Posts Tagged ‘Западни балкани’

Кеворкян: Българите сме самотните будали на Балканите

Posted on: юли 6th, 2019 by anteni No Comments

Тия дни Бойко изненадващо спомена Че Гевара и дори го сравни с Гоце – и това вече сполетя Войводата. По-лековерната част от публиката може би е решила, че споменаването на Че е някакъв знак на милозливост, десетсекундна фриволна амнистия за комунизма.

В същото време стана ясно, че ще разрушават родната къща на Илия Минев в Септември.

Управляват ни яростни, поне на думи, антикомунисти, които обаче нямат никаква милост към паметта за този истински Страдалец, лежал 33 години в комунистическите зандани и лагери, повече дори от Нелсън Мандела.

Никой не се сеща да се бръкне и да извади жалките 5 хиляди лева, за да спаси къщата на Минев, която уж трябваше да стане музей на Съпротивата.

Това не е изненадващо, Минев винаги е бил неудобен за новата реколта притворни антикомунисти – беше гледан накриво и докато беше жив.

Веднага след Преврата на 10 ноември 1989 година от тъмните си кьошета изпълзяха новите комисари, които ненавиждаха хора като него.

Захапаха го тия бълхи, а сега се готвят да смажат и паметта за него.

Направо е невъзможно да допуснат къщата му да се превърне в музей, това ще е непоносимо за тях.

Те мислят единствено за собствените си музеи.

Неколцина случайници вият като чакали около учебника за 10 класа – обаче сега и думица не обелват за Минев.

Просто е: той е тяхното наказание, защото показва какви циреи са те върху общата ни памет.

Къде зяпате бе, жалки актьорчета на късните си страсти, защо мълчите за Минев?

На нас ни дай да унижаваме истинските си герои и страдалци – и да правим паметници на преструванковците.

Позволихме на „македонците“ направо да разчекнат Гоце, понеже сме си безволеви слабаци – а беше ясно, че това ще се случи, още когато подписахме ураджийския договор с тях.

Върнете се две години назад и ще видите, че тогава никой не се обади за позора, който ще ни докарат с този фалш.

Тогава всички биеха тъпана. Сега чак се събудиха.

Вторият акъл на нашите политикани е още по-отвратителен.

Днес циврят около „откритието“ на македонския президент, че Гоце бил българин – радост превелика за будалите.

Георги Първанов нарече „признанието“ на македонеца безпрецедентно, трябвало да го адмирираме и надграждаме – интересно, как ще става това надграждане.

Говорят ги тия неща и дори не се сещат да си избършат от лицето храчката на същия този президент: че Гоце е македонски революционер!

Нашите са готови да изтърпят всички унижения – и то без никаква нужда.

Сега ония ще завъртят новия си шлагер: вземете си го Гоце българина, обаче да си знаете, че той си е македонски революционер и се е борил за самостоятелна Македония. Това ли е надграждането?

Ще ни подхвърлят от време на време по някоя трохичка от Истината, а нашите ще реват от умиление. Направо издевателстват над нас, защото знаят с кого си имат работа. Затова ще си останем завинаги самотните будали на Балканите.

Западните Балкани губят търпение

Posted on: май 13th, 2019 by Велислав Русев No Comments

Сърбия – 10 години, Черна гора – 11 години, Северна Македония – 14 години. Това е времето, в което тези страни от Западните Балкани са в застой на различни фази от кандидатстването си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС), като към тях могат да се добавят също Албания, Босна и Херцеговина и Косово, които са дори на още по-ранни етапи от процеса, пише Quartz.

В последните 2 години ЕС се отвори за възможността за приемането на нови страни членки от Западните Балкани. През 2018 г. той разкри амбициозни планове за приемането на най-малко 2 балкански страни до 2025 г., като тогава се смяташе, че е най-вероятно това да бъдат Сърбия и Черна гора.

По всичко личи обаче, че страните от Западните Балкани започват да губят търпение за процеса. Според скорошно проучване 26% от анкетираните граждани на региона не вярват, че страните им някога изобщо ще станат членки на блока. Още повече, че по време на последната среща в Берлин президентът на Косово Хашим Тачи призова САЩ за засилено участие в преодоляването на проблемите между Прищина и Белград, като посочи пред журналисти, че „без САЩ ние никога няма да имаме диалог, преговори или споразумение“, защото „ЕС не е единен в процеса“.

Това разочарование вероятно ще се влоши, ако ЕС не отвори официални процедури за преговори за присъединяването на Северна Македония и Албания през юни – нещо, което европейският комисар за разширяването е уверен, че ще се случи. Решението беше отложено миналия юни, когато някои държави членки на блока, включително Франция и Холандия, смятаха, че страните не са направили достатъчно, за да подобрят върховенството на закона и за борбата с организираната престъпност.

Междувременно други страни обаче увеличават присъствието си в региона. Китай например го приема като стратегически път за достигането до Централна Европа и отвъд нея с инициативата си „Един пояс, един път“. Азиатската страна провежда бизнес среща във формат „16+1“ с представители на страните от Централна и Източна Европа всяка година, като на нея взимат участие също Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина. Китайската Road and Bridge Corporation строи пътища, мостове и индустриален парк в Сърбия, както и противоречивата магистрала, която ще свърже страната с адриатическото крайбрежие на Черна гора.

Израел и Обединениете арабски емирства също навлизат с инвестициите си в Западните Балкани, участвайки в проекти заедно с Турция, която също е в листата за присъединяване към ЕС. В същото време руските търговски инвестиции в региона са знак за желание „да се създаде балканска политическа и икономическа зависимост“, смята експерти. Русия отдавна се противопоставя на присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС и стремежа на Северна Македония за членство в НАТО.

Страхът, че тези държави се опитват да отслабят европейското влияние в региона принуди Германия и Франция да призоват за среща на високо равнище на Балканите в Берлин на 29 април. Но ако целта им беше да убедят държавите, че ЕС все още има желание да ги присъедини, то изглежда в това отношение Брюксел се провали. „Не само аз, но всички ние от региона бяхме разочаровани от срещата в Берлин. Нямаше нищо конкретно, само всички тези празни речи“, посочи косовският лидер Хашим Тачи.

В същото време ЕС се опитва да се справи с множеството негативни обстоятелства в региона. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел се надяват да разрешат проблема между Косово и Сърбия, който според представители на ЕС възпрепятства развитието на целия регион. Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г. – ход, който Сърбия все още отказва да признае.

В страните от Западните Балкани наскоро имаше и протести срещу корупцията, държавни скандали и авторитаризмът на правителствата в Албания, Сърбия и Черна гора. За момента европейските лидери не успяват да се договорят дори помежду си относно готовността на балканските страни за присъединяване в блока.

Присъединяването към ЕС не губи важност за западнобалканските страни въпреки множеството отлагания на преговорите за него. Блокът е най-големият търговски партньор на региона, като Европейската банка за възстановяване и развитие обяви през април, че тази година ще инвестира 1,1 млрд. евро в региона.

Европейските лидери твърдят, че членството е бавен, но полезен процес, който в крайна сметка ще доведе до по-голям просперитет и мир в регион, който е нямал много и от двете. Страните от Западните Балкани може и да са склонни да изчакат за това обещание, но не е ясно за колко време и чие влияние междувременно ще се засили в тях.

Николета Рилска,, www.bloombergtv.bg