Маратонът с актуализацията на бюджета приключи малко преди два часа през нощта в събота след тежки спорове и инфарктни дебати. Големите губещи от финалното гласуване на десетките предложения за повече разходи се оказаха две важни държавни агенции – пътната и водно-енергийната. Всъщност отказът на Народното събрание да отпусне допълнителни средства на АПИ и на КЕВР е удар за фирмите, на които те дължат пари. Става дума за над 1 млрд. лева.
На фона на внушителните протести на пътностроителния бранш вчера се появи предложение НС да разреши на Агенция „Пътна инфраструктура“ да направи плащания по договори, които са в нарушение на закона за обществените поръчки, но по тях е свършена работа. Предложението е на служебния кабинет, но формално бе внесено преди второто четене на промените в бюджет 2021 г. Мария Капон от ИБГНИ. Проблемът, завещан от кабинета „Борисов“, всъщност е и юридически, и финансов – още в първите месеци на годината АПИ е възложила ремонти на шосета за 2.8 млрд. лева, при положение че разполага с едва 380 млн. лева за това.
Предложението на министрите Асен Василев и Виолета Комитова беше да се даде възможност на АПИ да сключи анекси, които на практика да легализират плащанията на АПИ към фирмите изпълнители. То срещна критики още при обсъждането му в бюджетната комисия, а снощи „взриви“ и пленарната зала. Радомир Чолаков от ГЕРБ обяви, че е скандално с решение на парламента да се отменя Законът за обществените поръчки. Той настоя председателката на НС Ива Митева да каже като юрист смята ли предложението за допустимо. Митева с измъкна с обяснението, че обсъжданият текст бил пожелателен, не задължителен.
Георги Свиленски от БСП пък се възмути, че предните министри на регионалното развитие – Петя Аврамова и Николай Нанков, са докарали нещата до правно-финансов абсурд. „Това е върхът на тяхното управление, с което карат Народното събрание със закон да наруши Закона за обществените поръчки“, каза червеният депутат. Мая Манолова от ИБГНИ също заклейми за нелепата ситуация в пътното строителство тандема на ГЕРБ, управрявал в последните години МРРБ. От името на „Демократична България“ Атанас Славов заяви, че коалицията няма да подкрепи „екзотичните“ промени.Тъй като споровете се разгорещиха, Митева даде 15 минути почивка, а след нея пленарната зала отхвърли предложението.
Така темата с неразплатените ремонти остава без решение – законодателната власт остави „горещите кестени“ на изпълнителната в лицето на служебния кабинет и евентуално на следващото редовно правителство.
Депутатите обаче приеха искането на БСП да бъдат отрязани 16 млн. лева, с които служебният МС искаше да се увеличат тазгодишните разходи на КЕВР. Сумата е за за плащане на обезщетения по дела, които енергийният регулатор е загубил в съда (по-конкретно за искове от фирми, собственици на ВЕИ централи, недоволни от ценовата политика на комисията). Всъщност и това решение е правен тупик, защото КЕВР е длъжна да изпълни решенията на съда, а няма да има ресурса да го направи. Така сумата ще набъбне, защото по нея ще текат наказателни лихви.
Резултатът от финалното гласуване на бюджетната актуализация е – разходите на държавата за 2021 г. ще са с 2.3 млрд. повече от планираното и с 500 млн. повече от предложеното от служебния кабинет. Това може да се смята за успех, тъй като депутатите се бяха засилили да взривят сметките на хазната с десетки идеи за повече харчове.
„Стигна се до разумни предложения, които няма да издънят бюджета и да заложат мини за следващата година. Извадихме над 1 милион пенсионери от бедност – с преизчислението на пенсиите, с вдигането на минималната пенсия на 370 лв. и с добавките до линията на бедност“, коментира финансовият министър Асен Василев снощи в предаването „Панорама“ по БНТ, докато депутатите още обсъждаха актуализацията на бюджета за тази година.
„Пари има, парламентът трябва да реши как да бъдат разпределени. 2.5 млрд. лв. повече приходи ще бъдат събрани тази година“, заяви министър Василев. По думите му са намерени 1.8 млрд. лв. допълнително за увеличение на пенсиите, 3 млрд. лв. за ковид кризата, 1.4. млрд. лв. повече за Агенция Пътна инфраструктура. „Остават ни още 3 млрд. лв. за допълнителни политики. И ще сме на дефицит от 3%. Следователно напълно спокойно държавата може да поеме това, което се залага, без да се пипат данъците за тази и следващата година“, каза Василев.
Часове по-рано
В бюджетната комисия днес бяха гласувани голяма част от предложенията за нови харчове на различните политически сили, включително и на ГЕРБ, които в началото на заседанието напуснаха заседанието. „Не искаме да участваме в разговори за бюджета, които ще доведат до дефицит в края на годината 5%“, заяви бившият министър на финансите Кирил Ананиев.
Заради огромния брой предложения за допълнителни бюджетни разходи – над 60, заседанието на комисията бе удължено с два часа. Това забави и пленарното заседание, което трябваше да довърши окончателното приемане на промените в бюджета на здравната каса. След него в пленарна зала започна второто четене и на актуализацията на държавния бюджет, което депутатите гласуваха да продължи до пълното й приемане.
Целите
Актуализацията на бюджета трябваше да осигури допълнителни разходи по три важни направления – преизчисляване на пенсиите с по-висок коефициент за всяка година стаж, мерки за овладяване на новата ковид-вълна и мерки за подпомагане на бизнеса. Както стана ясно преизчисляване на пенсиите на практика ще има от началото на 2022 г., а дотогава пенсионерите ще получават по 120 лв. месечни бонуси. Завишени с близо 1.7 млрд. лв. е резервът за непредвидени и неотложни разходи, с които да бъдат покрити допълнителните разходи за борба с последиците от пандемията и бежанския натиск.
Източник: „Сега“
