Столичната регионална здравна инспекция е изследвала до момента 4254 лица, казва в интервю за „Монитор“ директорът на Столичната регионална здравна инспекция д-р Данчо Пенчев.
– Д-р Пенчев, ситуацията с COVID-19 наложи много задължения на инспекторите от Столичната регионална здравна инспекция. Колко са работещите в нея, успяват ли поемат всички задачи?
– Извънредната епидемична ситуация със сигурност е сериозно предизвикателство пред цялата здравна система, в това число и пред епидемиолозите и здравните инспектори, работещи в структурите на РЗИ. Огромната тежест по подготовката и провеждането на противоепидемичните мерки, разпоредени от министъра на здравеопазването, пада върху Регионалната здравна инспекция.
В такава ситуация наличният човешки ресурс е от изключително значение, особено когато се изисква специализиран подход при вземане на бързи решения и тяхното прилагане на практика в многомилионния столичен град.
Задълженията наистина са много и отговорни, което наложи своевременна реорганизация на работата в столичната РЗИ и към специализирания личен състав на Дирекция „Надзор на заразните болести“ бяха пренасочени експерти от другите дирекции на ведомството. Към момента ситуацията е под контрол и темповете на работа и изпълнението на задачите са в унисон с динамично променящата се обстановка.
– Работещите в болниците наричаме „медици на първа линия”, инспекторите обаче също са на първа линия. Има ли сред тях инфектирани?
– Засега не са установени потвърдени с RT-PCR случаи на COVID-19 сред служителите на Столичната регионална здравна инспекция. Инспекторите, работещи на терен при проучване, пробонабиране и връчване на предписания, както и лабораторните специалисти, извършващи изследванията, работят при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки и изисквания за работа във високорискова среда.
– Едно от новите задължения на Регионалната здравна инспекция е да изпращат линейка на хора без личен лекар, които са със симптоматика на коронавируса. Колко човека са се обадили с такова искане от началото на извънредното положение до сега?
– Към всеки съмнителен за COVID-19 случай е подходено персонално и професионално и при необходимост пациентът е бил извозен с линейка за насочена специализирана консултация с инфекционист и евентуална хоспитализация.
– Колко теста са направили лекарите от инспекцията на хора с подозрения за COVID-19?
– Изследваните до момента лица в лабораторията на Столичната регионална здравна инспекция са 4254.
– Мерките вече са по-меки. Колко заведения, ресторанти и места за бързо хранене престои да бъдат постоянен обект на проверка от страна на РЗИ?
– Осъществените проверки в такива обекти от 1 април до момента са 311.
– Констатирани ли са вече нарушения, колко са те, какви са санкциите?
– За периода от 1 април до момента за нарушения на противоепидемичните мерки и заповедите на министъра на здравеопазването в обекти за търговия с храни – магазини за хранителни стоки, заведения, ресторанти, места за бързо хранене и други, на отговорните лица са връчени 25 акта за административни нарушения.
– Къде, на какъв телефон или електронен адрес могат да сигнализират гражданите, ако забележат неспазване на мерките в местата за обществено хранене?
– Сигнали за нарушения в София могат да се подават към Областната дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) и на посочените в сайта на Столичната РЗИ дежурни телефони и e-mail адреси.
– Мнозина се безпокоят, че ромските квартали могат да станат огнища на заразата. Възможно ли е да пламне там отново в по-големи размери, каква е картината към момента?
– Епидемичният потенциал на респираторно заболяване, каквото по своята същност е COVID-19, не бива да бъде подценяван в нито един момент. В тази връзка подобна възможност не може да бъде изключена напълно.
Това, което е важно да се напомни на обществото и което е валидно и за отделни обособени квартали на София, е, че отмяната на извънредното положение не отменя отговорността на обществото ни за спазване на изискванията за висока лична и обществена хигиена, физическа дистанция и носене на лични предпазни средства в определените публични места.
– Може ли да издържи здравната система на София при евентуален втори пик на инфекцията?
– На национално ниво готовността периодично се оценява и актуализира съобразно препоръките на Световната здравна организация и Европейския център за профилактика и контрол на инфекциите чрез Министерството на здравеопазването.
Със сигурност можем да кажем, че към днешна дата София е по-подготвена за посрещане на евентуален епидемичен подем, отколкото преди три месеца. Ситуацията, в която бяхме поставени, ни даде ценен практически опит – създаде се и се разви материална обезпеченост за лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ, създаде се организация на работа с координация между изградените специализирани структури вътре и извън здравната система.
– Тестванията на кои групи от населението предстоят, какви групи до момента са изследвани, какви са резултатите?
– До момента е изследван рисков контингент от кварталите „Факултета“ и „Филиповци“, персоналът на социални заведения, Гранична полиция, градският транспорт и служители на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“. От всички изследвани с бързи тестове 3164 лица, 1084 са пробонабрани и изследвани с RT-PCR, от тях – 77 са с положителен резултат. Предстои да се изследват пребиваващите в различни категории социални заведения в столицата.
– В анкетните карти за пристигащи на аерогара София няма графа за това дали хората знаят, че са инфектирани. При промъкване на такъв човек през контрола прокуратурата няма основание да го съди при положение, че няма писмено укриване на състоянието. Предвиждате ли промяна в съдържанието на анкетните карти?
– Формулярът за данни, който попълват пристигащите пътници, е неделима част – приложение, към заповед на министъра на здравеопазването, регламентираща реда и начина на влизане в страната през ГКПП. Всеки пристигащ се термометрира и попълва своите данни за поставяне под карантина, но решението да обяви дали е болен е субективно, ние няма как да знаем със сигурност. Именно поради тази причина и всеки един от пристигащите се поставя под карантина.
– Според вас ще удържим ли относително добрите показатели на заболеваемостта след либерализиране на мерките?
– Либерализирането на мерките не означава неглижиране на проблема. Поддържане нивото на заболяемостта в ниски стойности зависи от отговорното отношение както на медици и здравни специалисти, така и на цялото общество.
– Моловете вече са отворени. Ваши инспектори проверяват вентилационните им системи с оглед на безопасност от разпространяване на заразата. Какво показват проверките?
– Проверяват се инсталациите не само на моловете, но и климатизациите в градския транспорт и на други места. Издадени са протоколи как точно да бъдат пускани. Те трябва да работят със смукателно-нагнетателна система, т.е. да не се допуска циркулация на въздуха в самия магазин. Към момента се вижда, че тези системи за модерни и безопасни.
