Режисьорът Теди Москов прекарва 45 дни в кома, след като е блъснат от кола, и се събужда напълно парализиран. Историята за оцеляването му е описана в биографичната книга „Някои могат, други не“ от Димитър Стайков, както и в лични разкази на твореца.

След излизането от комата режисьорът запазва характера си, но преминава през тежки психически състояния. Москов призна, че не се е страхувал да остане парализиран, но е изпитал страхова психоза и не е смеел да остава сам. Той посочи, че вярата в Христос и силата, която напътства хората, са му помогнали.

Хуморът не напуска твореца дори в най-трудните моменти. Режисьорът отбеляза, че шегите са по-силни от него и именно хуморът го е спасявал през годините.

В своите размисли Москов коментира и политическата сатира, като я сравни с миналото. Той обясни, че преди промените критиката към властта е идвала отвътре като невъзможност за мълчание, докато в условията на свобода съществува съмнение дали тя не е поръчкова. Още през 1988 г. той написва пиеса с остра алегория за общество, в което грозотата се възприема като величие. В нея е включена метафората за неграмотните, които стават метачи и превръщат метенето в метеж.

Животът и мирогледът на Москов са силно повлияни от семейната му история и репресиите по време на комунистическия режим. Той сподели, че дядо му е бил арестуван и изпратен в лагера в Белене, а майка му е била обявена за класов враг.