След като преди две седмици представихме данни за размера на средната брутна заплата на ниво община, анализът ни на пазара на труда продължава с преглед на динамиката на броя на наетите лица. Тъй като разликите в броя на наетите лица на общинско ниво са значителни и са в силна зависимост от броя на местното население, картата по-долу показва относителната промяна на броя на наетите лица през 2017 г. спрямо 2011 г.

Този подход към разглеждането на данните също предполага известна условност, поради което в коментара насочваме вниманието само към общини, в които се наблюдават трайни тенденции на пазара на труда, независимо от демографското развитие, посочва в анализа си Явор Алексиев от Института за пазарна икономика.

Важно е да уточним, че данните представени на картата показват наетите лица в зависимост от тяхната месторабота, а не от тяхното местоживеене. Затова например не е изненадващо, че в общините около Пловдив, където се намират по-голямата част от новооткритите производствени мощности в Тракия икономическа зона, регистрират по-голям относителен ръст на наетите лица от областния център.

78 общини регистрират по-голямо увеличение от средното за страната: от областните центрове тук попадат Столична община, Пловдив, Сливен, Търговище и Кърджали.

29 общини регистрират ръст, макар и по-малък от средния за страната: от областните центрове тук са Монтана, Пазарджик, Ямбол, Разград, Варна и Бургас.

В останалите 155 общини броят на наетите лица намалява, като в 57 от тях спадът е с над 10%: от областните центрове тук са Ловеч и Добрич.

Добрите примери

Най-голям ръст на броя на наетите спрямо 2011 г. отбелязва община Летница в област Ловеч (близо 70%), съпътстван и от чувствителен ръст на възнагражденията за наетите там вече близо 1500 души. Средната брутна заплата в общината се увеличава с 56%, достигайки 1425 лв., което е с 18% над средните нива за страната. Една от основните причини зад доброто представяне на Летница е присъствието на „УОЛТОПИЯ“ ООД, но в общината оперират и редица фирми от керамичната и хранително-вкусовата промишленост.

На второ място по ръст на наетите се нарежда община Божурище (с 62%), като средната заплата на работещите там 2500 души достига близо 1150 лв. през 2017 г., надхвърляйки с 10% средните за страната нива. В близост до столицата, освен в Божурище, значителен ръст на наетите лица (с около една трета) регистрира и община Ботевград, където ежегодно наетите се увеличават с близо 500 души, достигайки 12,6 хил. души.

Тази положителна тенденция е непрекъсната от 2012 г. насам и е съпътствана с ръст на заплатите над средния темп за страната. Нещо повече – от 2017 г. нивото на възнагражденията в общината е вече над средното за страната. Само в рамките на 2017 г. рязко се увеличава и броят на наетите в община Мездра (с близо 1900 души), благодарение най-вече на производството на авточасти. Заплатите в района обаче остават ниски, а безработицата – сравнително висока.

Успехът на Тракия-икономическа зона е ясно видим и на тази карта. Общините около Пловдив постигат едни от най-добрите резултати в страната, като през 2017 г. ръстът на броя на наетите е 48% в община Родопи в сравнение с 2011 г., 39% в община Съединение, 28% в община Раковски, 23% в община Куклен, 15% в община Марица. Във всяка една от тези общини, с изключение на Куклен, нивото на заплащане се увеличава по-бързо от средното за страната, като средната заплата в община Марица, където работят и най-много хора (ако изключим самия Пловдив), вече е с 1% над средното за страната.

С над 50% нараства относителният дял на наетите в общините Аксаково и Суворово (област Варна).В Аксаково тенденцията към увеличение е трайна, а инвестиционният интерес към района продължава да е значителен. Същевременно резултатът за по-малкия местен пазар на труда в Суворово се дължи основно на еднократна експанзия през 2012 г., следвана от период на стагнация в броя на наетите лица.

Общините в „червено“

Негативното демографско развитие на значителна част от българските общини оказва сериозен ефект върху възможността им да постигнат увеличаване на броя на наетите лица на тяхна територия. В същото време, също както и при успешните общини, този ефект може да бъде омекотен или усилен в зависимост от състоянието на местната икономика.

Най-голям спад на наетите лица се наблюдава в плевенската община Мизия (с 40%), както и в общините Бобов дол и Трън (с по 33,8%). Важното е, че в случая ръка за ръка вървят община, провела референдум срещу развитието на тежката промишленост, както и община, в която сериозни проблеми в компании от същия сектор водят до затваряне на рудници и масови съкращения.

Дъното за пазара на труда в община Трън идва сравнително късно – през 2015 г., а последвалото повишаване на броя на наетите е по-скоро символично и трудно може да се говори за реално възстановяване. В същото време в Трън, и в други сравнително малки общини като споменатата вече Мизия, Георги Дамяново, Брегово, Брусарци и т.н., размерът на трудовите възнаграждения се повишава по-бързо от средното за страната, най-вече заради непосредствения ефект от увеличенията на минималната заплата.

Въпреки това във всички тези общини средното брутно възнаграждение остава под 65% от средното за страната, като в повечето „застигането“ е само от няколко процентни пункта, а както вече споменахме, наетите лица намаляват значително.

Силно притеснителна е ситуацията в Болярово (област Ямбол), където спадът на броя на наетите с 25% е придружен и с относителен спад на възнагражденията – от 69% на 59% от средното. Предвид проблемите в ключовия за общината животновъден сектор през 2018 г. (евтаназията на хиляди дребни преживни животни) може да се очаква, че ситуацията е още по-неприятна. Още по-значителен спад на средното възнаграждение, отново съпътстван и с чувствителен спад на броя на наетите лица, е регистриран в Бобов дол и Белене – съответно от 109% на 83% от средното за страната и от 97% на 66% от средното за страната.

Данните за нивата на брутните заплати и за броя на наетите лица на ниво община показват, че възстановяването на трудовия пазар и последвалата експанзия протичат неравномерно на територията на страната. Подобрението на общата икономическа конюнктура няма кой знае какъв положителен ефект върху пазара на труда в много от по-бедните общини, особено в тези, в които се наблюдават и трайни негативни демографски процеси.

Въпреки че голяма част от увеличаването на наетите се случва предимно на юг от Стара планина, някои от най-добре представящите се местни пазари на труда са на север. Както е видимо от картата обаче, трудно може да се говори за някакво хомогенно развитие в Северозападния и Северния централен райони. Впечатлението за наличие само на отделни „острови“ на икономическа активност се потвърждава и от тези данни.