Posts Tagged ‘кфн’

Фонд “Топлина” е с най-висока доходност на годишна база при трите пенсионни фонда – универсален, професионален и доброволен

Posted on: януари 17th, 2025 by anteni No Comments

На свое заседание на 16.01.2025 г. Комисията за финансов надзор (КФН) определи минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.12.2022 г. до 31.12.2024 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.

Данните показват, че универсалните пенсионни фондове (УПФ) приключват 24-месечния период с положителна минимална доходност от 3.94%, при професионалните пенсионни фондове тя е 3.83%.

С най-висока доходност при универсалните пенсионни фондове е УПФ „Топлина“ с 9.71%. На второ и трето място са УПФ „ДаллБогг: Живот и Здраве“, който е с 9.36% и „УПФ ОББ“ с 7.74%. На следваща позиция е „ЗУПФ Алианц България“ с 7.34%, следвана от УПФ „ЦКБ-Сила“ с 6.76% и УПФ „Съгласие“ – 6.74%. С доходност на годишна база от 6.55% е УПФ „Доверие“, а УПФ „ПОИ“* е с 6.43%. УПФ „ДСК-Родина“ е с 6.38%, следвана от „УПФ – Бъдеще“ е с 6.07%.

От публикуваните данни на Комисията за финансов надзор се вижда, че при професионалните пенсионни фондове, ППФ „Топлина“ също заема първата позиция с доходност от 10.90%. На следащо място се подрежда ППФ „ДаллБогг: Живот и Здраве“ с 8.69%. На трето и четвърто място се нарежда съответно „ППФ ОББ“ с 8.32% и „ЗППФ Алианц България“ с 7.64%, следвана от ППФ „ПОИ“* с 6.94%. ППФ „ДСК-Родина“ е с доходност от 6.79%, а „ППФ – Бъдеще“ е с 6.51%. На следваща позиция е ППФ „Доверие“ с 6.29%. С доходност на годишна база от 5.43% е ППФ „Съгласие“, следвана от ППФ „ЦКБ-Сила“ с 5.28%.

ДПФ „Топлина“ е пенсионният фонд, който е с най-висока доходност на годишна база за периода 30.12.2022 г. до 31.12.2024 г. и при доброволните пенсионни фондове, а имено – 11.77%. ДПФ „ДаллБогг: Живот и Здраве“ заема втората позиция с 9.25%. На трето място е „ДПФ ОББ“ с 8.74%, следвана от „ДПФ – Бъдеще“ с 7.97%. „ДПФ Алианц България“ е с 7.61%. на следваща позиция е ДПФ „ПОИ“* с 7.39%. ДПФ „ДСК-Родина“ е с доходност на годишна база от 7.24%. ДПФ „Доверие“ е с 6.87%, следвана от ДПФ „ЦКБ-Сила“ с 6.77% и ДПФ „Съгласие“ с 6.51%.

Пълният текст на решения № 25 – УПФ от 16.01.2025 г. и № 26 – ППФ от 16.01.2025 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, „Статистика”, ”Статистика и анализи”. https://www.fsc.bg/osiguritelna-deynost/statistika/statistika-i-analizi/2024-2/.

КФН е изискала данни за всички борсови сделки на Владислав Панев

Posted on: април 15th, 2021 by anteni No Comments

Ден преди днес да се закълне като народен представител съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев, бивш журналист от изданията на Иво Прокопиев, се оказа обект на интерес от Комисията за финансов надзор (КФН).

Регулаторът е изпратил до множество инвестиционни посредници и управляващи дружества писма, с които изисква информация за всички сделки, които той евентуално е извършил като техен клиент.

Справката трябва да е за целия период от влизането им в договорни отношения с клиента до получаване на писмото, а срокът тя да се предостави по мейл на деловодството на КФН е два работни дни.

Самият Панев отдавна е борсов инвеститор, а също така и дългогодишен акционер и председател на съвета на директорите на управляващото дружество „Скай управление на активи“, така че в обхвата на исканата информация вероятно попадат и сделки отпреди 15-20 години.

УПФ „Топлина“ за четвърто поредно тримесечие е с най-висока доходност

Posted on: октомври 30th, 2020 by anteni No Comments

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува данни относно доходността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 28.09.2018 г. – 30.09.2020 г. на годишна база. Данните от заседание на Регулатора, провело се на 29.10.2020 г., показват, че универсалните (УПФ) и професионалните (ППФ) пенсионни фондове приключват 24-месечния период с отрицателна минимална доходност. При УПФ тя е -2.15%, а при ППФ е -1.92%.

За този период седем универсални пенсионни фонда са постигнали положителна доходност. Отново, за четвърто поредно тримесечие, УПФ „Топлина“ е с най-високата доходност от 3.06%. За периода 28.09.2018 г. – 30.09.2020 г. на годишна база на второ и трето място се нареждат УПФ „Съгласие“ с 2.24% и УПФ „ЦКБ-Сила“ с 2.19%. Останалите УПФ, постигнали положителна доходност, са УПФ „ДСК-Родина“ с 1.34%, „УПФ – Бъдеще“ с 0.90%, „Eн Ен УПФ“ с 0.16% и УПФ „Доверие“ с 0.11%. Двата пенсионни фонда, приключващи 24-месечния период с отрицателна доходност, са „ЗУПФ Алианц България“ (-0.09%) и УПФ „ПОИ“ (-0.56%.)

От публикуваните данни на Комисията за финансов надзор се вижда, че и при професионалните пенсионни фондове, също седем от тях приключват 24-месечния период с положителна доходност. Първите три позиции се заемат съответно от ППФ „ЦКБ-Сила“ с 3.17%, ППФ „Топлина“ с 2.53% и ППФ „Съгласие“ с 2.15%., следвани от ППФ „ДСК-Родина“ (1.43%), „ППФ – Бъдеще“ (0.81%), „Ен Ен ППФ“ (0.19%), ППФ „Доверие“ (0.01%). Останалите ППФ приключват с отрицателна доходност, съответно ППФ „ПОИ“ (-0.18%) и „ЗППФ Алианц България“ (-0.25%).

Доходността е важен показател и тя зависи от вида активи, в които са инвестирани акумулираните средства и тенденциите на съответните пазари. За да определи задължителната минимална доходност, КФН разглежда отчетите на фондовете и постигнатата от тях доходност за последните 24 месеца. Данни за доходността за периода 28.09.2018 г. – 30.09.2020 г. на годишна база и определената минимална доходност може да намерите на сайта на КФН, в раздел „Статистика“, „Статистика и анализи на осигурителния пазар“.

КФН пази в тайна промените в „бонус-малус“

Posted on: юли 12th, 2019 by anteni No Comments

Комисията за финансов надзор (КФН) вече е готова с алтернативи на представения в края на миналата година вариант на системата „бонус-малус“ за цената на застраховката „Гражданска отговорност“, съобщиха от ведомството. Засега обаче то няма да я представя пред обществото, а само пред МВР и транспортното министерство. В края на лятото проектът щял да бъде представен и пред обществото.

Идеята на въвеждането на системата „бонус-малус“, за която у нас се говори от около 10 години, е нарушителите на пътя да плащат по-скъпа „Гражданска отговорност“, а изрядните шофьори – по-евтина. В държави, в които тя е приложена, се отчита спад на пътнотранспортните произшествия и засилване на дисциплинираността на шофьорите. За първи път реален проект за въвеждане на системата бе направен през есента на 2018 г., при предишното ръководство на КФН начело с Карина Караиванова.

Тогава обаче предложението финишира с шумен провал заради обществено недоволство и критики, че е недообмислено. На базата на разработка на външен консултант през ноември КФН предложи шофьорите, които правят най-много нарушения на пътя, да плащат 4 пъти по-скъпа застраховка „Гражданска отговорност“. Според предлаганата тогава система шофьорите и автомобилите трябваше да се разпределят в 20 класа, като базовият клас отговаря на стандартната цена на застраховката – 100%. Класовете от 1 до 7 позволяват отстъпка (бонус) в размер от 10 до 25%, а класовете от 9 до 20 (малус) означават надценка от 10 до 400%.

Бяха заложени 7 категории инциденти, които да водят до покачване на цената на застраховката – от най-леките нарушения, които водят до 1 наказателна точка – например превишение на скоростта с 10-30 км/ч в извънградски район, до най-тежките провинения, санкционирани с 19 наказателни точки – причиняване на смърт на пътя, тежки телесни повреди, ПТП, извършено в пияно състояние, и др. Срещу проектонаредбата се появиха много критики. Една от тях бе свързана с неудобството да се продава автомобил на собственик с много нарушения.

Друга забележка беше, че има опасност за „дребни“ нарушения да се стигне до необосновано оскъпяване на застраховката. На 28 май тази година КФН начело с новия си председател Бойко Атанасов обяви, че възобновява работата по разработването на системата. Малко повече от месец по-късно надзорът обявява, че вече е готов с новите предложения, които обаче първо ще бъдат обсъдени с отговорните министерства, преди да бъдат представени на обществото, явно страхувайки се от нови публични скандали.

Делян Пеевски овладява КФН през експертки на диети

Posted on: април 1st, 2019 by Велислав Русев No Comments

Пеевски овладява и Комисията за финансов надзор? Горанов благодари за опънатия над него и любимия му кръстник ”чадър”. На 27.03.2019 г. председателят на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов, приеман за близък на Владислав Горанов и Делян Пеевски, внесе в Народното събрание предложения за избор на двама свои заместници – Илиана Христова и Мария Филипова.По закон КФН е независима от изпълнителната власт. При встъпване в длъжност членовете на комисията полагат пред Народното събрание следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се.“.Колко независими, обективни и добросъвестни ще са новите попълнения на КФН, които не притежават експертен опит на пазарите, които ще трябва да надзирават? Къде и кому са се доказали Христова и Филипова, предложени да ръководят управление „Застрахователен надзор“ и управление „Надзор на инвестиционната дейност“? С какво ли са заслужили уреждането им да получават по над 12 000 лева месечно – минималната месечна пенсия на 57 пенсионери. Предстоят ли сътресения в държавата, които да налагат заемането на постове от двете „експертки“ от които само Народно събрание може да ги освободи?Коя е Мария Филипова, която ще поеме управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН?Звездната кариера на Филипова се дължи на работата й в министерството на правосъдието, когато заместник-министър е известният вече като „Карлсон, който живее на покрива“, председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев (27.12.2011 г. – 24.01.2013 г.).  Топлите отношения на Филипова и Георгиев са все още сред най-обсъжданите теми в министерството. Публикуваната на сайта на Народното събрание биография на Филипова до назначаването й от финансовия министър Горанов за председател на Държавната комисия по хазарта, не разкрива някакви значими постижения – юрист, завършил УНСС, длъжностно лице по регистрация в Агенцията по вписванията, младши юрисконсулт в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, старши експерт в Министерството на правосъдието,  главен експерт в Министерството на финансите и старши юрисконсулт в Българската банка за развитие. Заеманата от Филипова длъжност в ББР, случайно или не, е избягвана да се споменава.Малко вероятно е работата като юрист на Филипова да е причината, която е мотивирала Горанов да назначи един главен експерт в дирекция „Правна“ на МФ за ръководител на ДКХ няколко месеца след като Филипова напуска МФ и постъпва на работа в ББР.Напомняме, че държавната ББР, първоначално създадена да подпомага малкия и средния бизнес, се превърна в банка-кредитор за едрия капитал с връзки с управляващата партия ГЕРБ. В средата на 2017 г. банката отпуска над 160 млн. лева кредити на фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. И си спечели името „банката на Пеевски“.Случайно или не, номинацията на Филипова за член на КФН се прави малко след извършената от КПКОНПИ проверка на финансовия министър, която проверка по нищо не се различи от проверката, която „Карлсон, който живее на покрива“ направи на Пеевски и го изкара чист като сълза.Коя е Илиана Христова която ще поеме управление управление „Застрахователен надзор“ на КФН?За предложената от Бойко Атанасов Илиана Христова е публична тайна, че е близка на … самия  Бойко Атанасов. Звездната й кариера следва звездната кариера на Атанасов в НАП. Двамата споделят и трудните моменти – данъчните ревизии на Цветан Цветанов за шестте апартамента, получени от тъста му, от които той излезе чист, колкото Пеевски и Горанов след това. Христова е известна и с размера на депозитите си във фалираната КТБ. През юли 2013 г. влогът на Христова в КТБ е 105 205 евро, който е нараснал до 113 095 евро към датата на затваряне на банката. Към настоящия момент Христова е директор на териториалната дирекция на НАП –София, а НАП продължава да пази в тайна дали и какви данъчни ревизии е извършила на фирмите на кръстника на Горанов. Затова пък преследва „като изпериалисти“ всички неудобни на кръга Пеевски-Доган и главния прокурор Сотир Цацаров.Двете не-експертни за ресорите, за които се предлагат, номинации за заместник-председатели на КФН поставят под сериозен въпрос независимостта на КФН от изпълнителната власт и от тези, от които изпълнителната власт е зависима. За сметка на това, според техни колеги, предлаганите за заместник-председатели на КФН Христова и Филипова са експертки по маркови дрехи, аксесоари, козметични процедури и диети. Поне като такива са известни сред колегите им. С назначаването им съставът на КФН ще бъде окомплектован. Припомняме, че третият заместник-председател на Бойко Атанасов е небезизвестната депутатка от ГЕРБ Диана Йорданова, прославила се с прочитането на глава VII от проектозакона за независимия финансов одит като „Ви Ай Ай“. Диана Йорданова бе избрана от Народното събрание за заместник-председател на КФН няколко месеца след назначението й като председател на парламентарната комисия, която трябваше да разследва нередностите при обществените поръчки, възлагани от Мирослав Боршош, като директор на НДК.  Йорданова също се е доказала като лоялна по вертикалата Горанов – Пеевски.

Фрогнюз

Посочиха си го и си го избраха. Бойко Атанасов е новият шеф на КФН

Posted on: март 15th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Бойко Атанасов е новият председател на Комисията за финансов надзор. Той беше и единствената кандидатура за поста, след като досегашният председател Карина Караиванова напусна от 1 март, за да стане представител на страната ни в Европейската банка за възстановяване и развитие.
Атанасов беше избран със 134 гласа „за“.
От октомври 2017 г. досега той беше заместник-председател на КФН с ресор „Надзор на инвестиционния надзор“.
Бойко Атанасов има магистърска степен по Планиране и прогнозиране на икономическите системи. Между 1996 и 2006 г. на различни длъжности в данъчната администрация към Министерството на финансите. От 2006 до 2017 година работи в системата на Националната агенция за приходите (НАП), включително до 2017 г. като изпълнителен директор на НАП. От май 2017 до октомври 2017 е заместник-министър в Министерството на финансите с ресор оперативно ръководство и координация на дейността на дирекция „Данъчна политика“ в МФ и наблюдение и координация на дейността на НАП, агенция „Митници“, Агенцията за държавна финансова инспекция и Държавната комисия по хазарта.

С избирането на Атанасов на председателския пост се отваря още едно свободно място в КНФ – това на заместник-председател за инвестиционен надзор.
Все още няма и избран и заместник-председател за застрахователната дейност, след като Ралица Агайн подаде оставка преди месеци заради проблемите около фалита на кипърската „Олимпик“.

Очевидно! Много е готино да си държавен чиновник на висока позиция

Posted on: март 7th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Има ли финансов надзор за Бойко Атанасов – предложен за председател на Комисията по финансов надзор, след като Карина Караиванова напусна поста насред мандата, за да смени мъжа на Ирина Бокова Калин Митрев като представител на България в Европейската банка за възстановяване и развитие?

Питаме се ние, като гледаме декларацията, която е подал пред Сметната палата на 28 април 2016 г. за годината 2015, когато е шеф на НАП. Защо?

Бойко Атанасов е декларирал апартамент за 250 000 лв. – една понамалена спрямо пазарните нива цена за луксозно жилище от 151 кв.м в престижен софийски район, купено през 2015 г. Освен него, той се е сдобил и с два гаража общо за 50 000 лв. Оставил си е трети гараж при старото жилище, което си е купил със скромната заплата на редови данъчен през 2006 г.. Апартаментът е продаден за 270 000 лв., а гаражът, придобит за 8900 лв. си е останал за НАП-аджията. Тук правим само уточнението, че цените през 2006 г. са по-високи от цените през 2015 г. в София. Което значи, че сделката от 2006 г. е изключително трудно обяснима, а ако е изповядана на по-ниска от реалната цена, някой сериозно трябва да се занимае с казуса.

В графата Банкови влогове, Атанасов е отбелязал 74 780 лв. плюс 2800 лв. в рубриката Налични парични средства – сиреч, пари в чекмедже, пише “19 минути”.

Излиза, че с 1500 лв. заплата данъчният вече шеф хем е можел да си плаща разходите по семейството и по жилището, хем е поспестил бая пари – 110 000 лв. за доплащане на гаражите и за влогове и кеш.

Как се е получило всичко това, при положение, че в същото време кандидат.-шефът на финансовия надзор си е позволил и още един лукс – взел е кола на лизинг на стойност 44 206 лв., както сам е декларирал. Всъщност, само месечната му вноска по нея следва да бъде поне половин негова заплата към 2015 г.

Сега да зарежем математиката…

Интересен факт е, че автомобилът на лизинг на Бойко Атанасов по случайност е взет от фирмата, която продава служебните автомобили на данъчната администрация.

Сигурно е случайно също, че личната покупка следва обявяване на поръчка за набавяне за 4 млн. лв. на автомобили за НАП. В нея участва един кандидат. Пусната е в последните дни, вече в оставка на правителството на Орешарски, където Атанасов е шеф на НАП от квотата на ДПС, но е направена при кабинета Близнашки, където той остава на поста си, заеман и при Борисов 2,  преди да се издигне до заместник-министър на финансите при Борисов 3 през 2017 г.

Та при реализацията на поръчката на 22 октомври 2014 г. избухва медиен скандал, когато бТВ изнася информация за търговската операция. Колата на Атанасов е придобита през 2015 г., след като е декларирана в документа за съответната година, подаден през 2016 г.

 Стоил Борисов, www.rikoshet.eu

 

„Атака“ предлага човек на ДПС да оглави КФН

Posted on: март 1st, 2019 by anteni No Comments
„Атака“ предлага човек на Делян Пеевски да оглави КФН. Става дума за Бойко Атанасов, който от октомври 2017 г. е зам.-председател на финансовия регулатор.

Атанасов оглавяваше Националната агенция за приходите в кабинета “Борисов 2”. Именно тогава медийни публикации разкриха за връзката между него и депутата от ДПС.

По време на “Борисов 3” бе зам. -финансов министър. Не е тайна, че хора на Пеевски бяха поставени на възлови места по предложение на „Атака“.  Сега оттам изтъкват, че Бойко Атанасов  има 20-годишно професионално развитие и придобит изключително ценен управленски опит. Както и, че при управлението на Атанасов, НАП повишава доброволното изпълнение на задълженията до 83,5% и постига ежегоден ръст от над 12% събираемост.

Шефският стол в КФН вече е свободен

Posted on: февруари 21st, 2019 by anteni No Comments

Парламентът прие оставката на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова. В гласуването участваха 124 депутати, от които 113 бяха „за“, 3 – „против“, а 8 се въздържаха. Депутатите приеха и правила за избор на нов председател на КФН. Предложения ще се правят от народни представители или парламентарни групи в следващите седем дни. След това кандидатите ще бъдат изслушани в Комисията по бюджет и финанси.

В началото на декември Министерският съвет изненадващо съобщи, че от 1 март 2019-а Караиванова ще стане представител на България в съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) – длъжност, която изпълняваше до този момент Калин Митрев.

„Пожелавам на следващото ръководство успешна и ползотворна работа! Мисля, че с работата си и аз, и целият екип на КФН сме създали предпоставки за това“, каза за финал Карина Караиванова.

Кой ще я замени като председател на КФН все още не е ясно. В медийното пространство като вариант за поста се спряга бившият шеф на Националната агенция по проходите Бойко Атанасов, който в момента е заместник-председател на комисията и отговаря за инвестиционния надзор. Но който и да бъде назначен на нейното място, ще трябва да довърши мандата й, изтичащ през юли 2022 година.

За близо две и половина години като шеф на КФН Караиванова направи ред промени в регулатора. Най-съществената от тях бе, че бе скъсана пъпната връв на надзорната институция с държавния бюджет – от началото на годината КФН премина на самоиздръжка чрез таксите, събирани от поднадзорните й структури за услугите, които оказват на поднадзорните си дружества.

Малко след като Караиванова пое поста на председател на КФН, без проблеми приключи прегледът на балансите на застрахователите и стрес-тестовете в сектора, както и прегледът на активите на пенсионните фондове. Днес на финалната права е друг голям проект на КФН, а именно въвеждането на системата бонус-малус, за която у нас се говори повече от две десетилетия. От последните изказвания на председателя на КФН обаче става ясно, че за справедливата „Гражданска отговорност“ ще почакаме още – поне докато бъдат туширани основните критики към нея.

Черната точка за периода, в който Караиванова управляваше комисията, отбеляза фалитът на кипърския застраховател „Олимпик“. Комисията определено проспа възникналия проблем и не се намеси с ефективни средства, за да защити интересите на застрахованите граждани. Припомняме, че скандалът се разгоря в средата на миналото лято, когато стотици български шофьори трябваше да сключат спешно нова застраховка „Гражданска отговорност“. След скандалите около фалита заместник-председателят, отговарящ за застрахователния надзор – Ралица Агайн подаде оставка, а за изпълняващ длъжността беше посочен членът на КФН Владимир Савов.