Тия дни Бойко изненадващо спомена Че Гевара и дори го сравни с Гоце – и това вече сполетя Войводата. По-лековерната част от публиката може би е решила, че споменаването на Че е някакъв знак на милозливост, десетсекундна фриволна амнистия за комунизма.
В същото време стана ясно, че ще разрушават родната къща на Илия Минев в Септември.
Управляват ни яростни, поне на думи, антикомунисти, които обаче нямат никаква милост към паметта за този истински Страдалец, лежал 33 години в комунистическите зандани и лагери, повече дори от Нелсън Мандела.
Никой не се сеща да се бръкне и да извади жалките 5 хиляди лева, за да спаси къщата на Минев, която уж трябваше да стане музей на Съпротивата.
Това не е изненадващо, Минев винаги е бил неудобен за новата реколта притворни антикомунисти – беше гледан накриво и докато беше жив.
Веднага след Преврата на 10 ноември 1989 година от тъмните си кьошета изпълзяха новите комисари, които ненавиждаха хора като него.
Захапаха го тия бълхи, а сега се готвят да смажат и паметта за него.
Направо е невъзможно да допуснат къщата му да се превърне в музей, това ще е непоносимо за тях.
Те мислят единствено за собствените си музеи.
Неколцина случайници вият като чакали около учебника за 10 класа – обаче сега и думица не обелват за Минев.
Просто е: той е тяхното наказание, защото показва какви циреи са те върху общата ни памет.
Къде зяпате бе, жалки актьорчета на късните си страсти, защо мълчите за Минев?
На нас ни дай да унижаваме истинските си герои и страдалци – и да правим паметници на преструванковците.
Позволихме на „македонците“ направо да разчекнат Гоце, понеже сме си безволеви слабаци – а беше ясно, че това ще се случи, още когато подписахме ураджийския договор с тях.
Върнете се две години назад и ще видите, че тогава никой не се обади за позора, който ще ни докарат с този фалш.
Тогава всички биеха тъпана. Сега чак се събудиха.
Вторият акъл на нашите политикани е още по-отвратителен.
Днес циврят около „откритието“ на македонския президент, че Гоце бил българин – радост превелика за будалите.
Георги Първанов нарече „признанието“ на македонеца безпрецедентно, трябвало да го адмирираме и надграждаме – интересно, как ще става това надграждане.
Говорят ги тия неща и дори не се сещат да си избършат от лицето храчката на същия този президент: че Гоце е македонски революционер!
Нашите са готови да изтърпят всички унижения – и то без никаква нужда.
Сега ония ще завъртят новия си шлагер: вземете си го Гоце българина, обаче да си знаете, че той си е македонски революционер и се е борил за самостоятелна Македония. Това ли е надграждането?
Ще ни подхвърлят от време на време по някоя трохичка от Истината, а нашите ще реват от умиление. Направо издевателстват над нас, защото знаят с кого си имат работа. Затова ще си останем завинаги самотните будали на Балканите.