Posts Tagged ‘НАП’

БСП иска безплатна смяна на личните карти, ГЕРБ видя всяване на паника

Posted on: юли 26th, 2019 by anteni No Comments

Въпреки че Националната агенция за приходите (НАП) неколкократно обяви, че не е нужно 4 милиона българи да сменят личните си карти заради изтичането на информация, БСП поиска държавата да обяви услугата за безплатна.

Лидерът на левицата Корнелия Нинова настоява държавата да поеме разходите за смяна на личните документи на гражданите, чиито данни изтекоха при хакерската атака срещу НАП.

„Изтичането на личните данни на 5 млн. българи е прецедент. Бих нарекла и кризисна ситуацията. Правителството действа абсолютно неадекватно и не предприема никакви мерки. Затова ние поемаме инициативата да защитим сигурността на хората, на собствеността и финансовите им средства. Държавата и правителството не можаха да опазят личните данни и днес внасяме проект за решение в парламента, с което задължаваме правителството да осигури безплатно смяната на личните документи на онези българи, които поискат това“, заяви Нинова, и даде срок подмяната да се случи в рамките на 3 месеца.

Красимир Ципов от ГЕРБ определи изказването на Нинова като „политическо хакерство“ с единствената цел да се всява паника и напрежение сред гражданите.

„Хубаво е гражданите да разберат, че не трябва да сменят личните си документи. Това, което е изтекло от масивите на НАП, са лични данни. Компетентните органи работят по въпроса и ще бъдат установени виновните, включително и длъжностните лица. Това обаче не означава, че хората трябва да подменят личните си документи. Гражданите трябва да запазят спокойствие. Нямаме нужда от нагнетяване на напрежение и всяване на паника. За съжаление, от БСП са способни само на нещо такова. Корнелия Нинова трябва да разбере, че по този начин няма да натрупа никакъв дивидент“, заяви Ципов.

Депутатът бе категоричен, че с данните, които са изтекли от сървърите на НАП, няма как да се извършат имотни сделки, сделки за прехвърляне на моторни превозни средства или други такива. Ципов припомни, че подобни действия представляват престъпление по Наказателния кодекс.

Междувременно, вицепремиерът Томислав Дончев призна пред журналисти в Смолян, че глобата, наложена на НАП заради атаката, ще бъде платена от данъците на гражданите.

По думите на Дончев пробивът в масивите на НАП е „тежък киберинцидент“. Според него ситуацията е по-особена, защото приходната агенция е публична институция и съответно наложената глоба ще се плати от публичните приходи.

„Една глоба се плаща от публичните приходи, т.е. от данъци. Само, че това не е единственото наказание. За целия теч на данни ще се установи кой е виновен, всички служители от най-ниското до най-високото ниво, и ще бъдат предвидени наказания. Само че, в момента приоритет е овладяването на ситуацията“, каза Дончев.

„Включително и аз проверих себе си, пише, че съм свързано лице със сина си, което едва ли е някаква новина. Има единният ми граждански номер, което не е добре, но все пак ЕГН-тата са защитена информация от две години. Най-тежкият възможен инцидент е някой да влезе вътре и да променя данните, това означава наистина катастрофа. Вторият по тежест инцидент е някой да унищожи данните“, каза още вицепремиерът.

Той отново коментира, че България дава много малко пари за киберсигурност и трябва да бъдат взети мерки за по-добра защита на данните.

Пуснаха за издирване в Шенген собственика на „Тад груп“

Posted on: юли 26th, 2019 by anteni No Comments

Собственикът на „Тад груп“ е пуснат за издирване в шенгенското пространство, съобщава Нова ТВ. Иван Тодоров е с обвинение в подбудителство за източване на личните данни от НАП на милиони българи.

Самият Тодоров заяви вчера пред медии, че се връща в България следващата седмица.

В ексклузивно интервю за Нова той заяви, че не може да каже със сигурност дали случващото се е плод на атака от страна на конкуренцията.

„Ние сме фирма за киберсигурност. Не сме кибертерористи. Не мога да коментирам дали е удар от конкуренция или не. Адвокатите бяха убедени, че всичко е нагласено, но нямам представа“, заяви Тодоров.

Той бе категоричен, че не се опитва да се скрие от властите. „Не се страхувам от нищо. Моята идея е, когато се прибера – във вторник, да отида при органите, които искат някакво съдействие от мен“, заяви шефът на компанията, който в момента е в Канада.

Не 189, а над 47 000 българи са сериозно застрашени от пробива в НАП

Posted on: юли 26th, 2019 by anteni No Comments

Сериозно застрашени от „НАПлийкс“ са над 47 000 българи, а не само 189, както оповестиха ден по-рано от приходната агенция. За това предупредиха IT специалисти.

Според данъчните само за 189 души има едновременно изтичане на данни за имена, ЕГН, адрес, номер, валидност и издател на лична карта, заради което те са в най-голяма опасност от злоупотреби с лични данни. НАП обяви, че персонално ще ги предупреди по телефон или имейл, че те ще трябва да сменят документите си за самоличност. Във фейсбук обаче ИТ специалист предупреди, че при анализ на масива от файлове, изтекъл в интернет, подобен набор от лични данни може да се открие за 47 262 българи. „Не казвам, че НАП ни хвърля прах в очите и се опитва да омаловажи собствената си немарливост по отношение на работата с лична информация и данни на граждани. Силно се надявам да успокоят хората, че в бързината просто са допуснали грешка, и да се поправят“, посочва ИТ специалистът Антон Аврамов.

За разминаването алармира пред bTV и експертът по дигитална сигурност Ясен Танев, който преди дни описа безпрецедентната хакерска атака срещу информационните системи на НАП, довела до изтичане на чувствителни данни за над 5 млн. българи, като IT Чернобил. „Помолихме НАП да прегледа данните“, каза Танев.

НАП най-после пусна приложението, в което чрез ЕГН и номер на мобилния телефон всеки може да направи справка дали има изтекли лични данни. Преди това данъчните обясняваха, че приложението се бави, защото трябвало да се провери дали незаконно разпространената от хакерите информация е като тази в реалните бази данни на НАП. Ден след теча финансовият министър Владислав Горанов декларира, че няма външна намеса в данните – нито изтриване, нито дописване.

Проверката в приложението на НАП обаче не дава кой знае каква информация. След като се посочи ЕГН и мобилен телефон, всеки потребител получава номер на заявката и веднага след това SMS. Той известява единствено дали по съответната заявка ИМА или НЯМА неправомерно разкрити лични данни.

„Едва след като приключи съпоставката на реалните данни на НАП с тези от разпространените от хакери файлове, ще решим как да се даде достъп до по-подробна информация“, обясни за в. „Сега“ говорителят на НАП Росен Бъчваров. Вероятно при идентификация с ПИК или електронен подпис всеки, който е получил SMS, че съществува в масива с неправомерно изтеклите данни, ще може да направи проверка какви лични данни са станали публично достояние, обясни Бъчваров.

НАП вече пусна инструкции с въпроси и отговори как да се предпазим от злоупотреби с лични данни. „Това е наръчник за оцеляване след теча, който би трябвало да следват и всички нотариуси, банки и институции“, коментира Ясен Танев. Нотариалната камара увери, че ще изповядва сделките с повишено внимание, така че да е невъзможно някой да продаде имот, без собственикът да разбере. От асоциациите на банките, на лизинговите дружества и на фирмите за бързи кредити пък уверяват, че и сега използвали достатъчно надеждни мерки за установяване на самоличността на хората, които кандидатстват за заеми.

След хакерската атака: Какво ни съветват от НАП?

Posted on: юли 25th, 2019 by anteni No Comments

След безпрецедентната хакерска атака срещу НАП днес от приходната агенция излязоха със специално подробно обяснение, в което дават отговор на всички въпроси, зададени от гражданите през последните дни. Както вече е известно данните на 5 милиона българи изтекоха в интернет.

Ето и отговорите на НАП:

1. Как да проверя има ли мои лични данни, които са незаконно разкрити?

Можете да направите проверка в новата електронна услуга, която ще бъде публикувана в сайта на НАП веднага, след като експертите сравнят дали публикуваните данни не са били манипулирани.

Гражданите, чиито номера на валидна лична карта, датата на издаване и валидността й е била неправомерно разкрита, в комбинация с трите им имена, ЕГН и адрес, ще бъдат лично информирани от НАП възможно най-бързо.

Общият брой на тези граждани е 189.

За всички останали физически лица, за които има незаконно разпространени лични данни, няма необходимост да сменят личната си карта.

2. Възможно ли е някой да продаде мой имот или кола без да разбера?

Продажбите на имоти и автомобили в България стават задължително в нотариална форма и с нотариална заверка на подписите. Процедурата изисква участие на нотариус, който има достъп в реално време до база данни на документите за самоличност в страната, включително снимките на притежателите им.

Нотариусът може и трябва да се увери, че купувачът и продавачът, които са се явили при него, са същите хора от базата данни от първичните регистри в Република България, т.е извършва се проверка за идентичност на страните. Също така, нотариусите имат достъп до компютърна база данни с пълномощни, издадени да послужат пред банките и пред Агенцията по вписванията, както и достъп до базата данни за моторни превозни средства и техните собственици.

Дори някой да е узнал Вашите лични данни, за да продаде имот или автомобил, то трябва да извърши едно или повече престъпления.

Освен това, за продажбата на имоти и автомобили задължително се представят нотариален акт или регистрационен талон, чиято актуалност се проверява в реално време, и без тях сделка не може да се осъществи.

НАП е информирала Нотариалната камара в България за разпространението на чувствителна информация, като нотариусите ще изповядват сделки с повишено внимание.

Според Нотариалната камара, има достатъчно гаранции, че опити за незаконно прехвърляне на имот или превозно средство ще бъдат парирани от нотариусите в страната.

Вижте по-подробна информация, предоставена от Нотариалната камара на Република България.

За Ваше спокойствие, бихте могли да активирате SMS известяване за сделки с Ваши имоти – услуга, предоставяна от Агенция по вписванията – http://sms-imot.registryagency.bg/. Агенцията по вписванията предлага SMS известявания и за движенията по фирмени партиди, като повече за това можете да видите на сайта й.

3. Възможно ли е някой да получи кредит или лизинг от мое име?

Банковите и финансови институции, които отпускат кредити или лизинги, са длъжни по закон да се уверят, че сключват договора с лицето, чиито лични данни са посочени в документа за самоличност. Отпускането на кредит/лизинг на някого другиго изисква извършването на едно или повече престъпления, освен злоупотребата с чужди лични данни.

Банките и финансовите институции, отпускащи кредити (вкл. бързи кредити) и лизинги, са информирани от НАП за неоторизирания достъп до данни, като им е препоръчано да работят с повишено внимание при идентифицирането на клиенти.

От Асоциация на банките в България заявиха, че и към момента има достатъчно надеждни механизми за установяване самоличността на лицата, кандидатстващи за банков кредит.

От Българска асоциация за лизинг потвърждават, че техните членове извършват задължително, както идентификация по документи, така и лична идентификация на всеки свой клиент, така че сключване или промени по договор за лизинг не могат да се случат без личното присъствие или надлежната електронна идентификация с валиден електронен сертификат.

От Асоциация за отговорно небанково кредитиране (АОНК), в която членуват компании в сектора за т.нар. „бързи кредити“, уверяват, че и към момента членовете на асоциацията прилагат значителен брой надеждни мерки за проверка на самоличността на новите кредитоискатели и текущите кредитополучатели, поради което до злоупотреби с чужди лични данни не би могло да се стигне.

Дори предварителното одобрение за кредит/лизинг да става онлайн, задължително е да се сключи писмен договор, подписан на хартия или електронно от страните. Финансовата институция трябва да се увери, че лицето, чиито данни от документа за самоличност са вписани в договора, е същото, което го сключва.

Няма риск за неоторизиран достъп до електронното банкиране, защото такива данни никога не са се съхранявали в НАП.

4. Има ли риск при сделки, сключени с пълномощно, заради неправомерно разпространените данни?

При сделките с пълномощно една или повече от страните не участва лично. Сделките с имоти и коли задължително се сключват с нотариално заверено пълномощно, т.е. пълномощното е подписано и подпечатано от нотариус и описано в неговите нотариални книги, след като се е уверил лично, че действително упълномощителят е този, чиито данни са вписани в документа. Всички останали нотариуси имат достъп до компютърна база данни на издадените пълномощни и могат да проверят дали всеки документ е истински.

Вижте по-подробна информация, предоставена от Нотариалната камара на Република България.

5. Възможно ли е някой да прехвърли фирма с дългове на мое име?

Подобен опит ще е съпроводен с извършването на едно или повече престъпления. Сделките с цели предприятия или с дялове на търговски дружества изискват нотариална заверка и писмен договор. В случая с продажба на цяло предприятие се изисква и удостоверение от НАП. Нотариалната камара в България е информирана от НАП за изтичането на чувствителни данни и сделките в следващите месеци ще се извършват с повишено внимание, като нотариусите имат достъп до всички пълномощни, издадени да послужат пред Агенцията по вписванията.

6. Има ли риск да станат публично известни мои заболявания или данни за медицинското ми досие и лечение?

Не. Информацията на НАП, която е неправомерно разпространена, се отнася до здравно-осигурителния статус на гражданите, т.е за това, дали са плащани здравно-осигурителни вноски. Данните от медицинското Ви досие не са събирани от НАП и не са били разкрити, тази информация е защитена.

7. Има ли в неправомерно разкритите данни информация за персоналния ми идентификационен номер (ПИК) от НАП.

В незаконно разпространените към момента данни няма информация за персонални идентификационни кодове, издадени от НАП.

Независимо от това, Ви препоръчваме да смените своя ПИК от НАП. Това става безплатно в портала за електронни услуги на приходната агенция – https://inetdec.nra.bg/eservices.html или в произволно избран от Вас офис на НАП.

8. Изтекла ли е информация за електронния ми подпис и може ли някой да злоупотреби с него?

Не. Електронният подпис на физическо или юридическо лице се използва с парола и отделно изисква достъп до физически носител (най-често e записан на USB устройство). Не съществува риск за вашия електронен подпис, заради неправомерно разкритите данни на НАП.

9. Общи препоръки

1. Бъдете внимателни, ако някой контактува с вас по телефон или имейл и в следствие на това иска от Вас да направите нещо с финансов или личен характер.

2. Не давайте на никого информация за банкови сметки, за дебитни или кредитни карти, независимо за кого се представя човекът, който се свързва с Вас.

3. Предупредете близките и роднините си, че лични данни за Вас са станали публично достъпни и ги посъветвайте никога да не правят нещо с финансови последици, ако не са се свързали предварително директно с Вас.

4. За Ваша допълнителна сигурност, можете да смените паролите на електронната поща, която ползвате.

5. Ако имате данни, че някой се опитва незаконно да придобие Ваше имущество или да поеме задължение от Ваше име, свържете се незабавно с районното управление на полицията по местоживеене.

6. Допълнителна информация по въпроси, свързани с незаконно разпространените лични данни можете да получите от НАП на телефон 0700 18 700 (на цената на градски разговор от стационарен телефон и по стандартната тарифа на съответния мобилен оператор).

Кристиян Бойков обвинен в тероризъм

Posted on: юли 25th, 2019 by anteni No Comments

Кристиян Бойков и шефът му Георги Янков са обвинени в тероризъм заради хакерската атака срещу НАП. Това потвърди пред БТА техният адвокат Георги Стефанов.

Малко по-рано стана ясно, че търговският директор на фирмата Георги Янков, който бе задържан снощи, е освободен под парична гаранция. Хакерът Кристиян, задържан за източването на базата данни на НАП бе освободен преди 6 дни с мярка подписка. Той е изключил мобилния си телефон и отказва контакти с медиите.

Единствено неясна засега е съдбата на собственика на фирмата „ТАД Груп“ Иван Тодоров, който в момента е в Торонто, Канада, както обясни днес сутринта адвокатът. Той обясни, че биг босът не се укрива, дори пуска снимки в социалните мрежи.

Прокуратурата обяви още, че при разкриптирането на компютъра на Бойков са били открити и файлове с бази данни на клиенти на частни търговски дружества.

Горанов, иди си с мир!

Posted on: юли 23rd, 2019 by anteni No Comments

Какво още е необходимо? Какво още трябва да се случи, за да узрее премиерът Бойко Борисов, че неговият финансов министър Владислав Горанов няма място в държавното управление? И какво още му трябва на самия Горанов, за да се почувства неудобно от обществената и политическа ситуация, в която се постави, и да слезе от облака на надменно самочувствие и арогантност, на който се носи?

Очевидно ще отнеме още много и на двамата. Няма как другояче да си обясним факта, че след всички скандали, в които попадна през последната година, Горанов остава удобно наместен в своето ведомство, откъдето продължава да се разпорежда с финансите на държавата. А Борисов не позволява и да се издума за оттеглянето на безценния му управленски кадър.

А в последно време се насъбра вече твърде много,

за да продължаваме да го търпим. При това още от края на миналата година, когато се разбра, че Горанов живее от 2012 г. в жилище, което е собственост на неговия кръстник – бизнесмена и масон Иван Сариев. Сладко се е уредил Горанов – апартаментът е 180 кв. м, разположен е в затворен комплекс за отбрани люде, а за капак дори не плаща наем. От обясненията му тогава стана ясно, че се е приютил почти като бежанец в луксозното местенце на кръстника, прогонен със семейството си от земетресението, което удари Перник през 2012 г. „Тогава с моето семейство живеехме на висок етаж в центъра на София. Стресът и уплахът, които изпитаха невръстните ми деца и съпругата, ни накараха да се възползваме от предложението на кръстника на мен и моите деца – г-н Сариев, да ползваме жилище, което той е купил с инвестиционна цел”, жаловито разказа Горанов.

В друга ситуация състрадателността на кръстника би била похвална. В случая обаче, когато бенефициентът на неговата щедрост е първият финансист на държавата, страничният наблюдател разбираемо започва да се чуди каква точна е била споменатата „инвестиционна цел”. Може би да си подсигури благодарността и благоволението на член на правителството? Сериозно, Горанов очаква ли нещо друго да си помислят хората? Настанява се в огромен апартамент, не плаща и стотинка за него, а човекът, на когото дължи този охолен живот, е част от семейството му и развива бизнес. А всеки, който упражнява някаква стопанска дейност, е наясно с колко много лостове разполага финансовият министър, с които може да подпомогне (или да разруши) един бизнес. И няма никакво значение, че антикорупционната комисия оправда Горанов за конфликт на интереси, защото моралът в случая очевидно не е на негова страна. Да не говорим, че самият шеф на комисията Пламен Георгиев впоследствие затъна в имотен скандал и така остави завинаги по една голяма въпросителна за истинността на всяка проверка, извършена от неговия орган на хора във властта, включително и на Горанов.

Но хайде, с имотните скандали вече (почти) свикнахме.

Но да раздаваш пари на политическите партии в повече,

когато огромен дял от данъкоплатците убедено вярва, че трябва да им се дава сумичка, колкото за Бог да прости, това отива отвъд наглостта. А тъкмо такова отношение демонстрира Горанов (и го е правил в продължение на години), когато „Шоуто на Слави” разкри, че повереното му ведомство изплаща далеч повече на политическите сили, на които се полага по закон държавна издръжка, отколкото беше публично известно. Всички – и медии, и анализатори, и редови граждани, знаеха, че правоимащите партии и коалиции взимат по 11 лв. за всеки действителен глас. И изведнъж се оказа, че само през 2018 г. са били дарени от хазната с по 13.23 лв. – сумарно над 6 млн. лв. отгоре за една година. „Несъвършенство” в Закона за политическите партии – с това се оправда Горанов тогава. А че години наред си е мълчал и не е направил нищо, за да бъде поправено „несъвършенството” – за това и дума не обели. А съпартийците му го оневиниха, като прехвърлиха вината на неговите подчинени във финансовото ведомство – защото „не е работа на министъра лично да извади писалката и да смята процентите и гласовете. Той не носи отговорност за математически грешки на служителите си”, както категорично обяви правосъдният министър Данаил Кирилов.

Безспорно обаче е, че министърът трябва да носи политическата отговорност за грешките на онези, които работят за него (ако приемем, че вината е тяхна, което въобще не е сигурно). А той отказа да го направи. И нещо повече – когато партийният му бос излезе с идеята субсидията да се намали до 1 лев на глас, министерството му дори не се включи в обсъжданията. Самият Горанов ограничи изявите си до злобничкия коментар: „След като 11 лв. на глас се струват на някого твърде много, да видим как ще се оправят с 1 лв. на глас”. А след това се оттегли в сенките, докато депутатите на ГЕРБ и ДПС замислиха и прокараха съвсем нова схема на партийното финансиране. В резултат сега имаме узаконено корпоративно спонсорство на политическите сили – без тавани, без ограничения, както и държавна субсидия, както и безплатни държавни и общински помещения за партийни офиси. Затънахме във възможно най-лошия сценарий, който дори не можехме да си представим, а ни предстоят местни избори с цялата им грандиозна корупция. А Горанов дори и мек укор не получи за ролята, която изигра в тази печална за българската демокрация история.

Както изглежда, е на път да се измъкне сух и от аферата НАПлийкс,

която разтърси много сериозно цялото българско общество. В случая всеки български гражданин се почувства уязвим – защото това, което довчера е било данъчна тайна, днес е на разположение буквално на всекиго, който има достъп до интернет. И отговорността за това носят данъчните, които са подчинени на Горанов. В първия момент той усети, че този път работата е наистина дебела – на изслушването му в парламента си личеше, че е изнервен, повтаряше се в информациите, доводите и обясненията, които даваше. Скоро обаче бързо се окопити, което пролича от думите му: „От мен се очакват решения и събираемост, а не оставки. Представете си, че дадем знак, че политически оставки могат да бъдат завоювани с кибератаки”. Че оставка няма да има намекна и колегата му в правителството Томислав Дончев, който вкара в употреба обичайната за ГЕРБ конспиративна теория, че управлението е подложено на атака от злонамерени, скрити сили: „Ако е организирано в страната, целта е да се клати правителството, а ако е организирано отвън – да се дестабилизира държавата”.

Като навържем споменатите три случая – историята с апартамента на кръстника, надплатените милиони на партиите и пробитата киберзащита на НАП, какво изглежда по-вероятно – че финансовият министър е жертва на подмолни политически атаки или на собствените си грешки и на зле ръководената от него институция? Крайно време е ГЕРБ да престане да ни баламосва с недоказани хипотези за задкулисни заговори и да признае, че Горанов трябва да понесе отговорност за грешките си и да подаде оставка. И за държавата, и за гражданите ще бъде по-добре, ако финансовият министър ги освободи от обременяващото си присъствие.

Людмил Илиев, „Сега“

Пердета, но на държавна служба (хранилка)

Posted on: юли 22nd, 2019 by anteni No Comments

Макар да го няма официално, в българския уличен език под „перде“ се разбира човек, който е безцеремонен и невъзмутим, говори или действа рязко, без колебание, абсолютно нехайно и без каквато и да било мисъл за последствията – все едно че му е „паднало пердето”. Точно така се представиха през изминалата седмица много от висшите ни чиновници – с пълна арогантност и към обикновените хора, и към почтения бизнес. А не би трябвало да си позволяват да го правят – защото са на държавна хранилка и защото все пак се предполага, че могат поне малко от малко да проявят уважение към хората, които все още са останали в България, дори плащат данъци и ги изхранват с тях (за евентуални добавъци да каже главният прокурор).

Всеки независим наблюдател от която и да било що-годе демократична държава трудно би повярвал на това, което се случи в България около скандала с изтекли лични данни – на практика на всички работоспособни, живи и пребиваващи на територията около 4 милиона българи заедно с данните на още над един милион вече неживи.

Стана една  като в класическата епопея – ведно се събрахме живи и умрели.

Оставете смехотворното обвинение към хакера, който трябваше да ни бъде показан спешно, след това освободен спешно и със сигурност, дори да му повдигнат обвинение, всеки нормален съд ще го отхвърли. Говорим за реакцията именно на хранениците на държавната хазна.

Най-впечатляващо както обикновено се изяви премиерът Бойко Борисов, който този път подкара не джип, а катер, тъй като в петък наблюдаваше учение на военноморските сили, на които обеща, като се разплатим за новите самолети, да се заемем и с техните тегоби и нужди. Той призова набедения хакер, ако е невинен, да отвори сървърите на „колегите“, да покаже машините, да му се извинят и да се приключи. Така призна, че всъщност никакви особени подвизи не можем да очакваме от държавните структури за киберсигурност, които все още не са успели да разкодират сървърите на заподозрения извършител на атаката. И ако и преди това имаше съмнения как службите толкова бързо заловиха злосторника (оказа се, че „удобно“ са получили имейл с името му), след това изказване едва ли някой ще повярва на доказателствата (каквито и да са те).

После премиерът ни светна, че хакерите са навсякъде, следят ни дори през микровълновите печки и „през онези роботи, които управляват“. И направи разкритието, че и на ЦРУ отворили файловете и те, както и КГБ, минали на механични пишещи машини – представяте ли си – чук-чук. И обясни с думи прости защо има изтичане на данни – заради особеностите на младостта. „Като бяхме млади, искахме да се бием, да се докажем“, каза той. Сега тези, младите, се доказвали през компютрите. След което допълни, че никога досега НАП не е работила по-добре – с приходите, които събира. И ясно даде да се разбере, че уволнение за безпрецедентния теч на информация няма да има. Както се казва – станалото, станало, кво да направим.

Премиерът Борисов може да говори простовато, за да го разберат на село, но в случая определено го бие финансовият министър Владислав Горанов, който за няколко дни успя да изприказва необятно количество глупости.

В петък той сравни изтичането на данни от НАП със срива на банковата система през 90-те години на миналия век. „Няма оправдание за пробива в базата данни на приходната администрация. Според мен по-голям обхват на българското население беше засегнато от кризата през 90-те години, когато се срина банковата система и доларът достигна 3000 лв. Това не омаловажава проблема от днес“, каза министърът.

„Всички трябва да носим отговорност. Въпросът е кой докъде и какъв тип отговорност. В същото време не бива да се толерира и героизира подобно поведение. Ако си оставите колата отключена, това не ви прави виновен, ако някой ви я открадне“, заяви  Владислав Горанов в парламента. В случая, разбира се, се налага да направим уточнението, че информацията, която беше открадната от НАП, не е нейна собственост, а наша. И всеки застраховател изобщо няма да се замисли дали оставянето на една вещ без нужния надзор, за да се улеснят крадците, е смекчаващо вината обстоятелство – не, не е! Точно обратното е. Да не говорим колко пари са похарчени, за да се опази „колата“ на НАП. Както се разбра – напразно. Защото НАП не са и чували за тестове за киберсигурност. Тепърва щели да правят одит на системите си. Защото пробивът дошъл през система, правена в далечната 2012 г., за която никой не подозирал, че е уязвима.

На всичко това му се вика безхаберие, което няма как да е смекчаващо вината обстоятелство. Но едно трябва да се признае на финансовия министър – той е последователен. С безумията си от петък просто продължи „творчеството“ си от последните дни. Чухме фрази от типа, че ако НАП не предлагаше електронни услуги, нямаше да има изтичане на данни. Че най-добрата новина е, че няма загубена или унищожена информация (прав е – всичко е в интернет). Че информацията ни в НАП се събира по демократичен способ на базата на обществения договор и ние доброволно предоставяме данните си (всъщност законът ни задължава и ако не го направим, подлежим най-малкото на глоби). Че подобни неща се случват навсякъде по света. Че НАП е най-електронизираната и най-френдли в общуването с българските граждани институция.

Френдли, но къде е Галя?

Ето този въпрос се задаваше непрекъснато през миналата седмица – къде е шефката на НАП Галя Димитрова. Тя просто се изпари и остави на говорителя на агенцията Росен Бъчваров да се пържи пред камерите и микрофоните на фона на гнева, който растеше заедно с растящите данни за пораженията.

„Директорът на НАП Галя Димитрова не сте я виждали пред камерите, защото е в платен годишен отпуск. Едва ли си изкарва добре. Тя е изключително добър професионалист, на когото имам доверие за всичко останало освен за информационната сигурност”, каза в парламента Владислав Горанов.

Е, това вече си е двойно перде. В държавата тече грандиозен скандал, свързан точно с твоята агенция, а ти преспокойно отдъхваш някъде, за да изтриеш „умората“ от работата, която така и не си свършил. А директорът на НАП има да отговаря на много и тежки въпроси. Защото от изтеклата информация се оказа, че са събирани данни профилирано – за определени професионални групи и за отделни хора. И някой трябва да отговори дали наистина агенцията е независима и дали не се използва на моменти за натиск върху неудобни лица.

Отделно от това е фактът, че изтичането на данни за милиони хора и на стотици хиляди фирми може да се определи единствено като катастрофа и създава опасност тази информация да бъде използвана злонамерено във всеки един момент.

Така че всеки би трябвало да се притеснява

След като нахално ни успокояваха, че е засегната само 3% от базата данни, най-накрая от НАП в края на миналата седмица признаха какво е изтекло: имена, ЕГН и адреси на български граждани; телефони, имейл адреси и друга информация за контакт; данни от годишни данъчни декларации на физически лица; данни от справките за изплатени доходи на физически лица; данни от осигурителни декларации; данни за здравноосигурителен статус (за осигурителни вноски, а не за медицински статус или информация за лечение на гражданите); данни за издадените актове за административни нарушения; данни за извършените плащания на данъци и осигурителни задължения през „Български пощи“ АД; данни за поискан и възстановен ДДС, платен в чужбина; данни от международния обмен на данъчна информация за български местни лица; служебни данни, получени от други институции в НАП, като Агенция Митници, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, НЗОК и др.

Как обаче нормалният човек да разбере дали и какво се знае вече за него в интернет? „Очаквайте в близките дни приложение, чрез което да направите справка за това дали личните ви данни са изтекли. Планирано е справките в приложението да бъдат достъпни след въвеждане на ЕГН и  еднократен код от съображения за сигурност. Приемете отново извиненията ни за създадената ситуация“, написаха от НАП. Перде на куб.

Парадоксално някъде в разгара на скандала миналата седмица началникът на отдел „Киберпрестъпност“ към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) Явор Колев коментира, че не било опасно изтичането на данни от НАП, тъй като такива данни се намирали в интернет „за всеки един от нас“. Първо, информация за доходи, заеми, данъци не се намира навсякъде в интернет. Това се води данъчна тайна, която дори за прокуратурата пада след изрично разрешение на съда и която е повод НАП да отказва информация на най-различни институции. Второ, ако всичко е толкова лежерно, защо в началото на годината всички фирми бяха побъркани с изискванията на закона за GDPR, според който за лични данни бяха обявени най-невероятни неща. И трето, какво прави този човек на този пост, ако с такава лека ръка се отнася към безкрайните възможности за злоупотреба с изтеклата от НАП информация.

„Ако източването на данните от НАП е организирано от страната, това има за цел да клати правителството. Ако е организирано отвън, има за цел да се клати държавата“, констатира пък вицепремиерът Томислав Дончев, който дълго време отговаряше именно за електронното управление. Ако приемем, че е прав, НАП е тази, която иска да клати правителството или държавата, защото именно тя не е взела нужните мерки за опазване на данните, с което на практика максимално е улеснила работата на хакерите. Както преди нея направиха куп държавни институции, които дори след приятелските сигнали и съвети да вземат да си защитят данните нехайно махаха с ръка. Според Дончев един от изводите от хакерската атака е, че държавата трябва да харчи повече пари за киберсигурност. В момента се отделя бюджет от около 5 млн. лв. годишно за киберсигурност на системите на държавната администрация, което е недостатъчно. „Ще трябва да инвестираме повече“, допълни вицепремиерът.

Третото правителството на Бойко Борисов е на власт от май 2017 г. За това време бяха похарчени много пари за електронно правителство, но сякаш с единствената цел да нямаме работещо електронно управление. Тепърва трябва да върнем доверието на хората в електронните услуги, казва Томислав Дончев.

Законът за киберсигурност бе приет през ноември 2018 г. В него е записано, че председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ трябва да разработи методика и правила за извършване на оценка за съответствие с мерките за мрежова и информационна сигурност. Наредбата не е обнародвана досега в „Държавен вестник“, да не говорим за методиките. След това администрациите имат 4 месеца, за да се съобразят с правилата.

Всъщност ако не беше този скандал, едва ли щяхме да разберем в детайли какъв разграден двор е държавата ни. Не знаем и за други, успешни или неуспешни, атаки срещу различни информационни системи на администрациите. Но като виждаме какви пердета се занимават с управлението, би трябвало да се стряскаме. И да сме повече от гневни. Защото всичко ще приключи с огромни обезщетения. За да ги платят, ще ги вземат пак от нас.

Красимир Цигуларов, „Сега“

Някои мошеници може вече да дърпат кредити на ваше име

Posted on: юли 22nd, 2019 by anteni No Comments
Нещата стават все по-зле. Оказва се, че сред изтеклите данни имало файл с хората, регистрирали се да пускат Държавното Тото по интернет. И вътре имало всичките им данни: номер на лична карта, кога е издадена, къде е издадена, имена, адрес, ЕГН и т.н.

Май и някои хора, които са се регистрирали он-лайн за игри, и са си дали данните, също са уязвими. Може би хората от игрите, които предоставят данни на НАП, да проверят и да кажат дали е така. Дано да не съм прав за това.

Над 100 000 човека имало, и всичките им данни по личните им карти…

Нали се сещате какво може да се направи с тези данни и с приятел нотариус?

Или само с цветен лазерен принтер…

Ситуацията вече не е ИТ проблем. Все едно е кой хакер какво е направил. Масовата публика не се интересува дали е младеж от Пловдив, хакер от Москва, дъртак от Минесота или организирана група от Тамбукту. Министрите пак се вторачват в изпълнителя, а по-големият проблем е другаде.

Биг мистейк! За хората трябва да се мисли, първо за хората!

Струва ми се, че е добре да се направи следното:

• Анализ кои и какви данни са изтекли, от гледна точка на потърпевшите.

• Спешно да се оповести какво би могло да се случи с тези данни. Само с ЕГН може да се направят едни мизерии, но с пълните данни от лична карта може да се фалшифицират пълномощни.

• Управляващите да разпратят инструкции до нотариуси, банки, адвокатски кантори, брокери на недвижими имоти, фирми за бързи кредити, телекоми, институции, изобщо всички, които боравят с лични данни за търговски сделки. Да, не може да се спре търговския живот на страната. Но може да се призоват всички към повишено внимание, особено на предоставени пълномощни.

• НАП веднага да предостави елементарен софтуер, където всеки да може да провери кои лични данни са станали публични. (сега има само сайта на Бивол, който доста добре опазва ЕГН-тата)

• Да се спрат всички лековати изказвания как нямало проблем с изтичането на данните. Хората не трябва да бъдат подвеждани и да не предприемат нищо. Ако утре вземат апартамента или банковите сметки на някого с фалшиво пълномощно, или изтеглят бърз кредит само по лична карта, кой ще е отговорен, че хората не са взели мерки?

• Масовата аудитория да бъде надлежно предупредена какво би могло да се случи с изтеклите данни.

• Масовата аудитория трябва да бъде информирана какво да направи. Например:
1. Да преценят дали да си сменят личните карти;
2. Да уведомят банки, счетоводители, брокери на имоти, телекоми, фирми за кредити и други да не приемат пълномощни;
3. Да сменят пароли, кодове и други, ако са на основата на изтеклите лични данни;
4. Да си сложат няколко степени на уведомяване – с пароли, смс-и, обаждане и каквото още е възможно;
5. Да си подменят електронните подписи, ако е необходимо.

• Ако трябва, да се помисли за временен мораториум на използване на пълномощни. Само съответният човек, със съответните си лични данни, да може да сключи сделка. Лични карти се подправят трудно, пълномощни се подправят лесно.

• Да се подготвят управленията на МВР, които издават лични документи, да приемат голям брой заявки, и то спешни.

• Може би да се помисли за намаляване на таксите. Защо да плащаме като за „загубена лична карта“, след като я сменяме принудително?

Това са само някои от мерките, които могат да се вземат. Нито претендирам за изчерпателност, нито за уникалност. Ако управляващите измислят по-добри, само ще се радвам.

След като е сигурно, че документите на засегнатите хора са вън от опасност за нерегламентирано използване, тогава може да се мисли кой, защо и как го е направил. И какви мерки да се вземат, за да се намали шанса за повторение в бъдеще.

И да, след това ще се говори за оставки и последствия. Сега няма време. Някои мошеници може вече да дърпат кредити на ваше име.

Това е един от случаите, в които ще се радвам, ако не съм прав.

Любомир Аламанов, Фейсбук

Работодателят на „белия хакер“ на НАП: Няма да разкриптираме компютъра му

Posted on: юли 21st, 2019 by anteni No Comments

ГДБОП поискаха с писмо от петък съдействие на обвинения за теча в НАП Кристиян Бойков за разкриптиране на информацията в работния му компютър, който е иззет преди седмица. Ако тази информация изтече ще бъдат катастрофални последиците за всички, ние имаме договори. Това коментираха в предаването  „120 минути“ на Би Ти Ви Георги Янков , работодател на белия хакер.

Гостуваше и IT специалистът Светлин Наков.

Фирмата ни работи с клиенти от банковия сектор, фармацевтични компании, най-вече в частния бизнес. Кристиян Бойков  не е работил с ангажимент да проверява сигурността на държавни институции. Единствената държавна структура, с която е работил за кратко е Фондът за гарантиране на влоговете, каза Янков и обясни, че това е добър пример за защита на данните им.

Обясни още, че служебните компютри на всички  във фирмата са криптирани, което не е прищявка, а изискване на фирмите, техни клиенти и правилата за работа, които те спазват.

Информацията съдържаща се на компютрите на работещите във фирмата е изключително чувствителна за всички клиенти, с които е работил Кристиян, категоричен ет работодателят.

Той заяви, че нямат намерение да разкриптират компютъра и да нарушават договорите си с клиентите , като  дават достъп до тези данни.

Светлин Наков коментира въвличането си в скандала, че е потърсен от журналисти за анализ на данните  и мнение. „Този който е пуснал този файл до медиите е направил всичко, за да заличи следите си. Всички данни са с дата 10 ноември 1989 година.“, каза Наков и изрази съмнение за достоверността на уликите, защото никой не би си покрил следите частично.  По думите му този файл се е подмятал нелегално на флашка отдавна и в един момент някой е решил да го пусне до медиите.

На въпросът кой хакна НАП Светлин Нанков отговри, че това е безотговорността на държавата. Той направи аналогия с ремонтите на улиците. По думите му институциите са получавали и друг пък информации за уязвимости, но не са обръщали внимание. Според него атаката може да е за да се накарат институциите да реагират.

НАП успокоява, че само периферни е-услуги били в риск

Posted on: юли 21st, 2019 by anteni No Comments

Трябва да оценим критично уязвимостта. За да има електронни услуги, трябва да се разработват системи. Тези системи са една отвореност и са подложени на риск. Към момента главните неща в НАП функционират по сигурен и стабилен начин. Нямаме причини да вярваме, че уязвимостите продължават да се експлоатират, електронните услуги работят и всички входове и изходи към НАП изглеждат сигурни. По отношение на периферни услуги сме идентифицирали рискове, не сме идентифицирали изтичане на данни. В момента са преустановени няколко услуги, други са ъпгрейднати“. Това каза пред БНР говорителят на Националната агенция по приходите (НАП) Росен Бъчваров.

Той поясни, че в момента се извършват тестове за уязвимости и ако се наложи спиране на някои електронни услуги, то това ще бъде направено.

„Нито става дума за катастрофа, нито става дума за нещо безобидно. Нашият фокус е насочен върху две основни теми. Първата е да оценим дали има други уязвимости в информационните системи на НАП и, ако такива бъдат намерени, те да бъдат затворени веднага. Вторият ни фокус е да дадем възможно най-много и полезна информация за гражданите“, заяви Бъчваров.

Той каза, че атаката е показала уязвимостта на компютърната система и отговорност за нея ще се поеме, но непосредствената задача е агенцията да каже на гражданите: „А) има ли техни данни; B) какви са тези данни; C) какво може да направи един гражданин, чиито данни са в този текст, така че да намалим дотолкова, доколкото е възможно, неблагоприятните последици от това“, добави Бъчваров.

Росен Бъчваров каза още, че вероятно скоро ще бъде пусната система, през която гражданите да могат да проверят дали са част от жертвите на кабиреатаката.

„Около 3% от всички информационни масиви на НАП са засегнати. Това са данни – имена и ЕГН-та на над 4 милиона живи български граждани и над 1 милион починали. Информацията е частична. От тези изтекли данни не може да се направи пълно и изчерпателно профилиране за мен, за вас, за всеки един от хората. Не означава, че тези частични данни не са чувствителни“, заключи говорителят на НАП.