Posts Tagged ‘ръст’

Дали ръстът на икономиката ни не е проинфлационен?

Posted on: май 23rd, 2019 by Велислав Русев No Comments

Прогнозата ми е за икономически ръст под 3% и инфлация над 3% в България през 2019г. До края на годината инфлацията в България ще изпревари ръста на икономиката и това не е добре. Положението в енергетиката е плачевно и идва поскъпване на тока.

Последващо увеличение на цените се задава и защото ще се увеличат транспортните разходи заради тол системата през втората половина на годината. Въобще, още отсега, се залагат множество мини за увеличение на цените и издръжката на живота. А така ще се завърти спиралата за последващо увеличение на инфлацията и през следващите години.

Инфлация не се бори административно, а са необходими реформи. Иначе инфлацията ще продължи да изяжда доходите на хората и реално да намалява покупателната способност на всеки. Опитът показва, че контролът върху цените е неефективно средство за борба с инфлацията, защото само я потиска, но не я премахва.

Какъв избор от средства ще използва управлението на държавата зависи от нейните приоритети. Но замразяването на цени и механичното вдигане на доходи не е за препоръчване. Инфлацията повишава изкуствено БВП, но намалява покупателната сила на парите и реалните доходи на населението. Затова трябва да се използва дефлатор, който отразява отношението на номиналния спрямо реалния БВП. Т.е. представлява превръщането на номиналните величини в реални, като по този начин се отчита инфлацията и инфлационното покачване на цените. Така номиналният прираст на БВП се разграничава на реален и инфлационен.

НСИ, обаче, не обявява дефлаторите, които използва и се оказва, че дефлатора на НСИ няма много общо с ценовите индекси. На теория индексът на цените би следвало да е по-близък като динамика до дефлатора на БВП, но на практика, корелацията е много слаба.

Всъщност такова сериозно разминаване между дефлатора, от една страна, и ценовите индекси е повод за НСИ да даде обяснение защо се получава така, дори вземайки предвид различните методологии.
Обладаването на инфлацията в България след изборите изглежда все по-трудно осъществимо. Това може да доведе до пpитecнeния зa зaбaвянe нa pacтeжa или пъĸ зa paзxлaбвaнe нa фиcĸaлнaтa диcциплинa. Рискът от продължаващо повишаване на цени и инфлация е против намеренията ни за членство и в Еврозоната.

Автор: Румен Гълъбинов, финансов експерт, коментар за сп. „Бизнес Клуб“

Европа на прага на рецесия?

Posted on: март 11th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Германското правителство преразгледа прогнозите си за растеж на най-голямата икономика в Европа през 2019 г. до 0,8%. Това е второ поред снижаване на прогнозите за по-малко от два месеца, съобщава Handelsblatt, цитиран от Ройтерс.  През януари германското правителство понижи очакванията си за растежа за тази година от 1,8% на 1%.

Миналата седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също ревизира в посока надолу прогнозата си за растежа на Германия от 0,9% на 0,7%. Като цяло прогнозите на ОИСР са за спад във всички икономики на страните от ЕС. Европейската централна банка в свой анализ предупреди за потенциално очаквана рецесия. Сред основните търговски партньори на България са  Германия и Италия, която е водена от популисткото си правителство към финансова криза.

“Федералното правителство на Германия очаква ръст от 0,8% през 2019 г.“, съобщава вестникът на база документ от Финансовото министерство на страната.

Отслабващата световна икономика, рисковете от ескалиране на търговския конфликт и политическите рискове в Европа като Brexit и финансовата ситуация в Италия са сред причините за забавянето на икономиката, се посочва още в правителствения документ.

Междувременно от предварителните данни на Федералната статистическа служба стана ясно, че износът на Германия е останал без промяна през януари спрямо декември на ниво от 108,9 млрд. евро, докато вносът е нараснал с 1,5% до 94,4 млрд. евро. На годишна база германският износ се е увеличил с 1,7%, а вносът с 5%.

Външнотърговският баланс на страната регистрира излишък от 14,5 млрд. евро през януари спрямо 17,2 млрд. евро година по-рано. Според календарните и сезонно-изгладените данни излишъкът през януари е на стойност 18,5 млрд. евро.

През януари тази година Германия е изнесла стоки на стойност 65,3 млрд. евро за държавите членки на Европейския съюз, докато от тях са внесени стоки за 51,7 млрд. евро. В сравнение с януари 2018 г. износът за страните от ЕС е нараснал с 0,6%, докато вносът е скочил с 3,7%.

Износът на стоки за страни извън Европейския съюз (трети страни) възлиза на 43,5 млрд. евро през януари 2019 г., докато вносът от тези страни достига 42,7 млрд. евро.

Представят ни криви сметки – външният дълг е над 60 % от БВП

Posted on: март 1st, 2019 by Велислав Русев No Comments

За поредна година външният дълг на България е много висок като относителен дял от БВП- 64% през 2018 година и 63% през 2019 г.  Под 30% е съотношението само на частта държавно управление към БВП.  А иначе общо е над 33 млрд. евро, което е над 60% от БВП.

Не можем да влезем в еврозоната и със сегашната си здравна система, нито със здравноосигурителния си модел.  Нашият модел на здравно осигуряване е повече пари за по-малко качество. Всяка година се увеличават разходите, НЗОК харчи все повече пари, а българите „out of pocket“, отделно плащаме близо 45%. Това е изследване на СЗО за България. Те препоръчват тези пращания да спаднат на 15%, т.е. три пъти трябва да намалеят плащанията, които правим от джоба си за здравни грижи.

А за втория стълб на пенсии за тези, които са родени след 1 януари 1960., нека да видим там какви са натрупванията по партиди и сметки и  дали си е заслужавало усилието вече 20-ина години хората да внасят и дали ще получат достойна втора пенсия, или ще е само 40-100 лева добавка към месечната пенсия, което едва ли ще ги удовлетвори.

Недостигът на квалифицирани кадри, на технически персонал и специалисти във високотехнологичните сфери, ние трябва да го компенсираме по някакъв начин със специализирано дуално образование на ниво средно образование, също и на висше. Като дойдат сериозни стратегически инвеститори, те търсят технически подготвени кадри, особено за индустрията. Трябва да имаме повече чуждестранни инвеститори, повече инвестиции. Те обаче не идват. Като основни причини се изтъкват: „плаващото законодателство“, недостатъчна гаранция за защита на интересите им в българските съдилища, тежките административни процедури, недостига на кадри-квалифицирани и дисциплинирани, сложните регулаторни режими, и не на последно място случаите на корупция.

За 2018г., дори с ревизираните данни имаме около 1,5 млрд. евро инвестиции отвън, което е 2-3% от БВП. Необходимите ни преки чуждестранни инвестиции трябва да са над 10 до 15%., но сме  много далече от тази цел.

Малкото нови инвеститори идват в България заради евтината работна ръка

и когато разходите за труд превишат определени техни максимуми, те просто си тръгват.

За поредна година ЕК отчита, че равнището на бедност в България, социалното изключване и неравенството в доходите са най-високите в целия ЕС. За поредна година Северозападният регион е най-бедният в ЕС, следва го Северният централен. Хората живеещи там могат да си позволят една трета от това, което може да си позволи с доходите си средностатистическия европеец.

България пак е в групата на държавите с макроикономически дисбаланси, съгласно последния доклад  на ЕК от годишния преглед по Европейския семестър за състоянието на икономиките на държавите-членки на ЕС.

Румен Гълъбинов, икономически анализатор

Прогнозите се сбъдват: Икономиката ни с  икономичен ръст. Държавата трябва да мине в план за кризисно реагиране

Posted on: февруари 22nd, 2019 by Велислав Русев No Comments

Започнаха да излизат годишните данни за икономиката на България. Забелязва се вече икономическото забавяне, което в случая е и следствие от забавянето на световната икономика.

Как тези процеси ще се отразят на страната ни?

Има ли България потенциал да извлече ползи от забавящата се икономическа среда и може ли този потенциал да бъде осъществен?

Още миналата година, с излизането на рамката на бюджета за 2019 прогнозирах, че е невъзможно страната ни да отбележи растеж на БВП от над  3,5%. Даже тогава икономическото забавяне в световен мащаб не беше още ясно.

След последните данни за цялата календарна 2018г. обаче, имайки предвид и ситуацията в Еврозоната, ние няма как да останем настрани от този процес.

За 2018 г. се очертава, че едва ли ще надхвърлим 3,2% ръст с ревизираните данни, което е под прогнозираните 3,6%.  За 2019 г. е нереалистично да очакваме растеж над 3%.

Но според  управляващите повечето от  показателите  на държавата ни са добри, а дали е така?

Държава, в която се продават около  25 000 нови автомобила на година, а се внасят 250 000 автомобила втора употреба ( предимно карастрофирали и със занижени екопоказатели).

Държава, в която покупателната способност на минималната заплата е близо 10 пъти по-ниска от средната в ЕС и в която въздухът е замърсен 5 пъти над нормата защото населението се отоплява на твърдо гориво и отпадъци.

Държава, в която магистралите са скоростни пътища и в която дърветата се изсичат предимно за огрев.

Държава, в която чуждестранните инвестиции са по-малко от парите, пращани от емигрантите ни в чужбина, защото България направи малко реформи в икономиката и това доведе до слаб инвеститорски интерес.

Държава, в която се счита, че 219 лева е пенсия, по 7.30 лева на ден, а 560 лева е заплата и в която ръстът на БВП през последните години  е приблизително равен на инфлацията.

Това ли е държава с добри показатели? И след отминалата 2018г. България остава с най-ниския БВП на човек от населението в ЕС.

Защо пада безработицата в България?  Ами защото вече сме под 7 милиона.

А защо се качва заетостта?  Защото трудово активното население намалява.

Така се подобряват коефициентите в България – благодарение на лоша демография.

Създава се впечатлението, че икономиката на България расте, но новите работни места са сравнително малко.

Повишаването на заетостта в България е повече ефект от намаляващото население. Заетите растат, безработицата пада, но населението ни продължава да намалява.

Повишаването на коефициента на заетост в България е повече статистически резултат от намаляващото население, а не благодарение на разкриването на много нови работни места.

Голяма част от обявите за нови добре платени работни места са за технологични производства, което прави малко вероятно да бъдат заети от дългосрочно безработни и нискоквалифицирани.

И проблемът пак засяга чуждестранните инвестиции, защото едно от най-важните условия, за да бъдат привлечени такива, е наличието на квалифицирана работна ръка.

Всички провеждани досега политики за активизирането на младите очевидно са без положителен резултат, защото както тяхната икономическа активност, така и тяхната заетост само намалява.

Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара заради тяхната непригодност към търсенето и липсата на специфични професионални умения.

Дефицитът на кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане и неравенство в България.

Все повече ефектът от намаляващото население в активна възраст влияе върху отчитането на заетостта.

Фактът, че в България са останали по-малко хора, се отразява положително върху статистиката за повишената заетост. И така на теория България отчита икономически растеж и висока заетост.  Но често коефициент на безработица и коефициент на заетост се обясняват некоректно.

Относно икономическа прогноза за 2019г. от второто тримесечие очаквам да започне период на времена изпълнени с предизвикателства и голяма несигурност за икономиката на България .

IMF и OECD вече  понижават своите прогнози за глобален икономически растеж. Бавно започва период  на продължително покачване на лихвите.

С оглед на предстоящите различни избори България е изправена пред политическа несигурност и нестабилност.  Риск, който се засилва са покачващите се цени в енергийния сектор.

Всичко това са рискове, които сега се подценяват, но които биха могли драстично да променят инвестиционните перспективи и икономиката на България.

Защото съществува значителен шанс световната икономика да се насочи към рецесия през 2019 г. Така че държавата ни вече постоянно ще трябва да е в режим на кризисно реагиране.

Румен Гълъбинов

22 Февруари 2019г.