Posts Tagged ‘огнян минчев’

Огнян Минчев: Промяната на конфигурацията на парламента е мероприятие на президента Радев

Posted on: март 15th, 2025 by Петър Петров No Comments

Промяната на конфигурацията на парламента е оперативно мероприятие на президента Румен Радев чрез неговото мнозинство в Конституционния съд, това коментира по Нова телевизия Огнян Минчев. Политологът нарече държавния глава „най-висшият представител на великоруските интереси”.

„Ако интересът на Русия съвпадне с българския, може да се каже, че Радев работи и за България”, коментира Минчев.

Той добави, че е странно, че казусът с изборите се поставя след месеци, точно когато България е на прага на еврозоната.

„България не може да влезе в еврозоната без редовно правителство, а поредното служебно правителство на президента ще обслужва отново интересите на Русия, не на България”, обобщи Огнян Минчев.

Мутренската чалга стана норма в живота ни

Posted on: август 1st, 2023 by Пламен Иванов No Comments

Като общество ние трябва да решим по какъв начин ще се противопоставяме на културата на насилието. Никой не е решил задоволително този проблем – в различните общества има различни източници на системно насилие. Традиционните общества понасят практиките на насилието, произтичащо от архаизираните йерархични структури на миналото. Модернизиращите се общества преминават през напреженията на мащабна обществена и културна трансформация, пораждаща собствени източници на насилие. Мултикултурните общества се сблъскват с редица нови форми на насилие, произтичащи от прякото съприкосновение на култури и обществени групи, намиращи се на различни равнища на развитие на общностно самосъзнание.

Динамичните промени на социална промяна, породени от глобализацията са системен и мощен източник на многообразни форми на насилие – включително организирано насилие. Защитата на втората поправка на конституцията на САЩ – правото да се носи оръжие – в тази променена обществена среда носи нови големи рискове от масирано насилие в американското общество. Авторитарните режими и етническите конфликти в третия и бившия втори свят генерират нарастващи вълни на насилие в условията на разпад на слабите и репресивни държави в епохата на глобализацията.

България има нарастващ проблем с масовизирането на насилието, породен от обществения модел, който се разви у нас след 1989 г. Посткомунистическият елит с произход от специалните служби на стария режим произведе специфична „димна завеса“, зад която да ограби концентрираната до 10 ноември в държавата национална собственост. Тази димна завеса са мутренските групировки, които създадоха обществена среда на системно насилие. Те наложиха йерархия на криминален патернализъм – контрол върху обикновените хора чрез грабеж на собственост, системно насилие – рекет, побой, сексуално насилие… Тази система на „мутренски“ контрол се разгърна като целокупна обществена култура. Ценностите на грубата сила, произвола, закона на джунглата, грабежа като средство за забогатяване и изграждане на обществен статус – престиж – се наложиха като господстващи обществени ценности. Ролите на мачо-то, насилника, грабителя и „защитника“ от позициите на власт на главатаря, на бандита се превърнаха в модел на подражание и образец на поведение. Чалгата като култура изразява душевността на този бандитски патернализъм.

Ценностите на демокрацията, на толерантността, на уважението към човешката личност и нейната неповторимост заеха мястото на повърхностна официозна реалност – образец на поведение за малобройни общности интелектуалци и образец на имитация от страна на по-голямата част от политическата класа и нейната администрация. Мутренската чалга култура е този „мейнстрийм“ на обществената ценностна система, която гради йерархии, амбиции, модели на социализация и практики на реална обществена власт.

Всяка обществена култура има своето ядро от носители, чиито възгледи и поведение се превръщат в нормативен ориентир за поведението на много по-широки слоеве от обществото. В България е изключително важна ролята на охраняващия – на този, който пази статуквото на „закона на джунглата“ от неизбежните опити за преразпределение на това статукво.

Бизнесмените имат охрана. Политиците имат охрана. Дискотеките имат охрана. Босовете на мафията имат охрана – и то каква! Охраната е форма на по-малка или по-голяма частна армия, която пази властта и богатството на своите господари. Охраната пази – не законът, не официалната държава, не етиката на гражданското равенство и солидарност. На война – като на война.

В България има няколко стотин хиляди охранители – голямото мнозинство сред тях обикновени, почтени, трудови хора, работещи за минимално заплащане. Не обикновените охранители са проблема, генериращ организирано обществено насилие. Проблемът е в системата на изграждане и контрол на властовите и имуществени йерархии, които трябва да се пазят чрез частно организирана заплаха от насилие. В тази система има немалки групи от хора, за които възможността да упражняват власт чрез насилие е свидетелство за тяхната собствена значимост, власт и право на произвол. Садистът от Стара Загора е охранител в дискотека. Моето уважение към труда на охранителите в дискотеки. Но в значителен брой от случаите охранителят възприема себе си като овластен разпоредител на насилие. Границите на това насилие не се осъзнават особено ясно. Ако можеш да набиеш дрогирания тийнейджър – след като си му продал хапчето екстази два часа по-рано, то сигурно можеш да набиеш и приятелката си, която нещо „не те слуша“.

Насилието винаги е комбинация между проява на човешката природа, на заложената във всеки от нас агресивност – и системата на обществени отношения, която благоприятства „изригването“ на този потиснат от цивилизацията потенциал за репресия над другите. Затова най-масово е насилието в условията на тоталитаризма, където цели обществени категории са „легитимен“ обект на насилие и унищожение. Масово е насилието в условията на война – особено на агресивна война за грабеж на чужда територия и подчиняване на други народи. Агресията на Кремъл в Украйна не случайно прибегна до масовите услуги на затворници – рецидивисти за „пушечно месо“ на фронта. Там престъпникът не само може да се „откупи“, но и системно да задоволява своята жажда за насилие, грабеж и убийства.

България няма лесно да разреши своите проблеми с насилието, разрушаващо живота на хиляди хора – особено на фона на завладяната от мафията държава, полиция и съдебна система. Дългосрочният и устойчив начин да намалим значително насилието в обществото са, първо, целенасочените обществени усилия за изтласкване на мутренската чалга култура, заела ролята на образец за обществено подражание и поведение. Засега ние не само не я изтласкваме, а я разгръщаме допълнително. Тази култура излезе от уличните банди за рекет от 90-те, проникна в икономическия „елит“, превърна се в модел на подражание и поведение на тийнейджъри и множество други социални категории. Тази мутренска чалга култура има мащабно телевизионно време за да се утвърди като норма на обществен живот. През последните няколко години тя официално прекрачи и прага на демократичната политика – чалга партията официализира мутренските амбиции и практики в системата на публичните институции от 30 години насам.

Второ, за да ограничим насилието в обществото трябва да възродим регулативната роля на държавата – да си върнем от мафията завладяната държава. Насилието в цивилизованото общество е приоритет на държавните институции и то може да се упражнява в строго съответствие със закона. Ако не искаме насилници – самодейци в нашата обществена среда, трябва да извоюваме действащи закони – а не „врата у поле“. Трябва да скъсаме системната връзка между полиция и организирана престъпност. Трябва да се постараем правосъдието ни да служи на закона, а не на мутренските главатари. Как ще чистим „гнилите ябълки“ – умът ми не побира…

Всичко това е известно отдавна и на всички. На практика не можем да се справим – засега.

Коментар на Огнян Минчев

https://www.facebook.com/ognyan.minchev.3/posts/pfbid02Z3J46V5f4Yc7nm2p6Y1BcgRw1J2tqbiy8YRj3juWY89kTDiyTa94GPUrTWPTXvfXl

Доц. Огнян Минчев: Управлява ни милиционерска олигархия

Posted on: октомври 19th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

Кампаниите за президентските и парламентарните избори стартираха. С какъв багаж влизат в тях основните кандидати за „Дондуков“ 2, предизвестени ли са изборите за държавен глава, какво става в БСП, къде се стопиха някогашните сини гласове, какво казва ДПС с номинацията на своя лидер, каква ще е ролята на новата формация на сцената на двамата от Харвард – за това „Tруд“ разговаря с политолога доц. Огнян Минчев.

– Кампаниите за избори 2 в 1 са открити. С какъв багаж влизат в битката за „Дондуков“ 2 Румен Радев, Анастас Герджиков и Лозан Панов, г-н Минчев?
– Титулярният кандидат Румен Радев, който иска преизбиране, зае този пост без да има какъвто и да е политически опит и познания, необходими за позицията на държавен глава. Няколко години се оглежда, през целия си мандат отсъства от важни сфери на държавна дейност, които са приоритети включително на президента, като например външната политика. По време на протестите миналата година и след тях стана очевидно, че има доста изострен апетит към властта и в крайна сметка получи цялата власт. Но се оказа, че не може да я практикува. Като цяло властта, упражнявана под егидата на Румен Радев, може да бъде сравнена с кораба „Вера SU“. Един много голям, изострен апетит за власт и практическа безпомощност тази власт да бъде упражнявана. Професор Анастас Герджиков е човек, който също е новодошъл в политиката. Но той все пак има известен политически опит – бил е заместник-министър на образованието. Освен това има управленски опит и в академичните среди. Но разликата му с Румен Радев не е в натрупания опит, а в потенциала на неговия интелект и способност да впрегне този интелект в осъзнаване на държавно-политически реалности и капацитет за взимане на решения за разрешаване на проблемите, свързани с държавното управление. Нещо, с което аз се надявам професор Герджиков да се справи по-добре, отколкото Румен Радев през последните 5 години. Лозан Панов е на трето място и шансовете му не са високи. Той стана известен с това, че през целия си мандат като председател на ВКС се реализира като дисидент спрямо господстващата тенденция в българското правосъдие във ВСС. Проблемът е в това доколко този негов потенциал и опит ще бъде достатъчен не само за това да изпълнява евентуално президентски задължения.

– Говорим за правосъдна реформа, всички са за върховенство на закона, а пред очите ни в момента се нарушава Конституцията с двойното гражданство на Кирил Петков. Като че ли се разпада целият правов ред, съществувал през последните 30 години?
– В България когато се появи определен политически проблем, веднага се казва, че той трябва да бъде третиран през призмата на промяна на Конституцията, на Избирателния закон, законодателството и т. н. И твърде рядко се обръща внимание на популярната българска поговорка, която си е и истина, че в България законът е „врата у поле“ и само балъците преминават през нея. Има силен негативен емоционален нихилизъм. Статутът на правосъдието ни е незавиден поради простата причина, че неговата независимост е твърде номинална. И от тази гледна точка двата казуса, които споменахте, са доста показателни, но те не са единствени. През последните 30 години се разгърна система на олигархично управление, в която шепа хора зад кулисите директно дърпат конците на институциите и източват държавата. Те успяха да си приватизират и правосъдието, и инструментите на изпълнителната власт, редовно пълнят Народното събрание със свои лобисти. Парламентарната демокрация е на повърхността, тя е фасадата, която за съжаление е все по- олющена и тази година дадохме съществен принос към по-нататъшното u олющване…

– Може да се каже и изчегъртване…
– … Да. Но същността на българското държавно управление не е в олющената фасада, а в пространството зад нея, зад кулисите, откъдето всъщност управлява олигархията, която не притежава капацитет да развива и модернизира страната. Олигархиите са различни, целият свят се управлява повече или по-малко от олигархии. Но ако имате една бизнес или финансова олигархия, която правейки пари за себе си обогатява и обществото, е едно. Ако имате една военна олигархия, която е успяла, макар и с авторитарни средства, да модернизира страната си, е друго. Трето е, ако имате една милиционерска олигархия, каквато управлява България, която може да лъже, да краде, да бие, да интригантства и да дои държавата, но не е в състояние да произведе нищо и не може да създаде държавност, която да бъде прилична за Европа и света.

– Десните избиратели у нас се стопиха до 300 хиляди и за гласовете им се води война между няколко партии. Как се стигна дотук?
– Появата на царя разцепи доста болезнено демократичната общност. Но и преди, и след царския проект имаше вътрешни разцепления в СДС, което доведе до формирането на 2-3 по-малки партийки, които ту се обединяваха в някакви сини коалиции и реформаторски блокове, ту се разединяваха и оставаха извън парламента. Този процес на маргинализация отгоре топеше гласовете на традиционната българска десница. Проектът ГЕРБ също така отвлече една сериозна част от тези избиратели. И поне през последното десетилетие останаха устойчиви 300 хиляди гласа, те се ресурсът, с която тази общност може да разполага. Проблемът обаче е в идентичността на тази градска десница или либерално-прогресистка левица, както щете я наречете. Тя обединява една общност от хора, които бяха в основата на преждевременното разцепление на СДС през 1991 г. много преди да си свърши основната работа, свързана с преобразуването на българското общество. И част от това разцепление бе радикализмът, психологическият троцкизъм на една значителна част от активистите на тази демократична опозиция тогава, които обслужиха не само тогава стария троцкистки лозунг „Или всичко, или нищо, сега и веднага“. Този нарцисизъм и контрапродуктивен индивидуализъм на хора с изключително ласкаво мнение за себе си – интелектуалци, представители на средната класа и т. н. за които тяхната гледна точка съвпада 100 процента с обективната истина и другояче не може да бъде. Нарцисизмът и левичарско-троцкистко скандалджийство водят до това, че тази общност не може да се обедини политически, макар че обективно тя трябва да води процеса на преобразуване на обществото, който беше поведен от самата нея. Разцепление предизвика новият проект на Кирил Петков и Асен Василев, кандидатурата на Лозан Панов за президент породи дълбоки вътрешни разцепления между основните части на „Демократична България“. Има много личностни непоносимости вътре, които взимат връх и тези хора не могат да се смирят. Те не могат да разберат, че една кауза не се прави само от блестящи индивидуалности, за каквито те се смятат.

– Една от големите изненади бе номинирането на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ за президент и завръщането на Делян Пеевски като водач на две листи. Вашият коментар?
– ДПС е основен политически посредник между олигархията зад сцената и политическите институции на сцената. БСП се провали в тази роля през 90-те години и ДПС си я извоюва. Това доведе до обстоятелството, че при своето участие в управлението на страната на национално равнище – с НДСВ, със Станишев и с Орешарски, ДПС не просто си правеше каквото иска, но изцяло натовари своите партньори с репутационните и всички други щети от своето поведение във властта. Оттук идва и нежеланието на българските партии да участват публично в каквито и да е коалиции с ДПС, защото който се е хванал, се е опарил. Опитът на протестите миналата година да натоварят само ГЕРБ с корупционната схема в България не бяха изцяло успешни, защото се видя, че зад ГЕРБ стои ДПС като основен контрагент. ДПС трябваше да избира или да се свие и да се смири, което неговото ръководство не иска да направи, или да отвърне на удара. И те отвърнаха на удара с номинацията на лидера си и на Пеевски. Преценили са, че могат да бъдат непослушни спрямо част от силните фактори на деня, като засилят партньорството с опонентите на тези фактори.

– Според вас каква е ситуацията в момента в БСП?
– От много време насам БСП е в незавидно положение. Освен биологичното обезкръвяване, проблем на партията е и вътрешното разделение на елитите, не на членовете. Вследствие на кризата се формираха две алтернативни визии. Едната е, че са вече по-малък фактор и трябва да всяка цена да бъдат на власт и да си сътрудничим с другите, да не са толкова претенциозни за това с кого и как. Това можем да наречем „тенденцията Георги Гергов – Кирил Добрев“. Другата тенденция, която Нинова олицетворява, е да се опита да стабилизира БСП, като я възроди преди всичко в някакво ценностно-идеологическо направление. Само че това направление не е просто завръщане към миналото, а е някаква реакция към съвременната интерпретация на лявото от европейска гледна точка, което в БСП се представлява от Сергей Станишев. Нинова тръгна към конструирането на т. нар. ляв консерватизъм – комбинация от социално икономическо ляво и ценностно културно консервативно дясно. Според нея и обкръжението u хора като Станишев в продължение на две десетилетия са осъществявали предателство с приемането на неолиберализма, на културния левичарски авангардизъм. Кризата в партията продължава и тези две тенденции ще продължават да се борят.

– Смятате ли, че партията Петков-Василев ще играе съществена роля на изборите?
– Според мен – да, защото те са поредният популистки проект на две елитарни момчета, които се хвалят с това. Те притежават известна харизма и определени групи български избиратели – не е задължително да съвпадат с тези на „Демократична България – са подвластни на тази харизма. Поколенията между 30 и 50 години в най-голяма степен са податливи на тяхната харизма. Доколко формацията на Петков и Василев ще бъде устойчива предстои да видим, но на тези избори ще играе роля поне на една средна по мащаб партия, съпоставима с БСП и „Демократична България“.

– Вашата прогноза – ще бъде ли създадено най-после правителство след третите за годината избори?
– Според мен ще навлезем в много тежка не политическа, а конституционна криза, ако не се състави правителство. Друг е въпросът, че в България има мощни фактори, които искат да ни вкарат в подобна криза – да прекроят и Конституцията, и политическата система в посока по-голяма персонализация и концентрация на властта. Приказките за президентска република са признак именно на тези стремежи. Но ми се струва, че политическата класа като цяло, колкото и това да не е ясно понятие, ще прояви известно чувство за самосъхранение и ще сътвори някакъв кабинет – не особено стабилен, за не повече от 6 месеца и напролет ще имаме нови избори, както се очертава като тенденция поне от днешна гледна точка. Но ако стигнем до трето служебно правителство, това ще бъде вече едно пълно фиаско на политическата система, което ще отиде отвъд персоналните властови амбиции на Румен Радев и на редица други хора и фактори, които си мислят, че могат да си играят с институциите на държавата както си искат.

– Така че от тази гледна точка ще бъде много важно кой ще бъде избран за президент?
– Нека да не забравяме, че дори и да имаме нов президент, той ще встъпи в длъжност на 22 януари. Два-три месеца в сегашната ситуация са много време. Лично аз смятам, че победата на тези избори не е предизвестена. За Румен Радев големият проблем на тези избори ще бъде високият му рейтинг да бъде трансформиран в гласове, но не виждам как избирателните машини ще му помогнат да направи това. БСП е единствената голяма партия, чиято организационна и избирателна машина може да работи за Румен Радев и тя ще работи за него на първия тур, тъй като ще работи и за себе си. Но дали ще работи пълноценно за него и на втория тур – това не зная. Не виждам коя друга голяма изборна машина ще работи за него особено на втория тур. Професор Герджиков има своите добри шансове не само поради личните си качества, но и поради факта, че така или иначе голямата изборна машина на ГЕРБ ще работи изцяло за него. Тъй като за ГЕРБ и за Бойко Борисов в частност поражението на Радев е много важен въпрос и от гледна точка на имидж, ако щете – и на политическа достоверност в настоящата ситуация. А и ДПС поне засега твърди, че няма да подкрепи Румен Радев, което е допълнителен аргумент в полза на това, че той ще има сериозни проблеми с преизбирането си. Шансовете на Радев да спечели или да загуби изборите са най-малкото равни с тези на основния му опонент, който според мен е Анастас Герджиков.

Нашият гост
Огнян Минчев е роден на 2 декември 1958 г. във Варна. Завършва английска гимназия в родния си град и социология в Софийския университет. Специализира политически науки и международни отношения във Вашингтон, Лос Анджелис, Москва и Португалия. Преподава Теория на международните отношения в катедра “Политология” в Софийския университет, а от 1999 г. до 2008 г. е неин ръководител. Директор е на Института за регионални и международни изследвания и председател на управителния съвет на българския клон на организацията “Прозрачност без граници”. Автор е на множество анализи по вътрешна и международна политика.

Кирил Петков и Асен Василев ще успеят!

Posted on: септември 17th, 2021 by Пламен Иванов No Comments

„Кирил Петков и Асен Василев не хващат нито първия, нито последния влак за включване в политиката. Те хващат единствения възможен влак. Двамата бяха активна част от пропагандната кампания на президента Радев за „феноменален успех“ на служебното правителство. Те „намерили“ два милиарда, те спрели неправилните кредити от една банка (в която назначиха веднага своите хора), те затворили кранчетата за източване на държавата.

Двамата младежи на средна възраст имат в своята биография и други прояви на загриженост към фиска на държавата. Миналата година те предложиха на тогавашното правителство проект за половин милиард – да закупят и да внесат тестове за Ковид, че да се тества почти цялото население. Инициативата им бе мълчаливо отклонена.

Петков и Василев не взеха половин милиард миналата година, но тази година е на път да се окаже по-щедра за тях“. Това написа политологът Огнян Минчев в публикация в социалните мрежи.

„Засега в политическия им актив са записани – освен героичните актове за спасяване фиска на държавата при първото служебно правителство тази година – също и убедителни обещания да „спрат кражбите“, да спасят пенсионерите и т.н. Казвам, че хванаха единствения възможен влак за политическо участие, защото подкрепата за тях е очевидно силно емоционална – афективна. Такива фигури отвъд океана носят прозвището sugar face заради способността си да предизвикват и да оползотворяват доверието на широки слоеве избиратели. Ако се бяха впуснали в политическа кариера преди 3-4 месеца щяха да се провалят защото хората не ги познаваха.

Ако отложат входа на политическата сцена за напролет – рискът да ги забравят ще бъде голям. Към забравата може да се присъедини и озлоблението, което нарастващ брой хора по това време ще са натрупали спрямо патрона на двамата нови политици – президента Радев, който освен че изчегъртва тъмното минало не е в състояние да направи засега нищо по въпроса за ожесточаващата се национална криза – здравна, икономическа, политическа. Парламентарните циркове на протестните партньори на Радев след тежката зима ще предизвикват вече гняв, а не насмешка като днес.

Ще успеят ли Петков и Василев? Според мен – да. Те ще вземат от гласовете на няколко основни партии и коалиции – БСП, ДБ, Изправи се – и ще се изправят пред дилемата в каква посока да вървят. Дали да бъдат мост за Радев по пътя му към силна президентска власт в случай, че той спечели втори мандат, или да бъдат независима – еманципирала се партия, стремяща се да изгради около себе си конфигурация за едно ново управление в своя собствена полза (а не в полза на Радев). Мисля, че ще изберат второто. Засега за тях е важно да не влязат в дългосрочен – структурен конфликт със своите потенциални партньори за управление, тъй като от тях им предстои да вземат избиратели в подкрепа на собствената си политическа формация, която са на път да създадат. Мисля, че те ще имат успех, но няма да го споделят с Радев. Защото споделянето на успеха им с него би означавало само да извадят неговите „горещи картофи“ от огъня и с изгорени ръце да се примирят с второстепенна роля в бъдещите му политически планове. Откъде накъде – не мисля…“, допълни той.

https://www.facebook.com/ognyan.minchev.3/posts/10224320069083101

Огнян Минчев: Изборите показаха, че има липса на алтернатива

Posted on: октомври 28th, 2019 by anteni No Comments

Не ни очаква политическа криза. Тези избори затвърждават политическото статукво, но го затвърждават като статукво, което страда от липса на алтернатива, а такава липса води до застой, коментира в изборното студио на БНТ политологът Огнян Минчев.

Оттук нататък можем да очакваме една стабилност в рамките на останалата част от мандата на настоящето управление, но проблемите на политическото управление на България ще се задълбочават, прогнозира Минчев.

Особено в Пловдив и в София резултатите говорят, че страната е пред промяна, но същевременно не можа да става и дума за политическа криза и ГЕРБ прави достатъчно, за да си осигури спокойна година, а може би и до края на мандата – ако не се случи нещо ново, коментира социологът Андрей Райчев. Той акцентира и върху изключително убедителното, по думите му, представяне на младежите от „Спаси София“. Така или иначе това показва също нещо ново в обществото – някакво нетърпение, нежелание, коментира Райчев.

Предизборно напрежение при десните – Огнян Минчев срещу Стефан Тафров

Posted on: февруари 27th, 2019 by anteni No Comments

Политологът Огнян Минчев обяви, че няма да гласува за експерта в „Демократична България“ и бивш дипломат Стефан Тафров на предстоящите евроизбори, на които смята да се кандидатира. Причината е, че ако бъде избран, той няма да се включи в групата на ЕНП.

Преди дни Тафров спечели вътрешните избори на „Да България“ за листата на евродепутати. На второ място е Мария Спирова, а на трето – Алина Добрева. Тепърва ще става ясно дали партията на Христо Иванов ще излезе с обща листа с ДСБ, които предлагат за водач сегашният евродепутат Светослав Малинов. Другата седмица се очаква решение.

Междувременно Тафров обяви в социалната мрежа, че няма да е в групата на ЕНП, защото е последователен критик на Европейската народна партия заради подкрепата ѝ за Орбан, „но и най-вече на Бойко Борисов“.

Минчев обаче написа във Фейсбук:

„Драги Стефане, доколкото разбирам, ако кандидатурата ти за евродепутат успее, ти не възнамеряваш да бъдеш част от групата на ЕНП. Не зная към коя група смяташ за възможно да се присъединиш, но, за съжаление, аз няма да бъда един от твоите избиратели. Най-вероятният избор – ако няма да се присъединиш към ЕНП – би бил, предполагам, АЛДЕ.

Разбирам твоята непоносимост към Виктор Орбан, но ако се присъединиш към АЛДЕ, това означава да бъдеш рамо до рамо с депутатите на г-н Ахмед Доган. Това изключва възможността хора като мен да подкрепят твоята кандидатура, както и политическата сила, която представляваш. Като казах „политическата сила“… Част от „Демократична България“, която ти представляваш, е и ДСБ – партия, за която аз съм гласувал нееднократно в различни формати на самостотелно или коалиционно участие. Не допускам ДСБ да се откаже от собствената си идентичност в такава степен, че да подкрепи за евродепутат кандидат, заявяващ категорично, че няма да бъде част от ЕНП.

Това, разбира се, ще има своите политически последствия. Последно – но не и по значение – ръководството на партията, към която принадлежиш – „Да, България“ – нееднократно е декларирало идентичност на дясна политическа сила. Как би било възможно съвместяване на тази идентичност с присъединяване на избран от нея евродепутат към АЛДЕ или към фракцията на Зелените (също възможно, предвид членството на Зелените в Демократична България), аз не зная.

Последно – но не и по значение – струва ми се, че в интензивната политическа кампания, която водиш за твоята кандидатура, липсва какъвто и да е намек за това, че партиите партньори на „Да, България“ в коалицията – ДСБ и Зелените, също имат своите кандидати за евродепутати, подреждането на които в общата листа не е предизвестено – доколкото съм информиран.

Разбирам политическата целесъобразност на това да се държиш като титуляр, но мисля, че това може да се окаже опасно в един твърде късен момент преди самите избори за оцеляването на коалиционното единство.

Желая ти успех! Аз лично ще гласувам за кандидат на ЕНП. Независимо от това, че тази партийна фамилия е твърде инертна, има нужда от сериозно реформиране на своята ценностна и идейна визия и от завръшане към християндемократичната си идентичност. Идентичност, която редица лидери от ЕНП през последното десетилетие жертваха чрез собственото си придвижване към либералния център по конюнктурни съображения“.