Posts Tagged ‘субсидии’

Предвидени са 25 милиона лева за партийни субсидии

Posted on: ноември 9th, 2020 by Пламен Иванов No Comments

25 млн. лв. е предвидено за изплащане на партийните субсидии в бюджета за догодина. Партийната субсидия остава 8 лева на глас. За първа година обаче вместо финансовото министерство, оттук нататък правосъдното ведомство ще отговаря за превеждането на партиите по сметките на формациите. Сумите ще идват от бюджета на ведомството, вместо директно от държавния бюджет. Ако парите на правосъдието свършат, то тогава МС ще има право да превежда допълнителни трансфери, за да покрие разликата.

Данъчните ще събират от партиите невърнатите все още надвзети субсидии.

Припомняме, че партийната субсидия беше вдигната на 8 лв. при приемането на Бюджет 2020 през декември месец миналата година. Преди това беше предвидено тя да бъде 1 лев за действителен глас. Въпреки това при приемането на бюджета се наложи вдигането на помощта за партиите.

„Πpиexмe вapиaнтa зa cyбcидия oт 8 лв, зa дa мoжeм дa пpиeмeм бюджeтa зa cлeдвaщaтa гoдинa. Aĸo нe бяxмe пoдĸpeпили oпoзициятa, тo тoгaвa имaшe oпacнocт дa нe cъбepeм мнoзинcтвo зa пpиeмaнe нa Бюджeт 2020 г.“ Toвa обясни пpeмиepът Бoйĸo Бopиcoв пo вpeмe нa извънpeднoтo зaceдaниe нa пpaвитeлcтвoтo на 07.12.2020г.

Другата истина за партийните субсидии

Posted on: юли 10th, 2019 by anteni No Comments

Всички твърдят, че е вредно партийните субсидии да бъдат заменени с финансиране от бизнеса. Защо тогава го правят? Изказани бяха множество версии. Но истинският отговор се крие по-дълбоко. Да надникнем под повърхността:

Коментар от Ясен Бояджиев:

Всички основни участници в политическия процес твърдят, че практическото ликвидиране на бюджетните субсидии като метод за финансиране на партиите (каквото представлява намаляването им от 11 на 1 лев за подаден глас) и замяната им с възможността за безлимитно финансиране от бизнеса е неразумно и вредно. Защо тогава го правят? По този въпрос бяха изказани много и най-различни версии, като някои от тях са свързани с тактически сметки около предстоящите избори. Истинският отговор обаче се крие по-дълбоко. До него можем да се приближим, ако най-напред си отговорим на друг въпрос: какви ще са последиците от това решение.

Партиите ще са зависими от бизнеса?

Тук най-често повтаряната версия е една: за да се издържат, партиите ще трябва да правят услуги и да изпълняват поръчки на своите донори, което ще ги направи зависими от бизнеса. Така политиката вече нямало да служи на обществото, а на корпоративни и лобистки интереси. Сякаш не го прави и досега. В най-изчистена форма тази версия бе формулирана от премиера: „Ще стане накрая като в много страни – милиардерите и олигарсите да са и премиери. Няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените“.

Да, като получаваш пари от някого, трябва да си плащаш. Да, премиери-милиардери има, включително в ЕС. Отдавна има и псевдополитически образувания, правещи се на партии, които са собственост на бизнесмени – включително в България, включително сред гласувалите за премахване на партийните субсидии. То обаче нямаше да е възможно без гласовете на най-голямата партия. Какво тогава – да не би нейният лидер и премиер да иска един ден и тя да стане собственост на някой бизнесмен? Не, по-скоро ни праща за „зелен хайвер“.

Или бизнесът ще е зависим от партиите?

Всъщност, първата последица от премахването на субсидиите ще е в точно обратната посока: не политиката ще изпадне в зависимост от бизнеса, а той ще стане още по-зависим от нея. Все едно дали е голям или малък, национален или местен. Предпоставка за това са няколко особености на българската политическа, икономическа и институционална среда.

Първо, в България самата политика е превърната в бизнес и в много случаи не партиите са собственост на бизнеса, а обратното. По своя генезис част от него е директно свързана с партиите – пъпната му връв не е прекъсната. Най-напред бяха назначените милионери от началото на прехода, някои от които се превърнаха в милиардери и олигарси. После партиите си отгледаха свои „обръчи от фирми“ и олигарси от ново поколение. В последно време дори маскировъчната схема с подставените лица бе зарязана и изведнъж някои политици се оказаха крупни бизнесмени.

Второ, относително голям дял от българската икономика е свързан с усвояването на публични средства и, естествено, много български предприемачи са се насочили към него. Бизнесът през държавата изглежда най-лесен и нискорисков. Но върви заедно с някои неудобства и присъщи разходи – като зависимостта от политиката например, която също си има цена.

Разбира се, друга, огромна част от българския бизнес не иска да има нищо общо с държавата, не се натиска за обществени поръчки, гледа много-много да не се набива на очи и не се интересува от политика. Политиката обаче се интересува от него. И колкото по-успешен е един бизнес, толкова по-голям е този интерес. Неговото задоволяване пък не е никакъв проблем при днешното състояние на българските институции (от съдебна система до всякакви агенции, комисии, регулатори и прочие органи, които разрешават, лицензират, одобряват, избират, контролират, разследват, санкционират). Овладяни от частни политико-икономически интереси, те с лекота могат да дадат тласък на всеки бизнес, но могат и да го съсипят.

Какво е новото?

Някои ще кажат, че щом нещата така и така стоят по този начин, отпадането на партийните субсидии няма да промени нищо и затова е без значение. Но няма да са прави.

След като връзката между политиката и бизнеса бъде узаконена и официализирана, вече няма да има нужда да се крие. Което ще я улесни и укрепи. Това, заедно с необходимостта да се компенсира липсата на субсидии от бюджета, ще засили и ожесточи апетита на политиците, в резултат от което кръгът на рекетираните и изнудваните бизнеси ще се разшири неимоверно. А всеки, който откаже, ще бъде застрашен от репресии.

Да не говорим за онези, които биха си позволили да финансират нещо различно от партиите на установеното статукво. Днес субсидиите от бюджета дават глътка въздух за малките и опозиционните партии. Оставени без тях, те са обречени да си останат вечно малки и опозиционни, понеже едва ли някой би се осмелил да ги подкрепи – пред перспективата да бъде спукан от проверки и накрая съсипан. Така появата на каквато и да било жизнеспособна и застрашаваща статуквото политическа алтернатива става на практика невъзможна.

Като добавим и нарастващия контрол върху медиите (медийният бизнес бе една от първите жертви на описаната тук схема), крайният ефект, който се очертава, е бетониране на властта при нарастващи постъпления и минимална конкуренция. Такава е и целта на занятието с партийните субсидии.

„Дойче веле“

Намаляването на партийните субсидии се отложи…за след местните избори?

Posted on: юни 25th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Партньорите в управляващата коалиция – ГЕРБ, НФСБ, „Атака“ и ВМРО, са се разбрали да отложат намаляването на партийните субсидии поне с месец. Това става ясно от думите на председателя на НФСБ Валери Симеонов, който говори след днешния коалиционен съвет. Промените в Закона за политическите партии и Закона за бюджета ще се обсъждат поне до края на юли, когато коалиционните партньори са си дали срок да ги внесат за окончателно гласуване в Народното събрание.

„Законите ще бъдат гледани заедно след постигането на разумен компромис между всички политически сили. Като сме поставили срок двата закона да минат през зала до ваканцията от 1 август, за да не бъдем упреквани, че умишлено отлагаме въпроса за субсидиите, за да не бъде разглеждан въобще“, заяви Симеонов. „Обединихме се около една обща позиция, че по въпроса с партийните субсидии не трябва да се действа припряно и е редно да бъде подложен на по- мащабно обсъждане между всички политически сили в парламента и не само“, съобщи лидерът на НФСБ.

Според него всички партии в коалицията са на мнение, че субсидиите трябва да бъдат намалени. „Очакванията на обществото са за намаляване на субсидиите, което може да стане единствено през Закона за политическите партии“, каза още той.

Припомняме, че законите бяха приети на второ четене в бюджетна комисия и трябваше да минат през пленарна зала през тази седмица. Новите правила бяха планирани да действат от 1 юли и през двете тримесечия до края на 2019 г. партиите да получават по 1 лев на реално получен глас, без да преразпределят гласовете на партиите, които не са влезли в НС.

Т.е. с това забавяне партиите си дават поне още едно тримесечие, в което да получават по 13.25 лева на глас.

Партийните пари оцеляха

Posted on: юни 21st, 2019 by Велислав Русев No Comments

Намаляването на партийната субсидия се отлага, няма доклад за второ четене на промените в Закона за държавния бюджет за 2019 г. 

Председателстващият заседанието на парламента предложи точката да се отпадне от дневния ред, а 186 депутати го подкрепиха. Измененията в Закона за държавния бюджет за 2019 г. бяха разгледани от Бюджетна комисия вчера
и трябваше да са първа точка в дневния ред на депутатите за днес.

Отлагане са поискали и ВМРО и НФСБ,. В кулоарите на парламента Валери Симеонов заяви, че е благодарен, че е бил чут за отлагане на въпроса.

„Разгънахме сериозно въпроса и се обърнахме към нашите коалиционни партньори с искане да бъде отложена точката. До момента прибързано се коментира. Прекалено под емоция се обсъжда този въпрос и той е много важен, защото може да доведе до ликвидиране на многопартийната демокрация в България“, допълни още Симеонов. Той очаква да има коалиционен съвет, след като премиерът Бойко Борисов се завърне от Брюксел.

Народният представител от БСП и член на Бюджетна комисия проф. Румен Гечев определи днешния ден като „фиаско за ГЕРБ“. Според него може би не става въпрос само за отлагане, а и за приключване на въпроса.

„Според мен нещата отиват към приключване, а не към отлагане. Отлагането най-вероятно ще бъде безкрайно и докато върви отлагането ще кацнат едни F-16, които ще бъдат произведени след 4-5 години и българският народ ще плати 2,2 млрд. лв. Цялата пушилка беше заради впрягането на българския народ да плати 2,2 млрд. за чертежи. Това беше целия цирк, ако не сте го разбрали – вече го знаете“, коментира той.

За да не загубим субсидии от Европа

Posted on: юни 20th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Държавните институции са в състояние да изпълнят по-голямата част от необходимите действия до края на 2020 г. Това е предпоставка за получаване на междинните плащания по програмите, финансирани от фондовете на ЕС.

Министрите са одобрили списък с действия, срокове и отговорни институции за изпълнение на хоризонталните и тематични отключващи условия за следващия програмен период.

„В сравнение с настоящия програмен период броят на условията е намален до 19, като тяхното изпълнение и прилагане ще се наблюдава през целия период“, уточни пресслужбата на Министерския съвет. Оттам обясняват, че с въвеждането на хоризонталните и тематични отключващи условия за периода 2021-2027 г. на ниво ЕС се цели осигуряване на необходимите предпоставки за ефективното използване на средствата от фондовете на ЕС.

На национално ниво тези условия може да бъдат двигател за реформи в политиките в страната и за повишаване на тяхната ефективност.

Междувременно България е поискала дискусиите за преходната национална помощ на европейско ниво да бъдат добавени в доклада за напредъка на преговорите в Съвета за изработване на обща позиция по законодателното предложение на Европейската комисия (ЕК) за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Документът, изготвен от Румънското председателство.

Темата за преходната национална помощ и нейното прилагане и през следващия програмен период остава спорна. Във връзка с включването на разпоредба за преходната национална помощ в Проекта на регламент за стратегическите планове, няколко делегации се изказаха против. Техният аргумент е, че с тази помощ се нарушава конкурентоспособността в страните-членки.

На проведеното заседание на Специалния комитет по селско стопанство редица делегации поискаха промени в текста, с цел цялостно обективно отразяване на конкретни позиции. Някои от делегациите подчертаха, че трите регламента се разглеждат в пакет и не приемат констатацията на Председателството, че Хоризонталния регламент и Регламента за обща организация на пазарите са стабилни.

Комитетът очерта множество аспекти, където е необходимо работата да продължи, с цел постигане на компромис. Част от темите в тази посока са: зелената архитектура, секторните интервенции, трансфера на училищните схеми, процеса на одобрение на стратегическия план и модификацията му и други.

ЕК сподели притеснения от посоката, в която се развиват текстовете на Регламента за стратегическия план, особено в частите за насочване на подкрепата, дефинициите за истински фермер, допустима площ и зелената архитектура.

 

Използвана е информация от портала agri.bg

Поне опашката да си бяха отрязали

Posted on: юни 20th, 2019 by anteni No Comments

Партиите решиха да узаконят политическия рекет. При това даже не благоволиха да си отрежат опашките, стърчащи от черните каси. Не само защото изобщо не се притесняват от тях, а и защото очевидно са убедени, че наглостта им за пореден път ще остане ненаказана.

Три години след референдума на Слави, и само месец след като той заяви, че ще участва в местния вот, партиите решиха да се състезават с него по популизъм. Маскираха надпреварата като: „чухме гласа на народа“, т.е. на онези 72% от участвалите в допитването през 2016 година, които поискаха орязване на партийните субсидии до 1 лев на глас.

Управляващите, обаче решиха освен от държавната хазна да се обогатяват тройно. С нашите пари. Ако досега се финансираха от бюджета официално с 11 лв. (неофициално с 13 лв.) за глас, занапред ще вземат по 1 лв., но ще получават неограничено дарения от фирми, както и няма да плащат наем за офисите си. Така щял да се приложи американският опит във финансирането на партиите, като се осигури невиждана прозрачност и отчетност.

Идеята фирми да могат да даряват за партии може и да е американска, но изпълнението е побългарено до безобразие. Първо, в САЩ партиите не получават никакви субсидии от бюджета. Второ, не ползват безплатни офиси. И трето, американските фирми-дарители не разчитат на изкуствено дишане от държавния бюджет, нито на „студен резерв“, а отчетността и прозрачността наистина са на изключително високо ниво. Което, между другото, не ги застрахова срещу скандали с конфликти на интереси.

У нас държавата отдавна е парцелирана между фирми-фаворитки, които преяждат благодарение на щедри инжекции от обществени поръчки. По места бизнесмените са дори още по-пряко зависими от партийния феодал и от местната власт, която в много случаи е единственият работодател и платежоспособен партньор.

Не трябва да си Ванга, за да прозреш, че всички, които искат даже не да процъфтяват, а просто да съществуват, ще трябва да се отчитат в партийните каси на управляващите партии. Сега го правят тайно, утре – ще е и тайно, и явно. Останалите, които са решили да стоят далеч от политиката или, не дай Боже, да подкрепят опозиционна партия, могат да очакват върху тях да се стовари с цялата си тежест държавната репресивна машина – прокурори, следователи, данъчни, ХЕИ, Инспекция по труда … Примери за подобна участ има и сега.

На партиите обаче не им стиска финансирането им да остане дори и на този квазипазарен принцип. Затова гледат да се подсигурят и с помощ от бюджета под формата на субсидии, и с безплатни офиси. Някои дори поискаха безплатно телевизионно време… Очевидно социалистическото начало в тях няма как да бъде заличено. Веднъж добрали се до софрата, всичко трябва да им е на тепсия. Защо да си правят труда да привличат членове или да събират членски внос?

И накрая – най-важният въпрос, слонът в стаята, който никоя партия не вижда. Никой не говори за затягане на контрола върху изразходването на партийните пари. В момента той е чисто символичен – партиите мятат в Сметната палата по един бланков отчет годишно, от който никой нищо конкретно не може да разбере, а и никой сериозно не проверява. Достатъчно доказателство за това е фактът, че нито Сметната палата, нито самите партии са разбрали, че Министерството на финансите е превеждало години наред повече пари, отколкото им се полагат.

Докато партиите получават пари и почти не ги отчитат, всеки гражданин получил някакъв доход извън заплатата си е длъжен да попълва достатъчно подробна и конкретна данъчна декларация всяка година. За фирмите е още по-строго – огромната част от тях изпращат подробни месечни отчети и подробни дневници на всяка своя продажб!!! Да не говорим, че всяко заведение, бензиностанция, обикновена закусвалня и други подобни обекти изпращат на НАП в реално време всяка своя продажба!!!

Ето за този двоен аршин иде реч – дребните търговци и гражданите са изрядни и подотчетни до последната стотинка, дори когато става дума за стотина хиляди лева оборот годишно, а партиите, които получават десетки милиони годишно от бюджета ни залъгват с бланкови и неясни „отчети“.

Ясно е като бял ден, че черните каси в партиите никой не ги контролира, камо ли – да ги санкционира. Макар, че лесно биха могли да бъдат осветени по разходите, които се правят по време на всяка една предизборна кампания.

БСП даже официално признават в отчета си, че имат един милион лева В БРОЙ в сейфа на „Позитано“ 20. Казано още по-ясно – един милион от черните пари, които не са могли да натъкмят в официалния отчет са „писани“, че уж са в касата на партията. Тук-таме има партия, глобена за неподаване на отчет, но няма нито една, наказана за неверен отчет. Дори партиите с доказано фиктивни дарители се измъкнаха от правосъдието. Как при това положение да повярваме, че някой ще следи да не се гази общественият интерес и закона, когато правилата за финансиране бъдат разхлабени?

Принципният подход би трябвало да е напълно различен. На първо място всички трябва да имат равен старт – в момента имаме партии-олигарси, които кътат милиони на влог, и партии-парии, които едва свързват двата края. Очевидно е, че битката между тях е неравна и предопределена.

Второ, партиите трябва да започнат да си плащат за всичко по пазарни цени. Само така ще се научат да ценят всяка стотинка, която получават.

Трето, трябва да има железен гаранции срещу злоупотреби – компании, които финансират политически партии, не би трябвало да могат да участват в обществени поръчки или да получават пряко държавни средства. Защото винаги ще има съмнения как са спечелили.

И последно, контролът върху финансирането трябва да е много по-сериозен, публичен и ясен. За да се знае, че питото е платено! Знам, че на всички ни се иска да е така. Въпросът е на кого му стиска?

Гроздан Караджов, „Фейсбук“

И лев не бих ви дал

Posted on: юни 15th, 2019 by anteni No Comments

Те отново го направиха – пак заплашват, че ако не им дадем пари, ще бъдат принудени да крадат. Партии, които създадоха и все още дундуркат цели „обръчи от фирми“, казват, че ако не се отчетем подобаващо в партийната им каса, ще се продадат на… бизнеса. Архинагло, както във времената на силовите застрахователи, тези момчета пак ни напомнят, че им дължим пари. Щом сме гласували за партия, няма отърване – пари се дължат до края на мандата, независимо дали сме доволни от услугите им. Те пак ни казват, че ако искаме да им се радваме, трябва да си платим за спектакъла. Че в името на стабилността трябва да си изтръскаме джобовете. Преди години даже ни обясниха, че няма значение, че сме гласували за партия Х, щото „парите следват депутата“, а той междувременно може да е решил да даде своя дял от печелбата на партия Y.

Защо пиша това, след като Бойко Борисов поиска намаляването на партийната субсидия на 1 лв.? Защото Борисов направи това по най-шизофренния начин, който можеше да измисли:

– вкара законопроект и публично анатемоса същия законопроект. Борисов не спря да обяснява, че действа под обществен натиск, а не по собствена воля. Цялата ПП ГЕРБ изпадна в ролята да обяснява катадневно, че върши нещо, което не иска да свърши. Същото направи и ДПС – официалната позиция на партията бе за оставане на субсидията, Пеевски поиска 0 лева за глас.

Всъщност това е лъжа. В момента не съществуваше абсолютно никакъв обществен натиск за свалянето на партийната субсидия на 1 лв. Ни-ка-къв! Такъв натиск имаше преди 10 години, имаше преди 6 години, такъв натиск имаше преди 3 години, но сега просто нямаше. Имаше дебат за надвзетите от партиите субсидии – вместо 11 лв. на глас, 13.23 лв. Този дебат имаше своето начало, своята кулминация и своето решение – прокуратурата констатира грешката, финансовото министерство я призна, а правителството намери решение, с което да минимизира щетите – бяха изработени поправки в ЗПП, с които партиите ще върнат парите.

Край на темата. Някъде да виждате искане за 1 лв. на глас? Не. В този момент се появи Борисов и кахърно взе да обяснява как го натискат да свърши нещо глупаво и той ще го направи, но държи да си измие ръцете? Кой го натиска? Слави Трифонов? БСП? Сериозно…?

Когато Борисов обяви поправката в Закона за държавния бюджет, която променя сумата от 11 на 1 лв., си говорихме за други неща – за филма „Чернобил“, за прайда в София, за позицията на Холандия за Шенген, за критиката от ЕС за корупцията, но не и за 1 лв. за глас.

Естествено, повдигнатата от Борисов тема е съпътствана с трагични политически и обществени реакции. В това политическо включване ясно се вижда

кои партии имат пари и кои биха загинали без субсидията

На ГЕРБ не им пука чак толкова за субсидията, те могат да минат без нея. ГЕРБ е партия лихвар. Тя си изгради традиция – прибира парите от държавата и ги къта на влог, сигурно – за черни дни. Тя взема над 10 милиона на година, а преди избори дава по няколкостотин хиляди за благотворителност.

БСП също са окей с финансите, „червените“ няма да останат без пари, ако субсидията падне. Те обаче са по-бедната партия в момента, затова се борят субсидията да не стане 1 лв., а малко повече. Примерно 5 лв. Същото е положението и във ВМРО – очевидно партията няма да се натъжи, ако субсидията падне. Но те също се борят за 5 лв. субсидия – не че е важно, но да капе нещо.

Виж, останалият политически свят искрено плаче за пари, щото няма. Толкова няма, че под въпрос се поставя участието им в изборите, а оттам – „демокрацията е в опасност“ и т.н. По-малките партии (преминали 1%) са директно зависими от бюджета, респективно – от актуалните управляващи.

Разбира се, най-тъжно е да гледаш как десни хора плачат за държавна субсидия.  След години справедливи протести срещу системата сега наблюдаваме плач за пари от фиска, които да финансират същата тази система.

Държавната субсидия за политическите партии – това европейско разбиране за независимостта на политическата система – просто не работи тук. Съмненията за политическа корупция намаляха ли след 2002 г.? Не, разбира се – и предизборно пак дебатирахме точно върху такива съмнения. А някой учудва ли се, че нещо, което работи на Запад, не работи тук? Трябва ли да храним нещо, което работи на Запад, но се проваля тук? Редно ли е силово да въвеждаме хубост? Или норми, правила, морал? Не, не е редно! Не защото не е правилно, а защото е безсмислено. От Балканите гледната точка е една – не е възможно да засипеш политик с пари и той да забрави за корупционните си практики.

Тук нещата са ясни – ако бюджетът не дава пари на партиите, те пак ще бъдат финансирани добре. Не от невидимата „мафия“, а от приятелските кръгове, които сами създадоха.

Партиите направиха същата грешка, която направи и бизнесът покрай европрограмите – всички предпочетоха готовите, лесни пари пред събраните с труд средства. Когато фирмите започнаха да кандидатстват за пари по европрограмите, тяхната конкурентоспособност не се увеличи, а намаля. Увеличи се търсенето на връзки, с които да пробуташ проекта си. Когато идват готови пари, единственото желание не е да покажеш най-доброто от себе си, а да превърнеш това в постоянен доход, т.е. да си осигуриш потока и през следващата политическа година, при следващата обществена поръчка. Партиите вече не си правят труд да събират членски внос, те вече не разчитат на имоти, които да отдават под наем, не развиват издателска дейност, от която да печелят, нямат авторски права и интелектуална собственост, от които да се финансират. Защо им е? Нали си имат сигурен източник. Поради тази причина няма да видите открита фондонабирателна кампания от политическа партия, въпреки че – сигурен съм – всяка от големите партии може да натрупа повече средства за месец, отколкото Барак Обама, примерно.

Няма да ми омръзне да повтарям – след кризата през 2008 г. цялото общество плати своя данък – заплатите бяха орязани, щатовете бяха съкратени. Само партиите продължиха да живеят така, все едно лек дъжд се е изсипал отгоре. 2-3 г. по-късно даже обявиха, че не им стигат парите, и вдигнаха субсидията на 12 лв. на глас. Сега е същото. Плач и скърцане със зъби. За пари.

Петьо Цеков, в. „Сега“

Президентът за субсидиите: Задушават опозицията! Борисов: Той говореше срещу Слави Трифонов 2 години

Posted on: юни 13th, 2019 by Велислав Русев No Comments

„Едно такова решение на практика задушава опозицията точно преди местните избори”. Това каза пред журналисти президентът Румен Радев за предложението на Бойко Борисов и правителството за драстично намаляване на партийните субсидии – от 11 на 1 лв. на глас.

Държавният глава участва във форум на информационните агенции в София, организиран от БТА.

Борисов от своя страна отговори на упрека, след като наблюдава военно учение на Шабла. Пиарката му днес продължи да предава на живо през „Фейсбук” изявите му из страната.

Местният вот е чак октомври. Две години можеше президентът Радев да говори срещу Слави Трифонов. Не съм го чул да се обади”, каза сърдито Бойко Борисов.

Неговата теза е, че предложението за 1 лев субсидия е резултат от референдума на Слави, на който повечето гласували подкрепиха това.

Силно се надявам, че партиите ще намерят добър баланс между техните собствени интереси и интересите на обществото, заяви Радев в отговор на въпрос за намаляването на размера на държавната субсидия за партиите. Според президента големият проблем съвсем не е размерът на субсидията, а да има механизъм, който да третира еднакво партиите по отношение на финансирането.

„Виждате, че в България управляващите партии нямат нужда от субсидии, те се финансират директно от властта и го правят по начин, по който дори не се и крият. Субсидиите касаят най-вече съществуването на опозицията. Така че едно такова решение на практика задушава опозицията точно преди местните избори“, каза държавният глава за предложението за партийна субсидия от 1 лв. на глас.

Прокуратурата обяви разследване на  субсидиите  на големите партии

Posted on: май 22nd, 2019 by Велислав Русев No Comments

Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил на Върховната административна прокуратура (ВАП) да направи проверка дали е бил нарушен Законът за политическите партии при определянето и изпращането на партийните субсидии за 2018 г.

Прокуратурата се е сезирала заради информацията от „Шоуто на Слави“, че парламентарно представените политически партии и невлязлото  в НС Движение „Възраждане“ са получили през 2018 г. над 6.5 млн. лв. повече, отколкото е трябвало да получат според разпоредбите в Закона за държавния бюджет. Средствата се отпускат от Министерството на финансите на четири части всяка година.

За нуждите на проверката, информация ще бъде изисквана от Министерство на финансите, Централната избирателна комисия и Сметната палата. Ще бъде потърсено съдействието на Сметната палата, в съответствие със законовите ѝ правомощия за финансов контрол по отношение на политическите партии и съобразно подписаното Споразумение за сътрудничество между Прокуратурата и Палатата.

Партиите и коалициите в Народното събрание са получили през 2018 г. по 13.20 лв. за спечелен глас, вместо записаните в Закона за бюджета 11 лв., заради „несъвършенство в законодателството“.

„Има едно несъвършенство на законодателството, което позволява да се преразпределят част от парите на партиите и коалициите, които имат избрани народни представители“, коментира Горанов, който по закон носи отговорността за превеждането на субсидиите по сметките на партиите и коалициите в Народното събрание.

„Няма как при сега действащия Закона за политическите партии да се получат точно 11 лева на глас. Законът е разписан така, че общата сума за гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции“, каза финансовият министър.

Според него това може да се поправи единствено чрез поправка в закона. „Промяната на този закон е тема на всички партии и не е редно изпълнителната власт лично да решава този дебат. Редовно се повдига темата за партийните субсидии покрай гласуването на бюджета, предполагам, че дебат отново ще има. Ако е необходимо, законът трябва да се прецизира така, че да е ясно, че не може да се преразпределят субсидии от действителни гласове на партии и коалиции, които обаче в последствие заради друга норма нямат право да получават субсидия и тя се разпределя между партиите, които имат избрани народни представители“, каза Горанов.

Той коментира и разпоредената от главния прокурор Сотир Цацаров проверка. „Всички факти ще бъдат изяснени. Законодателят е определил формулата в отделни норми на Закона за политическите партии“, каза той.