С театралния си ултиматум за оставката на премиера Бойко Борисов вчера, лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов изтри повечето съмнения, че се опитва да поеме „правомощията“ на износения от употреба Волен Сидеров.

Само преди две седмици Костадинов и хората му влязоха в сблъсък с полицията точно в деня, в който „Воля“ и „Атака“ заедно осигуриха оцеляването на Борисов и коалиционните му партньори от ВМРО и НФСБ във вота на недоверие, предизвикан от БСП. Така „Възраждане“ остана без конкуренция в сектор на ретроградното русофилство и агресивния национализъм. А с мигновената подкрепа за президента Радев, след сваленото доверие от правителството, посегна и към избирателите в ляво.

Приликите между „Атака“ и „Възраждане“ са повече, отколкото разликите. Между Сидеров и Костадинов – също. Те имат по две лица. Едното гледа лошо, другото – благо. И двама умеят да създават илюзията, че могат да звучат разумно. Но само когато трябва и само между два скандала, с които да напомнят за съществуването си, ако усетят, че губят височина.

Кой е Костадинов?

Партията „Възраждане“ е регистрирана през 2014 г. Политическата й платформа е мътен сбор от левичарство и десен популизъм. В нея има идеи за намаляване наполовина на народните представители, за създаване на механизми за отзоваването им, за отнемане на имущество на висши политици (което така или иначе е част от антикорупционното законодателство), за изравняване на депутатските заплати със средната за страната и т.н. В сферата на икономиката „Възраждане“ предлага преразглеждане на всички приватизационни и концесионни сделки (на практика антиконституционно отнемане на частна собственост), премахване на данъка върху лекарствата и книгите, намаляване на ДДС за храни от първа необходимост и горивата…

За персонална политическа употреба Костадинов е запазил носталгията по смъртното наказание, възторгването от комунистическите чистки и репресии през 40-те и 50-те години на миналия век, теориите за расова малоценност и етническо превъзходство, хомофобията и историческия реваншизъм. Всичко това може да бъде открито в лични публикации в блога му или в социалните мрежи.

Вторият план

Другият Костадинов е в автобиографията, която е публикувал в личния си сайт. На 40 години, женен, с две деца, завършил „Право“ и „Балканистика“ във Великотърновския университет и докторска дисертация на тема „Русините в Централна Европа – история и съвременност“ в Института по етнология и фолклористика на БАН.

Това, което днешният лидер на „Възраждане“ е спестил в автобиографията си е, че заниманията му с политика започват като член и зам.-председател на ВМРО. През 2011 г. той бе номиниран за кмет на Варна от коалиция между партията на Красимир Каракачанов, „Новото време“ и „Гергьовден“, но стигна само до Общинския съвет. Година по-късно напусна ВМРО заради съпернически конфликт с Ангел Джамбазки и неуспешен опит да измести Каракачанов.

После Костадинов набързо стана координатор на Националния фронт за спасение на България във Варна. Но след като отношенията му с Валери Симеонов също приключиха с конфликт, основа собствената си партия. С нея през 2015 г. отново се кандидатира за кмет на Варна в коалиция с „Атака“ и „Нова сила“, но отново без успех. От 2013 г. до 2017 г. Костадинов беше директор на Регионалния исторически музей в Добрич. След тази дата той очевидно е останал посветен единствено на своята борба, защото не е посочил следващо работно място.

На предсрочните парламентарни избори през 2017 г., вълната на национализма изненадващо донесе на „Възраждане“ близо 40 хил. гласа и партийна субсидия в размер на 417 хил. лв. годишно. По време на предизборната кампания за местна власт през есента на м. г. част от структурата на социалистите във Варна, водена от Борислав Гуцанов, обяви, че си е харесала Костадинов за кандидат – кмет. Той не възрази. Но друга фракция на левица отхвърли номинацията. Така, само дни преди изборите, организацията на БСП в града се разцепи и постла червения килим към третия мандат на сегашния кмет Иван Портних (ГЕРБ). В трети мандат, но като общински съветник, влезе и лидерът на „Възраждане“.

Вътрешният кръг

В ръководството на „Възраждане“ влизат 17 души. Трима от тях – Велислав Христов, Петър Петров и Георги Георгиев са зам.-председатели, а организационен секретар е Николай Дренчев. Но дясна ръка на Костадинов си остава съоснователят на партията му Цончо Ганев. Той е бивш зам.-кмет на варненския район „Младост“, а в момента работи в дружеството „Девня цимент“.

Организационният секретар Дренчев е бизнесмен и неуспял кандидат за кмет на София в изборите през м.г. Той управлява осем компании и притежава еднолично или в съдружие 4. Те са специализирани основно в производство на стъклопакети, елементи за душкабини и др. Публикации във „Фейсбук“ показват, че Николай Дренчев е бил един от най-активните организатори на протеста от миналия понеделник.

Сред останалите 14 души в обкръжението на Костадинов са съдружници в адвокатски кантори, предприемачи с по няколко дружества, чийто предмет на дейност покрива от край до край дейностите, позволени от държавата. Прегледът на публикациите, които хората от актива на „Възраждане“ са оставили след себе си в социалните мрежи, също е интересен. Един от тях се е похвалил с няколко снимки на едромащабната си татуировка – колаж с паметника „Шипка“ и войник от Балканската война в атака под думите „България над всичко“. Друг е публикувал архивна фотография на стражеви в униформа на Вермахта и с кръст за храброст. Тя е придружена от текст: „Репутацията е онова, което хората знаят за теб. Честта е онова, което сам знаеш за себе си“.

Арести и шамари

Костадинов влезе в националните новини за първи път през 2011 г. Тогава той беше арестуван само месец преди местните избори, в които участва. Причината – след етнически конфликт в селото на цар Киро – Катуница, той се оказа сред команда хулигани с бръснати глави, които по пътя си към към циганската махала във Варна трошиха прозорци и витрини.

През 2014 г. след улична разправия между Костадинов и Веселин Марешки (тогава общински съветник във Варна) в болницата се озоваха и двамата. Първият – защото се зашеметил от плесница на Марешки. Вторият – защото се простудил в ареста, където попадна, заради шамара. През април м.г. рокери, в униформи на путиновите „Нощни вълци“ почти провалиха с агресивното си поведение представянето в Добрич на книгата на Иво Инджев „Измамата „Сан Стефано“. Преди събитието те активно бяха насърчавани в намеренията си от Костадин Костадинов с публикации във „Фейсбук“.

Дни по-късно по същия сценарий, този път с лично участие, Костадинов спази и заканата си да помрачи представянето на книгата на Александър Йорданов „Патриотични уроци“ в добричката библиотека.

Опитът за влизане „на абордаж“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройствата в понеделник обаче, засега остава най-добре замислената акция за набиране на популярност, организирана от партията на Костадин Костадинов.

И ти си в списъка, нали знаеш?

Но все пак най-методично следваната тактика, с която лидерът на „Възраждане“ свири сбор под знамената на партията си, е вербалната му агресивност. След пуча в Турция през лятото на 2016 г. той написа в блога си: „Къде спите, български военни? Защо не излезете и поне не се опитате да направите това, което турските ви колеги се пробваха да направят, макар и отчаяно и самоубийствено? Бога ми, ако аз разполагах с оръжие и подготвени хора, лично щях да тръгна напред.“

По повод първата реч на президента Румен Радев пред депутатите в Народното събрание през януари 2017 г. във Фейсбук профила си Костадинов написал: „Смея да твърдя, че огромна част от българския народ в момента мечтае следващото изречение, което Радев каже, да бъде: „В името на народа сте осъдени на смърт.“

В края на 2018 г. Костаднов нарече „олигофрени и малоумници“ граждани, които протестираха край елха, подарена на София от руското посолство, срещу задържането на украински моряци при руска атака срещу кораба им в Керченския проток. Няколко дни след това заради публикацията си „Конфузна история за елха и посолство“ ръководителят на българската секция на „Дойче веле“ Александър Андреев получи директна заплаха. Адресирано до него писмо, подписано лично от Костадинов, завършваше с думите: „Сандьо, ти ще си един от първите в списъка, нали знаеш?“.

А къде са парите?

В социалните мрежи Костадинов е известен с прякора си Костя Копейкин. Етимологията на този прякор е проста. Тя се свързва както с прононсираната привързаност на „Възраждане“ към Русия на Путин, така и с мъглявостите около приходите и разходите на партията.

Веднага след като през 2017 г. партията получи държавна субсидия, Костадинов обяви, че ще я върне. Но не го направи. След това – че тя ще бъде дарена на Фондация „Българска памет“ на д-р Милен Врабевски. Това също не се случи. Трети вариант за оползотворяване на „нежеланата“ субсидия предвиждаше с нея да бъдат обучавани децата на бесарабски българи. Тази идея беше споделена пред в. „24 часа“. И си остана само там.

Преди време организационният секретар на „Възраждане“ Николай Дренчев каза за „Капитал“, че първият транш от субсидията – около 130 хил. лв. отишъл в държавния фонд „Инвитро“. Друга част от парите била дарена и на фондация „Искам бебе“, а дребни суми – за ремонт на десетина войнишки паметника. Със субсидията било платено и помагалото по родинознание, което Костадинов написал сам и раздавал безплатно.

Понеже бил „като Левски“, при пътуванията си из страната той винаги намирал безплатен подслон при саратници, разказа още Дренчев. Но сметките на партията пак не излизат. „Ние все пак имаме около 2 хил. души членска маса, които плащат, макар и минимален членски внос“, твърди той. Данни от архива на Сметната палата обаче показа, че към 25 януари м.г. „Възраждане“ не е имала нито лев постъпления от членски внос.

Тази небрежност към парите изглежда присъща на партията, оглавявана от Костадин Костадинов. В нейните приоритети завоите са резки, а посоките се сменят бързо. Там пише, че ДДС върху лекарствата трябва да бъде „нулиран“! „Защото по-добре бюджетът да стои празен, отколкото да се пълни с пари, взети от болни деца и безпомощни възрастни“. Другите данъци също трябва да са ниски. Но в същото време детските добавки и учителските заплати „трябва да се увеличат драстично“. На лекарите и медицинските работници – също, до „европейски“ нива и т.н. и т.н. „Оставка! Оставка!“ – само това искаха в понеделник протестиращите симпатизанти на „Възраждане“. От лютивия спрей очите сълзят. И Костадин изглежда съвсем като Волен.

Спас Спасов, Дневник. Заглавието е на МИГNews