, сякаш това изобщо има някакво значение.
Как не се намери един телевизионен журналист да се затръшка, че сме най-бедни в ЕС, най-болни най, най, най – най-рием Дъното.

Изломотят набързо поредната позорна статистика – и гледат да се отърват от нея като от нещо лепкаво, нещо отровно – сакън да не им развали настроението.
Обаче за шест на нула – какви сълзи и сополи…

Сега остава да натоварим Народа и с отвратителния упрек, че е расистки – макар че от години именно той е жертва на един вътрешен натиск.
Кажеш ли нещо за това, веднага ще те цакат с най-подлото си оръжие – че използваш езика на омразата.
Целта е да се примирим с набезите над сиротните ни старци.

Където видите някой да говори за „език на омразата“ – направо му се изплюйте върху папийонката.
Тук вече изговарянето на Истината минава за език на омразата.

А на какъв език говори Бедността?
И има ли по-страшен език от Езика на Глада – но той не бива да бъде чуван…

Добре, да се върнем към началото – ако в главата на онази жена е комунизма – в твоята глава какви ветрове трещят?
Накъде те отвяват тия ветрове, как ще определиш днешното време?

Но не можете да го определите, не можете да го квалифицирате от три десетилетия, това е невъзможно.
Дори и това не знаете – в каква бълвоч обитавате.

Лъжедесните една свястна доктрина не успяха да съчинят за 30 години – понеже още не са успели да съчинят себе си. И така си отплаваха в мъглата…

Не можете дори да измислите име на пихтията, която обитавате някак. Задоволихте се да я наричате „Преход“ – който обаче все не свършва и не свършва.
И няма как да свърши – понеже е невъзможно да се свърже „онова“ време – лошо или хубаво, но състояло се, все пак – и нещо, което все не втасва.

Остава ви да мрънкате по невъзможния комунизъм – за да търсите някакво алиби на Пихтията.
Това е занимание за клептомани, които се опитват да завлекат и Народа в мътните си занимания.
С народа е позволено да се упражнява всеки.

Но попитайте жената, която уж тъгува по комунизма, дали е щастлива от особите, които непрекъснато ни стряскат от Властта, повечето от тях абсолютни случайници.
Прочутата Сара Смедарчина, знаменитата тютюноберачка от „онова“ време, нямаше да ги вземе дори да пазят магарето й.
Казвам наслуки едно име.

Народът никога не е бил виновен – нито тогава, нито днес.
Това дори най-усърдният ласкател на Властта би трябвало да разбира, ако Пихтията не е обсебила мозъка му.

Ние сме една мърлява гарица, през която профучават лъскавите експреси на ЕС; подхвърлят ни някой лев, колкото да затулим несекващия глад на новобогаташите – а ако остане нещо, хайде – „Хемус“ се вие като смок до морето и лапа ли, лапа.

Като ще преустройвате футбола, започнете от стадионите, за които похарчихте около 60 милиони европари – за да стоят празни в празните села, където ги построихте.

И Европа е пихтясала, щом търпи това.

***

УТОЧНЕНИЕ

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

Кеворк Кеворкян

Според шпионските практики, човек на руснаците би трябвало да бъде Соломон Паси: толкова усърдно четка егото на американците и толкова яростно се дере срещу Русия, че има перфектното алиби – никой няма да го заподозре.
Той си е присвоил и ролята на главния публичен трафикант на американско влияние.
Напълно подходящ за руснаците. Ако не са се сетили за него, значи и те са се разхайтили.

Като трафикант на влияние, коефициентът на полезно действие на Соломон е някъде под нулата.
Той се самоуби, още когато изтърси мерзката си фраза „Майната му на православието“ – още по-мерзка и заради това, че бе произнесена от фалшив евреин.
Между другото, псувнята по православието също е добро алиби за един руски храненик.

Ами останалите трафиканти на влияние? Каква е тяхната роля?
Между тях има и сериозни хора, които вършат важна работа, защото ни откриват истинските ценности на една страна, което не е никак лесно – особено, ако става дума за велики държави като САЩ и Русия.
Тях наричам „посредници“ – безкористни личности, които не продават лъжи или измислени конспирации.

В днешна България всеки може да е американски и всякакъв друг шпионин – достатъчно е да разполага с колоритен набор от сплетни, почерпени от софийските кафенета.
Малцина са обаче посредниците – защото тяхната роля е много по-сложна и отговорна. Те, без преувеличение, са Фактори от Бъдещето.

Имах шанса многократно да представя във „Всяка неделя“ подобни посредници. От огромно значение беше по време на Иракската война да чуем гласа, примерно, на световни първенци като Гор Видал и Чомски.
Но също и на бригаден генерал Марк Кимит, заместник-командир на военните операции в Ирак, говорител на американската армия – и то в разгара на скандала заради изтезанията в затвора Абу Гариб.
Генералът ни остави отличен пример за достойна откритост и българската публика незабавно я оцени.

Това е нужния трафик на влияние за объркана страна като България: да излъчва класа и честност.
С баналности и верноподанически излияния не можеш да свършиш работа – а тъкмо такъв е подходът на тукашните блюдолизци.
И заради това американският трафик от години все повече залинява, оставен в ръцете на бездарни интересчии.

Руският трафик на влияние няма такива проблем, за него дори няма нужда да се полагат особени усилия.
Поддържат го с изхвърлянията си дураци от всякакъв калибър.
Достатъчно е, примерно, да не споменеш на Трети март Русия или да фалшифицираш думи на Левски, като ги отнесеш брутално към Русия – и готово, налял си конски дози стероиди в русофилството.

Плевнелиев има неоценими заслуги за поддържането на руския трафик, сякаш специално му плащаха непрестанно да изнасилва латерната си, той беше – и още е – любимото забавление на обикновения българин.
Горкият, толкова искаше да се хареса на русофобите – стараеше се като третокласен клоун, нает да замества титуляра.

Но какво да говорим за нашите дребосъци, когато преди няколко месеца дори шефът на НАТО не се сети за приноса на Съветска Русия за разгрома на хитлеризма.

Българите са възпитани в немалка степен и с руската култура – няма защо специално да поощряваш интереса им към нея.
Политиката в „ония“ години, при всичките си маймунджилъци, не можа да затрудни досега им с руската духовност, те четяха всичко – от Достоевски през Андрей Белий до Шукшин.
И склерозиралите старци от Кремъл не можеха да помрачат този досег/трафик.
Нито пък нашите тукашни бонзи – те прекаляваха с тамяна за българо-съветската дружба, но Народът си четеше и не се подлъгваше лесно.

Сега е друго. Вдигнаха врява до небесата за филма за Чернобил. Хубаво. Обаче дума не обелват за Тайния Чернобил – Сръбския.
Ето, това е класическа хибридна/калташка атака: да ти надуят главата с онзи – а тук да си мреш кротичко.

Фактите. По време на кампанията срещу Югославия, продължила 78 дни, авиацията на НАТО е извършила 38 хиляди бойни излитания, над 10 хиляди от тях за бомбардировки. Изстреляни са три хиляди крилати ракети, хвърлени са 80 хиляди тона бомби, включително и такива с обеднен уран.
Загинали са около 4 хиляди души, а около 10 хиляди са ранени, две трети от тях цивилни. Материалните щети възлизат на около 100 милиарда долара.

По време на бомбардировките са хвърлени 15 тона обеднен уран.
Дълги години се премълчава, че това предизвика истинска хуманитарна и екологична катастрофа, особено в Буяновац и Враня.
До 18 хиляди сръбски граждани са умрели от ракови заболявания, а още около 30 хиляди са заболели между 2001 и 2010 година.

Дали ще си руски агент, ако споменеш тези данни? Или пък коректен посредник, който насочва вниманието на днешните поколения към някои позорни факти, неловки за една велика страна?

Какъв трафик на влияние има у нас Америка? Какви хора използва – и доколко ги уважава българското общество?
Хвърлих едно око на коментарите в сайта БЛИЦ под изявлението на Соломон за шпионския скандал – те са 265, истински ужас, направо да се гръмнеш.
А можеш да кажеш и „Майната му на българския народ“, ако си някой като Соломон.

Ние сме си ясни – пробивът в НАП показа, че не сме проблем за никого.
За какво им се тогава тукашни шпиони на американците или руснаците – какво да ги правят, най-много да им доставят някакви неудобства.

Нерядко им ги създават и трафикантите им.
Например, когато Поптодорова сладостно се самопредставя като един от главните американски агенти на влияние, публиката неизменно се сеща за кремчето, приватизирано от нея на Варшавското летище.
Може години да създаваш репутацията на своя „човек“, но едно кремче може да я срине за минути.

България е разграден двор, едва ли има нещо за шпиониране.
А и нашите дупедавци са ясни: те са готови да носят два панталона едновременно, за да ги смъкват ту пред американците, ту пред руснаците.
Тогава, в какво се изразява ползата от шпионите?
Тайни можеш да търсиш в държава, в която има тайни.

Русофилството няма нужда от инжекции.
Но американците някак трябва да върнат респекта към себе си.
Важно е да не се създават изкуствени сблъсъци между двата трафика.

Руснаците показали някаква изложба за Втората война – и някои фалшиви американски трафиканти вдигнаха врява до небето, колкото да придадат допълнителна енергия на русофилите.
Трябва да си пълен идиот, за да не признаеш, че руснаците освободиха Европа, а Денят на Победата стана Ден на Европа, когато ошашавените европейци дойдоха на себе си.

Какво искат някои типове – някак да изчегъртят тази истина ли, какво им пречи тя? Кой спря Хитлер?

Който иска да има сериозен, качествен трафик на влияние у нас, трябва да е наясно с манталитета на Народа.
Русофилски е настроен като цяло – да, обаче не цапоти паметника на американските летци в София.
И през ум не му минава.

А това са същите американски летци, които не са освободили София, а са изравнили голяма част от нея със земята – е, не са я превърнали чак в картофена нива, по заръката на Чърчил. Мерси, берекет версин.

Съществува една култура в българското общество, която не понася, дори изпитва неприязън към лековатите трафиканти на влияние.
Това трябва да се уважава.
Тази култура може и да е захранвана понякога с някои митове или с недотам достоверни интерпретации на Историята.
Но тя съществува – и с обеднен уран не можеш да я промениш.

Дори и по времето на Желязна завеса Народът някак стигаше до Истината.
Сегашните трафиканти – от „другата“ страна – обаче са готови да го демонизират и отхвърлят по всеки повод. Затова и техните трафици са непродуктивни.

Иначе, ние сме държавата, в която най-вече се чува лаят на Ренегатите, на Отцеругателите.
А те могат да компрометират всеки трафик.

Между другото. Шпионите – от двете страни на Мъглата – знаят ли, кого ще остави ББ за свой наследник?
Могат ли да продадат тази информация?

Покойният „бос“ Илия Павлов имаше зелена карта, ако не и американски паспорт, и живееше във Вирджиния, почти съсед на Ленгли.
А Лили Иванова три пъти трябваше да чака на опашката пред американското посолство за виза.
Тази историйка чий трафик подхранва?

Разбъркана държава сме – във всяко отношение.
Един непрекъснато се надига да го признаят за първи американофил – колкото хората да се сещат, как обичал да се изхожда върху вестник в разгара на купона, пред очите на всички.
Пак добре, че не е бил копрофаг.
Ей такива историйки съпровождат разцвета на сезонната американофилия.

На руснаците им е лесно – техните шпиони спокойно могат да се скрият в тарапаната от русофили.
А американските им колеги – Путин мре да ги нарича „партньори“, пред Оливър Стоун поне десетина пъти използва тази дума – трябва да се прикриват сред групичка недохранени копрофаги.
Но иначе, ако някой ден научите имената им, ще останете като гръмнати.

Преди време един депутат ми разказваше – надут като пуяк, но на трезва глава – как го поканили в американското посолство и от дума на дума му дали да подпише някаква декларация за сътрудничество.
„Абсолютно секретна“ – рече пуякът.
„А ти? – попитах наивно.
„Е, вече съм вътре в играта“ – рече секретният пуяк.

А аз пък си казах, че ако американците наистина са опрели до такъв като него, сигурно са намислили да зарежат България.

***

УТОЧНЕНИЕ
Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***