Парламентът работи извънредно, за да се опита да измъкне бъдещия служебен премиер Димитър Главчев от проблеми с Конституцията. Днес на спешни заседания се събраха първо парламентарната правна комисия, а след това и пленарната зала, за да бъдат разгледани и приети промени в редица закони, за да се предпази ръководителят на служебното правителство от евентуално изпадане в несъвместимост с поста. Колко разтревожени са политиците от казуса, показа това, че поправките бяха обнародвани още днес в извънреден брой на „Държавен вестник“.
Според конституционните текстове, които ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС прокараха в края на 2023 г., начело на служебния кабинет могат да застанат само малък брой висши държавни служители – управителят и подуправителите на БНБ, шефът на Сметната палата и неговите заместници, както и омбудсманът и заместниците му. Оказа се обаче, че мнозинството не е помислило по казуса доколко изредените длъжности могат да бъдат съвместявани с други държавни служби и политически постове.
Затова миналата седмица ГЕРБ-СДС и ДПС набързо внесоха промени в Закона за БНБ, с които се правят поправки също в Закона за Сметната палата и Закона за омбудсмана. Идеята на законопроекта беше, че посочените служители ще ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени за служебни премиери, като след освобождаването им от правителството, ще се връщат обратно на постовете си в БНБ, Сметната палата и институцията на омбудсмана.
Тези промени бяха спешно гласувани на първо четене в пленарната зала, при което получиха подкрепата на ПП-ДБ. Опозицията обаче възрази, че това не решава проблема с несъвместимостта, и заплаши да внесе жалба в Конституционния съд. Затова от мнозинството решиха да се поправят.
БЪРЗ РЕМОНТ
Тази сутрин правната комисия се събра, за да разгледа законопроекта на второ четене. Шефът на комисията Анна Александрова (ГЕРБ-СДС) беше внесла редакции на първоначалните текстове, с които идеята за неплатения годишен отпуск отпадна. Вместо това избраникът за служебен премиер само при назначаването си ще прекъсва своите пълномощия (като управител на БНБ, председател на Сметната палата, омбудсман и т.н. – бел.а.) за периода, в който оглавява кабинета. След освобождаването му от правителството, той ще се върне обратно на предишния си пост. Назначеният за служебен премиер трябва да определи свой заместник в институцията, от която идва, за да изпълнява междувременно задълженията му.
От опозицията признаха, че тези редакции с доближават повече до конституционните текстове. Гроздан Караджов от ИТН обаче открои друг възможен казус – когато бъде назначен, служебният премиер губи качеството си на управител, председател и омбудсман, и не може да издаде заповед кой да го замества в съответната институция.
От БНБ изпратиха становище по законопроекта, подписано от управителя Димитър Радев, на което депутатите не обърнаха внимание. В него се предлагаха текстове, с които се уточнява, че ако гуверньорът бъде назначен за служебен премиер, той не трябва да изпълнява правомощия, свързани с мандата му в банката; смята се за излязъл в неплатен отпуск, като след освобождаването му като премиер, се връща обратно в БНБ; не участва в управлението на дружества, в които банката има участие. В становището се напомня, че правният статут на ръководителите на банката се определя не само от българското, но и от европейското законодателство, включително уставите на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Затова назначаването на управителя или подуправител на БНБ за служебен премиер може да доведе до противоречия с множество европейски норми и вътрешни актове на европейски институции.
Малко по-късно започна обсъждането на промените и в пленарната зала. Петър Петров от „Възраждане“ напомни, че коренът на проблема е в промените в Конституцията, авторството на които той приписа на съпредседателя на ПП-ДБ Христо Иванов и на правосъдния министър в оставка Атанас Славов. Петров заяви, че партията му няма да подкрепи новите промени, защото смята, че не може да се прекъсват временно пълномощия на изборни длъжности. Такива са цялата група потенциални служебни премиери – и председателят на Сметната палата, и управителят на БНБ, и омбудсманът са били избрани на постовете си от Народното събрание.
Водачът на БСП Корнелия Нинова обвини мнозинството, че се опитва да „замаже гафа си“ с Конституцията м.г. Тя напомни, че номинираният за премиер Димитър Главчев сега оглавява Сметната палата – а това означава, че като напусне правителството и се върне в одитния орган, ще трябва да проверява самия себе си и министрите си за евентуални нарушения на закона. „Толкова ярък пример на конфликт на интереси не сме имали в парламентарната практика, а вие сега го залагате в закона. Какво правите бе, хора?“, скара се Нинова от трибуната. И прогнозира, че до една седмица мнозинството ще предложи и промени в закона за конфликт на интереси, за да предпази Главчев и от това. От ИТН предложиха обширни редакции, с които твърдяха, че имат друг подход към казуса, но те не бяха одобрени.
Мнозинството на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС одобри текстовете си така, както бяха редактирани в правната комисия.
НОВ КАЗУС
Казус възникна при гласуването на финалната разпоредба, която гласеше, че промените влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“. Неочаквано ПП-ДБ гласуваха против и така се оказа, че ГЕРБ-СДС и ДПС нямат възможност да ги прокарат сами.
Това означава, че се задейства общият принцип, според който, ако в закона не е указано друго, промените влизат в сила 3 дни след обнародването им. „Държавен вестник“ излиза във вторник и в петък. Ако поправките бъдат публикувани в петък, това означава, че ще влязат в сила в началото на следващата седмица. А до края на тази седмица номинираният за служебен премиер Димитър Главчев трябва да обяви пред президента Румен Радев дали ще може да предложи и оглави правителство. С други думи, имаше вероятност Главчев да се окаже в несъвместимост.
Защо гласуваха така, ПП-ДБ не обясниха. От ГЕРБ-СДС твърдят, че ще бъде издаден извънреден брой на „Държавен вестник“, с който по-бързо да се обнародват промените и по-рано да влязат в сила. Така и стана.
БЕЗ ОБЯСНЕНИЕ
Политическите играчи упорито отказват да назоват автора на конкретните конституционни текстове, които засягат служебното правителство. Днес Христо Иванов, който многократно беше обявяван (и обвиняван) като автор, обясни дълбокомислено пред медиите, че „законодателният процес изисква определено вникване“. Той заяви, че, както винаги, отказва да коментира разговори, проведени зад затворени врати – каквито бяха консултациите между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС за промените в Конституцията. И посочи, че именно след такива разговори се стигнало до компромисния модел, заради който сега възникват казуси, спорове и опасения.
„Този възможен модел е по-сложен за прилагане, защото изисква повече действия, но той има своите предимства и това не е по никакъв начин нещо, от което ние да се разграничаваме и да търсим начин да го описваме като нещо негативно“, каза Иванов. С други думи, десните все още подкрепят новия модел на служебното правителство и не се разграничават от него. След това обвини президента Радев, че води кампания за връщането на предишното положение, при което той еднолично назначаваше служебния кабинет.
Накрая отхвърли обвиненията, че носи лична отговорност, обяви конституционните промени за колективен труд и призова изобщо да не се говори по темата. „Имаше конституционна комисия, която е работила по конкретните текстове. На всеки един етап е имало преговори и са се постигали някакви компромиси, защото това беше сложно мнозинство. Идеята, че един човек е казал и всички останали като овчици са се наредили и са гласували, е унизителна за всички и за Народното събрание. Молбата ми е да спрем с тези спекулации“, обърна се той към журналистите и обществеността.
БЕЗ ДВОЙНИ ЗАПЛАТИ
Сега парламентът предстои да подхване и казуса с двойните заплати на депутатите. За това се заговори преди няколко дни. Според последните промени в Конституцията Народното събрание стана постоянно действащ орган. Поради това пълномощията на парламента ще се прекратят, когато депутатите в следващия положат клетва. Оттук изникна и въпросът дали за периода, в който двата парламента ще се застъпят, депутатите, които са в стария, но са избрани и от новия парламент, ще получат заплати и за двата мандата.
Днес депутатът от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков внесе проект на решение, с който предлага промени в правилника на парламента. В поправките пише, че заплатата ще се дължи от деня, в който депутатите полагат клетва, до деня преди новоизбраните депутати да положат клетва. Според Чолаков така ще се избегне недоразумение по въпроса. Интересното е, че той допуска да бъде питан Конституционният съд по темата, за да се разбере дали текстът, с който Народното събрание стана постоянно действащ орган, съответства на основния закон.
Източник: „Сега“
