Posts Tagged ‘владимир путин’

Горбачов е виновен за Чернобил, приписват го на Путин

Posted on: юни 9th, 2019 by anteni No Comments
Мълчанието за Чернобил! По ирония на съдбата, най-голямото престъпление, извършено от Горбачов и комунистите тогава, бе в разгара на инициираната от тях гласност и перестройка. Говореха с охота за престъпленията на Сталин, но с мълчанието си обрекоха на смърт стотици хиляди хора с техните поколения. Поради тази причина преди двайсет и пет години Западът нямаше интерес към темата Чернобил. Беше неудобно да се говори срещу Горбачов, който послуша Рейгън и събори стената. Чернобил не беше тема за либералите, защото бе предизвикан от либерал. Сега, когато Путин не им играе по свирката, се сетиха за „изключителната“ пиарска идея да му го припишат.Чернобил е най-голямото престъпление на комунистическата власт – съветска и българска от края на XX век, и началото на нейния собствен край. Той бе буквален знак и обобщаваща метафора за разкапаната система. Престъплението на комунистическата номенклатура бе в мълчанието за катастрофата.

Непростимо мълчание, което не може да се извини с нищо. С абсолютно нищо.

Въобще не ме интересуват мотивите за него и досега смятам, че това е най-голямото зло на комунистите след концлагерите. Чернобил ги поставя на тясно, защото нямат никакво оправдание за лъжите и мълчанието си. Дебилни престъпници. Пръв от тях е Горбачов. Защото беше генерален секретар на КПСС и нашите тъпунгери изпълняваха всичко по съветски заказ. Гледаха как децата на собствения им народ излизат на задължителни манифестации под дъжда и мълчаха. Няма оправадание това поведение. Мълчанието за Чернобил!

По ирония на съдбата, най-голямото престъпление, извършено от Горбачов и комунистите тогава, бе в разгара на инициираната от тях гласност и перестройка. Говореха с охота за престъпленията на Сталин, но с мълчанието си обрекоха на смърт стотици хиляди хора с техните поколения. Поради тази причина преди двайсет и пет години Западът нямаше интерес към темата Чернобил. Беше неудобно да се говори срещу Горбачов, който послуша Рейгън, събори стената и предложи Източна Европа на тепсия и без бой на корпоративния западен елит.Чернобил не беше тема за либералите, защото бе предизвикан от либерал. Сега, когато Путин не им играе по свирката, се сетиха за „изключителната“ пиарска идея да му го припишат.

И тук е моят гняв срещу сегашната манипулирана истерия около бутафорния филм на HBO, който е пропаганден продукт.

Банално, идеологическо кино. Истината за Чернобил я знаехме още през 1990-а. Има много документални филми, изследвания и публикации.

Би било хубаво да се поддържа паметта за тази трагедия, но не с пропагандна цел и конюнктурни съображения – днес я правим, защото Путин ни е враг, а вчера не ни вълнуваше, защото Горбачов ни беше приятел, Русия се разпадаше, а антикомунизмът не ни интересуваше. По тази схема бе провален целият разговор за комунизма и българския преход в частност. Най-големите конформисти, куки и номенклатурчици по душа, днес са най-кресливите антикомунисти и либерални потреси.

На всичкото отгоре “Чернобил” наистина е слабо кино – всички американски клишета за Русия,

изпълнени без особен хъс, нюансираност и драматургично вдъхновение. Скука, която се пробутва за бестселър. Закъснелят антикомунизъм на хора, които цял живот са били конформисти и никаква чернобилска трагедия не ги е вълнувала довчера, е също толкова отвратителен, колкото и опитът на днешните комунисти да оправдават тогавашния режим, допуснал мълчанието за Чернобил. Не знам кое предизвиква по-голям гняв. Защитниците на тази боза или нейните противници.

Румен Радев при Путин: Русия има място в изграждането на АЕЦ „Белене“

Posted on: юни 7th, 2019 by anteni No Comments

България е член на ЕС и НАТО, но това не изключва развитието на интензивни отношения с Руската федерация, заяви президентът Румен Радев в началото на срещата си с руския президент Владимир Путин днес в Константиновския дворец в Санкт Петербург.

Нашата втора среща за такъв кратък период е ясен сигнал за новата динамика в двустранните отношения, които се базират на дълбоки исторически, културни и духовни връзки, посочи Радев и допълни, че това е сигнал, че двете страни желаят да развият тези отношения интензивно и конструктивно на взаимноизгодна основа.

Българският президент отбеляза добрите отношения на ниво правителство и на ниво парламенти на двете страни и посочи добрите отношения в областта на културата, науката образованието, туризма. Стратегически партньори сме в областта на енергетиката и имаме потенциал това сътрудничество да се задълбочава, каза българският президент.

Знаете, че вече придобихме два руски реактора, това означава и предполага, че Русия има място в изграждането на бъдещата ядрена централа, независимо кой ще спечели търга за стратегически инвеститор, коментира Радев. В областта на газовите доставки и транзит също имаме дългогодишно партньорство. Искам по-подробно да ви запозная с това, че България продължава да модернизира и разширява своята газопреносна мрежа, с планове за изграждане на газоразпределителен център, газова борса, в ход е изграждането на интерконектори с нашите съседи, отбеляза той, цитиран от БТА.

Руският президент Владимир Путин посочи, че отношенията между Русия и България постепенно се възстановяват и допълни, че започваме да използваме резервите за активизиране на двустранните ни отношения.

Русия ли е тайният кукловод на България?

Posted on: април 25th, 2019 by anteni No Comments

Казаха, че Владимир Путин е бесен. Сякаш не беше достатъчно лошо, че повече от дузина страни от ЕС решиха колективно да експулсират руски дипломати за отравянето на бившия разузнавач Сергей Скрипал във Великобритания, но дипломатическата офанзива бе обявена от шефа на ЕС Доналд Туск в черноморския курорт Варна в България – страна, която Кремъл смята, че е в политическата и икономическата му сфера на влияние.Така че мрежата на Русия от български влиятелни лидери, които доминират политическия, икономическия и медийния пейзаж на страната, бе активирана.

В рамките на няколко дни след изявлението на Туск през март 2018 г. приятелският към Кремъл президент на България Румен Радев свика пресконференция, за да изясни позицията на страната си по отношение на отравянето на Скрипал. Дни по-рано руски военни разузнавачи пристигат в Обединеното кралство и се твърди, че са използвали химическото оръжие “Новичок” срещу бивш шпионин и неговата дъщеря, реално с цел да убият британски гражданин, като го изложат на смъртоносния токсин. Радев заяви, че трябва да има “ясни и неопровержими” доказателства за участието на Русия в отравянето, преди София да се присъедини към своите съюзници от НАТО и ЕС и да експулсира московски дипломати.

Високопоставен български служител, докато отговаряше на дълъг списък от въпроси за влиянието на Русия в страната, настоя пред The Independent, че “никой не ни оказва натиск по отношение на случая “Скрипал”.

След няколко седмици и Радев, и премиерът Бойко Борисов се отправиха към Москва, опитвайки се да спечелят одобрението на Путин и да предложат да възобновят замразените енергийни сделки. Путин, който изглеждаше леко отегчен от това, публично им напомни колко всъщност Русия контролира България.

“Една компания, “Лукойл”, е инвестирала 3 млрд. долара в България”, каза той, стоейки до Борисов, твърдейки още, че само на руската енергийна компания се падат 9 на сто от БВП на страната и една четвърт от държавния бюджет.

“Това казва много – подчерта той. – Не мислиш ли?”

България гордо влезе в НАТО през 2004 г. и се присъедини към ЕС през 2007 г., като привидно приключи с десетилетията на господство от страна на Русия и нейните заместители от комунистическата партия.

Но през последните години, откакто САЩ и ЕС са се вторачили навътре в себе си, България много повече, отколкото дори други балкански и бивши източноевропейски сателитни държави, падна под игото на Москва. България е пример за това как Русия използва икономическата сила, за да втвърди влиянието си в Източна Европа. Въпреки че вниманието е насочено и на други места, свързаните с Кремъл олигарси и руски фирми са поели контрола върху ключовите елементи на енергийния, медийния, банковия и комуникационния сектор на страната.

Окуражени от евтини заеми от банки, свързани с Кремъл, стотици хиляди руснаци са закупили жилища в България, много от тях просто действат като частни граждани, надявайки се да се установят там, но също така служат като потенциален гарант на руските интереси при всяка криза. Руска верига хранителни магазини отвори стотици клонове в страната. Според Центъра за изследване на демокрацията една трета от българското БВП се контролира от руски фирми или от техните олигархични български съюзници.

Кремъл има привърженици както в правителството на Борисов, така и в опозиционните партии.

Високопоставеният български официален представител признава, че страната е зависима, както и други в Европа, от руския газ, но се бори да диверсифицира и намали зависимостта си от Кремъл.

Той също така настоява, че критиците преувеличават степента на руски контрол върху икономиката. Никой руснак, казва той, не контролира изрично българските банки или медии. Само една телекомуникационна фирма се контролира от руски акционери, а веригата супермаркети е една от няколкото, притежавани от чужденци. Гражданите на Великобритания също притежават ваканционни имоти в България.

„Имаме американски компании с дялове в стратегически области, както и австрийски, френски, дори британски“, казва той. „Хората са хора. Докато те спазват върховенството на закона и допринасят положително за нашите общности, ние приветстваме всички.”

Но критиците твърдят, че въпреки официалното привеждане на България в съответствие с Европа и НАТО Русия е успяла да улови ключови лостове на властта, дори и без руските физически лица да държат изрично юздите.

„Когато погледнете състава на нашата политическа сцена и състава на нашата икономическа сцена, всички пътища водят към Москва”, казва Татяна Дончева, бивш прокурор и политик в столицата София. „Няма нито един случай, когато руснаците идват тук, за да инвестират например в производството. Русия разпределя пари на конкретни предприятия и бизнесмени.”

Историята на бившия министър на икономиката и енергетиката на България Трайчо Трайков илюстрира силата, която Кремъл има зад кулисите. Той се качи на борда на първото правителство на Борисов, за да придаде на грубата му дясноцентристка партия технократски блясък.

Почти веднага попадна под натиск да подпише енергийни сделки с Русия, които като че ли обслужват Кремъл, а не българските интереси. Влиятелни фигури в политиката и бизнеса, които, изглежда, имат подкрепата на най-високопоставените фигури в страната, го ухажват и лобират. Той се сблъсква многократно с ръководителя на българския клон на руската енергийна компания “Лукойл”.

„Цените на всички енергийни сделки, свързани с Русия, не са пазарно базирани“, казва Огнян Шентов, председател на Центъра за изследване на демокрацията, прозападен мозъчен тръст. “Изсмукват милиарди от нашата икономика.”

Един ден през 2011 г. Трайков нарежда на своя заместник да спре сключването на спорно енергийно споразумение, което мнозина смятат, че ще даде на руските партньори несправедливо предимство.

Така или иначе заместник-министърът подписва споразумението и Трайков го уволнява само за да бъде той възстановен от премиера. В крайна сметка една година по-късно самият Трайков е принуден да подаде оставка и е обвинен в забавяне на подписването на енергийни сделки.

След като излиза от правителството, Трайков става успешен опозиционен политик, спечелил място в Софийския градски съвет. Той беше и кандидат за президент през 2016 г., като привлича вниманието върху връзката между бизнеса и политиците, повлияни от Русия.

Тогава определени медии в България го нарочват. Огромната империя от телевизии и вестници, собственост на депутата и олигарх Делян Славчев Пеевски, свързан с Кремъл, започва да публикува истории, в които се твърди, че Трайков е корумпиран.

Когато отказва да се оттегли, главният прокурор започва да го преследва по обвинения в корупция. Обвиненията са отхвърлени на три инстанции, но след това новосъздадена „антикорупционна” комисия замразява неговите активи. Трайков продължава да отрича обвиненията.

Високопоставеният български служител настоява, че съдебната власт е независима и че всеки може да осъди медия, ако смята, че е унизен, оклеветен или лъжливо обвинен. „Трайков служи за назидание“, казва Шентов, чийто мозъчен тръст помогна да се реализира знаменателният доклад от 2016 г. „Сценарият на Кремъл“, в който детайлно се описва възраждането на руската експанзия в Източна Европа.

“Има ясни признаци както на политически, така и на икономически захват, което предполага, че страната е изложена на висок риск от завладяване от страна на Русия”, се казва в доклада.

Усилията на Русия в България са особено фокусирани в енергийния сектор. Руският държавен “Газпром” е единственият доставчик на природен газ в България. “Росатом”, държавната атомна енергийна компания в Москва, доминира в ядрения сектор. “Лукойл” контролира единствената петролна рафинерия в България и над половината от пазара на горива. В координация с Турция Русия изгражда спорен газопровод през България, на който се противопоставят американците.

След колапса на масивната Корпоративна търговска банка през 2014 г., започнал, след като кремълската банка ВТБ си изиска кредити на стойност 900 млн. евро, Москва и нейните филиали превземат още повече фирми.

Високопоставеният български служител оспорва причините за разпадането на банката.

През годините ВТБ непрекъснато засилва контрола си над Vivacom, основната телекомуникационна компания в страната.

Резултатът, твърдят критиците, е “стригането” на потребителите и хазната. Според Центъра за изследване на демокрацията България една от най-бедните страни в Европа плаща на “Газпром” между 10 и 26 на сто повече за природния си газ, отколкото останалата част от Европа. Това ще струва 1 млрд. евро през следващите пет години, което е равно на целия годишен бюджет за образование на страната. Високопоставеният български официален представител смята, че страната му плаща най-ниските цени за електроенергия в Европа.

“Те са най-видими в енергийния сектор, принуждавайки едновременно и нашето правителство, и частните предприятия на асиметрични сделки”, казва Шентов. “Но има и други сектори, в които руснаците контролират онези, които са начело.”

До миналата година Борисов избягваше да посещава Москва. Бивш пожарникар от София, той става кмет на столицата, преди да стане популистки лидер. Твърди се, че е бил изключително предпазлив към Кремъл.

“И американците, и руснаците искат да ни прецакат”, казва Борисов на приближените си, според бивш високопоставен служител. “Но руснаците искат и ние да ги обичаме.” Високопоставеният български служител не оспори коментара.

Московският инструментариум за власт в България се е разпрострял в политическия пейзаж на страната. Най-близкият политически съюзник на Кремъл, “Атака”, е крайнодясна ултранационалистическа, ксенофобска партия и работи с руското посолство в София според изтекла американска дипломатическа грама.

Но Русия има съюзници и другаде. Етническата турска партия в страната, Движението за права и свободи, се разглежда в голяма степен като канал за руското влияние и постигане на изгодни сделки. Неговият основател, Ахмед Доган, е колоритен някогашен агент на българските тайни служби от съветската епоха. Той преоткрива себе си като носител на ценностите за турски говорещото малцинство в България и основен политически посредник.

“Той е по същество kingmaker*”, казва Дончева.

Дори традиционната Българска социалистическа партия и дясноцентристките партии, изглежда, се съгласяват или си сътрудничат с фигури от Кремъл. Гражданите за европейско развитие на България на Борисов, известна с акронима ГЕРБ, внимава да не отчуждава проруските си коалиционни партньори, въпреки че самият той е описан като подозрителен към Русия.

„Всички политически партии казват, че са про-ЕС и про-НАТО, което на практика не е така”, казва Валери Григоров, лидер на малка опозиционна партия.

Държавните медии и големите вестници рядко насочват вниманието си към руските капитали и търговията с влияние от страна на Русия. Собственото поведение на ЕС може би насърчава медиите да следват зададената от Кремъл линия или поне да избягват противоречиви сюжетни линии, които засягат влиянието и навлизането на Русия.

Всеки проект за развитие на ЕС отделя 5% от бюджета си за реклама и промоция, която София предоставя на медийни платформи, удобни на правителството. Тези, които критикуват твърде много правителството или Кремъл, губят от изгодните рекламни пари.

Българските средства за масово осведомяване редовно излъчват фалшиви истории, в които се твърди, че предстоят забрани върху българските хранителни продукти, за да предизвикат антиевропейски настроения. Руснаците в България са друг канал за потенциално влияние. Сред стотиците хиляди руснаци, които притежават домове в страната, са и обикновени граждани, които вероятно искат да избягат от студеното време, корупцията и упадъка на съвременна Русия. В България те могат да се закотвят в една православно християнска страна, с азбука на кирилица, славянска нация, която е в ЕС и на Черно море.

Но за разлика от европейските емигранти, които работят или учат в България, те често живеят заедно в общности извън градските центрове, рядко взаимодействат с българи, пазаруват в собствената си верига от хранителни магазини и изпращат децата си в собствените си училища, захранвайки подозренията, че ще служат като един вид пета колона.

„Ако тяхното правителство ги призове, независимо от политическата им принадлежност, те ще се отзоват – казва Шентов. – В края на краищата това е Кремъл.”

Руските следи се появяват също сред малки групи от паравоенни организации, създадени от агенти на държавната сигурност. Те клонят към крайнодясна, прокремълска, мотоциклетна банда, концентрирана върху черноморското крайбрежие на страната.

“Разбира се, това е нещо опасно”, казва Радан Кънев, адвокат и политически анализатор, и десен политик, който следи тези групи.

Високопоставеният български служител твърди, че има само една мотоциклетна банда, която е развявала руския флаг в страната и отрича съществуването на каквито и да е военни групи.

България също е обект на трайни манипулационни медийни офанзиви, за които официалните власти смятат, че са свързани с Русия. „Ние стриктно спазваме плана на ЕС за борба с дезинформацията и работим с нашите колеги в стратегическия отдел за комуникации на НАТО срещу атаките с фалшиви новини и хибридни медии”, казва високопоставеният български служител.

След първата си среща с Путин по време на посещението си в Гданск през 2009 г. широкоплещестият, 182 см висок Борисов излезе видимо разклатен.

“Когато се върна, той наистина се уплаши”, казва един бивш високопоставен български служител, който говори под условие, че остава анонимен. “Единственият сигурен начин да разрушите политическата си кариера в България е да се противопоставите на руснаците.”

Високопоставеният български служител отказа да коментира това, като се позова на смехотворните публични изявления след срещата.

Но въпреки каналите на влияние Русия невинаги си проправя път. Загуби много в опита си да държи съседна Северна Македония далеч от НАТО, а по-рано тази година загуби още една голяма битка в България.

Въпреки че Студената война приключи преди 30 години, България никога не е обновила напълно въоръжените си сили от съветската епоха. Така че, когато настъпи моментът да се изразходват до 750 милиона евро за подобряване на военновъздушните сили и замяна на застаряващите МиГ-29, залозите бяха високи. От една страна бяха тези, които настояваха България да закупи американски F-16, приближавайки я към НАТО и партньорството със САЩ. От друга страна бяха тези, които са по-близо до Кремъл, включително Радев, които препоръчваха България да закупи „Грипен” от Швеция, която не е страна от НАТО, която не би постигнала същото ниво на контрол на служителите в страната и техните връзки, каквото би изисквала една голяма инвестиция в оръжия от САЩ . „Със САЩ имате различна архитектура за сигурност“, казва Шентов.

Битката се състоя. Това бе част от продължаваща война между Запада и Русия за влиянието и контрола на ключови институции в България и други малки балкански и източноевропейски държави, включително от НАТО и ЕС. Фракциите в мощните военни и охранителни институции в страната очертаха план, лобираха пред законодателите и настояваха зад затворени врати. Длъжностни лица от САЩ и Русия проведоха срещи с партньори и посредници, нервно наблюдавайки как драмата ще се разгърне в парламента.

„Проруският президент и “Атака” бяха за „Грипен”, казва Шентов.

„Ние сме демократично общество и подобни дебати са нормални“, казва високопоставеният български служител. “Имаме ясна процедура по отношение на придобиването на нови изтребители.”

Изведнъж САЩ разбраха залога и се ангажираха, изпращайки висши американски служители в София. “Съединените щати се ангажират да работят с българското правителство, за да адаптират окончателния обхват на потенциална продажба на F-16, за да отговарят на неговите бюджетни и оперативни изисквания”, заяви държавният секретар на САЩ Майк Помпео през декември.

На следващия месец парламентът гласува със 130 на 84 депутати, за да даде на правителството разрешение за започване на преговори със САЩ за закупуването на осем F-16 – рядко поражение за Кремъл, но това показва: Вашингтон и Запада упражняват влияние само ако обръщат специално внимание.

„Американците имаха по-голямо влияние”, казва Дончева, бивш прокурор. „Те са толкова наивни, че вярват, че тъй като България е член на ЕС и НАТО и там има малка военна база, всичките им проблеми се решават. Нищо не е решено.”

Борзу Дарагаи, The Independent

Вратът на бивш медиен съветник на Путин е счупен при смъртта му

Posted on: март 19th, 2019 by anteni No Comments

Михаил Лесин, бившият съветник на Владимир Путин, чието тяло бе намерено в хотелска стая във Вашингтон през 2015 г., е претърпял фрактура на врата, настъпила малко преди смъртта му. Това става ясно от предоставени документи от медицинската експертиза, които разкриват допълнителни данни за последните дни на руснака.

Документите не предоставят кристално ясни доказателства за извършено престъпление, свързано със смъртта на Лесин. В тях също се посочва и възможност фрактурата да е била причинена и „след смъртта“, по време на аутопсията.

Въпреки всичко детайлите в документите, предоставени ексклузивно на Свободна Европа, представляват най-точната научна експертиза, която досега е представяна във връзка със смъртта на Лесин, която властите обясниха като следствие на инцидент при прекаляване с алкохол.

Някогашният могъщ медиен съветник на Путин Лесин губи привилигированата си позиция в Кремъл през 2012 г. Той изчезва от публичния живот, докато не е открит мъртъв в стая в хотел „Дюпон Съркъл“, намиращ се на няколко пресечки от Белия дом. Това се случва на 5 ноември 2015 г.

Какви са новите детайли, които се разбират от предоставените документи, които преди две години Свободна Европа изиска, позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация.

ФБР е обмисляло поемане на работата по случая през 2016 г. Остава неясно дали бюрото формално го е направило, въпреки че публикувани по-рано документи показват, че агенти на организацията са участвали в разпитите на свидетели и анализа на видео записи по случая.

Синът на Лесин, Антон, който живее в Бевърли Хилс, е споделил с разследващите, че не е знаел защо баща му е бил в американската столица. Той също така заявява, че баща му рядко си е позволявал да прекалява с алкохола по време на работни пътувания.

В доклад, изготвен в деня на смъртта на Лесин от работещ по случая патолог, се споманава, че медицинското лице е уведомено от детектив, че „приятел“ на Лесин се е свързал с него и се е интересувал за местонахождението му.

Въпреки официалното заключение след края на разследването за смъртта на Лесин, връзките му с руския елит и странните обстоятелства около смъртта му, както и при смъртните случаи на множество руснаци по света, изгубили позициите си във властта, наливат масло в огъня на спекулациите затова, че бившият съветник на Путин е бил убит.

В медицинските документи, с които Свободна Европа разполага, се говори за прорезни рани и отоци по врата, горната и долната част на торса, но не и затова как се е стигнало до тях.

Изводите на медицинските лица, които бяха публикувани през октомври 2016 г., бяха посрещнати с подозрения от хора, които са имали бизнесвръзки или са познавали някогашния могъщ кремълски съветник, който бе в основата на премахването на независимите руски ТВ канали и създаването на международната телевизия RussiaToday.

Човек, който е имал директен достъп до стаята, в която е намерен Лесин, сподели пред Свободна Европа, че е било физически невъзможно за починалия да е умрял, без да има някой друг с него в стаята.

Лесин играе основна роля в предизборната кампания на Борис Елцин през 1996 г., като заема и ролята на негов говорител след избирането му. Той е говорител на Елцин и при обявяване на оставката му на 31 декември 1999 г.

Когато започва да изпълнява ролята на медиен съветник на Путин в началото на новия век, Лесин играе ключова роля за поставянето на националните телевизии в страната под контрола на Кремъл. Това важи в най-голяма степен за NTV, канал, която дотогава е известен с критичните си материали към властта. Той продължава със създаването на Russia Today – глобалният канал, който играе ролята на говорител на Кремъл, познат днес като RT.

Година преди смъртта си, през 2014 г., Лесин привлича вниманието на американския Сенат, където е отправено искане към ФБР да го разследва за пране на пари. Няма данни затова бившият президентски съветник да е пътувал често до Вашингтон, но скоро след смъртта му става ясно, че той е бил в американската столица, за да посети гала вечер, която се е състояла два дни преди тялото му да бъде открито.

Източник на Свободна Европа, който поддържа контакти с федералните служби, съобщи, че Лесин е бил в контакт с Министерството на правосъдието в месеците преди смъртта си. През март 2018 г., сайтът BuzzFeed цитира неназован източник, твърдящ, че бившият служител в британското разузнаване Кристофър Стийл е предоставил на ФБР доклад, в който се твърди, че Лесин е бил пребит до смърт от хора на руски олигарх, близък до Владимир Путин. В BuzzFeed не разкриват името на олигарха.

В доклада си от декември 2017 г. полицията заявява, че Лесин е пил много в дните преди смъртта си. Месец по-късно ФБР публикува доклад за разследването си от 56 страници, включващи и работата на експерти, които са анализирали видеозаписите от хотела. Докладът на службата включва и 29 страници от изготвената медицинска експертиза, които са в основата на заключенията за причините за настъпването на смъртта. Тези страници са подложени на сериозна редакция.

Руските власти почти не правят коментари за смъртта на Лесин, с изключение на едно изказване, в което се коментира, че руската страна очаква пълни подробности по разследването от страна на американските служби.

Свободна Европа

The Сonversation: Делян Пеевски прокарва проруски интереси в България

Posted on: февруари 7th, 2019 by anteni No Comments
Българският депутат и медиен магнат Делян Пеевски намери своето място като типичен пример за манипулиране чрез финансираните от него медии в анализ на британски професор за автокрациите в света.

Лондонска медия „The conversation” публикува анализ озаглавен: „Автокрациите, които имитират демокрация, са заплаха в целия свят“. Автор на анализа е професор Ричард Карни*, който е преподавател в  Международно бизнес училище в Китай. В него е отделено специално внимание, наред с редица примери в цял свят, на Делян Пеевски – българският депутат от ДПС и крупен собственик на медии и разпространителски компании, които доминират медийната среда в България. Финансирането на медийната му империя от източници, в които има руско участие, е причината държавата ни да е категоризирана като автокрация.

Ето целия материал на професор Карни.

„Автокрациите, които имитират демокрация, са заплаха в целия свят“

Източник: „The conversation”

Успешната намеса на Русия в президентските избори в САЩ през 2016 г. може да вдъхнови други страни да направят същото. Тези други страни не изглеждат заплашително. Те приличат на демокрации, но не са такива.

Те са специален вид автократичен режим, който е маскиран като демокрация. И това, което изглежда като доброжелателно поведение от тези страни, може бързо да се превърне в агресивно, политически натоварено поведение.

Автокрациите, често известни като „авторитарни режими“, поддържат властта чрез централизиран контрол върху информацията и ресурсите. Политическата опозиция е забранена или силно ограничена, а личната свобода е ограничена от държавата. Автокрациите, които приличат на демокрации, са различни, защото техните лидери позволяват на политическите опоненти да се кандидатират за избори – въпреки че те рядко печелят.

Капиталистическите системи на тези страни имат някои от атрибутите на либералните демокрации на Запада. Но тези режими използват капитализма за укрепване на авторитарното си управление. Тези така наречени „авторитарни режими с доминираща партия“, са се увеличили от около 13% от всички страни преди края на Студената война до около 33% днес*.  Повечето са разположени в Африка, Близкия изток и Азия. Присъстват и в Източна Европа, в Северна и Южна Америка. Русия е една от тях. Такива са също Турция, Малайзия, Сингапур и Венецуела. В тези режими често има същите видове лошо отношение както в другите автокрации. Но поведението им е коренно различно както в мотивациите, така и в методите, използвани за по-нататъшни авторитарни цели, както е описано в новата ми книга „Авторитарният капитализъм“.

Политически контрол
Част от опасността от авторитарните режими с доминираща партия е, че фасадата им им наподобяваща демокрация позволява на политическите опоненти да се кандидатират за избор. Но когато управниците са изправени пред заплаха за своята власт, автократите често реагират като насочват политически дисиденти и предприемат агресивни действия към чуждестранни врагове, за да подсилят подкрепата към тях.

Например руският лидер Владимир Путин се изправи пред безпрецедентно предизвикателство от протести на граждани по време на президентските избори през 2012 г. Протестите продължиха и през 2013 г. Путин наказваше протестиращите. Кореспондентът на Ню Йорк Таймс Елън Бари съобщи през 2013 г., че „новите закони предписват драконови наказания за актове на несъгласие. … Г-н Путин… прие нова, остро консервативна риторика, като заклейми градските протестиращи като предатели и богохулници, като врагове на Русия.” Скоро след това руската външна политика стана още по-войнстваща, отколкото по време на съветския период. Така се постигна точно това, което Путин искаше: След анексирането на Крим през 2014 г., рейтингите на одобрението му се покачиха.

Друг скорошен пример е репресията на турския лидер Реджеп Тайип Ердоган срещу вътрешните политически дисиденти след неуспешния преврат срещу него от юли 2016 г. Според „Гардиън“ режимът на Ердоган е арестувал или уволнил „повече от 110 000 служители, включително съдии, учители, полицаи и държавни служители“. Ердоган подгони и чуждестранни дисиденти, за които се твърди, че са организирали заговор за отвличане на лидера на опозицията Фетулах Гюлен от Пенсилвания.

И докато Ердоган спечели президентските избори през юни 2018 г., външните му критици остават загрижени за заплахите идващи от него. Енес Кантер, турска звезда от НБА, отказа да пътува до Лондон през януари 2019 г. поради страх, че турски шпиони могат да го убият.

Контрол на информацията
Друга разлика, която характеризира доминираните от една партия  режими, е когато те използват западните правни и финансови системи срещу западните медии, критични към режима. Обикновено автократите контролират информацията и ресурсите, за да запазят властта си. Но вместо да разчитат на типичните враждебни атаки на автократа или на твърда цензура,  режими на доминиращата автокрациите партия използват правни или финансови методи, считани за законни от запада.

С други думи, те съдят медиите или ги купуват.

Множество чуждестранни информационни организации – включително Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Блумбърг и Економист  – бяха съдени от семейство Лий, авторитарните управници на Сингапур, заради политическа и финансова отчетност след световната финансова криза от 2008 г.

Семейството твърдяло, че техните репортажи са ги оскърбили. Редакторите на Уол Стрийт Джърнъл написаха през 2008 г., „Ние знаем, че няма нито една чужда медия, която някога е печелила в сингапурския съд. На практика всяка западна публикация, която циркулира в града-държава, се сблъсква със съдебен процес или заплаха от такъв ”.

Политическите власти на Малайзия разгръщат подобна тактика, когато техните владетели се чувстват застрашени. След азиатската финансова криза от 1997 г. и в месеците, предшестващи изборите през ноември 1999 г., богатите привърженици на управляващите в Малайзия завеждат шумни съдебни дела за клевета срещу чуждестранни журналисти и медийни организации, като азиатския клон на Уол Стрийт Джърнъл и Даун Джонс.

Способите на Русия за оказване на натиск върху чуждестранните медии са малко по-различни, но те включват и използването на западните правно-финансови системи. Русия участва в кампании за дезинформация, които използват слабостите в свободата на словото на Запада, както е документирано от експерти в Центъра за стратегически и международни изследвания и в Центъра за изследване на демокрацията.

Също така руски компании са придобили достатъчно големи дялове на собственост в чуждестранни медийни компании, за да повлияят на дейността им. Това включва както манипулирането на материалите им, така и намаляването на свободата на медиите в страната, в която се намират.

Например Делян Пеевски е широко обсъждан член на българския парламент, който пропагандира проруска политика. Пеевски изгражда и поддържа медийна империя, която контролира около 40% от българския печатен сектор и 80% от разпространението на вестници със заеми от частично притежавана от Русия банка**.

Контрол на ресурсите
За разлика от фирми, които се намират в други видове автокрации, контролираните от държавата предприятия в авторитарни режими с господстващо положение често спазват международните финансови правила. Това им помага да получат достъп до корпоративните и финансови системи на западните страни. Под прикритието на законните бизнес операции техните авторитарни лидери могат да преследват политически цели с по-малко внимание.

Държавният инвестиционен фонд на Малайзия – 1MDB, се ангажира с агресивни инвестиционни тактики с корупционни практики – включително „необичайно висока възвращаемост“ за инвестиционните банкери – които се разпростират по целия свят. САЩ обвиняват приятел на семейството на бившия премиер Наджиб Разак, че е управлявал кражбата на 2 милиарда долара от фонда. Капиталът й бе насочен и към политици и проекти, които да помогнат на управляващата партия да спечели изборите през 2013 г.

Русия също използва компании, свързани с държавата, за да получи влияние върху Унгария, Сърбия и ключовите енергийни сектори в България чрез покупки на дялове в акции на котирани дружества. Това предоставя на руската държава достъп до други ключови сектори на тези икономики, като финансите и телекомуникациите***. В такива случаи Русия успява да повлияе на правителствената политика.

В един  такъв случай сръбското правителство реши да не прилага санкциите на Европейския съюз срещу Русия. Това беше риск за Сърбия, защото искаше да се класира за членство в Европейския съюз до 2025 година.

Дори и по-смели действия са настъпили с намесата на Русия в президентските избори в САЩ. Майкъл Макуъл, бившият посланик на САЩ в Русия, заяви пред Сената през септември 2018 г., че никога преди Кремъл не е нарушавал американския суверенитет така „незаконно, агресивно и смело“ – дори по време на съперничеството с високи залози по времето на Студената война.  Сега е общоизвестно, че контролираните от Русия агенции и бизнеси играят стратегическа жизненоважна роля в изборната намеса.

Устояване на влиянието
Могат ли демокрациите да се защитават срещу такива агресивни режими?

„Наръчникът на Кремъл. Разбиране на влиянието на Русия в Централна и Източна Европа“ написана от Хедър А. Конли, Джеймс Мина, Руслан Стефанов и Мартин Владимиров, е обширно проучване на руското влияние в Унгария, Словакия, България, Латвия и Сърбия. Тя съдържа подробен списък на политическите препоръки за противодействие на руското влияние, които могат да бъдат приложени към други авторитарни режими с доминираща партия.

Те включват укрепване на събирането на разузнавателни данни и сътрудничество между САЩ и техните съюзници; увеличаване на помощта на правителството на САЩ и на съюзническите правителства за уязвимите страни; и по-строга защита и прилагане на мерки за прозрачност.

Считам, че важно допълнение към този списък е необходимостта да се следи силата на властта на управляващата партия. Това е така, защото агресивните, политически натоварени дейности най-вероятно ще се случат, когато сегашните управници са изправени пред повишена заплаха.

С атаката си срещу изборите в САЩ 2016 г. Русия показа, че е възможно да се намесва разрушително в най-мощната западна демокрация. Очаквам, че други автокрации, които изглеждат като демокрации, ще последват примера й – по целия свят.

==================================

*В публикацията професор Карни цитира данни от изследването си  озаглавено „Авторитарният капитализъм. Суверенни фондове и държавни предприятия в Източна Азия и отвъд тях“.

 

** Руската банка „ВТБ“ притежаваше около 10 % от акциите на Корпоративна търговска банка, която е отпуснала кредити на Делян Пеевски. Руските акционери бяха единствените, които (привидно) не реагираха при фалита на КТБ. В последствие се оказа, че са имали сериозни интереси към активите на банката, един от които беше БТК и Виваком. Интерес от фалита се оказва, че са имали и медиите на Делян Пеевски, защото кредитите, които са получили остават невърнати и до днес.

 

*** Както стана дума в горната бележка, Българската телекомуникационна компания – БТК, както и НУРТС бяха придобити от „ВТБ“, чрез техните представители в България братя Велчеви.