Нови разломни линии и напрежения – от Сирия до Украйна, предлагат на Кремъл възможности да разшири влиянието си и да постигне напредък в защита на интересите си.
Изтеглянето на американските войски от Северна Сирия преди настъплението на Турция поставя Русия в положението на решаващ балансьор, позволявайки й да помогне за договаряне на евентуално споразумение между сирийския президент Башар Асад и кюрдите, които бяха изоставени от САЩ.
А в Украйна, където образът на новия президент пострада заради разследването за импийчмънт в САЩ, Русия може да използва несигурната обстановка, за да настоява за сделка, която да й осигури влияние върху нейния западен съсед.
Турското настъпление в Северна Сирия беше предприето след решението на американския президент Доналд Тръмп да изтегли силите на САЩ от района, пренебрегвайки предвожданите от кюрдите Сирийски демократични сили, ключовия американски съюзник в борбата с групировката „Ислямска държава“.
Внезапното решение на Вашингтон да изостави кюрдите беше в рязък контраст с непоколебимата подкрепа на Москва за нейния съюзник Асад, която помогна на неговото правителство да си върне по-голямата част от територията на страната в опустошителната гражданска война.
Освен на военната сила руският президент Владимир Путин разчита на дипломацията, за да постигне целите си в Сирия, обръщайки се към регионалните сили – от Иран до Саудитска Арабия, Израел и Турция.
Членуващата в НАТО Турция се е превърнала в особено важен партньор за Русия. Макар че подкрепят противоположни страни в сирийския конфликт, двете държави обединиха сили за договаряне на зона за деескалация в сирийската провинция Идлиб и за преговори за съставяне на комисия, която да подготви новата сирийска конституция.
Руско-турското сближаване настъпи в момент, когато отношенията на Анкара с Вашингтон все повече охладняваха и бяха допълнително обтегнати заради неотдавнашната покупка на руски ракети за противовъздушна отбрана от Турция. Турското настъпление в Сирия, подложено на остри критики от САЩ и Европейския съюз, сега може да тласне Москва и Анкара към още по-голямо сближаване.
„Русия иска да се облагодетелства от тази операция, а една от ползите може да е засилване на връзките й с Турция“, каза Кирил Семьонов от Руския съвет по международни въпроси. „Твърдият отговор от Вашингтон, реакцията на ЕС, заплахата от санкции срещу Турция – всичко това е от полза за Москва, като я сближава още повече с Анкара.“
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се обади по телефона на Путин точно преди да започне въздушните удари и артилерийския обстрел срещу контролирани от кюрдите райони в Сирия. Анкара настоява, че кюрдските бойци в Сирия са в съюз със забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която води бунтовническа борба срещу Турция от 35 години.
Русия отбелязва, че е необходимо да се уважава териториалната цялост на Сирия, но също така подчертава, че Турция има право да гарантира своята сигурност – благосклонна позиция, която се различава от острите западни критики срещу турското настъпление.
Русия отдавна призовава съюзените със САЩ кюрдски бойци в Сирия „да се върнат в лоното“ на Дамаск. Сега те може би трябва да се отнесат по-сериозно към него.
„Чухме, че както сирийски служители, така и представители на кюрдски организации са проявили интерес към това Русия да използва добрите си отношения с всички страни в процеса, за да бъдат уредени подобни преговори“, заяви пред репортери в четвъртък руският външен министър Сергей Лавров. „Ще видим какво можем да направим.“
Лавров също така посочи още една цел на Москва: да посредничи за диалог между Турция и правителството на Асад – нещо, което Анкара решително е отхвърляла в миналото.
„За Русия би било добре да доведе Анкара и Дамаск на масата и да убеди Анкара да признае легитимността на режима в Дамаск, ако не и самия Асад“, каза Семьонов.
В друга силова игра Русия се надява да извлече големи ползи от отдавнашните си усилия да запази лостове за влияние върху своя съсед Украйна – бивша съветска република, която се стреми към съюз със Запада. През 2014 г. Русия анексира украинския Кримски полуостров и подкрепи сепаратистки бунт в Източна Украйна след свалянето от власт на приятелски настроен към Москва украински лидер – ходове, предизвикали тежки западни санкции.
Украинският президент Володимир Зеленски, който беше избран с убедителна победа през април, обещава да сложи край на боевете, при които са загинали над 13 000 души. В началото на този месец Украйна, Русия и бунтовниците подписаха принципно споразумение за произвеждане на местни избори на изток – сделка, която според Зеленски съответства на мирното споразумение от 2015 г., постигнато с посредничеството на Франция и Германия.
Споразумението обаче е критикувано от някои в Украйна като „капитулация“ пред Москва. Днес крайнодесни и националистически групи организират голяма демонстрация в Киев, за да протестират срещу мирния план на Зеленски.
Украинският президент е въвлечен в политическия скандал в Съединените щати, където демократите в Конгреса водят разследване за импийчмънт заради неговия телефонен разговор с Тръмп. В разговора на 25 юли Тръмп му е оказал натиск да започне разследване за корупция срещу неговия съперник демократ Джо Байдън и сина му. В дните преди разговора Тръмп е разпоредил замразяване на крайно необходима американска военна помощ за стотици милиони долари. След като в Конгреса се вдигна шум, през септември помощта беше отпусната.
Зеленски отрича Тръмп да му е оказвал натиск, но миналата седмица насърчи американски и украински прокурори да обсъдят предприемане на следствени действия срещу газова компания, свързана със сина на Байдън, въпреки че никой не е представил доказателства за престъпно нарушение, извършено от някой от двамата Байдън.
Публикуваната от Белия дом стенограма на разговора постави в неловко положение 41-годишния украински президент, защото показа, че той е имал желание да угоди на Тръмп и се е отнесъл пренебрежително към европейските партньори, от чиято подкрепа се нуждае за спиране на конфликта в източната част на страната. Зеленски се опита да омаловажи това, но то може да помогне на Русия, като отслаби подкрепата за Украйна в Германия и Франция.
„На Франция и Германия им е омръзнало от Украйна и те са твърде заети със своите проблеми, а единствената им цел е да приключат въпроса с войната на Изток по какъвто и да е начин“, каза Вадим Карасьов, който ръководи Института за глобални стратегии – независим изследователски център в Киев. „Ако Русия предложи компромис, Берлин и Париж ще въздъхнат с облекчение. След като открито се оплака от (германския канцлер Ангела) Меркел и (френския президент Еманюел) Макрон, Зеленски развърза ръцете им и вече не се говори за тяхната „приятелска подкрепа“.“
През юни Франция помогна на делегацията на Русия да възстанови членството си в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Това стана пет години след като Русия беше лишена от право на глас заради анексирането на Крим. Макрон също говори за изгледите Русия в крайна сметка да се завърне в Групата на седемте, от която беше изключена след анексирането на Крим.
„Русия е главният играч, който извлича полза от тази ситуация“, каза Карасьов. „Вече не е необходимо Путин да доказва, че Украйна е опасна и токсична – украинските и американските политици свършиха тази работа вместо него. Сега Кремъл просто трябва да изчака, докато украинската ябълка падне в скута му, след като и САЩ, и Германия, и Франция взеха своя дял от токсичните украински подаръци и се отровиха.“
Владимир Исаченков, Асошиейтед прес
