Posts Tagged ‘нове’

Иззетите от офиса на Божков артефакти станаха 6332 (ВИДЕО)

Posted on: август 12th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Продължават действията по разследването в сградата на „НОВЕ ИНТЕРНАЛ“ ЕООД на ул. „Московска“ №43 в столицата, съобщиха от прокуратурата.

В хода на извършените от 3 до 5 август 2020 г. претърсвания в няколко помещения в офиса, в това число гараж и абонатна станция, са иззети нови 268 предмета, притежаващи белезите на движими културни ценности. Така общият им брой достигна 6332 предмета, при регистрирани от обвиняемия В.Б. по реда на Закона за културното наследство общо 212 артефакта.

Действията по разследването, свързани с изземване на описаните вещи, се извършват при стриктно спазване на процесуалните правила, както и на утвърдените международни практики за опаковане, транспортиране и съхранение на артефакти, с оглед максимално запазване на автентичността им.

Прокуратурата предоставя видео от последните претърсени помещения в сградата на ул. „Московска“ № 43 в столицата, в които се провеждат действията по разследването под надзора на Специализираната прокуратура.

„Нове“: Целта е овладяването на успешен частен бизнес и футболен клуб Левски

Posted on: януари 31st, 2020 by Пламен Иванов No Comments

„Абсолютен произвол“, чиято цел е „овладяването на успешен частен бизнес и футболен клуб Левски, който за последната година бе изваден от фалит.“ Така управляваният от Васил Божков „Нове Холдинг“ определя запорите на фирми и имущество на бизнесмена.

Всички действия на властимащите – хора и институции, са в разрез с действащите в страната ни закони. Те целят на практика да блокират дейността ни – като поставят компаниите в невъзможност да извършват нормалната си дейност, коментираха от „Нове Холдинг“.

Позицията на холдинга на Васил Божков:

„Налагането на запори на фирми, свързани с бизнесмена Васил Божков, както и запори на негово лично имущество без задължителното за това съдебно разпореждане може да се определи само по един начин – като абсолютен произвол.

По силата на Данъчно-процесуалния кодекс на предварително обезпечаване подлежат единствено вземания за данъци и осигурителни вноски, но не и други публични вземания. За да бъдат обезпечени вземания за държавни такси, то същите следва да са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Такъв е ревизионен акт, който е минал едноистанционно административно обжалване и двуинстанционно в съда. Това е фактическата ситуация по отношение на твърденията на АДФИ, че Националната лотария дължи невнесени суми от такси за минал период.

По отношение на личното имущество на г-н Божков, по силата на ЗКПОНПИ, КПОНПИ може да изиска запори при наличие на достатъчно данни и обосновано предположение за незаконно придобито имущество, но отново с мотивирано искане до съда. При действия на данъчни органи, това отново не може да стане без влязъл в сила данъчен ревизионен акт.

Отново искаме да напомним, че г-н Божков е акционер във въпросните компании и на тази основа действията срещу него са абсолютно незаконосъобразни.

С всеки следващ ден от началото на тази печална сага става все по-ясно, че целта е овладяването на успешен частен бизнес и футболен клуб, който за последната година бе изваден от фалит. Всички действия на властимащите – хора и институции, са в разрез с действащите в страната ни закони. Те целят на практика да блокират дейността ни като поставят компаниите в невъзможност да извършват нормалната си дейност. Така например, трябваше да бъдат платтени 41 000 евро на мениджърска агенция за два трансфера за ПФК “Левски” и ако тази сума не бе осигурена, клубът би загубил 3 т. от първенството, а при забавяне от 14 дни щеше да бъде изхвърлен от групите. Също днес беше срокът да се платят 144 000 лв. по споразумението за дълговете на клуба в размер на 5 млн. към НАП. Ако не бяха осигурени в срок, това би развалило автоматично споразумението, което щеше да означава поредна огромна загуба за клуба. Това е само един нагледен пример. Утре ние няма да сме в състояние да оперираме с активите на компаниите си поради незаконосъобразните действия на правоохранителните органи и това ще доведе до много последствия на много нива.

Ще търсим правата си в съда и ще отстояваме правото си да работим, въпреки държавните институции и репресивния държавен апарат.“

На първо четене: Приеха законопроекта на Симеонов за спиране на частните лотарии

Posted on: януари 23rd, 2020 by Пламен Иванов No Comments

Комисията по бюджет и финанси прие промените в Закона за хазарта. „За“ проекта гласуваха 11, „въздържали се“ – 6. Предстои проектът да бъде разгледан на първо четене в пленарна зала.

Измененията са внесени от лидера на НФСБ Валери Симеонов. Със закона се забранява организирането на хазартни игри, разпространението на билети, фишове, талони или други знаци, както и плащането на печалби на хазартни игри от лица или обекти, или вериги от обекти без съответния лиценз.

Текстовете предвиждат лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено или техните разновидности, да могат да се организират само от Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ след получаване на съответния лиценз.
В срок до 30 дни от влизане в сила на закона организаторите, чиито лиценз ще бъде прекратен, са длъжни да учредят в полза на Държавната комисия по хазарта безусловна и неотменима банкова гаранция в размер на печалбите, които не са изплатени до момента.

Ще се ограничи ли „лудостта с талончетата“

Законът за хазарта ще ограничи лудостта с талончетата, която през последните години се разпространява. Това каза председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова пред журналисти след като комисията одобри промените в Закона за хазарта на Валери Симеонов, предаде „Фокус“.

„Разгледахме законопроекта и смятаме, че с ограничаването на възможността друг освен държавния тотализатор да извършва дейността по лотарии, ще се ограничи и лудостта, която през последните години се разпространява. Над 1 млрд. лв. годишно българските граждани обикновено пенсионери, слабо доходни, дават за една игра, която ги заблуждава, че не е хазарт. Когато един човек влезе в казино или игрална зала, знае, че отива да играе хазарт. Когато там, където купува хляба си или получава пенсията си, му предлагат талонче за левче, две или три, с което той може да стане милионер, това чисто психологически не се възприема като хазарт. Неслучайно през последната година българските граждани са дали милиард лева за талончета. Може би част от тези пари, които остават в организаторите, са били елемент на спонсорирани от тяхна страна на различни спортни клубове или събития, аз не виждам защо това трябва да става по този начин“, коментира Менда Стоянова.

Какви такси са се плащали и за какво

Шефът на бюджетната комисия припомни, че на 1 януари 2014 г. е направена промяна в закона, в която ясно и категорично се записва, че всички хазартни игри, които са изброени и там тя подчерта – не фигурира лотарията, следва да внасят хазартна такса в размер на 15% върху залозите, а хазартните игри, организирани на база комисиони – 20% върху размера на тази комисиона. Това са игрите, които представляват турнири по покер, където нямаме залагания към един оператор, а залагания един срещу друг и печалбите се разпределят на 100%, обясни разликата Стоянова.

Менда Стоянова добави, че през декември 2014 г. е внесена промяна в същия текст, в който се вкарват изпуснатите лотарии. Четейки внимателно текста, ще стане ясно, че всички изброени хазартни игри там, където вече се намират от 1 януари 2015 г. и лотариите, следва да внасят хазартна такса в размер на 15% върху залозите“, отбеляза Стоянова.

Вносителят Валери Симеонов изрази задоволство с думите: „Законът за хазарта тръгна добре, хайде да му е по вода“. Според него не става въпрос за налагане на монопол върху цял сектор. „Хазартът се запазва в негови други форми, които също не са малки. Когато им дойде времето, ще се занимаваме и с тях“, изтъкна лидерът на НФСБ.

Часове по-рано и премиерът Бойко Борисов взе отношение относно проверките в хазартния сектор. „Дейността на операторите е лицензионна и ако някой не си е платил таксите, ще му бъде отнет лицензът, а не фирмата. На никого не му се взима фирмата. Къде е одържавяването, къде е национализацията или бизнес, през който са минали близо три милиарда, трябва да не бъде проверяван или да не плаща такси“, каза Борисов преди началото на редовното заседание на Министерски съвет.

И премиерът акцентира на таксите, като каза, че само държавният „Български спортен тотализатор“ е плащал, както е предвидено по закон, пълен размер на таксата за хазарт – 15 на сто върху залозите, през последните пет години. Всички други частни компании са внасяли значително занижена такса. Ако останалите оператори са плащали за моментната лотария по начина като държавното Тото, то сумата от такси е щяла да бъде с около 210 милиона лева повече (по предварителни данни на АДФИ, изнесени от нейния директор Георги Начев) и ще се увеличи още и с останалите видове хазартни игри.

По информация от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) от днес „благодарение на предприетите действия от органите на Специализирана прокуратура на 22 януари 2020 г. в Комисията по хазарта бяха иззети документи, които до момента не бяха предоставени на финансовите инспектори“. От техния първоначален анализ става ясно, че има нарушения на Закона за хазарта по отношение на таксите, събирани от организаторите на хазартни игри, посочват от АДФИ. От агенцията правят извода, че „обявената по време на изявлението на директора на АДФИ сума, несъбрана от отделните организатори на хазартни игри, се оказва значително по-голяма“.

Какво предлага Министерство на финансите за таксата

Междувременно Министерство на финансите публикува за обществено обсъждане проектозакон, с който предлага създаване на Национална агенция по хазарта.

За поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри: традиционна лотария, томбола, моментна лотария – тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се дължи държавна такса в размер на 25 на сто върху разликата между стойността на направените залози и изплатените печалби за всяка игра.

Предвижда се агенцията да бъде специализиран държавен орган към министъра на финансите, който изпълнява държавната политика в областта на хазарта и свързаните с него дейности.

От „Нове АД Холдинг“ изпратиха официална позиция на частните компании, организиращи лотарийни игри в България.

Ето какво пише в нея:

Във връзка с медийните публикации и засиления обществен интерес, предшестващи днешните изявления на министър-председателя Бойко Борисов и стартиралото обсъждане в парламентарната комисия по бюджет и финанси на проектозакона за хазарта, внесен от Валери Симеонов, заявяваме следното:

В днешното си изявление министър-председателят Бойко Борисов посочи доклада от проверка на Агенцията за държавна и финансова инспекция (АДФИ) като основен аргумент за пропуснати вземания от държавата. Припомняме, че във вчерашното си изявление директорът на агенцията заяви, че няма нарушение на закона. Ето заключението му дословно:

„(…) текстът дава възможност да се събират такси, формирани на различна основа“.

Той обяви и данни, че са внесени над 500 млн. лв. в бюджета от частните лотарии за периода 2014 – 2019 г. Премиерът се позова на хипотетичен вариант, в който АДФИ излага, че лотариите са можели да платят стотици милиони повече, ако законът бил различен.

В тази връзка заявяваме, че нашите лотарийни компании са изплатили всички дължими по закона данъци и такси и спазват буквата на Закона за хазарта такъв, какъвто той е.

Сега действащият Закон за хазарта е изменен по предложение на финансовия министър Владислав Горанов през декември 2014 г. Промяната е аргументирана от министерство на финансите с „необходимостта от избягване на възможности за отклонения на данъчно облагане“. Прилагаме заповедта на министър Горанов и образеца на декларацията, които са публикувани на сайта на Държавната комисия по хазарта и Министерство на финансите.

По повод Законопроекта за хазарта на Валери Симеонов, премиерът едновременно заяви, че не става дума за „одържавяване“ и „национализация“, но обвърза евентуална подкрепа от ГЕРБ при евентуално гласуване в НС под условие (дословен цитат): че „изрично трябва да бъде вписано, че не може да се отдава на концесия, да се аутсорсва и преотдава и трябва да бъде в забранителния списък за приватизация, да е сигурно, че абсолютно никой друг, освен държавата, няма да се занимава с тази дейност“. Така направената от премиера дефиниция описва безусловен монопол и присвояване на основните активи на всички лотарии.

Припомняме, че Конституцията на Република България изрично урежда с изчерпателен списък обектите, върху които може да бъде установяван държавен монопол, а именно:

• железопътния транспорт,

• националните пощенски и далекосъобщителни мрежи,

• използването на ядрена енергия,

• производството на радиоактивни продукти,

• оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества

Г-н Борисов заяви още, че предлагания от Валери Симеонов проектозакон за хазарта не е свързан с бъдещето и развитието на ПФК „Левски“. Само че предвижда спиране на дейността на компаниите, основни спонсори и дарители на клуба.

В заключение добави, че е готов на среща с всички. Като страна в този дебат, приемаме поканата за среща на премиера, за да представим позициите си и да уточним тезите му.

Ние продължаваме да не разбираме мотивите на депутати, министри и държавни служители в тази открита атака върху частния бизнес в опит за присвояване на активи. Длъжни сме да направим и допълнително уточнение, че противоконституционно отнемане на действащ лиценз носи своите правни последствия и потенциални финансови обезщетения в размер на милиарди.

Война за милиони! Божков в жесток конфликт с братя Найденови, имало и смъртни заплахи!

Posted on: декември 20th, 2019 by Пламен Иванов No Comments

Спецпрокуратурата иска информаця от Държавната комисия по хазарта и Министерство на финансите за пет от дружествата на бизнесмена Васил Божков, който е собственик на ПФК Левски. С днешна дата има образувано досъдебно производство за извършено през 2017 година престъпление, съобщиха от държавното обвинение.

От дни се говори за скандал между бизнесмените Васил Божков и братята Цветан и Боян Найденови, които са съдружници в няколко фирми.

Самият Цветомир Найденов твърди, че той и брат му са били заплашвани с убийство от Васил Божков, който искал от тях да му прехвърлят бизнеса си. Заплашван бил и Кирил Домусчиев.
Васил Божков е без коментар към момента.

В информацията на спецпрокуратурата се съобщава следното:

С постановление на Специализираната прокуратура от 20 декември 2019 г. е образувано досъдебно производство по пр.пр.№ 2552/2019г. за извършено през декември 2017 г. в София престъпление по чл. 214, ал. 2, т.1, вр. чл. 213а, ал. 2, т.1 от НК, като на основание чл. 46, ал.2, т.2 от НПК разследването ще се извърши от наблюдаващия прокурор.

Към момента са изискани официални справки от Държавната комисия по хазарта налагани ли са принудителни административни мерки по реда на Глава четвърта от Закона за хазарта по отношение на дружествата „ЕФБЕТ“ ООД, „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“, „НОВЕ ХОЛДИНГ“ АД, „ ЕВРОФУТБОЛ ЛИМИТЕД“, на какво правно основание, за какъв срок. Изискани са и данни санкционирани ли са същите търговци по реда на Глава пета от Закона за хазарта, извършването на какви административни нарушения на Закона за хазарта им е било вменено, какви административни наказания са им били наложени със съответните наказателни постановления, издадени от председателя на ДКХ.

От Министерство на финансите е изискана официална информация извършвани ли са данъчни ревизии и проверки от органите по приходите по Глава петнадесета от ДОПК на дружествата „ЕФБЕТ“ ООД, „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД, „ЕФБЕТ ПАРТНЕРС“, „НОВЕ ХОЛДИНГ“ АД, „ЕВРОФУТБОЛ ЛИМИТЕД“, на какво правно основание е осъществен данъчно-осигурителният контрол, с какъв акт е възложено извършването на съответното производство, какви са били предметът и ревизираните срокове, с какви актове са приключили производствата, били ли са констатирани от органите по приходите нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, установени ли са били задължения за данъци, били ли са наложени административни наказания.

Изискани са данни за евентуално влезли в сила ревизионни актове и за проведени принудителни изпълнения за събиране на публични вземания.