Posts Tagged ‘Кьовеши’

ДАНС и Лаура Кьовеши удариха строителните босове, дръпнали 222 милиона с тунел „Железница

Posted on: април 1st, 2024 by Пламен Иванов No Comments

Месец след отварянето на най-голямото строително постижение на българските строители през последните години – новия тунел „Железница“, проблеми със закона връхлетяха изпълнителите на огромната държавна поръчка.

Европейската прокуратура съобщи днес, че след сигнал до ДАНС и по нейно искане са проведени обиски в шест офиса и в четири частни адреса в България, на компании, свързани с изпълнението на строителството на „Железница“.

„Обиските трябва да помогнат за събирането на доказателства по дело за присвояване на средства, неправомерно използване на европейски пари и пране на пари“, заявяват в съобщението от институцията на Лаура Кьовеши.

Основните изпълнители на съответната поръчка са „АМ Струма тунел 2018“, състоящо се от „Джи Пи груп“, „Глобал кънстръкшън“ (наскоро придобити от „Главболгарстрой“) и „Виа план“.

Причината да бъдат лесно идентифицирани в съобщението е сумата, която е посочена от европрокуратурата – 185 млн. лв. без ДДС, за колкото е спечелената поръчка, т.е., 222 МИЛИОНА ЛЕВА.

По неофициална информация на „Капитал“ обиски са се провели и в трите фирми от този консорциум. Не е ясно обаче в коя от тях се разследват преводи на пари за 11 млн. лв., случили се в „извънредно кратко време, до кухи компании, което е довело до изтеглянето на големи количества пари в брой от хора с криминални досиета“, както се твърди в прессъобщението.

Потърсен за коментар, директорът на водещата фирма в консорциума – „Джи Пи груп“, Стефан Тотев заяви, че „категорично“ изтеглените пари не са свързани с тяхната компания.

Малко по-късно фирмата разпространи официална позиция, че „не е обект на разследване“. В компанията обаче са влизали разследващите и тя е оказала „пълно съдействие на органите на реда, предоставяйки всички изискани документи в хода на проверката“.

Според информацията до медиите „същите фирми и хора“ се появяват в друго разследване, засягащо жп поръчки, но в най-голямото обявено досега разследване – за 240 млн. лв. към кухи фирми, няма имената нито на „Джи Пи“, нито на ГБС.

Вероятно става дума за кухите компании и хората изтеглили парите, които са били установени при източването на средства от железопътните поръчки Костенец – Септември и Оризово – Михайлово. „Капитал“ няколко пъти попита НКЖИ и Европейската прокуратура за напредъка по това дело, но засега няма никакви индикации какво се случва там.

Дългата сага на поръчките за „Железница“

Първата обществена поръчка за изграждане на тунел „Железница“ беше обявена още през 2015 г. Голямата поръчка за 250 млн. лв. привлече много компании, и то предимно чуждестранни. Имаше фирми от Италия, Испания и Турция, както и една гръцка и една полска компания.

Български строителни фирми също проявиха интерес, като участваха големите компании като ГБС, „Хидрострой“, „Трейс“ и „Джи Пи груп“.

Процедурата беше спряна през 2017 г. от служебния кабинет на Огнян Герджиков. Част от техническите оферти на двама от кандидатите (обединение, в което участва „Станилов“, и консорциум „Струма лот 3.1“, в който влизат „Главболгарстрой“ и дъщерната им „ГБС Инфраструктурно строителство“) изчезнаха, което доведе до разследване от ДАНС и прокуратурата. В резултат на разследването експертът от АПИ Стефан Гайтанджиев беше арестуван, но след три години опит нещо да бъде доказано делото се провали. Експертът беше оправдан и по-късно осъди прокуратурата за причинените щети.

Последва повторно обявяване на обществената поръчка през септември 2017 г. на същата цена, но разделена на три позиции – за самия тунел и за пътя преди и след съоръжението. Един месец по-късно обаче и тази поръчка беше прекратена, този път заради малки, но незаконни корекции в критериите към кандидатите.

След като първите две поръчки се провалиха, АПИ обяви трета поръчка през октомври 2017 г. с първоначалната цена и същите критерии. Този път бяха получени 28 оферти, като 13 от тях бяха за изграждане на самия тунел. Сред тях участваха гръцка, италианска и турска компания, както и няколко обединения от местни фирми, включително ГБС, „Станилов“, „Агромах“, „Джи Пи груп“, „Геострой“, „Автомагистрали Черно море4, X.S.S. и IСА 2000.

На този търг трима кандидати бяха елиминирани в първия кръг на оценката. След това всички чуждестранни участници бяха отстранени преди окончателното класиране, използвайки обичайния мотив за пропуски в документацията или несъответствие с изискванията.

През август 2018 г. АПИ обяви печелившите компании. Обединението „АМ Струма тунел 2018“, състоящо се от „Джи Пи груп“, „Глобал кънстръкшън“ и „Виа план“, беше класирано на първо място за изграждането на самия тунел с оферта от 185 млн. лв. без ДДС.

За северния подход към тунела, който е дълъг 720 метра и струва 29.9 млн. лв. без ДДС, победител стана ДЗЗД „Железница север“ с участници „Главболгарстрой“, „ГБС – Инфраструктурно строителство“ и „Главболгарстрой интернешънъл“.

Изграждане, свлачища, изграждане

Така началото по изграждането на тунела започна с подписването на договор на стойност 185 млн. лв. с „Джи Пи груп“ през февруари 2019 г.

Реалните строителни дейности започнаха през октомври 2019 г. Тогавашният директор на АПИ Георги Терзийски обяви, че всичко върви по план и дори цялата магистрала „Струма“ ще бъде завършена през 2027 г.

Междувременно обаче в края на 2022 г. в участъка между Благоевград и Крупник се образуваха две свлачища, които засегнаха трасето на магистрала „Струма“. Тези свлачища не бяха нови, тъй като бяха известни още от 2020 г.

Работата по укрепването им беше възложена директно на двете обединения от фирми, които построиха магистралата в този участък („Грома холд“, „Хидрострой“ на Велико Желев, АБ, „Пътища Пловдив група“ (свързана с „Грома холд“), „Пътища Пловдив“ и „Алве консулт“, „ГБС-Инфраструктурно строителство“, „Главболгарстрой“ и „Главболгарстрой интернешънъл“).

Министерството на регионалното развитие даде съгласието си за това възлагане, а строителите трябваше да укрепят свлачищата за сметка на държавата.

Това усилие струваше почти 74 млн. лв. без ДДС.

След поредицата от скандали с инхаус възлаганията и спиране на големи поръчки укрепването на свлачищата в участъка между Благоевград и Крупник започна през януари 2023 г. Първоначалната прогнозна цена на проекта беше 74 млн. лв. без ДДС, но в крайна сметка нарасна до 90 млн. лв. без ДДС.

Това увеличение на разходите доведе до забавяне на проекта и строителството на магистрала „Струма“ около „Железница“ беше блокирано за известен период от време.

Кьовеши арестува наш кмет заради измами

Posted on: август 10th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

По искане на Европейската прокуратура (ЕППО) в София кметът на град Генерал Тошево, област Добрич, Валентин Димитров беше арестуван днес по разследване на измами със субсидии за проект за повишаване на енергийната ефективност. Това съобщиха от ръководената от Лаура Кьовеши европрокуратура. Валентин Димитров е от БСП.

Извършени са претърсвания и в помещения на общината, в офиси на длъжностни лица, заподозрени за участие в разследваните престъпления. Ще бъдат разпитани няколко свидетели и заподозрени, се казва още в съобщението.

Фактите се отнасят за периода 2017-2019 г. Става въпрос за безвъзмездна финансова помощ, получена от общината по проект за повишаване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради, финансиран от Европейския съюз, в размер на 169 000 евро (около 330 000 лв.). Проектът е възложен на частен изпълнител, обяснява ЕППО.

Според доказателствата длъжностни лица, участващи в проекта, включително и кметът, са представили невярна информация относно изпълнението на строително-монтажни работи, които не са приключили в установения срок.

Европрокуратурата проведе няколко знакови акции в България през последните месеци. Една от тях беше свързана и с жълтите павета в София.

Засега хората на Кьовеши в България не могат да се похвалят с особени успехи в съда. Първата присъда, при това постигната със споразумение, е 1 година условно. Друго дело на европрокуратурата – за подкуп, пък наскоро приключи и на втора инстанция с 6 месеца условно.

В същото време няколко евпрокурори напуснаха, а Кьовеши прати одит в България заради проблемите. Резултатът от него и досега не е публично огласяван, а последната информация, предоставена на „Сега“ по темата от Люксембург, гласи, че тепърва докладът ще бъде представен на колегиума на европрокуратурата.

 

Хората на Кьовеши претърсват в София заради ремонт на Фандъкова

Posted on: март 31st, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Европейската прокуратура (ЕППО) извършва претърсвания и изземвания днес в София в разследване на възможна корупция и злоупотреба със средства на ЕС за възстановяване на историческия център на града, включително неговите емблематични жълти павета. Това съобщи пресслужбата на Лаура Кьовеши.

Разследването е с кодово име „Пътят на жълтото паве“. То се отнася до лошо управление на средствата, отпуснати на Столична община за ремонт на стария център на града, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Възможната корупция се изчислява на поне 3 милиона евро.

Европейската прокуратура обяснява, че се самосезирала през есента на 2022 г. по публикации в медиите. ЕППО проверява договори, сключени между Столичната община и две търговски дружества, след проведени обществени поръчки.

Тази вечер Бойко Борисов коментира пред бТВ, че „евпрокуратурата действа тенденциозно. Това е „Костинброд 2″! Какво щеше да стане, ако бяха претърсвали не днес, а в понеделник?! Разследването започна още миналия септември. Правят го нарочно в петък вечер, за да могат всички утре да го въртят! Това е в полза на президента Радев. Нямаме нищо против да открият виновните. Ако зависеше от мен, нямаше да ремонтирам там. Освен това отдавна казахме, че г-жа Фандъкова няма да е кандидат за кмет“.

Според разследването през 2018 г. е сключен първи договор за възстановяване на централната част на София (включително бул. „Цар Освободител“ и площад „Народно събрание“). Две години по-късно обаче, през 2020 г., когато вече са извършени редица плащания, договорът е прекратен по взаимно съгласие. Посочената причина е несъответствие между условията на договора и инвестиционния проект. Отбелязва се и че строителните дейности могат потенциално да нанесат щети на Централния военен клуб в София, построен през 1907 г., който има историческа стойност. Въпреки това около 3 млн. евро (6 млн. лв.) са платени на изпълнителя, без неустойки за просрочие.

След прекратяването на този договор общината подписа нов договор с нов изпълнител при същите условия. Новият изпълнител поиска авансово плащане от около 750 000 евро (1,5 милиона лева), за да възстанови вековните жълти павета в центъра на града, които са защитени от Закона за културното наследство. Тази сума засега не е изплатена, докато се проучи ситуацията.

Поисканата от регионалното министерство техническа експертиза обаче установи, че паветата са лошо положени и има и напукани. Лошото качество на рехабилитацията на емблематичните павета, датиращи от 1908 г., заедно с липсата на проверки от страна на общината, биха могли потенциално да генерират допълнителни разходи, според финансовите документи, предоставени на европрокуратурата.

Според разследването от изпълнителите са представени фалшиви документи с невярна информация, удостоверяващи, че работите са извършени в съответствие със спецификациите, което е довело до неправомерни плащания.

Днешните претърсвания и издирвателни действия се извършват от ГДБОП на пет места. За целите на разследването полицията изземва документация и електронни доказателства, свързани с изпълнението на проекта, посочва европрокуратурата.

Първата копка на обновлението на т.нар. Зона 4 от центъра на София, в която влиза и площадът пред парламента, бе направена през 2018 г., а първият строител на обекта, подписал договор със Столична община, бе фирмата „ПСТ груп“. След по-малко от година обаче дейностите бяха прекратени заради грешки в проектирането и изпълнението. След това на „Московска“ 33 проведоха нов търг и довършването на зоната бе дадено на добре известната компания „Трейс Груп Холд“, която през пролетта на 2022 г. бе обявена за победител с оферта от 15,7 млн. лв. без ДДС и срок на изпълнение 300 дни. Работата започна през юли м.г., а през септември гражданската организация „Спаси София“ констатира, че след пренареждането в големи участъци жълтите павета изглеждат по-зле отпреди ремонта. От екипа на Фандъкова тогава заявиха, че в социалните мрежи се пускат манипулирани снимки. Тази версия оцеля до предсрочните избори на 2 октомври, след което столичната управа смени тона и призна за проблеми с ремонта. За това помогнаха и кадри, на които се вижда как работник на „Трейс Груп Холд“ чупи жълто паве с чук. След тяхното публикуване Фандъкова съобщи, че глобява фирмата-изпълнител със 100 000 лв.

Разследването е с кодово име „Пътят на жълтото паве“ и се отнася до лошо управление на средствата, отпуснати на Столична община за ремонт на стария център на града, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Възможната корупция се изчислява на поне 3 милиона евро. Европейската прокуратура се е самосезирала през есента на 2022 г. въз основа публикации в медиите. ЕППО проверява договори, сключени между Столичната община и две търговски дружества, след проведени обществени поръчки. Според разследването през 2018 г. е сключен първи договор за възстановяване на централната част на София (включително бул. „Цар Освободител“ и площад „Народно събрание“). Две години по-късно обаче, през 2020 г., когато вече са извършени редица плащания, договорът е прекратен по взаимно съгласие. Посочената причина е несъответствие между условията на договора и инвестиционния проект. Отбелязва се и че строителните дейности могат потенциално да нанесат щети на Централния военен клуб в София, построен през 1907 г., който има историческа стойност. Въпреки това около 3 млн. евро (6 млн. лв.) са платени на изпълнителя, без неустойки за просрочие. След прекратяването на този договор общината подписа нов договор с нов изпълнител при същите условия. Новият изпълнител поиска авансово плащане от около 750 000 евро (1,5 милиона лева), за да възстанови вековните жълти павета в центъра на града, които са защитени от Закона за културното наследство. Тази сума засега не е изплатена, докато се проучи ситуацията.

Източник: „Сега“

 

БОЕЦ сезира Кьовеши за липсващия Пеевски в делото „КТБ“

Posted on: юни 6th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Гражданско сдружение БОЕЦ сезира европейския главен прокурор Лаура Кьовеши за връзката на депутата от ДПС Делян Пеевски с фалиралата Корпоративна търговска банка. Организацията публикува документи за фирми, свързани с бизнесмена, които са имали кредити към КТБ. „Макар че не касаят данни за злоупотреби с евросредства, те доказват престъпления, извършени от главния прокурор на България и затова считаме за резонно да сезираме Лаура Кьовеши“, категорични са от БОЕЦ.

Сдружението публикува двуседмична справка за разчетите на „Нова Българска Медийна Група“ от 09 юли 2010 г., от която се вижда, че холдингът има няколкостотин хиляди задължения към КТБ. Вторият документ отново показва дългове на дружества от орбитата на Пеевски като „Нова Българска Медийна Група“, „Пресмаркет“, „ИПК Родина“ и „Обединени български вестници“. Част от тези кредити са със срок за погасяване след фалита на банката. БОЕЦ публикува и писмена бележка на Бисер Лазов, който е основният свидетел по делото КТБ и бивш счетоводител на подсъдимия банкер Цветан Василев, според която „Обединени български вестници“ е получила 7 млн. лв. кредит от фалиралата банка.

Документите доказва вече известен факт, че медийната империя на Делян Пеевски с изданията „Монитор“, „Телеграф“ и „Политика“ е изградена именно чрез финансиране от КТБ. Това беше потвърдено от прокуратурата още през 2009 г., когато прокурор Ангел Илиев от Софийската градска прокуратура констатира, че вестниците, които Пеевски издаваше, са закупени с осигурени средства от Корпоративна търговска банка. Този сюжет обаче не присъства в делото за източването на банката.

Преди да стане шеф на държавното обвинение, Иван Гешев беше наблюдаващ прокурор по делото „КТБ“. Когато през 2019 г. беше попитан от журналист дали е наясно за проверката на колегата му, която констатира, че Пеевски е ползвал кредити от КТБ, Гешев отговори: „Вземете ми го пратете на имейл, че сте много пристрастен в това постановление. Сигурно е много интересно, пратете ми го, ще го прочета. […] Сигурно някакви много интересни неща пише вътре…“

Главният прокурор и преди е отричал връзката на Пеевски с КТБ. Когато през 2017 г. представи обвинителния акт срещу Цветан Василев и още 17 души за източването на банката, Гешев неколкократно увери медиите, че по време на продължилото три години разследване с колегите му не са се натъкнали на никакви данни депутатът от ДПС и бивш партньор на Василев да е имал каквато и да е връзка с КТБ. Попитан дали все пак някой от разпитаните над 400 свидетели не го е споменал, Гешев отвърна: „В това изложение (резюмето на обвинителния акт) го няма и г-н Путин, и г-н Обама“.

Разследване на „Антикорупционния фонд“ през 2019 г. отново опроверга твърденията, че няма и следа от Пеевски във фалита на банката. В делото се съдържат писма, записки и работни документи на ръководството на КТБ, в които се говори не само за официалните кредити на семейството на Пеевски, но и за задължения, записани на името на „фирмите на семейството“, „фирмите на фамилията“ или „фирмите на ДП“, които възлизат на 500 млн. лева. Това е списък от над 20 фирми, които са получавали атрактивни обществени поръчки и които са били наблюдавани отблизо от ръководството на КТБ в последните седмици преди затварянето на банката.

„Ще кажа, че по делото са налице доказателства, че всички фирми, които могат да бъдат свързани с Пеевски, са погасили кредитите си целево, така че няма данни, които да ангажират наказателна отговорност на посочения депутат“, призна през 2019 г. Иван Гешев по време на изслушването му във ВСС за поста главен прокурор, въпреки че преди това отричаше същите факти.

Източник: „Сега“

Европейската прокуратура с коментар за разследванията у нас

Posted on: март 21st, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Европейската прокуратура (EPPO) потвърждава получаването на няколко сигнала от България, съдържащи сериозни твърдения за извършени измами с европейски средства и системна корупция по отношение на висши публични служители. Това се посочва в позиция на Европейската прокуратура след арестите на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и Севделина Арнаудова.

„Разследванията продължават. Повече подробности няма да бъдат оповестявани, за да не се застрашава изходът на разследванията. Ако допълнителна информация би могла да бъде оповестена публично, това ще бъде направено активно с позиция от наша страна“, допълват от Европейската прокуратура.

 

 

 

И Бойко Рашков се срещна с Лаура Кьовеши

Posted on: март 17th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Днес се проведе работна среща между министъра на вътрешните работи Бойко Рашков и европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. Срещата беше част от посещението на г-жа Кьовеши в България, съобщиха от пресцентъра на МВР.

В рамките на разговорите бе дадена висока оценка на българските делегирани прокурори, с които се осъществява ефективно взаимодействие. От българска страна бяха представени наскоро приетите правила, с които се регламентира сътрудничеството между МВР и Европейската прокуратура, както и стартиралата законодателна инициатива по отношение на специализираните съд и прокуратура. Очакванията са те да оптимизират процеса на разследване на случаи на организирана престъпност.

Обсъдени бяха и действията на българската страна за създаване на екип от разследващи служители в МВР, които да работят по дела на Европейската прокуратура. Г-жа Кьовеши оцени високо работата на МВР до момента и изрази очакване за още по-активно директно докладване на случаи на сериозни злоупотреби със средства на ЕС.

В заключение беше изразена готовност да продължи партньорското сътрудничество между МВР и Европейската прокуратура.

Кьовеши: Получихме информация за измами с евросредства в България (ВИДЕО)

Posted on: март 16th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

„Започнахме да разследваме над 120 случая, в края на тази или началото на следващата седмица ще публикуваме годишния доклад. Получихме информация за измами с евросредства в България, свързани с обществени поръчки, информация, свързана със злоупотреби в сферата на селското стопанство, строителството, фондовете за възстановяване след COVID-19. Това са основните видове престъпления, които разследваме и по които сме получили сигнали от българските граждани“, заяви европейският главен прокурор Лаура Кьовеши след среща с Кирил Петков. Тя е на посещение в България.

„Благодаря на министър-председателя Кирил Петков за неговата решителност, лидерство и ясна визия относно борбата срещу корупцията. Ние споделяме едни и същи приоритети и говорим на един и същи език. Ако няма разкриване на измамите, няма да има разследване. Това е отправната точка“, подчерта Кьовеши.

„Има няколко канала за докладване на подозрения за измами. Министерският съвет ще стане контактна точка с Европейската прокуратура и това е ясен сигнал за силен ангажимент на най-високо ниво. Получихме многобройни сигнали за нарушения, сега е време българските власти да започнат да работят по много сложни случаи заедно с нас, затова сме тук. Важно е българските власти да изпращат сигнали до Европейската прокуратура“, добави тя.

Кьовеши уточни, че са получили рекорден брой жалби от България.

„Благодаря на г-жа Кьовеши за изчерпателния разговор, който премина в много конструктивен дух и с общата амбиция да работим заедно и да покажем, че България не е място за нарушения, корупция и всякакви други престъпления, свързани в еврофондове“. Това каза от своя страна премиерът Кирил Петков.

„Всички престъпления, свързани с европейски пари след 2017 г., могат да бъдат обект на разследване“, подчерта Петков.

https://www.facebook.com/Government.of.Bulgaria/videos/1130391241119300

 

Гешев е осъден да каже кои дела е пратил на Кьовеши

Posted on: декември 6th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Прокуратурата не може да крие номерата на делата, които е пратила към ръководената от Лаура Кьовеши европейска прокуратура. Това следва от решението на Административния съд в София (АССГ) по делото, завадено от „Сега“ по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) след отказа на прокуратурата да предостави данните. През юни зам.-главният прокурор Красимира Филипова отговори, че списъкът с делата вече е пратен в Люксембург, но няма как номерата им и наблюдаващата ги досега прокуратура да бъдат огласени. ЗДОИ не е средство за предоставяне на всякаква информация на гражданите, а само на такава, от която могат да си съставят мнение за работата на институциите, мотивира се още заместничката на Иван Гешев. Според нея номерата на делата могат да се дават само с разрешението на наблюдаващия ги прокурор.

Съдия Стефан Станчев обаче приема, че решението на прокуратурата е незаконосъобразно. Той напомня, че търсената информация е за номерата на преписките, а не по съществото им и затова не може да се приеме, че това е информация, която може да се даде само с разрешение на наблюдаващия прокурор.

От тази информация може да се направи извод за същинската дейност на прокуратурата, какъв тип информация събира и обобщава и в какви срокове, обяснява още съдът. „С предоставянето на исканата информация може да се повиши отчетността и прозрачността в дейността на прокуратурата“, смята съдията. И пише в решението си, че информацията за това как прокуратурата упражнява правомощията си е от решаващо значение за обществения живот. Затова и държавното обвинение е трябвало да предостави търсените данни.

Така съдия Станчев отменя решението на Филипова и й връща преписката за ново произнасяне и предоставяне на информацията. Решението на административния съд е от 22 ноември. То е окончателно. Прокуратурата все още не го е изпълнила.

Адвокат Кашъмов: Секретността на прокуратурата е непонятна

Важно е, че в съдебното решение е подчертана неприложимостта в дадения случай на ограничението, свързано със защита на т. нар. „следствена тайна“, коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация, който води делото на „Сега“. Той припомни, че тази отмяна от съда на отказ на прокуратурата да предостави важна за обществото информация е поредна. През последната година в няколко различни случая от тази институция отказаха различна по характер информация, чието узнаване би довело до по-голяма прозрачност и отчетност и яснота какво върши тя и с какви мотиви. В светлината на обществения дебат от последните години, при който се поставя под въпрос мястото, ролята и степента на отчетност на прокуратурата и нейното ръководство, подобна практика на мълчание и секретност е непонятна. Когато тя се простира и върху въпросите относно сътрудничеството по линия на задълженията съгласно правото на Европейския съюз, се задълбочава впечатлението, че е налице системен проблем. Остава да очакваме бързи и ефективни варианти за неговото разрешаване, в името на върховенството на правото и защитата на правата на гражданите.

„Поначало всяка информация за разследването на престъпления е обществена, тъй като обществото има интерес да се провежда ефективна борба с престъпността. Прилича на самозабравяне и чувство за недосегаемост да се твърди, че гражданите нямат право да се интересуват от дейността на прокуратурата и това какви дела са преценени като попадащи в категорията, която трябва да се изпрати по компетентност на ЕППО“, коментира по-рано казусът Кашъмов.

КОНТЕКСТ

Преди седмица европейският главен прокурор Лаура Кьовеши обясни по време на онлайн среща със служебния правосъден министър Иван Демержиев, че докато българската прокуратура държеше монопола да сезира за разследванията си европейската прокуратура, тя е получавала от България „само малки дела“. МВР и Агенция „Митници“ наскоро получиха право да подават към Люксембург казуси, по които е компетентна европейската прокуратура. Дотогава единствената такава българска институция беше Върховната касационна прокуратура. Демерджиев каза в интервю за „Сега“, че вижда „възможност чрез работата си европейската прокуратура да запълни вакуума, който остава бездействието на българската прокуратура“.

Указания как всеки гражданин може да сезира европейската прокуратура може да намерите тук.

Карбовски за визитата на Кьовеши: Безполезна Европа е съучастник в българския разпад

Posted on: юни 12th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

„Вceки грaждaнин у нac e виждaл нa живo чинoвник, кoйтo нямa дa му cвърши рaбoтa. Aкo глeдaтe тeлeвизия, знaeтe зa кaквo cтaвa думa – тeлeвизиятa нeпрeкъcнaтo дaвa чинoвници, кoитo нямa дa ви cвършaт рaбoтa“.

Тoвa нaпиca зa lеntаtа.соm журнaлиcтът Мaртин Кaрбoвcки.

„Oбщи прикaзки, нямa дa кoмeнтирaм, щe рaбoтим в cътрудничecтвo и взaимoпoмoщ. Тия прaзни прикaзки ce oтрoнихa oт уcтaтa нa Глaвния eврoпeйcки прoкурoр. A тук имaхa нaдeжди зa вac, гocпoжo!

Бeзпoлeзнaтa Eврoпa e прeчкa прeд Бългaрcкaтa прoмянa. Oщe пoвeчe – в Eврoпa ca cъучacтници нa бългaрcкия рaзпaд. Мeркeл e cъучacтник нa Бoриcoв. Вьoрнeр e cъучacтник в крaдeнeтo нa пaритe нa eврoпeйcкитe дaнъкoплaтци.

Cвинcкитe чeрвa cтигaт дo Брюкceл и oттaм миришe рибaтa. Мнoгo тъжнo и мнoгo aнтиeврoпeйcкo cтaвa. Мaгнитcки e aмeрикaнcки зaкoн.

Eврoпeйcкитe зaкoни ca нeми и глухи зa чaкaнaтa у нac cпрaвeдлoвocт. Зa кaквo cи ни, Eврoпo, aкo лъжeш, мълчиш и мaжeш кaтo нaш бaй Гaньo? Eврoпa трябвaшe дa e нaдeждa и рeшeниe. Бeзпoлeзнa e. A и кoрумпирa. Cпрeтe тaя Eврoпa“, дoпълвa Кaрбoвcки.

Кьовеши поиска бързо да й пратят делата от България (ВИДЕО)

Posted on: юни 11th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Очаквам да бъде ускорен трансферът на делата и случаите от България, по които ще работи европейската прокуратура. Това обяви европейският главен прокурор Лаура Кьовеши днес по време на брифинга си пред българските медии. Кьовеши е на двудневно посещение в София от вчера.

Кьовеши обяви, че идната сряда Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет ще открие нова процедура за избор на шестима делегирани прокурори, които ще работят на местна почва по делата за крупните злоупотреби с евросредства. Досега колегията неглижираше настояването на Кьовеши в Люксембург да бъдат пратени нови 6 кандидатури от България, след като ЕППО отхвърли 6 от десетте номинации от София. Така на 1 юни ЕППО стартира работа само с 4 делегирани прокурори от България, макар и квотата на страната да е 10.

„Избрах да посетя България, защото квотата на българските делегирани прокурори не е пълна. Ако не можем да работим с необходимите ресурси и капацитет, няма как да сме ефективни“, отговори Кьовеши защо е избрала страната ни за първата си спирка, откакто ЕППО заработи. „Аз не съм на посещение, аз съм си вкъщи, ние имаме служба тук, имаме офис и като европейски главен прокурор е мое задължение да надзиравам работата на колегите от всички 22 държави, които членуват в ЕППО“, посочи тя. „Ако и новите номинации не изпълнят критериите, няма да ги предложа за назначаване“, категорична беше тя.

Европейският главен прокурор не отговори конкретно дали подкрепя българският главен прокурор Иван Гешев и дали има доверие в българските власти. „Не става въпрос за доверие или лични взаимоотношения. А за задължения по закон. Имаме задължения да дискутираме всички проблеми и да търсим решения, за да тече ефективно работата на ЕППО. След вчерашните срещи имаме конструктивно решение“, посочи тя. Кьовеши отказа да коментира протестите срещу Гешев. Но подчерта, че прокурорите трябва да са независими и никой не трябва да се меси в работата им.

„Ако някой опита да се меси в нашата работа, политик или друг, ще направя това публично достояние“, закани се Кьовеши след въпрос за независимостта на делегираните прокурори. И пак повтори, че очаква националните власти у нас да изпратят по бързо разследванията, които попадат в компетентността на ЕППО.

„В официалните си срещи не съм разисквала случаите на ЕППО или конкретно производство. Присъствието ми тук беше насочено за процедурата за избор на европейски прокурори и за техническата подкрепа“, отговори Кьовеши на въпрос дали може да има доверие, че българската прокуратура качествено си върши работата, след като се наложи САЩ със санкции да посочат проблемите с корупцията. „Не съм тук, за да оценявам качеството на работата на българската прокуратура. Моята работа е да съм сигурна, че всички национални органи ще подпомагат дейността на ЕППО“, посочи Кьовеши.

„Не става дума за доверие и лични чувства“, няколко пъти повтори Кьовеши. И препоръча очакванията към ЕППО да бъдат ограничени до нейната юрисдикция.

„Опитах да науча във всяка държава членка статистиката за последните 4 години за делата за измами, които са от компетентността на ЕППО. Стигнах до заключение, че има големи разлики между страните. В някои има 4-5 разследвания на година, а другаде по 100. Изводът е, че някъде правоприлагащите органи имат по-голяма воля да разследват такива престъпления“, каза Кьовеши.

Самата Кьовеши ще е част от постоянен състав от европрокурори, който ще надзирава случаи. Тя даде пример, че това може да са дела от България, или Франция, или Германия. „Делата ще бъдат разпределяни между прокурорите в постоянните състави на случаен принцип. Не знам дали прокурорите от България ще пратят 10 случая на ЕППО. Имаме 15 постоянни състава и не знам дали ще дойдат в състав, в който съм аз. След това разпределяне всеки постоянен състав трябва да разглежда случаите, но и се осъществява надзор. Например надзираващите прокурори се грижат за това едно дело да не се разследва 5 години и да се види какво се върши по него. При вземането на важни решения също се осъществява надзор“, обясни тя.

По нейни думи съществува риск Европейската прокуратура да се задръсти, ако започне да разглежда маловажни измами с европейски фондове. Тя даде пример, че работата ѝ не е насочена срещу фермера, който е получил 10 000 евро, но ги е инвестирал не по предназначение, а срещу крупни злоупотреби. В момента ЕППО разследва измама, която се е случила на територията на 5 държави и щетите са за 70 млн. евро, посочи Кьовеши.

„Сега“

https://www.facebook.com/btvnews/videos/2853572421532943