Posts Tagged ‘КТБ’

МФ отрича да е плащало по делото с Оманския фонд

Posted on: август 24th, 2019 by anteni No Comments

Министерството на финансите категорично заявява, че българската държава не е подписвала споразумение, нито е плащала обезщетение по международното арбитражно дело, заведено от Фонда на генералния държавен резерв на Султанат Оман срещу Република България, съобщава пресцентърът на Министерството на финансите. Арбитражното дело е заведено пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, Вашингтон, САЩ (ICSID Case No. ARB/15/43).

Твърдението, че арбитражното дело е приключило със сключването на споразумение и изплащането на обезщетение от страна на българската държава не кореспондира с действителността и е плод на спекулации от страна на Цветан Василев и неговата дъщеря Радосвета Василева, публикувани в личния блог на Радосвета Василева, пише в съобщението.

Миналата седмица от финансовото министерство съобщиха, че Арбитражният съд във Вашингтон е решил окончателно спора между България и Оманския фонд. И държавният резервен фонд на Оман се е отказа от исковете си без право да ги предяви отново. В делото ищецът се оплакваше, че действията на българската държава и БНБ във връзка с поставянето на Корпоративна търговска банка АД под особен надзор, отнемането на лиценза и обявяването й в несъстоятелност, както и отказът й да бъде предоставена ликвидна подкрепа или спасителен план под друга форма, представляват нарушения на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман.

След като България представи две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, през м. декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново. В съответствие с този отказ, решението отхвърля окончателно исковете като неоснователни и осъжда ищеца да заплати всички разноски по делото на България, пишеше в съобщението на финсовото министерство. Опровержението на това твърдение дойде от дъщeрятa нa бaнкeрa Цвeтaн Вacилeв, Рaдocвeтa Вacилeвa, кoятo рaзяcнявa прaвилaтa, пo кoитo рaбoти Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон (ІСЅІD), и твърди, че МФ криe рeaлния изхoд oт дeлoтo.

При зaвeждaнeтo нa дeлoтo прeз 2015 г. бe oпoвecтeнo, чe прeдявeният иcк cрeщу Бългaрия e зa 80 млн. eврo кaтo oбeзщeтeниe зa прoпaднaлитe aктиви в Кoрпoрaтивнa търгoвcкa бaнкa, нo Вacилeвa твърди, чe иcкът e зa пoвeчe oт 120 млн. eврo. Тя oпрeдeля публичнaтa инфoрмaция зa изхoдa нa дeлoтo кaтo дезинфоpмация чрeз умишлeнo прeдизвикaнa медийна истеpия c цeл да се отĸлони вниманието от това, ĸоето наистина има значение: ĸаĸви са yсловията на това споpазyмение.

Cпoрeд Вacилeвa нямa нищo cлучaйнo в тoвa, чe мeдиитe дoри нe cпoмeнaвaт възмoжнocттa зa пocтигнaтo cпoрaзумeниe пo aрбитрaжнoтo дeлo, a някoй cтигнaли дoтaм дa твърдят чe Oмaнcкия фoнд гo e зaгубил и иcкът му e oтхвърлeн кaтo нeocнoвaтeлeн. Вacилeвa нe ocпoрвa приключвaнeтo нa aрбитрaжния cпoр, нo изрaзявa cъмнeния oтнocнo нaчинa, пo кoйтo e cтaнaлo тoвa и упрeквa влacтитe у нac, чe вoдят масова ĸампания за дезинфоpмация, в ĸоято твърдят чe ca спечелили делото в cинхрoн c пoлуиcтинaтa нa нaeтaтa oт тях aмeрикaнcкa кaнтoрa Aрнoлд и Пoртър.

„Може да има много пpичини, поpади ĸоито стpаните в споpа може да исĸат да се споpазyмеят. Πо-малĸото днес може да бъде по-добpо от повече yтpе, особено аĸо oтвeтникът cе съгласи да плати по-бъpзо или да вĸлючи допълнителни yслyги ĸато част от споpазyмението за ypеждане. Kогато тpибyналът записва споpазyмението, той не посочва пpавни пpичини, ĸоето исĸа бългаpсĸото пpавителство. Освен това, ĸаĸто е обяснено в следващия pаздел, пpавителството на Бългаpия pазчита на фаĸта, че гpажданите нямат опит в аpбитpажа на ІCЅІD, за да пpедставят този pезyлтат ĸато победа. Hо наистина ли е това?“, пишe в личния cи блoг Рaдocвeтa Вacилeвa, цитирaнa oт Бaнкeр.

„Hай-добpият път напpед е да се пpинyди пpавителството на Бългаpия да pазĸpие пълния теĸст на oбeзщeтeниeтo, зa ĸоето ІCЅІD няма нищо пpотив. Лицата с ĸpиминалистични yмения и /или интеpес ĸъм финанси могат да бъдат изĸyшени да пpоследят плащането, ĸоето ще бъде извъpшено или e извъpшено. Съдебният споp относно Кoрпoрaтивнa търгoвcкa бaнкa пpодължава и на дpyги места, таĸа че pано или ĸъсно щe узнaeм истината за плана на пpавителството да вкaрa четвъpтия най-голям ĸpедитоp в изĸyствен фалит, за да може аĸтивите мy да пpеминат в pъцете на сламени политици“, зaключaвa Рaдocвeтa Вacилeвa.

Цветан Василев: НАПлийкс е с цел превземане на IT сектора (видео)

Posted on: юли 25th, 2019 by anteni No Comments

„Аз не съм експерт в тази област, но ми се струва, че операцията е пореден милиоционерски опит за прехвърляне от болната на здравата глава“. Това заяви в предаването „Честно казано“ с Люба Кулезич бившият мажоритарен акционер на Корпоративната търговска банка (КТБ) Цветан Василев.

Той обвини в кибератаката депутата от ДПС Делян Пеевски, главния прокурор Сотир Цацров и заместника му Иван Гешев. „Виждаме апетитите на Цацаров и Пеевски с цялата шайка за овладяване на IT сектора, какъвто е и случаят с ТОЛ системата”, каза Василев.

Според него неслучайно кариерата на Иван Гешев неговата е свързана с казуса КТБ. „Той е ходил на среща с Делян Пеевски, на която е поел ангажимента да води това дело, но после т.нар. съд прие всички доказателства, скалъпени от прокуратурата”, каза банкерът.

Убеден е, че поемането на ангажимент от страна на Иван Гешев не е било случайно. „Още повече, че е интерниран в Перник за отказ да заведе дело срещу енергийния бос Богомил Манчев и компанията му „Риск Инженеринг” (консултант на проекта АЕЦ „Белене” – бел. ред.)”.

По думите на бившия банкер, целта е била да се покрият всички кражби на КТБ и прехвърлянето на отговорността върху него. „Много пъти съм казвал, че големият бизнес носи риск от компромиси, много пъти съм отстоявал бизнеса си, особено след идеването ан Бойко Борисов на власт през 2009 г.“

„Бях наивен да мисля, че Бойко Борисов е проблемът за бизнеса в България. Останах съвсем сам през 2014 г. Пълзящата прокурорска диктатура превзе държавата”, смята Цветан Василев.

Според него прокурорите около Делян Пеевски са част от схемата за съсиспване на банката, там битката била „на живот и смърт”. „Калните битки са си между тях, смешно ми е, че господин Гешев твърди, че съм ходил във Франция да пазарувам прокурор, защото всички знаят, че те се пазаруват в България”.

„На господин Гешев са му обещали твърдо, че той ще бъде първият и единственият избраник, но сега напомням за избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г.”

Банкерът е на мнение, че „туморът” и „рак” като модела „Кой” обяснява защо има такава кандидатра за главен прокурор. „Господин Гешев със своята арогантност и бруталност ми напомня на Делян Пеевски”. Според него е взел и от качествата на премиера Бойко Борисов.

„Кражбата на века“: Какво се случва пет години след срива на КТБ

Posted on: юни 24th, 2019 by anteni No Comments

Пет години след зрелищния срив на КТБ, оказала се най-голямата финансова измама у нас след кризата от 90-те години, сметката на фалита все още не е платена. Милионите български граждани, които са клиенти на банковата система, продължават да покриват от джоба си ограбеното, сочат сметки на базата на статистиката на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Заемите за гарантираните влогове още се плащат

Гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (на стойност до 196 000 лв.) през 2014 г. бяха изчислени на близо 3.7 млрд. лв. От първия ден на изплащането на средствата – 4 декември 2014 г., до 14 юни 2019 година,111 981 вложители във фалиралата банка са получили или са се разпоредили с гарантираните си влогове, чийто общ размер е 3.686 млрд. лв.

Тъй като по онова време гаранционният фонд разполагаше с около 2 млрд. лв., събрани от вноски на банките (тоест предимно от таксуване на потребителите), ФГВБ се наложи да изтегли заем от държавата в размер на около 1.7 млрд. лв. Още преди две години фондът върна предсрочно 1.2 млрд. лв. на финансовото министерство и до 15 април 2020 г. трябва да възстанови остатъка от 501 млн. лв.

Въпреки че за петте години след фалита на КТБ банките са превели във фонда чрез задължителните си вноски нови 900 млн. лв., към края на 2018 г. той продължава да има дългове за близо 1.7 млрд. лв. (501 млн. лв. към МФ, 590 млн. лв. към Световната банка и 588 млн. лв. към Европейската банка за възстановяване и развитие).

През май тази година ФГВБ получи известна справедливост, след като синдиците на фалиралата банка разпределиха за първи път събраното до този момент в масата на несъстоятелността. За разплащане бяха отпуснати 570 млн. лв., от които 409 млн. лв. бяха предназначени за гаранционния фонд. Това представлява едва около 11% от парите на ФГВБ, потънали в КТБ. Така, пет години по-късно, заемите, с които беше покрита кражбата, все още не са изплатени и поне още няколко години ще продължават да тежат на бюджета на потребителите на банкови услуги.

Кражбата от КТБ надхвърля 5 млрд. лв.

Общата кражба от КТБ, включително гарантираните депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв., може да се изчисли на базата на списъка на кредиторите на фалиралата банка.  Заедно с Фонда за гарантиране на влоговете това са 7022 граждани, фирми и институции с негарантирани средства. Пет години след фалита, с решение от 8 май тази година, те получиха достъп до едва 11% от своите средства.

Сред „късметлиите“ са видни вложители като почетния председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесмена Александър Сталийски, за когото обвиняемият за източването на КТБ Цветан Василев твърди, че е близък до премиера Бойко Борисов, свързаната със Сталийски тв водеща Виолета Сечкова, политика Николай Бареков, за когото прокуратурата твърди, че чрез подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лева от клона на КТБ на „Цар Борис III“.

По някой лев от остатъците от ограбената банка през май месец получиха и цялата върволица държавни фирми, които по безинтересни за прокуратурата причини бяха инвестирали десетки милиони в годините на разцвета на финансовата пирамида, с които после изгоряха.

„Топлофикация София“ например трябва да си е върнала към 10 млн. лв. от вложените над 90 млн. лв. Близо 6.7 млн. лв. трябва да са възстановени на „Булгартрансгаз“. „Българският енергиен холдинг“ получава 1.6 млн. лв., НЕК – 1.66 млн. лв., „АЕЦ Козлодуй“ – 501 хил. лв., „Кинтекс“ – 1.5 млн. лв., Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) – 655 хил. лв., военните заводи ТЕРЕМ – над 1 млн. лв., „Булгаргаз“ – 561 хил. лв., „Пристанищна инфраструктура“ – 383 хил. лв., проектната компания „Бургас-Александруполис“ – 45 хил. лв., частната БТК – 1.4 млн. лв., „Полимери“ АД – 114 хил. лв., Национален дарителски фонд „13 века България“ – 309 хил. лв., частната компания „Риск инженеринг“ – 421 хил. лв. и т. н.

Оптимистичният сценарий е да се възстанови около 20% от откраднатото

По данни на синдиците към 31 март 2019 г. общата сума, събрана в масата на несъстоятелността, е около 830 млн. лв., което значи, че освен разпределените през май 570 млн. лв. предстои да се раздадат още около 260 млн. лв.  Първоначално масата на несъстоятелността бе оценена от външните одитори на 1.378 млрд. лв., които се считаше, че е реалистично да бъдат събрани чрез разпродажби и дела в процеса по несъстоятелност. Това означава, че при най-оптимистичния сценарий ще бъде възстановено не повече от 20-25% от откраднатото.

Несъстоятелността тече непрозрачно и с гафове

През последните пет години процесът по несъстоятелността тече изключително непрозрачно и не минава без скандали.  Два големи гафа съпътстваха процеса от самото начало.  Първият бе задържането на КТБ в абсолютно ненужна агония в периода от 20 юни 2014 г., когато банката бе затворена, до 6 ноември същата година, когато бе отнет лиценза ѝ.

Това стана с любезното съдействие на цялата политическа класа – от управляващите БСП и ДПС, през опозицията от ГЕРБ, междинното служебно правителство, отговорната институция БНБ, та дори с благословията на т. нар. експертна общност, която през лятото на 2014 г. не спря да убеждава обществеността как КТБ трябва да се спасява. И това, при положение че още през юли 2014 г. на разсекретеното впоследствие заседание при президента Росен Плевнелиев са изнесени достатъчни данни, че става дума за грандиозна финансова пирамида, а не просто за банка с ликвидни проблеми.

През август 2014 г. дори се създаде „експертен консултативен съвет“ с участието на „водещи специалисти и финансисти“, които тогава твърдяха, че „липсват доказателства за несъстоятелност на банката, а напротив – показват, че с разумни мерки и временна финансова подкрепа КТБ може да бъде оздравена и да продължи да работи“.

Впоследствие, един от въпросните специалисти – бившият подуправител на БНБ Румен Симеонов, бе привлечен като обвиняем по наказателното дело „КТБ“, а бившият председател на Сметната палата проф. Валери Димитров, който е и член на ФГВБ, сериозно преосмисли тезата си и към ден днешен твърди, че „КТБ е най-мащабната финансова измама в историята ни“.

В КТБ се е крало и преди, и след фалита

Именно ненужната агония на КТБ в продължение на пет месеца доведе до т. нар. „вторично разграбване“ на фалиралата банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители. Т. нар. квестура се оказа период на доразграбване на финансовата институция. Едва през декември 2018 г. Софийската градска прокуратура предаде на съд двамата назначени от БНБ квестори Станислав Лютов и Елена Костадинчев (няма грешка, б. а.) за умишлена безстопанственост, довела до щети за държавата в размер на 1.07 милиона лева.

Още през 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по данни на службите в последните си дни като квестори в КТБ Костадинчев и Лютов неправомерно са преправили около 1000 договора за преференциални депозити, така че титулярите им да могат да получат обезщетения от 100 хил. евро, с което ФГВБ е ощетен със 100 млн. евро.

По думите на Борисов тогава квесторите на КТБ са отписвали обезпечения по кредити към банката. За пример той даде компаниите „Петрол“, „Рубин“, „Дунарит“, „Авионамс“, контролирани по онова време от бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Премиерът каза, че тези и куп други компании „са си направили цесии и квесторите са освободили имуществото им“. „Само една от сделките е за 90 млн. лв.“, обяви тогава Борисов.

След изтичането на периода на квестурата съмненията за нередности се разраснаха и се заговори за извършени многобройни цесии и прихващания на обща стойност 850 млн. лв., за които впоследствие синдиците заведоха дела заради съмнения за незаконосъобразност.

Именно въпросните цесии и прихващания бяха поводът за първия закон „Пеевски“ за КТБ, който позволи на синдиците да оспорват въпросните сделки със задна дата. И към момента все още няма решение на Конституционния съд дали текстовете, които са в сила повече от година, са противоконституционни.

Закъсняла справедливост за хората с гарантирани влогове

Другият тежък гаф след затварянето на банката бе блокирането на гарантираните депозити за близо 6 месеца. Финансовата институция бе затворена на 20 юни, а изплащането на влоговете стартира едва на 4 декември 2014 г. Тогава държавните власти, начело с БНБ и Министерството на финансите, категорично отказаха да спазват европейското законодателство и да изплатят незабавно парите на хората, независимо че получиха няколко писма в тази посока от Европейската комисия и Европейския банков орган.

Справедливостта по този въпрос дойде – през октомври 2018 г. Съдът на ЕС излезе с тълкувателно решение, че блокирането за пет месеца на гарантираните влогове в КТБ през 2014 г. е било незаконно. Проблемът е, че това решение се оказа твърде закъсняло – през 2018 г. тригодишната давност за завеждане на дело за компенсация заради пропуснати лихви за забава вече бе изтекла.

Войната за доразграбването на КТБ продължава

След 2015 г. процесът по несъстоятелността и последиците от фалита минаха в глух коловоз. Настана почти пълно затъмнение около работата на назначените синдици Ангел Донов и Кристи Маринова след краткото дефилиране на техния предшественик Росен Ангелчев, който набързо бе отстранен заради лоши резултати.

Донов и Маринова не се отличаваха с блестящи биографии, преди да заемат важната функция в КТБ. Троянската икономистка се оказа, че е представлявала в миналото няколко фирми с участието на братя Мондешки, а другият синдик – Ангел Донов, е работил заедно с адв. Мондешки при Николай и Евгения Баневи.

Впоследствие в процеса по несъстоятелността се намеси още едно име, свързвано с Мондешки. През март 2019 г. правителството на Бойко Борисов назначи адвоката Матей Матев за председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който всъщност надзирава процеса по несъстоятелността на КТБ, особено действията на синдиците. Според източници на Mediapool от юридическите среди и Матей Матев е близък на адв. Мондешки.

Основните публични изяви на синдиците през последните години бяха в защита на законовите инициативи на Делян Пеевски, които не се поколебаха да обещаят в парламента, че законът на депутата от ДПС щял да върне през съдебни дела 1.4 млрд. лв. в източената банка.

До един момент част от дейността на синдиците бе и да реагират на публичните изявления срещу тях от бившия партньор на Пеевски, а впоследствие негов основен враг – Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ. Ексбанкерът изгнанник не спира да недоволства от работата на Донов и Маринова, за които смята, че вредят на КТБ. В последното си изявление от миналия месец Василев обяви, че издръжката им струва 7 млн. лв. на месец.

Реакцията на Василев не е случайна. Причината е, че една от по-тъмните страни в дейността на синдиците си остава ролята им във войната за разпределянето на остатъците от бизнес империята около КТБ. Въпросната война не престава и до момента, тъй като залогът са апетитни предприятия като русенския оръжеен завод „Дунарит“, „Авионамс“, „Петрол“, а също и редица имоти като продадената вече „ИПК Родина“, сградата на централата на КТБ на пл. „Гарибалди“ и пр.

След като войната за наследството на КТБ между Василев и Пеевски продължава, значи все още има какво да се граби от опосканата банка. И докато едните разграбват, другите ще продължават да плащат сметката.

Докладът на „Аликс партнърс“ за КТБ: 800 000 евро за близалка менте!

Posted on: юни 11th, 2019 by anteni No Comments

Преди няколко дни (7 юни) започнахме да ви разказваме сагата, известна като „Разгромът на КТБ“, от другата страна на емоцията. Тоест – не какво се е случило според мажоритарния собственик на банката Цветан Василев или според най-върлия му публичен опонент – Специализираната прокуратура, а какво би трябвало да се случи по закон.

Идентифицирахме поне пет нарушения на НПК, които задължават (дори и днес) съдът да прекрати процеса срещу Цветан Василев и компания, след което да върне делото на Специализираната прокуратура. Но не за отстраняване на някакви процесуални грешки, а за стартиране на досъдебното производство от самото начало. Изброяваме ги вкратце:

– Разследването е тенденциозно. Тоест –  още преди да са събрани и две доказателства, Цветан Василев е анатемосан публично като престъпник, а не като заподозрян и обвиняем. Отношението към останалите му съпроцесници е същото.  

– Разследването е половинчато. Тоест – събират се и се анализират само онези данни и обстоятелства, които трябва да докажат вината на Василев и компания в съдебната зала.

– Ключовият свидетел на обвинението – Бисер Лазов, се ползва със статут, какъвто не съществува нито в Наказателния кодекс, нито в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.

Тези… брутални (меко казано) нарушения на действащата нормативна уредба обаче са нищо, в сравнение с днешната ни история:

сделката с т. нар. световно известна фирма „Аликс партнърс“

специализирана в издирването и връщането на откраднати милиони и милиарди. Както и да я наречем, все ще ни е беден речникът, тъй като подобен „франчайз“ дори и най-болното въображение трудно може да облече в законови дрешки. Стига, разбира се, неговият „собственик“ да не командва парада, а маршируващите строеваци да чуват само и единствено неговите команди.

Потърпевшите от погрома на КТБ отдавна са забравили случките и обстоятелствата, които накараха българската държава да обяви търг с тайно наддаване сред „международно известни фирми, специализирани в издирването на откраднати милиони и милиарди“. И това е съвсем естествено, след като резултатите от въпросното издирване нито могат да възстановят нечии загуби, нито да помогнат на прокуратурата да установи вината на „разбойниците“, да ги изправи на подсъдимата скамейка и да докаже вината им в съдебна зала.

Първата копка в далаверата „Аликс партнърс“ е направена на 29 октомври 2014 г. от управляващото мнозинство в току що сформираното 43-то Народно събрание (изборите са проведени на 5 октомври с.г., а първото пленарно заседание е на 27 октомври).

Неин „автор“ е временната Парламентарна комисия по бюджет и финанси, която препоръчва наемането на  международна фирма, специализирана в издирването на откраднати милиони и милиарди.

Към кого е отправена тази препоръка, по онова време на никого не е известно, защото в

Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) няма дори запетайка по този въпрос.

За сметка на това обаче българските граждани биват уведомени, че оздравяването на банката щяло да струва най-малко 6 млрд. лв.: „дупка“ от 4, 22 млрд. лв. плюс още 1, 8 млрд. лв. за ликвидна подкрепа.

Това е формалният повод за „разкрепостяване“ на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН),чиито проектоизменения са депозирани в деловодството на Народното събрание на 19 ноември 2014 година.

Процедурата (поне в началото) е стандартна: законопроект за изменение и допълнение на ЗБН, внесен от петима депутати на Реформаторския блок: Мартин Димитров, Борислав Миланов, Никола Хаджийски, Борислав Великов и Петър Славов. Текстът не е голям – общо седем параграфа, като пет от тях променят същински членове и алинеи, а другите два – текстове от преходните и заключителни разпоредби.

Проектозаконът на „реформаторите“ е приет на първо четене на 27 февруари 2015-а.

Според сайта на 43-ото Народно събрание, до второто четене на въпросния проектонорматив нови предложения за ремонт на Закона за банковата несъстоятелност няма. Депозирани становища от страна на заинтересуваните лица, браншови организации и НПО – също.

Три седмици по-късно – на 18 март 2015 г., „реформаторският“ проектозакон за ремонт на ЗБН излиза от второто гласуване в пленарна зала във вид, който няма нищо общо с първообраза. Защото

изневиделица в него вкарани седем чисто нови параграфа,

които преобръщат проекта надолу с главата.

Един от тях постила червеният килим пред „Аликс партнърс“:

„§ 6. В чл. 31, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 17: „Със съгласието или по предложение на управителния съвет на фонда (става дума за Фонда за гарантиране на влоговете в България – бел. ред.) възлага на лица, притежаващи необходимия международен опит в разследване на банкови фалити, да извършват действия по проследяване и да препоръчват на синдика на действия за запазване и връщане в имуществото на банката на активи, с които банката се е разпоредила в нарушение на закона, на добрите банкови практики и/или когато даденото значително надвишава полученото, както и в случаите на отпуснати кредити при недостатъчно или липсващо обезпечение или на свързани лица, когато тези сделки или трансакции са довели до влошаване на нейното финансово състояние. Синдикът може да възложи действията по изречение първо и на лицето по чл. 12а, ал.2, т.12, определено от временния синдик.

2. Досегашната т. 17 става т. 18…“

Фундаменталните промени са дело на Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси, и 11-има народни представители, чиито имена не фигурират в сайта на парламента като вносители на въпросните параграфи.

Причината е потресна: тези поправки са огласени само и единствено в доклада, гласуван от Комисията по бюджет и финанси на 17 март 2015 г. по повод второто четене на „реформаторския“ проектозакон. Което, откъдето и да го погледнем, си е чисто заобикаляне и на Закона за нормативните актове (по принцип), и на  Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (в частност). Причините са очевадни: тези предложения не са внасяни в деловодството на парламента, не са придружени с мотиви, не са подлагани на обществено обсъждане, нямат финансова обосновка, не им е правена и оценка за въздействие.

На всичко отгоре,

ако човек потърси стенограмата от пленарното заседание

по време на което е обсъждан тежко модифицирания проект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност – за да види коя политическа сила как е посрещнала нерегламентираните нововъведения, ще остане… с пръст в уста! Стенограма няма. Даже и 18 март 2015 г. не фигурира като редовен работен ден в пленарна зала. Нищо, че е сряда…

Един месец и десет дни по-късно – на 29 април 2015 г., Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) рапортува, че е приел присърце поставената му задача: на бял свят се появява текст, който в бизнеса е известен като „Задание за оферта“. Тоест – ние казваме колко милиарда (или милиона) трябва да бъдат издирени, а кандидатите – могат ли да се справят и какво „трудово възнаграждение“ искат.

ФГБВ следва стриктно тези предписания,

т.е.,очертава дълбоките коловозите, по които трябва да тича фирмата победител. И то така, че никой да не се съмнява какъв точно ще бъде крайният ефект:

– от КТБ липсват 206 млн. лв.;

– непълните или фрагментарни кредитни досиета са за кредити в размер на 3,5 млрд. лв.;

– 4, 2 млрд. лв. от активите (общо 6,6 млрд. лв.) са обезценени. Те трябва да бъдат обезпечени, което оставя КТБ с отрицателен капитал от около 3,75 млрд. лв…

И… започва същинската мистерия.

Колко фирми са подали оферти,

за да изпълнят емблематично това задание на българските власти – един господ знае!

Кои са качествата, довели до наемането на „Аликс партнърс“ – също.

Официално, договорът с дъщерното дружество на „Аликс Партнърс“ е подписан между 15 и 19 юни 2015 г., но коя е точната дата – пълен мрак.

Според отчетите на синдиците на КТБ, изпращани регулярно до Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) става ясно, че по време на работата си инвестигейторите от „Аликс партнърс“ са изискали документацията на не повече от 50-60 проблемни кредита. Хайде – 80 да са. Откъде са изкопали всички останали данни, въз основа на които са спретнали заветния 575-страничен доклад – най-вероятно и Нострадамус не би могъл да ни ориентира.

Още повече, че

според самопризнанията в доклада, експертите на „Аликс партнърс“ не са имали достъп до материалите, иззети от прокуратурата

в хода на досъдебното производство срещу Цветан Василев и компания. А както много добре знаем, въз основа на тези материали държавното обвинение е сътворило обвинителен акт в обем от близо 16 000 стандартни машинописни страници и е комплектувало около 1300 тома с доказателства и веществени доказателствени средства!

Оттук нататък идва ред на „стандартните“ мистификации.

Според официалната информация, тиражирана от медиите, окончателният доклад на „Аликс партнърс“ е готов на 23 септември 2015 година. Тази дата се мъдри и под заглавието на доклада, изпратен от финансовият министър Владислав Горанов в Народното събрание около четири месеца и половина по-късно – през февруари 2016-та.

Същото е положението и с превода на доклада, който бе пуснат в публичното пространство през юни 2016 г: „Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност). Окончателен доклад, изготвен за синдиците на Банката [23 септември 2015 г.]“

Това не е вярно, защото

окончателният доклад е готов месец и половина по-късно!Ето какво пише в отчетите, които КТБ-синдиците редовно изпращат до ФГВБ:

– 28 септември – 2 октомври 2015 г.:

„… „Аликс партнърс“ са представили проект на доклад от дейността си по отношение откриване на възможности за събиране на вземанията на КТБ (н). Докладът е в значителен обем. Синдиците на КТБ (н) разполагат с около един месец за анализиране на съдържанието му, след което ще могат да изискват и допълнителна, уточняваща информация по предлаганите от „Аликс партнърс“ начини на действие по конкретни казуси“;

– 7 декември – 12 декември 2015 г.:

„… 1. Изготвен и представен на синдика на КТБ (н) окончателен доклад от дейността на „Аликс партнърс“, включващ предложения за приемане на действия по конкретни казуси, свързани с възможностите за събиране на вземания на банката.

2. Изпратено до ФГВБ уведомление и отправена покана представители на ФГВБ да присъстват на срещата и дискусията по окончателния доклад на „Аликс партнърс“…“

Безспорно обаче най-интересен е отговора на адски семплия въпрос „Коя е таз чутовна сила, която помогна на експертите от „Аликс партнърс“ да прочетат и анализират наличната документация, след което да проследят и идентифицират всички царе, царици, офицери и пешки в сложната мрежа на Цветан Василев?“

Кой селектира „бумагите“, кой ги преведе от български на английски и колко струва този масраф, след като става дума поне за два микробуса с документи?

И още, след като става дума за работа с лични данни и банкова информация, чиято неприкосновеност е защитена от десетина български закона и четири-пет европейски регламента, кой разреши на разследвачите от „Аликс партнърс“ свободен достъп до тях –

ДАНС, някой по-чевръст съдия, Комисията за защита на личните данни, БНБ, или…?

Да спираме ли вече с параноята? Може, но няма как. В началото на 2017 г., в публичното пространство се завъртяха два доклада на ЦРУ, свързани със сагата за съсипването на КТБ. Нито едно от т. нар. компетентни ведомства не се престраши да вземе думата и да ги дамгоса с обичайното клеймо „Фалшиви новини“.

Данни, че срещу собствениците  на медиите, огласили съдържанието на докладите, са образувани досъдебни производства за тиражиране на опозоряваща информация, също няма.

Или казано по-простичко – тези доклади са истински, но… за българските орли на правосъдието са си най-обикновен паразитен шум. А не би трябвало, защото поне във втория доклад – онзи, разпространен в началото на март 2017 г. – се съдържат

достатъчно данни за източване на 800 000 евро от държавната хазна!

Точно така. Става дума за хонорара, платен на „Аликс партнърс“ за гигантската (ха-ха) работа по връщането на изпарилите се КТБ-милиарди!

Ето какви са основните изводи в този доклад:

– Служители от офиса на ЦРУ в Лондон са разговаряли със Стефано Аверса, регионален мениджър на „Аликс партнърс“ за ЕМЕА (т.е. за Европа, Близкия Изток и Африка).

– Според г-н Аверса, одитът не е извършен от „Аликс партнърс“. Дружеството е получило финансовия отчет наготово и само е официализирало съдържанието му.

– Заключението на оперативните служители в Лондон е, че автентичността на доклада, писан в местния офис на „Аликс партнърс“, не си заслужава да бъде проверявана.

– Офисът в Лондон потвърди наличието на заговор на високопоставени държавни служители в България срещу Корпоративната търговска банка.

– Съществува допълнителна документация, състояща се от списък с кредитополучателите на банката, които са финансирани бизнес сделки с ислямски терористични организации. Крахът на банката беше организиран така, че информацията за финансовите потоци на лицата, свързани с „Хизбулла“, ПКК и ИДИЛ да останат скрити…“

Някой нещо да допълни?

Затова пък ние се натъкнахме на още три „Аликс черешки“ върху КТБ-тортата.

Първата е съсипването на най-голямата корпорация в Хълватска (даваща 15% от БВП на страната) „Агрокор“.

Рейдърската атака срещу компанията започва в началото на 2017 г., когато Агeнция Мооdу’ѕ нaмaлява кредитния ѝ рейтинг (заради несигурност някаква), а руската VТВ Ваnk излиза с oбвинeниe cpeщy „Агрокор“ за… фaлшифициpaнe нa финaнcoви oтчeти.

Резултатът е до болка познат: тотален срив на акциите, поставяне на корпорацията под контрола на държавата, арест и обвинения на мажоритарния собственик Ивица Тодорич, наемане на „Аликс партнърс“ да търси (пак чрез нейно дъщерно дружество) изчезналите милиарди и… туй то! Сбогом, Гиргино, да ти имам панаиро!

Впрочем и там си имат един Бисер Лазов

Втората черешка е с британски привкус. Известна е като „Аферата Афрен“. Ситуацията – аналогична на КТБ и „Агрокор“. С тази разлика, че в случая кръстоносният поход тръгва от британската „Служба за сериозни измами“ (SFO – Serious Fraud Office), която е нещо като брат близнак на нашата КПКОНПИ.

Историята накратко: „Афрен” е компания за проучване и добив на нефт и газ, основана през 2004 година. Две петилетки по-късно, нейният съучредител и главен изпълнителен директор Осман Шахеншах, в съучастие с Шахид Улах – главен оперативен директор на компанията, са уличени в извършването на куп престъпления, които на български звучат така: манипулиране на годишните отчети, злоупотреба със служебно положение, длъжностно присвояване, пране на пари.

Откраднатото, присвоеното и нанесените щети също звучат познато – между 6 млн. щ. долара и 300 млн. щ. долара. Криминалното разследване е поверено на SFO, а заличаването на „Афрен“ от бизнес картата на света – на британската Служба по несъстоятелността.

Топлата връзка отново е „Аликс партнърс“. С тази разлика, че в сагата „Афрен“ на бойната линия е компанията майка, докато в случая КТБ е използвано нейно английско „отроче“ еднодневка, а в казуса „Агрокор“ – украински сурогат, също еднодневка.

А третата черешка си е чисто американска – на самата „Аликс партнърс“. И хвърля светлина върху процедурата, по която е организиран конкурса за избор на международната авторитетна компания, която трябва да върне парите на КТБ.

Става дума за „Туитър“. И за профила на „Аликс партнърс“ в тази социална мрежа:

– присъединяване – май 2011 г.;

– последователи – 3989;

– следвана от 288…

Няма значение какво – хора или фирми. Защото в никакъв случай не става дума за прокуратури, спецслужби, национални банки или държави…

Всъщност има, но за това предпоследната дума трябва да е Фонда за гарантиране на влоговете в България. А последната – на ДАНС и на новия главен прокурор!

Пет години след смъртта на КТБ

Posted on: юни 10th, 2019 by anteni No Comments

Ако България е правова държава, а съдът (като институция) е независим и безпристрастен арбитър, процесът срещу Цветан Василев и компания не трябваше изобщо да стартира. А досъдебните производства, образувани срещу длъжностните лица от КТБ, одиторите от КПМГ и двамата бивши подуправители на БНБ и шефове на „Банков надзор“ – трябваше да бъдат върнати на държавното обвинение. И да си останат там, докато работещите по тях прокурори, следователи и вещи лица не започнат да прилагат буквата на закона, а не да интерпретират съдържанието на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) когато им хрумне и както им е удобно.

За какво става дума?

Рецитираме набързо няколко разпоредби от НПК, които би трябвало да са абсолютно задължителни както за прокурорите, така и за съдиите:

– Чл. 13: Съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. Обективната истина се разкрива по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

– Чл. 14: Съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

– Чл. 16: Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

– Чл. 103: Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи… Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Не може да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.

– Чл. 107, ал. 3: Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му.

Някой от тези основополагащи принципи на наказателното право да е бил приложен на практика? Категорично не!

Някой да се е притеснил от този факт?

Примерно – главният прокурор, членовете на Висшия съдебен съвет и парламентарно представените партии? Отговорът е още по-категоричен: вече пет години на никого не му пука! А би трябвало, защото поне две от досъдебните производства за фалирането на КТБ – т. нар. мега дело и едно от сателитните разследвания – са си чиста проба… гавра с мантрата, позната като върховенство на закона.

Стоп, стоп! Не бързайте да ни замеряте с камъни, защото нямаме намерение да предъвкваме познати истории. Просто ще се опитаме да обясним какво би се случило, ако орлите на правосъдието от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд бяха работили и по закон, а не само и единствено под „диктата“ на дълбокото си вътрешно убеждение. Тоест – ако бяха изпълнили и втората част от разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК – да съберат и да проверят ония доказателства, които оневиняват Цветан Василев и компания.

Доказателство № 1: В КТБ има 2 милиарда…

Датата е 16 юли 2014 година. Върви сутрешният блок на бТВ. Репортерският „пирон“ е прякото включване на Мария Цънцарова от парламента. Темата е „Скандалът КТБ“, а събеседници са Цецка Цачева – заместник-председател на ПГ на ГЕРБ и Атанас Мерджанов – председател на ПГ на „Коалиция за България“ и шеф на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред“.

След близо 8-минутни взаимни обвинения за това кой е виновен за кризата в КТБ и кой е длъжен да внесе искането за оставката на тогавашния бос на БНБ в пленарна зала, Атанас Мерджанов хвърли голямата бомба: „Има резерви в банката. Затова настояваме за пълен анализ и за информация – за активите и пасивите на банката. Ние не знаем цялата истина. Защото едва вчера се разбра, че има секретен одитен доклад, според който са налице 2 млрд. в банката!“ (линк https://btvnovinite.bg/videos/tazi-sutrin/koj-variant-za-ktb-shte-podkrepjat-deputatite.html)

Някой да е разбрал има ли наистина такъв доклад, или Атанас Мерджанов лъже в ефир като дърт циганин (това е интерпретация на народната поговорка, а не предизвикателство към медийните чистофайници)?

Естествено, че никой нищо не е разбрал, въпреки че есенцията от тв-участието на червения депутат беше цитирано от десетина медии.

И докато на широката общественост проспиването на тази информация може да ѝ бъде простено, за „хвърковатата чета“ на главния прокурор извинения не би трябвало да има. Защото, ако те не събираха доказателства само и единствено за вината на Цветан Василев, т.е. спазваха разпоредбите на НПК в пълния им блясък, най-вероятно обвинителният акт нямаше да е в титаничния по своята безсмисленост обем от 11 000 компютърни страници (около 16 500 стандартни машинописни страници). Да не говорим, че като едното нищо и главните действащи лица в четивото можеха да са други…

 

Доказателство № 2: Свидетелят милионер…

 

За неговото „събиране“ и „проверяване“ се налага да цитираме написаното в прокурорската библия, позната като Наказателен кодекс:

Чл. 20: Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

         – извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението;

         – подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението;

         – помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 21: Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Подбудителят и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или подпомогнали извършителя… Особените обстоятелства, поради които законът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците, не се вземат предвид за останалите съучастници, по отношение на които тези обстоятелства не са налице.

Чл. 22: Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по-нататъшно участие и попречат да се извърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици. В тези случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 19.

Чл. 19: В случаите на чл. 17, ал. 3 и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Чл. 17, ал. 3: Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18, ал. 3: При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

         а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

         б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Едва ли има човек, който да не се е сетил, че ще си говорим за

 

черноработника на държавното обвинение

– т. нар. основен свидетел по делото КТБ – Бисер Лазов.

Някой да си е отговорил досега на въпроса „Защо, след като от 1994 г. всички сделки на Цветан Василев са минавали само и единствено през ръцете му, Бисер Лазов продължава не само да е на свобода, ами и да се къпе в слава и пари?“

А някой да е попитал наблюдаващия прокурор по делото Иван Гешев в коя от току що изброените хипотези в НК се вписва Бисер Лазов, след като той (Лазов) обръща палачинката чак на 23 юни 2014 година? Забравяйки мигновено, че цели 20 години е бил безропотен съучастник във всички т. нар. далавери на Василев?

 

Кой да попита г-н Гешев…?

Естествено, че неговият пряк началник Сотир Цацаров, защото така повелява Конституцията на Република България (чл. 126, ал. 1): „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

Или съдия-докладчика и председател на „тричленката“ по делото (VІІІ състав на Специализирания наказателен съд) Виржиния Петрова, тъй като това ѝ задължение е вменено от две разпоредби – чл. 248 и чл. 249 от НПК. Тоест – ако открие допуснати процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени, делото се връща на прокуратурата. Ако нарушенията са фатални и биха опорочили целия процес, наказателното преследване се прекратява, обвиненията се свалят, паричните гаранции се връщат и всичко започва отначало.

Както се вижда и с невъоръжено око, дотук основанията за приключване на сагата по втория начин – връщане на лентата до лятото на 2014 г., са най-малко две. За едното – нарушенията на НПК, вече стана дума по-горе. За другото – нарушенията на НК в полза на Бисер Лазов, дължим още няколко разяснения.

По всичко личи, че Лазов се ползва със статут на защитен свидетел. Дали държавното обвинение е сключило сделка с него – свобода срещу съответни показания, е друга тема на разговор. По-важното е, че в двата кодекса – наказателния и наказателнопроцесуалния,

такова „животно“ – защитен свидетел, няма

За сметка на това обаче съществува трети нормативен акт – Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство, с чиито разпоредби статутът на Бисер Лазов също се разминава. Този път – със светлинни години, а не с километри.

И накрая, преди да преминем към най-апетитната хапка, ако прокуратурата си беше свършила добросъвестно работата по време на досъдебното производство, Бисер Лазов едва ли щеше да дава показания в съдебна зала вече… два месеца и половина. Не защото не знае кое как се е случвало, а защото над главата му щеше да тегне разпоредбата на чл. 286 от НК: „Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от една до десет години“.

Така де, нали всеки е невинен до доказване на вината с влязла в сила присъда? Ами,

ако след седем-осем години балонът „Анти Василев“ вземе и се пукне…

просто така, от само себе си? Или защото доказателствата на държавното обвинение не издържат на втора или трета инстанция?

Всъщност, сделката между Бисер Лазов и Специализираната прокуратура може да бъде „идентифицирана“ от бизнеса, който той завъртя откакто е ключов свидетел. За придобивките му е писано и говорено многократно, така че днес ще минем с едно голо обобщаване на финансовото им изражение (според медийни публикации, които никой не опровергава вече две-три години): около стотина милиона лева. Дай, Боже, всекиму такъв рандеман! И толкова ларж прокурори, разбира се!

 

Върховенство на закона! Дрън-дрън.. От 20 юли 2017 г. в сайта на държавното обвинение се мъдри един текст, озаглавен ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ „МОДЕЛЪТ КТБ“ (правописът оригинален). А по средата на неговата стр. 5, черно на бяло е написано:

“… НПК е създаден, за да реши ясно очертани задачи: да осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона (чл. 1, ал. 1 от НПК) в рамките на конституционното изискване по делата да се осигури разкриване на истината. Всяко друго нормативно решение и/или становище, наложено в практиката на правоприлагащите органи, което прави невъзможно решаването на тези задачи, следва да бъде игнорирано…“

Някой схвана ли за какво става дума? Ха така: от всички български закони и международни конвенции, от българската конституция и от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, за българската прокуратура единствено важен е чл. 1 от НПК. Всичко останало – в джаза? Или на правосъдното бунище? Блажени са вярващите…

Цветан Василев платил 1 млн. лв., за да избегне разследване за КТБ

Posted on: юни 7th, 2019 by anteni No Comments

Около 1 млн. лева платил банкерът Цветан Василев, за да избегне разследването за фалита на КТБ – това заяви в показанията си пред Специализирания съд основният свидетел на прокуратурата по делото – Бисер Лазов.

По собствените му думи той осигурил парите на няколко транша по заповед на Василев. Всичко започнало, когато банкерът получил призовка от следователката Надежда Куюмджиева, а случаят бил на досъдебна фаза, съобщи bTV.

Освен това Василев взел сам решението КТБ да бъде поставена под надзор. Алтернативата била да осигури със свои средства капитализация за 1,5 млрд. лева или да поиска финансова помощ за тази сума, каза още пред съда свидетелят, който е бил главен счетоводител на КТБ и личен финансист на Василев, предаде БНТ.

През май 2014 г., около месец преди КТБ да бъде поставена под „особен надзор“, изпълнителните директори на банката били призовани в следствието на разпит по разследване за източването на финансовата институция. Призовка да се яви при следовател Надежда Куюмджиева получил и самият Василев и така той разбрал, че състоянието на банката се разследва.

Лазов разказа, че тогава банкерът му възложил чрез собственика на информационен сайт Огнян Стефанов да се свърже с адвокат Лазар Карадалиев и да организира среща в кабинета му.

„Това, което е получил като информация от адвокат Карадалиев, е, че познава следовател Куюмджиева и тя ще свърши работа“, потвърди и прокурор Даниела Начева в съдебната зала.

Според показанията на Лазов било обяснено, че решаването на проблема с разследването си има цена. Тогава Василев разпоредил веднага да се осигурят парите от главната каса на банката.

„Една сума от 20 000 евро е била осигурена в кабинета на Цветан Василев, в който са присъствали Огнян Стефанов и Карадалиев“, допълни прокурорката.

Свидетелят разказа още, че в началото на юни 2014 г., преди поредна среща със Стефанов и Карадалиев, Василев наредил от касата на банката в кабинета му да се осигурят още пари.

„На два пъти са били осигурявани от по 250 000 евро и 200 000 лева“, допълни Начева.

По този начин, според Бисер Лазов, за две седмици Василев дал на Стефанов и Карадалиев общо 520 000 евро и 200 000 лева, които били взети от касата на КТБ.

Изненадани били, че на 13 юни полиция, разследващи и прокурори влизат в банката и изземат документи. Същата сутрин Карадалиев предупредил Лазов за акцията. Цветан Василев тогава бил в Солун и на следващия ден повикал Лазов при себе си.

„И съответно му е била дадена задача да осигурява, когато е необходимо, средства на Огнян Стефанов и на Карадалиев за обезпечаване на възникнали проблеми по воденото досъдебно производство“, подчерта прокурорката.

Бисер Лазов заяви още, че от август 2013 г. до март 2014 г. Цветан Василев е дал над 350 000 лв. на Огнян Стефанов на ръка. Срещу тях трябвало да се осигуряват положителни публикации за банкера и злепоставящи за враговете му. Според свидетеля за малко повече от две години от КТБ са дадени 300 млн. лева за дейността на ТВ7. Защитата на Цветан Василев отказа коментар.

Цветан Василев: Пеевски превзема ДПС

Posted on: май 16th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Мутро-милиционерски център използва прокуратурата като бухалка и контролира политиците чрез компромати, а негов айсберг е депутатът от ДПС Делян Пеевски. Зад него обаче не стои почетният председател на ДПС Ахмед Доган, част от правомощията и функциите на когото са иззети и Пеевски е овладял достатъчно от движението. Тази теза развива в интервю за Явор Дачков бившият мажоритарен собственик на фалиралата Корпоративна търговска банка Цветан Василев.

Тя идва на фона на вчерашното предизборно открито писмо на Доган до съпартийците му, в което моли за прошка и призовава вътрешните борби да не спъват развитието на младите кадри. Василев коментира днешната партийна позиция на своя бизнес партньор до 2013 г. Делян Пеевски, разривът с когото предшества фалита на КТБ.

От 5 г. Василев е в Белград, където продължава да чака решение на местните власти по искането на българската прокуратура да бъде екстрадиран в България. Преди година в София започна съдебният процес срещу Василев, сочен от прокуратурата за ръководител на организирана престъпна група, източвала банката през годините.

В последното си интервю Василев повтаря многократно защитната си теза, че е управлявал професионално банката си и тя е била източена и разграбена след затварянето й от БНБ на 20 юни 2014 г. Той добавя, че издръжката на синдиците и техните екипи в момента струва на данъкоплатците по 7 млн. лв. месечно, повече, по думите му, отколкото когато банката е работела. Той добавя, че сумата от 600 млн. лв., която наскоро синдиците обявиха, че са събрали и разпределят между кредиторите, е по-малка от наличните в сметките при затварянето 680 млн. лв.

Василев твърди, че сегашният премиер Бойко Борисов е зависим от Делян Пеевски заради случая с изтеклите в медиите записи от телефонни разговори, известни като „Ало, Ваньо“. В тях премиерът Бойко Борисов нарежда на вече покойния шеф на митниците Ваньо Танов да спре проверка в пивоварната на бизнесмена Михаил Михов – Мишо Бирата (също вече покойник) по молба на тогавашния президент Георги Първанов. Случаят е от януари 2011 г., а разследващият прокурор Пламен Георгиев (сега шеф на антикорупционната комисия) прекрати преписката, защото експертизите показали, че разговорите са манипулирани.

Сега Василев твърди, че „спасението“ дошло от прокурора Бойко Найденов, който фалшифицирал записа, за да не може разследването на продължи. „На мен лично Пеевски ми е казал, че Бойко Найденов е спасил Бойко Борисов тогава“, спомня си днес той.

Запитан как си обяснява този триумф на Пеевски, който няма навършени 40 г. още, Цветан Василев отговаря: „Той е необразован, но не е лишен от качества, това е едното. Очевидно обаче е заслужил доверието на този милиционерски център, който на практика управлява държавата, къде по-активно, къде по-неактивно от началото на прехода“.

Едновременно с това Василев, чиято банка в миналото финансираше бизнес начинанията на Пеевски и неговото семейство, сега твърди, че Пеевски е неуспешен бизнесмен, не е влагал средства в бизнеса си, ликвидирал е „Булгартабак“, а до 2013 г. дори не е имал пари да си плати данъците. Оттук и недоумението му от сегашното благосъстояние на бившия му бизнес партньор.

По думите му сега Пеевски планира да закрие телевизионния „Канал 3“, който работел с „крадена техника от ТВ7“, която КТБ финансираше.

Василев прави паралел със собствената си роля във финансирането на ТВ7 с покупката на Нова телевизия бизнесмените Кирил и Георги Домусчиеви. „Аз мисля, че Пеевски е сложил Домусчиев да изпълнява моята роля, която аз изпълнявах в ТВ7. Някой да финансира и да обира всичките негативи, той вече си е пакетирал медията – Вяра Анкова е ясно, че години наред беше човекът на Пеевски в БНТ, заедно с Маргарита Николова. Освен това сестричката на Занаида Златанова – Миляна Велева. Сега очаквам и Ива Стоянова – „Въздесъщата“ (бел. ред програмен директор на Канал 3), да стигне до Нова телевизия и тежко му и горко на Домусчиев , просто си купи фабрика на 8 септември“.

Запитан дали жалбата му по „закона Магнитски“ в САЩ от 2017 г. е била само медиен шум, Василев отговаря, че Пеевски не бил желан в САЩ и ФБР и Департаментът за правосъдие на САЩ „вече са обърнали през техния фокус внимание на делата на господина“.

Продават манастир, спонсориран от Цветан Василев. Кандидати няма

Posted on: май 3rd, 2019 by Велислав Русев No Comments

Манастирът „Свети Козма и Дамян“ до село Гигинци е обявен в списък за търг с тайно наддаване заради кредит от над 330 хиляди лева към КТБ, който бил изискан от синдиците на банката, съобщи bTV. Сумата е била изтеглена от манастира за съфинансиране на ремонт на светата обител с европейски пари. Фирмата изпълнител била „К и К Дизайн“.

„Съвкупно беше 790 000 лева. Този проект се изпълни от една фирма, която получи един кредит от 395 000 лева. При това кандидатстване манастирът, такъв е законовият ред, участва заедно с тази фирма и парите ги получи манастирът. Фирмата, след като получи парите напълно от манастира, просто затвори врати, банката КТБ фалира, отпуснатият кредит странно защо не е бил обезпечен. Манастирът остана да дължи такава сума, която не е харчена в този манастир по проекта“, обясни игуменът на светата обител в Гигинци отец Никанор.

През януари 2016 г. Брезнишкият районен съд изпраща заповед за изпълнение. От манастира обаче нищо не може да бъде конфискувано.

„От 1 януари влезе една поправка в Закона за вероизповеданията – принудителното изпълнение срещу църкви и манастири вече не е възможно. Ето, фирмата изчезва, парите увисват“, допълни игуменът.

Така строителната фирма е получила кредитиране от КТБ  общо над 42 милиона лева. „К и К Дизайн“ се появи и в аферата с финансиране на медии от страна на КТБ.

„Когато научихме това и аз се усмихнах, просто ми стана ясно. Това е животът, мога да кажа – Бог да пази всеки“, каза отец Никанор.

Не е ясно обаче как европроектът е бил изпълнен, след като парите за съфинансирането не са стигнали до манастира.

Министърът на земеделието и храните Румен Порожанов обясни, че проектите за храмове на вероизповеданията и манастирите са се финансирали 100%.

„Финансиране е било необходимо за самото строителство и изграждането, защото знаете, европейските правила по всяко едно финансиране предполага, че първо трябва да се изгради проектът и след това да се разплати от разплащателна агенция“, допълни Порожанов.

Проектите за религиозните храмове се контролират от Фонд „Земеделие“ от договорите – до това дали обектът се използва по предназначение.

По неофициална информация кандидат на търга, който е бил на 22 април, не се е явил.