Posts Tagged ‘внос’

Шокиращо: Внасяме и ядем отровно зърно от Украйна

Posted on: септември 15th, 2022 by Пламен Иванов No Comments

Сериозни проблеми има с внесеното от Украйна зърно. По информация на Lupa.bg от агенцията по храните са имали съмнения за наличие на опасни пестициди по време на проверка на партиди от зърното. Това обаче е било заметено под килима.

В същото време родните производители са наясно с внасянето на некачествено зърно и готвят протести. От месеци зърнопроизводителите предупреждават, че проблемите им се задълбочават и пристигането на стотици камиони със зърно съвсем не носят само икономически неизгоди зя тях.

Качеството на зърното, което пристига е недоказано и затова не се говори от сега.

Още преди месец представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) имаха среща със служебния министър на земеделието Явор Гечев и след нея стана ясно, че притесненията на фермерите са свързани с евентуалното смесване на българско зърно с украинско.

“Взеха проби, но се оказа, че Българската агенция по безопасност на храните няма акредитирана лаборатория, която да отчете тези проби. Държавата няма акредитирана лаборатория, която да следи какво влиза в страната! Докъде сме го докарали!?”, каза председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

По думите му контролът в Украйна се извършва от международна фирма и понеже у нас няма акредитирана лаборатория, същата фирма прави контрола и у нас.

“Нали ви е ясно какви ще са резултатите? Пробите се бавят два месеца. Подаваме постоянно сигнали. Към бивши овчарници в момента хвърчат едни камиони и изсипват там зърна”, каза Костадинов и добави, че при евентуално смесване на стоките, ако има проблем, фермерите ще бъдат компроментирани.

Стопаните са категорични, че са съпричастни с ужаса, който украинците изживяват, но за тях контролът в България напълно липсва. Това, което влиза в страната е с лошо качество.

Зърнопроизводители са успели да вземат тайно от склад, в който има украинско зърно, проба. Тя е занесена за изследване в независима лаборатория.

Становището на лабораторията е, че пшеницата е негодна за употреба.

“Съдейки по това, което показва пробата, в България не се внася зърно от реколта 2022. Всичко, което идва е старо зърно”, каза Костадинов.

Той даде пример със слънчогледа.

“В момента мултинационалните износители, за да избягат от този проблем – износът на стар слънчоглед, наложиха един показател – киселинност. По-високата киселинност се получава при слънчогледа при по-дълъг престой по складовете. Такъв слънчоглед в другите страни не го искат. Складовете на търговци и преработватели са пълни с такъв стар слънчоглед, защото нов не е внасян, българският стои”, каза Костадинов.

По думите му най-засегнати са по-малките производители, които нямат складове. Търговците им извиват ръцете и купуват слънчогледа им на ниски цени.

“Ще се окаже, че българският слънчоглед, който е качествен, ще се изнесе след време, а тук ще се преработи и ще влезе в търговската мрежа този стария, който е от Украйна, който не е изследван за остатъчни пестициди. И това ще го ядем ние, нашите деца. Това е големият проблем”, каза председателят на НАЗ.

Според стопаните е необходимо да се намери начин българското и украинското зърно да не се смесват, а контролирането на това какво влиза в страната да е отговорно.

Докога огромната част от традиционните български плодове и зеленчуци ще са вносни?

Posted on: юни 27th, 2019 by Велислав Русев No Comments

България е страната с може би едни от най-добрите климатични условия за отглеждане на огромни количества плодове и зеленчуци, освен всякакви зърнени култури.  В производството на зърно сме повече от добре-даже се превърнахме в един от лидерите по износ, включително и на семена за посев. В задоволяването със собствена продукция от плодове и зеленчуци нещата обаче не вървят в този възходящ порядък.

На пазара се появява качествена българска продукция предимно сезонно и за нея има дефицит. Площите са недостатъчни и подпомагането на производителите е недостатъчно. Сбъркан е моделът – не може подпомагането за зърно и пипер и домати  да е едно и също, защото разходите за един декар са несъизмеримо различни. Сбърканата селскостопанска политика от няколко години се компенсира отчасти със стихийни плащания по програми deMinimis, но това в никакъв случай не решава проблема защо не се произвежда достатъчно българска продукция от зеленчуци и плодове  за трапезата на българина. Трябва ни трайна и устойчива политика в тази земеделска област, а не проблемите, които възникват да се решават на парче  и  след ежегодни протести.

България вносът на плодове и зеленчуци е около 90% ,според статистка на браншовите асоциации. От МЗХГ обаче опонират:  „По наши проучвания данните не са в такива рамки, но провеждаме паралелно обследване“, коментира зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов. Той припомни, че предстои създаването на регистър на търговците на плодове и зеленчуци, като целта е пълна проследяемост и регулация на вноса.

„Целта не е да забраняваме търговията на плодове и зеленчуци, целта е регулиране, за да знаем какво консумираме. Целим модела, прилаган в Гърция – всеки търговец е запознат, че няма как да отиде свободно на пазара в Солун и да предлага български домати или краставици. Това е вид защита за родното производство на плодове и зеленчуци. Целта е да се търгува при ясни правила и проследимост“, твърди Маринов.

Земеделското министерство има амбициозната идея за „свеж плод“, често прилагана в Европа – набирането на продукта се случва в рамките на 24 часа, след което той се закарва в търговски обект, който е в радиус не повече от 150 км. Така от много години е във Франция, Австрия, много  от германските провинции.

„Така считаме, че ще подкрепим значително българските производители. Би следвало до септември да имаме първоначални резултати по реализирането на тази идея“, твърди Чавдар Маринов.

Припомняме, че за тази идея има опити да си пробие път вече десетина години без особен успех. Без особен успех са и широко рекламираните фермерски пазари. Постоянен фермерски пазар в София на практика няма. Магистралите са на път да унищожат и крайпътните пазари на производители. Правиха се опити такива да се устроят край големите пътни артерии, но без особен успех.

Работодатели настояват да се обсъди българската програма за инвестиционна имиграция

Posted on: март 26th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Асоциация на индустриалния капитал в България(АИКБ)внесе предложение Националния икономически съвет да обсъди българската програма за инвестиционна имиграция. Програмата, която позволявана граждани на трети страни да придобиват разрешение за пребиваване или гражданство чрез инвестиции, е една от добрите възможности за привличане на чуждестраненкапитал в страната. Преустановяването ѝ би довело до допълнително орязване на и без това недостатъчния размер на инвестициите у нас. Работодателската организация вече е изпратила до Министерство на икономиката и Министерство на правосъдието концепция за развитие на програмата, както и необходимите изменения и допълнения в нормативната уредба.

Част от изпратените до двете министерства предложения на работодателската организация за подобряване на програмата включват актуализация на инвестиционните опции съгласно икономическите нужда на България, разглеждане на молбите на инвеститорите за гражданство по отделен ред, въвеждане на минимални изисквания и лицензиране на лицата, предоставящи услуги на инвеститори, както и оптимизация на административните процеси и контрол.Предложенията на АИКБ са в пълно съответствие на направените в началото на януари т.г. препоръки на Европейската комисия, държавите опериращи инвестиционни програми да предприемат допълнителни мерки с цел намаляване на рисковете, свързани със сигурността, прането на пари, корупцията, заобикалянето на законодателството на ЕС и избягването на данъчно облагане.

По данни от края на 2018 г. над половината от държавите в световен мащаб (105) прилагат такъв тип икономически инструменти. От тях 18 са държави-членки на ЕС, като тенденцията в Европа е техния брой да продължава да расте. Сред тях са Обединеното кралство, Ирландия, Кипър, Малта, Португалия, Литва, Латвия, Естония, Германия, Испания, Гърция, Румъния и Франция.

За последните десет години българската програма е успяла да привлече над 327 млн. евро инвестиции, като затова е издала 530 разрешения за пребиване и 46 разрешения за гражданство. От АИКБ считат, че успешният път за програмата е нейното оптимизиране и при системна държавна подкрепа и избор на орган за координация и управление тя може да постигне далеч по-задоволителни резултати.

За сравнение само за 2018 г. чрез имиграционната си програма Гърция е успяла да привлече 1,09 млрд. евро, Испания – 1,014 млрд. евро, а Португалия – 839 млн. евро.