След като завършва престижния колеж “Итън”, Джонсън следва класически науки в Оксфорд. В продължение на десетилетия детството му е представяно в медиите като идилично. Но миналата година по-малката му сестра Рейчъл, известна журналистка и анти-Брекзит кандидатка за Европейския парламент разкри пред “Сънди Таймс”, че майка им, художничката Шарлот Джонсън, страда от депресия и „бързо развиващо се обсесивно-компулсивно разстройство“, заради което се е налагало да лежи дълго време в психиатрична клиника. Младият Борис и трите му братя и сестри са отгледани от бавачка, която се грижи за тях, докато баща им Стенли работи като служител в Европейската комисия в Брюксел.
Журналистът Борис Джонсън
Свирепата амбиция на Джонсън през годините, прекарани в Брюксел, води до разпадането на първия му брак. Дванадесет дни след развода си той се жени за Марина Уилър, която по това време очаква първото от четирите им деца. След завръщането си в Лондон, Борис Джонсън се издига до главен политически коментатор на вестник „Телеграф“, започва да се появява редовно по телевизията, става редактор на консервативното издание „The Spectator“ и е избран за депутат от консерваторите от избирателния район Хенли, окръг Оксфордшир. Афера с негова колежка води до отстраняването му от кабинета в сянка на торите и от първото от многото му изгонвания от семейното жилище.
Политикът Борис Джонсън
Когато бъдещият британски премиер Дейвид Камерън, съученик на Джонсън от “Итън”, е избран за лидер на торите през 2005 г., той категорично отказва да преназначи Джонсън в кабинета в сянка. Така изолиран от Камерън и с окончателно приключена журналистическа кариера, през 2008 г., Джонсън се хвърля в битката за кметското място в Лондон. Джонсън успява да изтръгне от лейбъристите все по-левия Лондон с помощта на подкрепата от австралийския изборен стратег Линтън Кросби, който мъдро го съветва да не привлича вниманието. След изборната победа той е кмет по време на Лятната олимпиада през 2012 г. и успява да затвърди в общественото съзнание. Вторият му мандат като кмет на Лондон подхранва политическите му амбиции. След като си осигурява влизането в парламента, Джонсън оправя поглед и към върховете на партията.
Борис влага целия си политически авторитет и енергия в битката за Брекзит. Обикаляйки страната с червен автобус, той убеждава избирателите, че ще имат само ползи от развода с ЕС. Последвалата оставка на премиера Камерън му позволи да се доближи до Тереза Май. В продължение на две години той бе министър на външните работи в нейния кабинет.
„Сърцето и душата на партията“?
Политическият стратег на Лейбъристката партия Джон МакТърнан е съгласен с бившия премиер Тони Блеър, че Джонсън е човекът, който им трябва сега на торите. „Те се нуждаят от кандидат, който може да обедини партията им“, казва той за Дойче Веле. “Той трябва да „надцака“ Найджъл Фараж и да се възползва от факта, че много от избирателите на лейбъристите смятат лидера на опозицията Джереми Корбин за недостатъчен патриот. „Ако консерваторите загубят изборите за ЕП, Борис може да помогне на много депутати-тори да запазят местата си в парламента“, казва МакТърнан.
Амбър Руд, бивша колежка на Джонсън в кабинета, заяви по негов адрес през 2016 година, че Джонсън може и да е сърцето и душата на партията, но не е човекът, с когото би искал да се прибереш у дома“. Скоро ще стане ясно дали и другите тори мислят като нея.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
