Политическото безобразие вече достига главозамайващи висоти. Две седмици партийните вождове не могат да се разберат кого да поставят начело на Народното събрание. Резултатът е, че парламентът не може да изпълнява нито една от задачите си – нито да приема и изменя закони, нито да контролира изпълнителната власт. Иначе казано, имаме парламент, ама всъщност нямаме такъв.

Виновници – колкото искаш.

Политиците от всички цветове щедро допринасят за това позорно положение. ГЕРБ-СДС се издъниха жестоко. Първо, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че той ще оглави следващото редовно правителство. След това отказа да се разграничи от Делян Пеевски – обяви, че няма да се коалира с него, но така и не гарантира, че ще посегне на влиянието му (така остана извън „санитарния кордон“ и в същото време изгуби подкрепата на Пеевски за Рая Назарян за председател на парламента). Публично и унизително пренебрегна ПП-ДБ в разговорите си с другите формации – а те все пак са втора сила в Народното събрание. И вместо да търси компромиси, само удря по масата и повтаря – първи сме на изборите, значи големите постове са за нас.

Да, първи сте, но с едва 69 депутати. Та това е малко над една четвърт от парламентарните места! Ако имаш сто и отгоре, тогава можеш да си позволиш да удряш по масата и да изискваш да се съобразяват с теб. С 1/4 трябва да палиш цигарите на другите и

учтиво да ги питаш на каква сделка биха се съгласили.

Що се отнася до ПП-ДБ, те изглежда съвсем губят представа кои са и какво искат. Първо настояха, че който иска да преговаря с тях, трябва да подпише декларацията им за „санитарен кордон“ около Делян Пеевски. Исканията им изглеждат съвсем разумни – да се обнови Висшият съдебен съвет, чийто мандат отдавна е изтекъл, а с това и легитимността му; да не се позволява на нелегитимния съвет да избере следващия главен прокурор; да се избере новият състав на държавната антикорупционна комисия (КПК); да се направят промени в Изборния кодекс. Няма причина другите формации (освен ДПС-НН, разбира се) да откажат подобни искания, тъй като те засягат правилното функциониране на държавата.

Извън декларацията обаче обединението съвсем оплеска всичко останало. Решиха да натискат Борисов като ежедневно го обявяват за марионетка на Пеевски, ако не приеме исканията им. Той обаче не подаде. После сметнаха, че могат да блъфират, като подкрепят Силви Кирилов от ИТН за председател на парламента и така да покажат на герберския водач, че могат да го лишат от желаните от него постове. И това не сполучи – Борисов упорито си предлага своята претендентка Рая Назарян и продължава да игнорира ПП-ДБ и да им отказва лидерска среща. А ултимативният и презрителен тон на обединението към другите формации (ако не сте с нас, значи сте с Пеевски) само отблъсва останалите.

Междувременно дойде разцеплението – ПП гласува за Кирилов, ДБ го отхвърля. Сега обясняват – заедно сме, няма раздяла, само моментно различие. Ама тук става въпрос за един от най-важните постове в държавата. Какво гарантира, че няма да се разграничат така едни от други и когато се гласува следващият премиер? Всъщност изниква и въпросът – а

доколко обединението остава обединено?

Да не говорим, че дадоха невероятно удобен повод на противниците им да ги обвиняват, че ПП-ДБ са лицемери, които публично хвърлят огън и жупел срещу Пеевски и Борисов, а всъщност тайно ги подкрепят. Та нали заради разнопосочното им гласуване Кирилов не успява да стане председател на парламента. Крайният резултат е, че ПП-ДБ изглеждат хаотични, объркани и враждуващи помежду си. При това положение кой може да ги приеме действително за втора политическа сила?

После идва пропрезидентският лагер в парламента – „Възраждане“, АПС, БСП и ИТН. Всичките виждат в държавния глава Румен Радев естествен съюзник срещу Борисов и Пеевски (а вероятно и срещу ПП-ДБ).

За Радев в момента са важни две неща

– да не се създаде редовно правителство от типа на сглобката, което да е насочено срещу него; да се върне старият модел на служебно правителство, което той назначава и контролира. Тези 4 политически сили работят точно в тази посока – в парламента ратуват за мнозинство, събрано извън ГЕРБ-СДС и ДПС-НН, а междувременно „Възраждане“ и БСП внесоха жалба в Конституционния съд, с която искат връщането на широките президентски правомощия за служебния кабинет.

Междувременно четворката активно работи за председател на парламента да бъде избран Силви Кирилов от ИТН. Като председател Кирилов ще бъде и потенциален кандидат за служебен премиер. Самият Слави Трифонов, лидерът на ИТН, публично го предложи за такъв. Да не забравяме, че ИТН е единствената партия в Народното събрание, която открито ратува за президентска република. Радев едва ли може да си намери по-удобен за себе си човек да оглави служебния кабинет в настоящия момент.

В парламента тези политически групировки – на ГЕРБ-СДС и ДПС-НН, на разцепената ПП-ДБ и на пропрезидентските сили, много успешно се неутрализират взаимно. Така стигаме до ситуацията, при която председател няма и Народното събрание изглежда напълно безпомощно и безполезно. За политиците това не представлява проблем – едни искат нови избори, други си правят кръчмарски сметки за следващия служебен кабинет, а трети чакат Конституционния съд да пореже и последните остатъци от миналогодишните промени в основния закон.

А какво си въобразяват политиците, че гражданите мислят за тях?

Хората гледат позорния хаос в Народното събрание и се оглеждат за нови партии и нови спасители. Мнозина нескрито мечтаят за президентска република или президентска партия, и при всички случаи биха посрещнали с възторг политическия възход на Радев. Някои политици – ДБ например, вече се усещат, че прогнилият парламент е проблем за демокрацията и правовата държава. Повечето политици обаче си карат както си знаят, без да им пука, че режат клона, на който седят. И с безобразието, което творят в Народното събрание, на практика организират собственото си погребение.

Източник: „Сега“