Напук на Румъния, която викна за съюзници България, Унгария и Полша, румънката Лаура Кьовеши си върна лидерството в състезанието за поста първи прокурор на Евросъюза. Четирите държави се обединиха тайно, за да я спънат, писа британският в. “Файненшъл таймс”, с което потвърди информацията, която вече бе изтекла от дипломатическите среди в Брюксел. Това обаче не й попречи да спечели вота и в двете комисии на Европейския парламент.
Както личи, авторитарните елити в Източна Европа имат причини да се притесняват, че разследванията за злоупотреби с европейски фондове могат да им се отразят зле. Но не само на тях, защото от гласуването миналата седмица на тъмно в КОРЕПЕР ІІ (съвета на постоянните представители в ЕС) се разбра, че враговете на Кьовеши сред европейските правителства са много повече. Масовата подкрепа за френския кандидат Жан-Франсоа Бонер и демонстративният минимум точки, даден на румънката, бяха показател за страха, който правителствата в ЕС изпитват от евентуален строг контрол как харчат парите на европейските данъкоплатци. Зад двамата се наредиха носителите на две философии за европейската интеграция, от чийто сблъсък зависи съдбата на Евросъюза.
Изслушването във вторник вечерта на кандидатите за главен прокурор на ЕС от две комисии на Европарламента даде ясна картина каква битка се води. За разлика от КОРЕПЕР, където правителствата стрелят от укритие, сблъсъкът пред евродепутатите бе публичен. Той бе показателен колко е важно, че Евросъюзът постепенно се трансформира от чисто междуправителствена в общоевропейска организация, където гражданите имат и свои пряко избрани представители. Рядко се е случвало така видимо да се противопоставят правителствата и гражданските общества. Но това само потвърждава тенденцията на отчуждение между управляващите елити, представяни от губещите доверие традиционни партии, и управляваните граждани, които търсят опора в други партии, лица и структури, за да предизвикат промяна. Предстоящите избори за Европейски парламент вероятно ще бъдат продължение на тази тенденция, както прогнозират политолози и социолози.
Наблюдаваме залеза на елитите в Европа, които яростно бранят всеки рубеж, за да си запазят богатствата, натрупани през дългогодишния си престой във властта. Създаваната нова общоевропейска структура – Службата на европейския прокурор – е заплаха точно за техния комфорт, защото, когато отговаря на общественото очакване да пресече злоупотребите с еврофондове, би трябвало да контролира управляващите среди, през които протича разпределението на порциите. Десет години една управляваща партия в България ни дава нагледни уроци за приликата между усвояване и присвояване на европейски средства. Тя дори не смята за нужно да се крие, когато ги раздава на близки до нея фирми, медии и функционери, защото знае, че няма механизъм, който да я разобличи в ЕС. Службата за борба с финансовите измами ОЛАФ се държи като приятелска структура, доколкото е подчинена на
Европейската комисия, чийто шеф пък е личният “приятел на Бойко” Жан-Клод Юнкер. Сега положението става по-сериозно, защото чрез европейската прокуратура се изгражда структура извън Еврокомисията и единственият начин да бъде обезвредена е да й се изпилят зъбите авансово чрез назначаване на по-питомен кандидат. Французинът Жан-Франсоа Бонер помогна много при изслушването да се разбере защо правителствата в ЕС така охотно му дават подкрепата си.
Основният въпрос, на който му се наложи да отговаря няколко пъти, бе как ще запази независимост по отношение на политическия натиск от държавите. Зададе му го и българският евродепутат Георги Пирински. „Един прокурор не трябва да бъде никога агресивен. Но трябва да бъде решителен. Дипломацията има своите граници. Един дипломат трябва да усети границата и ситуацията, но дотук. Никога не съм се стремял да се харесам на медиите, не съм се крил зад заместниците си. Аз поемам отговорността“, отвърна френският магистрат. Той няколко пъти обясни, че ще съчетае чисто юридическия с дипломатическия подход, и дори само това бе достатъчно, за да се разбере защо в КОРЕПЕР, където се събират професионални дипломати, кандидатурата му бе подкрепена така ентусиазирано.
Но по въпроса за прокурорската независимост имаше и още нещо. Жан-Франсоа Бонер призна, че е независим от правителството едва от 6 години, въпреки че има над 30-годишна прокурорска практика. Причината е, че до 2013 г. според френския закон Министерството на правосъдието можеше да се намесва пряко в работата на прокурорите по конкретни дела и да им дава инструкции. Законът вече е променен, но човешката природа не се променя с един законодателен акт. Възпитаван близо три десетилетия да се съобразява с мнението на изпълнителната власт, френският главен прокурор показа, че е запазил старите си рефлекси, но сега ги определя като дипломатически маниери за общуване с националните власти. Даже
нашият главен прокурор Сотир Цацаров има повече основания да се представя за независим, защото поне формално законът никога не го е подчинявал на Министерството на правосъдието. И то въпреки репликата “Ти си го избра”.
Лаура Кьовеши, която бе фаворитка за новия пост още след класацията на експертното жури, пресяло първите трима от общо 24 кандидати, показа защо изборът на европейски главен прокурор трябва да става публично, а не на тъмно.
Защото иначе няма да се ползва с доверието на европейските граждани, чиито финансови интереси като данъкоплатци ще трябва да защитава. Само тя получи аплодисменти при изслушването в Европарламента, защото имаше смелост да се противопостави на своето правителство (и неговите помагачи), което я преследваше с клевети чак до Брюксел, за да я спъне в надпреварата. За разлика от другите кандидати тя можеше да цитира числа колко висши функционери е пратила през съда в затвора, колко милиарди е отнела от корумпираните върхушки и ги е върнала на държавата, колко дела за злоупотреби с еврофондове е предизвикала. Затова не беше нескромно да каже, че когато е прочела какви са изискванията към кандидатите за европейски прокурор, веднага е разбрала, че има качества точно за тази работа и се е включила в състезанието.
Сега предстои да наблюдаваме как правителствата, които се опитаха да я торпилират на тъмно, ще излязат на светло да защитят позицията си, ако искат наистина да наложат кандидатурата на Жан-Франсоа Бонер. Предстоят преговори между Съвета на ЕС (министрите на правосъдието) и Европарламента. Тъй като състезанието стана много оспорвано, общественият интерес към него ще се засили. Кьовеши има широко присъствие в медиите, за което допринесоха и родните й душмани, и най-вероятно ще събере още по-голяма гражданска подкрепа в Европа.
Публичната съпротива на правителствата срещу нея само ще им носи негативи. Колко ли от техните членове ще се осмелят точно преди евроизборите да покажат страх, че могат да станат клиенти на новата европейска прокуратура, оглавявана от толкова решителен борец срещу корупцията на високо равнище?
Интересно ще бъде поведението и на българския премиер Бойко Борисов, чиито пратеници в Брюксел не посмяха да кажат кой точно от тях гласува против Кьовеши в КОРЕПЕР. Вотът бе записан скромно на сметката на България. Но осветяването на процедурата означава, че и Борисов ще трябва да излезе от укритието си и да даде указания на своята правосъдна министърка Цецка Цачева как да се държи в Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешен ред. Въпросът кой какъв е ще получи отговор чрез въпроса “Кой се страхува от Кьовеши?”.
Светослав Терзиев, „Сега“
