Posts Tagged ‘министерство на финансите’

Финансовото министерство постави абсурдни условия на журналистите

Posted on: юни 30th, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Министерство на финансите излезе с абсурдни изисквания за акредитация на журналисти. В писмо до медиите от МФ разясняват, че занапред до организираните в министерството събития ще се допускат само предварително акредитирани журналисти. МФ поставя изрично изискване документи за акредитация да подават само ресорни журналисти, които отразяват редовно финансови и икономически теми. Това на практика е намеса в редакционната политика на медиите, коментират медийни експерти. Изискваните данни от медии пък вече бе оприличена от журналисти като едва ли не данъчна ревизия.

Според писмото, изпратено до медиите, новите изисквания се въвеждат с цел реализиране на комуникационната политика на МФ. От редакциите се иска да изпратят подписани от ръководителя на медията и подпечатани бланки, съдържащи данни за фирмата, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код, адрес за кореспонденция, телефон, електронен адрес. В писмото следва да се посочат трите имена на журналиста, длъжността, която заема, „уверения и доказателства“, че работи в областта на финансите и икономиката, както и че медията има финансова и/или икономическа рубрика. Изискват се още телефони за връзка, електронна поща, адрес за кореспонденция, номер на журналистическа карта. Уточнява се, че ще бъдат допускани само представители на медиите, „ангажирани със създаването на новинарски и обзорни коментарно-аналитични предавания и рубрики с финансова и икономическа тематика“, които „редовно предоставят новини и информация за цялостната дейност на Министерството на финансите и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към ведомството“.

В тези изисквания има намеса в редакционната независимост по няколко линии. С изискването на събитията да се допускат само журналисти, отразяващи икономически и финансови теми, министерството се бърка в практиките на медиите по разпределяне на ресори и отговорности. В някои медии има строго придържане към ресори, в други – не. Нещо повече – работата на финансовото министерство засяга всички сфери на обществения живот. Така регионален репортер например не би могъл да отрази пресконференция за нарушения във възлагането на пътните поръчки, каквато е имало. Транспортен репортер не би могъл да отрази дебата по плана за възстановяване в частта транспорт – също реален пример, и т.н. МФ се меси недопустимо и в организацията на медийното съдържание с изискването за наличие на изрична финансова и икономическа рубрика, както и в жанровото многообразие – с изискването да се допускат журналисти, които създават само новинарско и аналитично съдържание. Изисква се това да се случва редовно, без да е ясно какво означава това. Поставят се и други субективни изисквания  – като предоставянето на „уверения“. Новите условия са и практически несъстоятелни – случва се хора да отсъстват, да се свикват пресконференции в последния момент и т.н. В професията има и журналисти на свободна практика, както отбелязва журналистът Миролюба Бенатова.

Въвеждането на такава тежка акредитационна процедура от министерство е прецедент. Акредитации има в Министерския съвет и Народното събрание, но те са свързани с повишените изисквания към сигурността. Коментарите и критиките към новите изисквания на МФ вече започнаха, както и подигравките. До тук финансовото министерство е изпратило две уточнения по повод новите си правила във връзка с получени много запитвания, но в тях само обяснява на кого могат да се задават въпроси за повече яснота. Ведомството също така уверява, че смята да прилага новите си условия за акредитация и след първоначалния краен срок за одобряване на журналистите – 15 юли.

Източник: „Сега“

<

Държавният дълг нараства с близо 4.950 млрд. лева

Posted on: септември 28th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

На 26 септември 2022 г. Министерството на финансите пусна в обращение нова емисия държавни ценни книжа (ДЦК) с матуритет от 5,5-години, които са деноминирана в лева и с лихвен процент от 3,20%, се съобщава на сайта на финансовото министерство.

На проведения в понеделник аукцион бяха пласирани ДЦК за 149,95 млн. лв. съвкупна номинална стойност при среднопретеглена годишна доходност в размер на 4,13%. Общият размер на подадените поръчки достигна 203,85 млн. лв., което съответства на коефициент на покритие от 1,02. Постигнатият лихвен спред спрямо аналогичните германски федерални облигации беше в размер на 223 базисни точки (лихвите по българските книжа надвишават тези по немските с 2,23%).

На вчерашния аукцион най-голямо количество ниво 5,5-годишни ДЦК бяха придобити от банките – 81,3%, следвани от пенсионни фондове – 9,3%, застрахователни дружества – 6,7%, гаранционните фондове – 2,0% и инвестиционни посредници – 0,7%.

Междувременно Българската народна банка (БНБ) обяви, че на 3-ти октомври ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и половина (10,5-годишни или 3834 дневни) с фиксиран лихвен процент от съществуващата емисия от началото на 2016 г. с падеж на 27 юли 2026 г.

Номиналният обем на емитираните книжа е за 200 млн. лева при годишен лихвен процент от 2,25%.

Подобен аукцион за 10,5-годишни дългови книжа беше проведе на 19-септември 2022 г., когато бяха пласирани книжа за 200 млн. лева при среднопретеглена лихва от 3,01%.

По-рано този месец страната ни пое и нов дълг на международните пазари за 2,25 млрд. евро (около 4,400 млрд. лева). Това означава, че в рамките на септември и първите дни на октомври държавният дълг се очаква да нарасне с нови близо 4.950 млрд. лева.

Държавата върна 1,376 милиарда евро стар дълг, но тегли още 500 млн. лева нов

Posted on: март 28th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Министерството на финансите изплати 1,275 млрд. евро в полза на държателите на седемгодишни еврооблигации на Република България, които са част от емитираните през март 2015 г. на международните капиталови пазари три транша облигации по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари, съобщиха от ведомството на Асен Василев.

В сумата са включени номиналната стойност на облигацията в размер 1,250 млрд. евро, както и последният дължим лихвен купон в размер на 25,0 млн. евро. По другите два транша – 12 годишна и 20 годишна емисии облигации – са изплатени редовни лихви общо в размер на 54,375 млн. евро.

На 21.03.2022 г. Министерството на финансите изплати и лихвени купони по двойния транш седем и дванадесет годишни облигации, емитирани през март 2016 г. на международните капиталови пазари по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари, общо в размер на 46,950 млн. евро.

Общата сума на извършените плащания през март 2022 г. по емитираните през 2015 г. и 2016 г. еврооблигации възлиза на 1,376 млрд. евро, в т.ч. 1,250 млрд. евро погашения и 126,325 млн. евро лихви.

В резултат на извършените дългови операции през месеца, държавният дълг на България се редуцира със 748,0 млн. евро – от 15,962 млрд. евро в края на 2021 г. на 15,214 млрд. евро в края на март 2022 година. Това представлява спад в съотношението дълг към прогнозното ниво на брутния вътрешен продукт с близо 2,7 процентни пункта съответно от 23,5 % на 20,8 %.

В същото време през март правителството на два пъти пласира на вътрешния пазар ДЦК за по 500 млн. лв., а днес БНБ съобщи за трета поредна емисия ДЦК в размер на 500 млн. лв., планирана за 4 април.

В закона за държавния бюджет за 2022 г., който ще влезе в сила от 1 април, правителството има лимит за поемане на нов дълг от 7,3 млрд. лв. до края на годината. От тяз 3 млрд. лв. са планирани за изплащане на стари задължения, а останалите – за покриване на бюджетния дефицит.

 

COVID-19 и в Министерството на финансите

Posted on: юни 24th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

В Министерството на финансите е установен случай на служител, заразен с коронавирус, съобщиха от пресцентъра на ведомството.

Съгласно препоръките на Столичната регионална здравна инспекция сградата на ведомството ще бъде затворена на 25 юни, четвъртък, за извършване на крайна дезинфекция и ще бъдат тествани всички контактни лица на заразения служител в министерството.

Текущата работа и услугите за граждани през утрешния ден ще продължат да се изпълняват дистанционно.

На първо четене: Приеха законопроекта на Симеонов за спиране на частните лотарии

Posted on: януари 23rd, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Комисията по бюджет и финанси прие промените в Закона за хазарта. „За“ проекта гласуваха 11, „въздържали се“ – 6. Предстои проектът да бъде разгледан на първо четене в пленарна зала.

Измененията са внесени от лидера на НФСБ Валери Симеонов. Със закона се забранява организирането на хазартни игри, разпространението на билети, фишове, талони или други знаци, както и плащането на печалби на хазартни игри от лица или обекти, или вериги от обекти без съответния лиценз.

Текстовете предвиждат лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено или техните разновидности, да могат да се организират само от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ след получаване на съответния лиценз.
В срок до 30 дни от влизане в сила на закона организаторите, чиито лиценз ще бъде прекратен, са длъжни да учредят в полза на Държавната комисия по хазарта безусловна и неотменима банкова гаранция в размер на печалбите, които не са изплатени до момента.

Ще се ограничи ли „лудостта с талончетата“

Законът за хазарта ще ограничи лудостта с талончетата, която през последните години се разпространява. Това каза председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова пред журналисти след като комисията одобри промените в Закона за хазарта на Валери Симеонов, предаде „Фокус“.

„Разгледахме законопроекта и смятаме, че с ограничаването на възможността друг освен държавния тотализатор да извършва дейността по лотарии, ще се ограничи и лудостта, която през последните години се разпространява. Над 1 млрд. лв. годишно българските граждани обикновено пенсионери, слабо доходни, дават за една игра, която ги заблуждава, че не е хазарт. Когато един човек влезе в казино или игрална зала, знае, че отива да играе хазарт. Когато там, където купува хляба си или получава пенсията си, му предлагат талонче за левче, две или три, с което той може да стане милионер, това чисто психологически не се възприема като хазарт. Неслучайно през последната година българските граждани са дали милиард лева за талончета. Може би част от тези пари, които остават в организаторите, са били елемент на спонсорирани от тяхна страна на различни спортни клубове или събития, аз не виждам защо това трябва да става по този начин“, коментира Менда Стоянова.

Какви такси са се плащали и за какво

Шефът на бюджетната комисия припомни, че на 1 януари 2014 г. е направена промяна в закона, в която ясно и категорично се записва, че всички хазартни игри, които са изброени и там тя подчерта – не фигурира лотарията, следва да внасят хазартна такса в размер на 15% върху залозите, а хазартните игри, организирани на база комисиони – 20% върху размера на тази комисиона. Това са игрите, които представляват турнири по покер, където нямаме залагания към един оператор, а залагания един срещу друг и печалбите се разпределят на 100%, обясни разликата Стоянова.

Менда Стоянова добави, че през декември 2014 г. е внесена промяна в същия текст, в който се вкарват изпуснатите лотарии. Четейки внимателно текста, ще стане ясно, че всички изброени хазартни игри там, където вече се намират от 1 януари 2015 г. и лотариите, следва да внасят хазартна такса в размер на 15% върху залозите“, отбеляза Стоянова.

Вносителят Валери Симеонов изрази задоволство с думите: „Законът за хазарта тръгна добре, хайде да му е по вода“. Според него не става въпрос за налагане на монопол върху цял сектор. „Хазартът се запазва в негови други форми, които също не са малки. Когато им дойде времето, ще се занимаваме и с тях“, изтъкна лидерът на НФСБ.

Часове по-рано и премиерът Бойко Борисов взе отношение относно проверките в хазартния сектор. „Дейността на операторите е лицензионна и ако някой не си е платил таксите, ще му бъде отнет лицензът, а не фирмата. На никого не му се взима фирмата. Къде е одържавяването, къде е национализацията или бизнес, през който са минали близо три милиарда, трябва да не бъде проверяван или да не плаща такси“, каза Борисов преди началото на редовното заседание на Министерски съвет.

И премиерът акцентира на таксите, като каза, че само държавният „Български спортен тотализатор“ е плащал, както е предвидено по закон, пълен размер на таксата за хазарт – 15 на сто върху залозите, през последните пет години. Всички други частни компании са внасяли значително занижена такса. Ако останалите оператори са плащали за моментната лотария по начина като държавното Тото, то сумата от такси е щяла да бъде с около 210 милиона лева повече (по предварителни данни на АДФИ, изнесени от нейния директор Георги Начев) и ще се увеличи още и с останалите видове хазартни игри.

По информация от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от днес „благодарение на предприетите действия от органите на Специализирана прокуратура на 22 януари 2020 г. в Комисията по хазарта бяха иззети документи, които до момента не бяха предоставени на финансовите инспектори“. От техния първоначален анализ става ясно, че има нарушения на Закона за хазарта по отношение на таксите, събирани от организаторите на хазартни игри, посочват от АДФИ. От агенцията правят извода, че „обявената по време на изявлението на директора на АДФИ сума, несъбрана от отделните организатори на хазартни игри, се оказва значително по-голяма“.

Какво предлага Министерство на финансите за таксата

Междувременно Министерство на финансите публикува за обществено обсъждане проектозакон, с който предлага създаване на Национална агенция по хазарта.

За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри: традиционна лотария, томбола, моментна лотария – тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се дължи държавна такса в размер на 25 на сто върху разликата между стойността на направените залози и изплатените печалби за всяка игра.

Предвижда се агенцията да бъде специализиран държавен орган към министъра на финансите, който изпълнява държавната политика в областта на хазарта и свързаните с него дейности.

От „Нове АД Холдинг“ изпратиха официална позиция на частните компании, организиращи лотарийни игри в България.

Ето какво пише в нея:

Във връзка с медийните публикации и засиления обществен интерес, предшестващи днешните изявления на министър-председателя Бойко Борисов и стартиралото обсъждане в парламентарната комисия по бюджет и финанси на проектозакона за хазарта, внесен от Валери Симеонов, заявяваме следното:

В днешното си изявление министър-председателят Бойко Борисов посочи доклада от проверка на Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ) като основен аргумент за пропуснати вземания от държавата. Припомняме, че във вчерашното си изявление директорът на агенцията заяви, че няма нарушение на закона. Ето заключението му дословно:

„(…) текстът дава възможност да се събират такси, формирани на различна основа“.

Той обяви и данни, че са внесени над 500 млн. лв. в бюджета от частните лотарии за периода 2014 – 2019 г. Премиерът се позова на хипотетичен вариант, в който АДФИ излага, че лотариите са можели да платят стотици милиони повече, ако законът бил различен.

В тази връзка заявяваме, че нашите лотарийни компании са изплатили всички дължими по закона данъци и такси и спазват буквата на Закона за хазарта такъв, какъвто той е.

Сега действащият Закон за хазарта е изменен по предложение на финансовия министър Владислав Горанов през декември 2014 г. Промяната е аргументирана от министерство на финансите с „необходимостта от избягване на възможности за отклонения на данъчно облагане“. Прилагаме заповедта на министър Горанов и образеца на декларацията, които са публикувани на сайта на Държавната комисия по хазарта и Министерство на финансите.

По повод Законопроекта за хазарта на Валери Симеонов, премиерът едновременно заяви, че не става дума за „одържавяване“ и „национализация“, но обвърза евентуална подкрепа от ГЕРБ при евентуално гласуване в НС под условие (дословен цитат): че „изрично трябва да бъде вписано, че не може да се отдава на концесия, да се аутсорсва и преотдава и трябва да бъде в забранителния списък за приватизация, да е сигурно, че абсолютно никой друг, освен държавата, няма да се занимава с тази дейност“. Така направената от премиера дефиниция описва безусловен монопол и присвояване на основните активи на всички лотарии.

Припомняме, че Конституцията на Република България изрично урежда с изчерпателен списък обектите, върху които може да бъде установяван държавен монопол, а именно:

• железопътния транспорт,

• националните пощенски и далекосъобщителни мрежи,

• използването на ядрена енергия,

• производството на радиоактивни продукти,

• оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества

Г-н Борисов заяви още, че предлагания от Валери Симеонов проектозакон за хазарта не е свързан с бъдещето и развитието на ПФК „Левски“. Само че предвижда спиране на дейността на компаниите, основни спонсори и дарители на клуба.

В заключение добави, че е готов на среща с всички. Като страна в този дебат, приемаме поканата за среща на премиера, за да представим позициите си и да уточним тезите му.

Ние продължаваме да не разбираме мотивите на депутати, министри и държавни служители в тази открита атака върху частния бизнес в опит за присвояване на активи. Длъжни сме да направим и допълнително уточнение, че противоконституционно отнемане на действащ лиценз носи своите правни последствия и потенциални финансови обезщетения в размер на милиарди.