Отиващата си година беше щедра на шекспирови трагедии и комедии в здравеопазването. Неговата политическа шапка никога не е била много здрава – от 1990 г. няма нито един здравен министър, изкарал пълен мандат, а Бойко Борисов държи рекорда по сменени здравни министри от Освобождението до днес. В последните седмици обаче благодарение на високия театрален заряд трусовете в системата взеха да клатят цялото управление. И все пак, след бойкоти, панаири, разглобки и нови сглобки най-сетне имаме здравен бюджет за година, която още не е започнала. Което вече се отчита като успех.
Този здравен бюджет е рекорден – над 8 млрд. лв., при абсолютна неяснота кой ще го управлява – и управителят, и подуправителят са с депозирани оставки поради раздора между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за ръководството на касата. За да е циркът пълен, подуправителят, от чиято номинация тръгна последният скандал,
се е самопредложил да получава 90% от заплатата
на управителя при обичайните 80%. Реформи в бюджета не са заложени, а ГЕРБ и ДПС задраскаха двата единствени опита да се сложат финансови юзди на преразходите – забраната за финансиране на нови болници и нови дейности на стари болници, и новата организация за поръчките на онколекарства.
На този песимистичен фон всъщност бюджетът не е лишен от добри новини и според ПП-ДБ те могат дори да минат за реформа заради изместването на фокуса от болничната към извънболничната помощ. С 23,3% са увеличени средствата за първична извънболнична помощ, с 22,7% – за специализирана извънболнична, с 10,4% – за медико-диагностични изследвания, с 13,7% – за медицински изделия и т.н. Естествено, основният пай е за болничната система, която ще харчи рекордните 3,57 млрд. лв., с 463 млн. повече спрямо тазгодишния бюджет. Повечето пари обаче не означават непременно по-добър достъп до здравеопазване за пациентите, както показват
няколко много лоши новини
за изпълнението на тазгодишния бюджет.
„62 млн. лв.! Сърцето ми се къса. Ако гражданите разберат, че толкова много средства не са изразходвани, ние, като Надзорен съвет, трябва да бъдем линчувани“. Това не е „Хамлет“, а заседание на Надзорния съвет на НЗОК от 1 декември, на което става ясно, че се очаква 62 млн. лв. да останат неизползвани от парите за медико-диагностична дейност, т.е. от парите за профилактика. Репликата е на дългогодишния представител на БСК в надзора проф. Григор Димитров, а парите никак не са малко – прогнозно се очаква целият тазгодишен бюджет за това перо да е 175 млн. „Много лош знак е, че тези пари не се изразходват. Много е тревожно, защото в новия бюджет тези средства са още повече“, допълва и Михаил Околийски, зам.-министърът на здравеопазването и председател на НС на НЗОК.
Още 11 млн. лв. ще останат неизползвани и от бюджета за първична извънболнична помощ, т.е. от дейността на личните лекари. Тя прогнозно ще струва 441 млн. лв. „Връщаме от първичната помощ, при положение че водим политика за превенция, което означава най-малко две неща – че масово общопрактикуващите лекари не си гледат работата по отношение на тази дейност, и че [няма] контрол от страна на касата за натиск за осигуряване на дейност“, казва проф. Димитров.
От последвалата дискусия става ясно, че изследванията не са намалели, а парите остават, защото общото перо е увеличено, но нивата на заплащане са без промяна поради несъгласие с БЛС за диференцирано заплащане на профилактични прегледи и пр. Проблемът обаче далеч не е просто математически.
„Пациентите кандидатстват за извършване на такива изследвания, но
обикновено им се отказва или се забавя с месеци
И въпреки, че там има една опция за 15% превишение при стандартите, тя най-често не се използва от медицинските центрове“, казва представителят на пациентите адвокат Пламен Таушанов, който цитира оценки, че всеки втори пациент получава немотивиран отказ за поискано изследване.
Да вземем ядрено-магнитният резонанс, защото на него надзорният съвет посвещава специално внимание. На заседанието се цитират справки, според които за последните три месеца са заплатени 12 500 ЯМР по-малко. „12 500 пациенти са можели да си направят ЯМР за сметка на касата и не са. Това е безумно“, казва Тодор Воденичаров от БТПП.
„Тук има още един фактор, наречен време. Когато отидете и искате да ви назначат, по каса трябва да чакате три месеца. Това отказва пациентите от ползването на ресурса по каса“, казва другият зам.-министър от МЗ в надзорния съвет – проф. Илко Гетов. Защо обаче трябва да се чака? „България например има 800 ядрено-магнитни резонанса повече от Унгария.
Един ЯМР у нас работи около 2 часа и половина,
а в Унгария работи 12 часа“, коментира проф. Григор Димитров. Тези отказани по линия на НЗОК изследвания се реализират на частно на същото място.
И по частно-държавния разлом има доста любопитни коментари в надзора. „Ако видите приема на един лекар специалист, примерно 8 часа, той само 2 часа приема с направления по здравна каса, а останалите часове приема по личен прием. Как да стане тази работа, която ние искаме? Ние на входа сме стеснили дюзата до максимум и изведнъж…“, казва проф. Димитров.
„Колко от лекарите в специализираните медицински центрове в София са вписани, че работят по каса? Ще видите, че няма и 1/10 от лекарите в тези медицински центрове да работят по каса, особено професори, доценти и т.н. Прегледът е 120 лв. и той става недостъпен за пациентите“, пита адвокат Таушанов.
Тази справка и още куп анализи, таблици и пр. на „говедоустойчив“ език искат от касата надзорниците, за да се сложи в ред тази част от изпълнението на бюджета и той да влезе в предназначението си да осигурява по-добър достъп до профилактика и изследвания на пациентите. Но докато анализите станат готови, докато върху тях се набележат мерки, докато по тези мерки се постигне съгласие в система, която е свикнала да работи безотчетно и често само за себе си, парите все така ще се увеличават, парите за ЯМР все така ще стоят за украса, а ние все така
ще сме шампионите на Европа по доплащане за здраве от джоба си.
Другояче стоят нещата с усвояването на бюджета за болнична помощ. Там за пореден път се очертава преразход, който според прогнозите на касата ще надхвърли 81 млн. лв., а общо бюджетът на болниците тази година се очертава да достигне 3,3 млрд. лв., става ясно от справка, изнесена от здравния сайт clinica.bg. Извън тези допълнителни пари, няколко държавни болници вчера получиха извънредна финансова инжекция и от правителството под формата на увеличение на капитала на държавата. Общата сума е 14,3 млн. лв. и с нея се покриват разходи за ремонти, нови корпуси и апаратура на две специализирани болници за рехабилитация – „Вита“ във Велинград и „Св. Богородица“ в Нареченски бани, УМБАЛ „Александровска“, МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол и „Пирогов“. С друго решение се удължават сроковете за погасяване на получени от държавата заеми на болниците във Враца и Ловеч.
На фона на тези растящи сметки би било логично да очакваме и растящи приходи, най-малкото заради увеличените доходи – средната работна заплата през третото тримесечие е с 14,7% по-висока спрямо същия период на 2022 г., а от 1 януари минималната заплата е нагоре с 9,9% – от 710 на 780 лв. Тук обаче е поредната лоша новина на тазгодишния здравен бюджет. Вместо да се увеличават, приходите от здравноосигурителни вноски намаляват. Очакваните приходи от вноски за тази година са 4,28 млрд. лв. – с 2,7 млн. лв. по-малко от предвиденото в закона за бюджета на касата за 2023 г.
Неизпълнението е микроскопично, но поставено в контекст е тревожно – представители на синдикатите и работодателите коментират в надзорния съвет, че
това се случва за пръв път от най-малко 12 години
„Ако си спомняте, получавали сме по 150, 200, 250 млн. лв.“, коментира проф. Григор Димитров от БСК. „Това може би е първата година, в която няма да получим допълнителни приходи от здравноосигурителни вноски“, казва и Иван Кокалов от КНСБ.
Причината за тази изненада може да е оптимистична – примерно, че бюджетът закъсня и това е направило прогнозите по-точни; че вече не се прилага практиката от времето на Борисов приходите да се подценяват, за да се харчат безотчетно в края на годината. Но темата предизвиква и напрежение срещу директора на НАП Румен Спецов – човекът, който трябва да каже защо няма преизпълнение на приходите. Къде е Спецов и защо не идва да защитава интересите на държавата в касата, питат се другите членове на органа. Проверка на „Сега“ установи, че шефът на приходната агенция не е стъпвал на заседанията на надзорния съвет от 25 септември, т.е. има неизвинени отсъствия за девет от тях. Но в този отрязък от политическата ни действителност това дали изпълняваш задълженията си или не няма никакво значение.
Освен всичко останало Тарлеков е свързан със спортния министър по автомобилна линия – бил е финансист на Българската федерация по автомобилен спорт, която в момента е с отнет лиценз. Дългогодишен президент на БФАС бе бащата на Димитър Илиев – Владимир.