Posts Tagged ‘НКЖИ’

Защо ВАС спря незаконна обществена поръчка на НКЖИ за 38 млн. лева…

Posted on: юли 3rd, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Когато се каже „Национална компания железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), всеки се сеща за влакове, пътувания – къде добри, къде не, но свързва това име с БДЖ. НКЖИ е най-голямата държавна компания, която отговаря за цялата железопътна инфраструктура в страната. И като такава – предвид мащабите на дейността ѝ, организира много и различни обществени поръчки. Една от тях, която минава и през Комисията за защита на конкуренцията – е обявена за незаконна, стига и до Върховния административен съд. ВАС потвърждава заключението на КЗК. Така поръчката е обявена за незаконна и е спряна.

Защо е интересна тази поръчка?

Просто става въпрос за 38 млн. лева, а това – както и да го погледнем, са много пари.

Обществената поръчка е за „Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти собственост на ДП НКЖИ, за срок от три години“.

Тя е пусната още на 21 ноември 2022 година. Стойността е за 38,3 млн. лева без ДДС, като срещу сумата бъдещата фирма трябва охранява в следващите 36 месеца всички сгради и обекти, собственост на НКЖИ. Обектите, подлежащи на организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охраната с технически средства, са 82 броя, състоящи се от 101 поста с 541 охранители и са разположени на територията на поделенията на НКЖИ.

Още с пускането на процедурата започват да валят жалби срещу нея. Мотивите са прозаични – условията изглеждат „писани” за определени фирми. Разбира се, това да се докаже не е лесно, а целта е да се намалят участниците в нея.

Следват жалби, а после промени в условията на обществената поръчка и т.н.

С решение от 2 февруари 2023 от КЗК, защото има жалба на един от участниците, процедурата е отменена, защото е определена като незаконосъобразна. От КЗК са приели мотивите в жалбата, че методиката е незаконна, тъй като ограничава участието в поръчката, а също така, че има нередности при изчисляването на броя охранители, нужни за обектите. На част от местата, на които трябва да се извършва охрана, се получават дробни числа за броя на хората – примерно 3,4 човека. Сметнато е, че това не отговаря на закона.

Срещу решението на КЗК следва жалба от НКЖИ във Върховния административен съд – от месец март. На 19 юни ВАС потвърждава, че поръчката е НЕЗАКОННА.

Това ни бе потвърдено и от НКЖИ, защото получихме отговор на въпроси. Респективно поръчката с спряна.

По темата се обърнахме първо към Министерството на транспорта с въпроси към настоящия заместник-министър Бисер Минчев, който доскоро бе директор в НКЖИ.

От министерството любезно отклониха да отговорят на въпросите ни и ни пренасочиха към НКЖИ, защото щели да ни дадат по-изчерпателна информация.

Писахме до НКЖИ.
– Г-н/г-жо….., какво се случва с това с обществената поръчка на НКЖИ за охрана на обектите на дружеството, която е за 38 млн. лева?
– Има решение на КЗК, че по поръчката има незаконосъобразни действия и следва да се прекрати, а тя е пуснато отново?
– Обектите, подлежащи на организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охраната с технически средства, са 82 броя състоящи се от 101 поста с 541 охранители, и са разположени на територията на поделенията на НКЖИ. Още с пускането на процедурата започват да валят жалби срещу нея, защото изглежда условията изглеждат „писани” за определени фирми… Как са определени условията?
– От НКЖИ четири пъти сменяте условията на поръчката. Защо?
– С решение от 2 февруари от КЗК след жалба на един от потенциалните участници процедурата е отменена като незаконосъобразна. Какво е решението на Върховния административен съд и от коя дата е …
– Вярно ли е, че процедурата е подновена на 25 май 2023г. (четвъртък), а крайният срок за подаване е 29.05.2023г. (понеделник). Как става това? В този срок няма решение на ВАС…
– Как е подновена процедурата…

Ето и отговорите от НКЖИ:
– Процедурата „Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти собственост на ДП НКЖИ, за срок от три години“ е открита на основание чл.73, ал.1 от ЗОП. Документацията за обществената поръчка е изготвена в съответствие със ЗОП.
– Процедурата е открита с решение от 21.11.2022 г. и е обявен срок за подаване да оферти от 38 дни, съгласно ЗОП минималният срок е 30 дни.
– С Решение от 07.12.2022 за одобряване на Обявление за изменение или допълнителна информация, срокът за подаване на оферти е удължен до 16.01.2023 или общо срокът за подаване на оферти, определен от възложителя става 56 дни.
– Междувременно в КЗК са подадени две жалби с искане за спиране и процедурата е спряна в периодите 20.12. 2022 г – 10.03.2023г и 31.03.2023 г – 19.05.2023г. Процедурата е спирана и възобновявана в пълно съответствие с разпоредбите на ЗОП. За целия период от обявяването на поръчката на 21.11. 2022г до крайния срок за подаване на офертите на 29.05.2023г, без временните спирания, всички заинтересовани са имали на разположение около 60 дни.
Към настоящият момент, на 19.06.2023 г. Върховният административен съд (ВАС) се произнесе с Решение № 6543/19.06.2023 г., с което оставя в сила Решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за отмяна като незаконосъобразно решението за откриване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти собственост на ДП НКЖИ, за срок от три години“.

ВСИЧКИ ДЕЙСТВИЯ ПО РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ПОСТЪПИЛИТЕ ОФЕРТИ И КЛАСИРАНЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ОТКРИТАТА ПРОЦЕДУРА СА ПРЕКРАТЕНИ.

– Понастоящем са предприети спешни действия за актуализиране на Документацията за обществена поръчка в съответствие с препоръките на КЗК и ВАС и последващо откриване на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена охрана и охрана с технически средства на обекти собственост на ДП НКЖИ, за срок от три години“.

Изчерпателен отговор. Всичко изглежда както трябва. Имаме обществена поръчка, имаме условия, имаме участници, имаме жалби, имаме решение на КЗК, имаме решение на ВАС. Движим се по закона.

Какво се случва, когато една обществена поръчка се жали?

Ето тук е разковничето на въпроса. Но преди да го обясним, трябва да кажем, че това е масова практика. В случая пишем за НКЖИ, защото става въпрос за голяма поръчка за над 38 милиона лева. Но това е честа практика, особено в структурите на държавните компании, когато става въпроса за обществени поръчки.

Сама по себе си обществената поръчка, по презумпция, е състезание между фирми, които трябва да дадат най-добро качество на услугата при най-добра цена. И когато се сключи договор, това трябва да е така.

Когато става въпрос за много пари, нещата изглеждат по-различно. Тогава как може да се подходи. Докато течеше сагата около смяната на главния прокурор Иван Гешев, чувахме към него обвинения за действия или бездействия. Значи може да донесеш вреда някому и с действията си, и с бездействията си.

Така е и при обществените поръчки – ако направиш всичко както трябва, значи си си свършил работата добре. Има победител, следва договор и се върши работа. Има спечелил и той си носи отговорността. Това е едната страна на нещата.

Ако бъркаш в спецификацията на поръчката, ако възлагаш специфични неща, ако допуснеш „техническа грешка“ и т.н., следват жалби. Следва допълване на документацията, „изправяне на грешките“, но може да се допуснат и нови грешки.

Пак следват жалби и така поръчката се протака във времето. Жалба до КЗК, жалба до ВАС и си минава едно време. КЗК си има срок, ВАС си има срок… Но това са относителни неща. Минава ВРЕМЕ.

А през това време какво се случва?

Някой трябва да я върши тази работа, за която се пуска новата обществена поръчка. И това е фирмата, която преди време е спечелила обществената поръчка. Тя си изпълнява задълженията, докато няма нов победител. И докато се протака във времето новата обществена поръчка, нали не си мислим, че НКЖИ ще остане без охрана.

С действие или бездействие – обществените поръчки са интересно нещо. Сагата ще продължи, защото 38 милиона лева са си 38 милиона лева, а НКЖИ е държавна компания – добър и сигурен платец.

Калин Каменов/Факти.бг

Аверът, зам.-министър, на Илийката осъден за източване на пари от БДЖ

Posted on: март 19th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Софийският градски съд постанови три осъдителни присъди по делото за източване с над 4.2 млн. лв. с фалшиви документи на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Бившият зам.-министър на транспорта и бивш шеф на НКЖИ Антон Гинев получи 11 месеца затвор при първоначално строг режим. За виновни по делото бяха признати и бившият директор на НКЖИ Русе Огнян Георгиев и бившият депутат от ДПС Илия Илиев, съответна с 2 години и 6 месеца затвор при първоначален общ режим и 2 години условно с 5 години изпитателен срок.

 

Тримата ще трябва да заплатят разноските по делото, а от защитниците им бяха категорични, че ще обжалват присъдите пред апелативния съд.

 

Антон Гинев бе обвинен за умишлена безстопанственост на повереното му държавно имущество, от което са настъпили вреди за Национална компания „Железопътна инфраструктура” и ДП ТСВ (подразделение Горна Оряховица) в размер на 4 240 356 лв., припомня БГНЕС.

 

По данни на прокуратурата Гинев сключвал договори по процедура за възлагане на малки обществени поръчки и по процедура на договаряне без обявление, с предварително определени конкретни дружества, в нарушение на Закона за обществените поръчки – ЗОП. Принципите, заложени в закона за публичност и прозрачност, както и свободна и лоялна конкуренция, са били нарушени.

 

Дружествата, с които били сключени договорите – „Розалия ММ“ ЕООД, „Триумф“ ЕООД, „Енерджи груп 2003“ ЕООД, „Строителство и инвестиции“ ЕООД не изпълнили дейностите, за които са наети на обектите. Въпреки това средствата по договорите в размер на 4 240 356,46 лв. били изплатени. Като основание за плащанията са послужили документи с невярно съдържание, както и неистински документи.

 

След привличането му като обвиняем през юни 2016 г. Антон Гинев подаде оставка от поста заместник-министър на транспорта и беше освободен от министър-председателя Бойко Борисов.