На 19 януари, докато гледа алпийски сноуборд в Банско, президентът на републиката Румен Радев намери повод да коментира неуредици с достъпа и извозването на туристи от Витоша. „Това, което става, е просто престъпно“, каза той. С придвижването в планината е натоварена Столична община, респективно престъпници излязоха кметът Васил Терзиев и екипът му.

Това изказване мина-замина, обаче то бе много интересно, и не с оглед на планинската драма. А поради това, че главата на държавата се наема да коментира остро проза като туристически суматохи.

Какво ли би отговорил на въпроса престъпник ли е Бойко Борисов?

Ясно е, че няма да излезе престъпник, понеже една глава на държавата не може да влиза в такива конкретики. Обаче за Васил Терзиев и екипа му – да.

Този пример показва в какво точно се е превърнал столичният кмет в контекста на общата политическа ситуация у нас – в момчето от класа, което всеки съученик може да мине и перне 2-3 пъти зад врата. И то не защото непременно си го търси, а защото е останало без покровители. Няма кой да го защити, няма защо да не го удариш, хубаво е да го цапардосаш – току-виж акциите пред момичетата ти се вдигнат.

А всичко това е така, откакто партията на Терзиев – „Продължаваме промяната“ (ПП, като част от ПП-ДБ), все по-постепенно излиза от властта. Ако при сглобката процесът не бе такъв, а после при временните управи – не тъй съществен, сега при власт с мандата на ГЕРБ се очертава като драматичен. Важи в пълна сила и Благомир Коцев във Варна – кметовете емблеми на ПП (и на ДБ, все още). Без никаква власт за ПП, без нейно влияние, при възможност това да е за дълго, двамата станаха идеални за пердах от съучениците.

Тази ситуация, в която Терзиев и Коцев паднаха „на тепсия“ – най-вече на ГЕРБ, но не само на ГЕРБ,

е едно от важните следствия на последните промени в политиката ни

Мандатите на двамата стартираха при премиер съпартиец (Николай Денков). Сега ситуацията е напълно нова. Важно е също така, че у нас (добре е известно), притежаването на законодателната и изпълнителната власт далеч не се простира в нейните рамки. И какво се случи на 23-ия ден от правителството на Росен Желязков, от раждането на актуалната коалиция на ГЕРБ? Какво стана много преди стотния ден, преди кадровото структуриране? Напълно случайно се случи, да не си помислите друго?

Стана тъй, че Върховния админстративен съд (ВАС) върна наново

спечеленото на първа инстанция дело от Терзиев за касиране на изборите в София. Остави казуса да виси, да се нищи. Произнасянето бе просрочено с 3 месеца – ама да не си помислите, за да се види някъде духа вятъра?

Но казано без ирония работата е: бой, подадена каишка към този, който притежава другите видове (реално всичките) власти. Това има в този казус, нищо друго.

И понеже ситуацията с Терзиев и Коцев е наистина нова и интересна, ще щрихираме очертаващите се рискове. Яко тяхно чегъртане ще пада:

За Терзиев изборното дело се очертава като основна беда. Защото, въпреки положителния досегашен изход на първа инстанция, стана ясно, че успехът му е проблематичен на полето на доказателствата – може да се окаже силно такъв, но може и не – Терзиев

следва да слуша, да внимава

Междувременно кмет на ПП-ДБ-„Спаси София“ (Георги Кузмов) бе свален, ще има избори в район „Оборище“. Нов вот е на косъм и в „Искър“ (Ясен Русев, отново ПП-ДБ- „Спаси София“). Трети избран от „жълтопаветния сектор“ районен кмет – Емил Браничевски („Илинден“), дочака положителна развръзка във ВАС. Но ден след нея се отказа (защо ли? ) от коалицията. Най-любопитно е, че по идентичен казус (ненавременно излизане от фирми) съдът остави кмета на село Лозен. Но кметът на Лозен е от ГЕРБ. Нещо неясно?!

Освен това

доста сложно е положението на Терзиев и в общинския съвет

От самото начало групите на ГЕРБ, БСП и ИТН (участниците в новата национална коалиция) редовно се опитват да забавят или блокират предложения, внесени от кмета или хората му. Понякога ГЕРБ и другите две формации (общо 26 души), успяват да парират 22-членната група на Терзиев. Обикновено това се случва с помощта на Карлос Контрера от ВМРО и на четиримата отцепници от „Възраждане“. Всички те отричат твърда сглобка срещу Терзиев. Но фактите показват, че по ключови въпроси най-често има такава. Посочените групи успяха да наложат свои хора на шефските места в „Топлофикация“, Център за градска мобилност, „Метрополитен“. Също и в други важни структури. Целият този натиск, а и

невъзможна за управление среда,

най-вероятно ще се задълбочи. Едната цел  – да се вкарат приближени по хубавите местенца. Другата не е нищо по-различно от ученическите драми – трупане на точки, сочене на виновник, пречене да се направи нещо смислено, за не да изпъкне тоя, на който би следвало да се „бият чембери“.

Както е известно, кабинетът плаща за абонаментите карти на учащите в София и за охраната на метрото от полицията. Парите се бавят, през миналата година правителството „Главчев“ се издължи след доста перипетии. Дали кабинетът „Желязков“ ще остане щедър, а и стриктен в субсидирането, е енигма. Тоест, чегъртане може да последва и чрез финансовите ангажименти на държавата към София.

Напълно сходна е ситуация и във Варна. Благомир Коцев няма на врата си дело за касиране, обаче досега следваше да се справя с множество „граждански жалби“ за „участия във фирми“.

Ново дело – каквото и да е,

винаги може да бъде спретнато. Каквото и да е дело – винаги може да се превърне във важен съдебен процес. Напоследък има очаквания за дела след жалби към прокуратурата (от независими граждани, да не си въобразявате друго?; мно-о-ого независими!). Обратно – делата срещу Иван Портних намаляват. Преди 3 дни процесът срещу бившия кмет от ГЕРБ за акциите в Пловдивския панаир бе прекратено. Да не си помислите, че и това има общо с властовата конюнктура? Със сигурност обаче

обръщането на палачинката

няма да доведе до нови райони избори. Защото такива във Варна вече имаше, ПП-ДБ ги спечели пак („Приморски“, „Одесос“). Другите райони просто са на ГЕРБ.

В общинския съвет Коцев е без мнозинство. Управлява на парче, текат непрестанни скандали. Но има и нещо различно спрямо София. Колкото по-провинциален е един град (Варна спрямо столицата е провинция), толкова повече хора, партии, фирми, всичко останало, знаят как се

тича пред общодържавния властови вятър

Точно поради този вятър важната общинарска група „Алтернативата на гражданите“ (АГ) сне публично доверието от Коцев не кога да е, а 2 дни преди летния парламентарен вот. Същата тази група преди това бе в неразписана, но напълно реална коалиция с Коцев и ПП-ДБ – благодарение на нея излъчи председател на местния парламент (Христо Димитров). Да уточним – тя бе в съюз с ПП-ДБ (на практика и преди вота работеше с Коцев), докато ПП-ДБ бе част от държавната власт (сглобката). Накратко – сменя ли се държавната власт, във Варна текат още по-бързи промени. След всичко това колко още може да се стъжни ситуацията за Коцев сега, е ясно. Но не само заради общинския съвет, не само и поради други групи. Самата администрация е пълна с чиновници на ГЕРБ (нормално, след над 10 години управление на партията). А чиновниците, повече от партиите дори, имат развита

способност за вятъро-нагаждане

Такова е положението накратко в София и Варна. Повече от сигурно е, че ако ПП-ДБ бе останала в националната власт, щеше да е напълно обратното – диагноза не кой е добър-лош, а за взаимоотношенията в държавата с оглед на силните на деня в политиката.

Не е розова ситуацията в Благоевград (Методи Байкушев, ПП-ДБ), още повече в Пазарджик (Петър Куленски, ПП-ДБ). Но в София и Варна като витрини се очаква да е най-тежка. Всичко това, ако не извънредни избори, със сигурност ще доведе до положение на постоянна възможност за такива избори.

Коментар на Диян Божидаров/“Сега“