В 23% от изследваните риби от търговската мрежа „Активни потребители“ са открили повишено съдържание на хистамин.
Сдружението „Активни потребите“ е изследвало риба, закупена от търговската мрежа в София, за да определи съдържанието на хистамин в тъканите. Подобно проучване се провежда за първи път в България и има за цел да определи риска за отравяне с хистамин при консумирането на риба, допълват те.
Пробите, включени в изследването, са 13 и са закупени от 4 търговски обекти в София. От тях 7 са от рибния сектор на две големи търговски вериги, а останалите 6 – от два малки квартални рибни магазини. Рибата е различно обработена и съхранявана. Пет от пробите са сушени/мариновани, 3 са декларирани от търговците като пресни, а останалите 5 са замразени продукти.
С изключение на 2 проби чернокоп, останалите продукти се предполага, че са вносни.
От 13 изследвани риби в 3 се открива хистамин в количество над 100мг/кг. Пробите са от филетирана прясна скумрия от малък рибарски магазин (322 мг/кг), размразено филе от риба тон (610 мг/кг), и цяла замразена и непочистена скумрия (1066 мг/кг).
Рекордьорът е замразената скумрия, в която хистаминът е повече от 10 пъти над разрешените нива. Така при 23% от тестваните рибни храни се установява повишено съдържание на хистамин. При други 2 проби – пресен чернокоп, вероятно с произход България, и филетирана ципура от Гърция, стойностите на хистамин са увеличени до 50 мг/кг, т.е. близо до разрешеното.
В останалите 8 проби съдържанието на хистамин е в диапазона 01 – 2,7 мг/кг. Това показва, че в общо 5 от 13 рибни храни, процедурите за хигиена при съхранението и обработката не са спазени.
От „Активни потребители“ са направили и анализ на етикетите на продуктите. „Въпреки добре известните от години законови изисквания 6 от 13 храни не са етикирани правилно. При тях липсват базови атрибути като срок на годност, държава на произход, производител и хранителна информация. Половината придобити за теста риби са анонимни, единствения сигурен факт при тях е търговецът. Това е обичайна практика в малките магазини за риба“, заявяват от сдружението.
Хистаминовото натравяне имитира алергия
Веднъж образуван, хистаминът остава завинаги в рибата, допълват от „Активни потребители“: „Той не се разгражда при замразяване, консервиране или високотемпературно третиране. При готвене загиват бактериите и ензима, но ако след това рибата остане на положителни температури е възможно вторично инфектиране и рестартиране на процеса, като новообразувания хистамин се добавя към присъстващия преди това“.
Приет чрез храната хистаминът предизвиква много бърза физиологична реакция, проявяваща се обикновено 15 до 60 минути след приема.
Симптомите включват зачервяване и изпотяване на лицето, неприятен вкус в устата и гърлото, замайване, главоболие и гадене. Понякога може да се стигне до треска, сърцебиене и затруднения в дишането. На по-късен етап може да се появяват обриви по лицето и тялото, разстройство, крампи и др. Симптомите много приличат на алергична реакция и затова често се бъркат дори и от лекари. Обикновено признаците на отравянето с хистамин преминават за 12 – 15 часа, в редки случаи до 2 денонощия. Прием в болницата е малко вероятен, а лечението е чрез лекарства. Известни са случаи на усложнения с фатален край.
В ЕС съществува задължителна регулация относно хистамина, задължителна и за България. Съгласно регламент 2073 лимитът е 100 мг/кг, а при дори едно измерване на стойност над 200 мг/кг, цялата партида риба се бракува.
„Изискванията към добива/улова, обработката, транспорта, съхранението и приготвянето на рибата са специфични и с известни различия от другите месни продукти. Извадената от водата риба е много податлива на бързо микробиологично разваляне и затова трябва непрекъснато да се съхранява при ниска температура в контакт с лед. Дори и кратковременно прекъсване на хладилната верига води до влошаване на качеството и увеличение на риска за консумиращите“, обясняват оттам.
