Президентът Румен Радев разсипа от критики приетите от депутатите законови промени, които предвиждат затвор за „нерегламентирано“ возене на пътници, и ги върна в парламента за преосмисляне. Въпросните промени бяха „промушени“ в Кодекса за търговското корабоплаване без обществено обсъждане и са толкова лошо формулирани, че могат да пратят зад решетките дори човек, който планира пътуване до морето и качва в колата си трима приятели, с които споделя разноските за бензина (така наречените споделени пътувания). Проблемът е, че дефицинията за обществен превоз на пътници е много обща и позволява волни тълкувания. Освен това излиза, че т.нар. нелегален автопревоз на пътници ще се третира едновременно и като нарушение по Закона за автомобилните превози, което се санкционира с актове и глоби, и като престъпление, което се наказва с до 5 години затвор (до 10 години при рецидив), с отнемане на МПС-то и дори с конфискация на имущество.
За всички тези дефекти в законотворчеството на управляващите алармира преди дни Движението „Зелени“. Подобен законопроект, препращащ към Наказателния кодекс, бе лансиран от ГЕРБ и в началото на годината, но тогава вносителите се разколебаха, защото откъм съдебната власт заваляха отрицателни становища. Преди дни обаче мнозинството подкрепи спорните промени.
Ето че сега държавният глава се възползва от правото си да наложи вето върху нескопосаните и дори вредни законови поправки. Екипът на държавния глава напълно споделя всички направени дотук забележки, като подробно ги доразвива в мотивите за връщането на закона за ново разглеждане в Народното събрание.
Ето част от съображенията, с които президентът налага ветото:
– Създаването на предвидимо и стабилно законодателство, което урежда по справедлив начин обществените отношения, е очакване на всички граждани към нормотворческата дейност. Освен прецизното съдържание на приетите правила, от първостепенно значение е и спазването на установения в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, обсъждане и гласуване. Това в най-голяма степен важи за разпоредби, с които се обявяват за престъпление определени деяния и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на гражданите. Не отричам необходимостта да се използва наказателноправна защита срещу общественоопасни противоправни деяния, но това трябва да става обосновано, предвидимо и прецизно, като се спазват всички стандарти за защита на правата на човека.
В Закон, насочен предимно към безопасността на корабоплаването и надзора на пазара на морско оборудване, са приети допълнения в Наказателния кодекс и в Закона за автомобилните превози. Създаден е чл. 234г от Наказателния кодекс, който обявява за престъпление извършването на обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз. Предвидено е наказание лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е. По-тежко наказуемо е деянието, извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ, или на документ с невярно съдържание. В тези случаи наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Не оспорвам обществената опасност от нерегламентирания превоз на пътници, неслучайно и досега деянието представлява административно нарушение по Закона за автомобилните превози. Но понастоящем основателно се поставя въпросът как ще бъдат преценени случаите, в които то се преследва по административен ред или по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Не са уточнени критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване.
Повод за тези въпроси стават широките дефиниции на понятията „обществен превоз“ и „превоз на пътници“, съдържащи сев Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. „Обществен превоз“ по смисъла на този закон е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. „Превоз на пътници“ е определен като „дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане, или икономическа облага“. Независимо от повторението в тази дефиниция, стават ясни широките й предели. Те не поставят точна граница кога едно лице може да поделя разходите си за пътуване до определено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно превозно средство, от случаите, когато деянието съставлява административно нарушение или престъпление.
Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка на правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава.
– Предвиденото отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, независимо от собствеността върху него, може да представлява необосновано нарушение на правото на собственост. Когато собствеността върху моторното превозно средство принадлежи на трето лице, трябва да има „справедлив баланс“ между обществения интерес и защитата на правата на собственика, който няма нищо общо с престъплението
– В Народното събрание на 6 февруари 2020 г. е внесен проект на Закон за допълнение на Наказателния кодекс, с който е предложено инкриминиране на нерегламентирания превоз на пътници. В мотивите на законопроекта е посочено, че „единствено чрез методите на наказателното право може да бъде намерен основният търсен ефект, а именно бързо, трайно и сигурно преустановяване на нерегламентирания превоз на пътници, който се извършва във вреда и на самата държава, а в не по-малка степен и на обществото.“.
По законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Върховния касационен съд, Конфедерацията на автобусните превозвачи, Висшия адвокатски съвет и Прокуратурата на Република България. В становището на Прокуратурата е констатирано, че „не се съобразява принципното положение да се предвижда наказателноправна защита като крайна и най-сериозна форма на държавна реакция на общественоопасни противоправни деяния, а разширяването на обхвата й да става обосновано, когато другите видове отговорност обективно не биха могли да гарантират съответния обществен и личен интерес.
– По посочения законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, освен получените становища, не е отчетено друго движение. Няма доклад нито на водещата комисия – Комисията по правни въпроси, нито на участващата комисия – Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. След месеци на бездействие промените в Наказателния кодекс се приемат с друг закон, който не е свързан по никакъв начин с техния предмет. Да се компенсира това бездействие, като се приемат разпоредби, които оставят съмнение в тяхната прецизност, но въвеждат наказателна отговорност, е недопустимо. Преследването на „сивата икономика“, за което нееднократно съм изразявал подкрепа, следва да става с механизмите на правовата държава, при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, пропорционалност и стабилност.