БОЕЦ поиска правителството незабавно да отзове бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев като генерален консул на България във Валенсия и да го освободи от дипломатическа служба. Организацията ще препрати и сигнала си до ГДБОП, че Георгиев е прикрил резултатите от проверката на доходите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.
През юни 2021 г. „Сега“ попита служебния кабинет каква е оценката за работата на Пламен Георгиев и дали той ще бъде отзован като консул. Тогава отговорът бе – нямаме информация по въпроса.
Пламен Георгиев бе изпратен във Валенсия, след като се разрази скандал около имотното му състояние. Пръв за евтините имоти сигнализира „Биволъ“. Както „Сега“ писа, Георгиев и съпругата му са сключили три сделки под данъчната оценка на имотите. През 2012 г. те са закупили апартамент от 99 кв. и два гаража за 207 318 лв. при данъчна оценка от 264 310 лв., а през 2014 г. са придобили още един гараж за 6845 лв. при данъчна оценка 17 158 лв. Най-крупната покупка е от 2017 г., когато Георгиеви придобиват жилище от 156 кв. м с две тераси – от 48 и 187 кв. м. Жилището е на три нива. Данъчната оценка за него е 452 786 лв., а сделката е сключена за 293 374 лв. После е купен и гараж за 10 000 лв. с оценка 42 134 лв.
Според Георгиев и двата апартамента всъщност са купени над данъчни оценки, въпреки че в нотариалните актове пише друго. Жилището, закупено през 2012 г., не било с данъчна оценка 264 310 лв., както по „незнайни причини“ за Георгиев пишело в акта. Истинската данъчна оценка според шефа на антикорупционната комисия била 165 192 лв., както пишело в ново удостоверение, издадено едва на 28 март 2019 г. Не е ясно защо Георгиев счита за меродавен документ, издаван през 2019 г., за сделка, сключвана през 2012 г.
Още по-нередовен се оказва нотариалният акт за тризонета. Според шефа на антикорупционната комисия покривът от 187 кв. м съвсем съзнателно не е вписан в публичната декларация за имуществото му, защото не бил негов, а се води общи части. По тази причина терасата не е част от жилището и не може да бъде обект на индивидуални собственически права, твърди Георгиев. Затова от данъчната оценка на имота – 452 786 лв., трябвало да се извади цената на покрива – 197 449.70 лв. Така крайната данъчна оценка на имота по сделката ставала 255 306 лв. – тоест под платената 293 374 лв.
Това обяснение е, меко казано, странно. Ако терасата не може да бъде обект на индивидуални собственически права, както твърди Георгиев, възниква въпросът защо е включена като негова собственост в нотариалния акт. Ако терасата е изключена от сделката, не би следвало да е включена и в дадената висока данъчна оценка за имота. Георгиев не обяснява как са възможни тези разминавания, а само се позовава на практика на Върховния касационен съд, според която характеристиките на покривите като общи части на сградите не се били променяли дори когато са ползвали само от един от обектите в сградата. „На това основание е очевидно, че припадащите се на терасата-покрив 197 449.70 лв. следва да бъдат приспаднати от данъчната оценка на обекта“, изтъква Георгиев. Кадри на bTV показаха, че на практика терасата се явява като вътрешна за имота и е използваема. Ниската цена на закупения през 2014 г. гараж Георгиев оправдава с липсата на яснота в ЗУТ за тези обекти. Те не били възприемани като годен обект на право на собственост до промени в ЗУТ, приети през 2015 г., и гражданите заплащали за такива паркоместа на собствен риск. Георгиев не е обяснил защо и гаражът, купен през 2017 г., когато вече е имало яснота за тези обекти, е много под данъчната оценка.
По-късно две проверки на община Слатина потвърдиха, че почти 60 кв. м навеси върху терасата са незаконни. Бе изготвена заповед за събаряне. Втората проверка бе разпоредена от кмета на София Йорданка Фандъкова, след като тогавашният шеф на строителния контрол в София Влади Калинов прекрати процедурата по събарянето им и заради това бе принуден да подаде оставка. После Калинов стана шеф на ДНСК.
Очевидно Пламен Георгиев се радваше на особена почит при управлението на Бойко Борисов, защото стана консул във Валенсия, въпреки ограничените си познания и съмнителния документ за владеене на испански език, както и протестите на живеещите в Испания българи. И има защо.
Най-шумното дело в кариерата на Пламен Георгиев като прокурор е от 2012 г., когато наблюдава дело за корупция в агенция „Митници“, по което са подслушвани високопоставени чиновници. Тогава излезе записът „Мишо Бирата“, в който се чува как премиерът Бойко Борисов нарежда на тогавашния шеф на митниците Ваньо Танов да прекрати проверката в пивоварна „Леденика“ на Михаил Михов, защото е „поел ангажимент да не го закача“. Този отказ на Георгиев да разследва записа стана основен трамплин в кариерата му. Първо беше зам.-министър на правосъдието в първото правителство на Борисов, после стана шеф на комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество, а след като тя се вля в новия антикорупционен орган КПКОНПИ, Георгиев го оглави.
Като шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев трябваше да разследва и сигнал на БОЕЦ срещу депутата от ДПС Делян Пеевски, който за няколко месеца от собственик на стар „Опел” стана мултимилионер с активи за десетки милиони в различни компании и медии. Тогава той обяви, че „Пеевски е най-чистият човек в държавата” и прекрати проверката.
Същото бе решението му и по отношение на проверката на доходите и имотите на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.
За тези решения БОЕЦ сезира ГДБОП, но до момента няма резултат от проверката.
„Сега“
