За какво са ни служби и прокуратура, ако Великобритания ни казва как е отровен Гебрев, САЩ – кой пере венецуелски пари, Австрия – кой е измамник, а Испания – кой е беден, а харчи милиони за къщи
Новината, че испанската полиция и прокуратура проверяват произхода на средствата, с които е закупена къща в Барселона, трайно свързвана с премиера Бойко Борисов, може да е изненада само за онези, които никога не са обръщали внимание как работят българските разследващи и правораздавателни служби. За останалите тя е просто поредното потвърждение на едно тъжно правило – че назначените да борят престъпността и корупцията не се размърдват, без да бъдат грубо побутнати от чужбина.
Примери за това – колкото искаш. Само преди няколко месеца
западните посланици направиха за смях и правителството, и българските служби.
Първо британският посланик „светна“ прокуратурата, че българският бизнесмен Емилиян Гебрев може да е бил отровен с вещество от групата на новичок, използвано при опита за убийство на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия, и затова е добре да се разследва и „руската връзка“ в случая. После американският посланик даде документи за канала за трансфер на стотици милиони от Венецуела, минаващ през българска банка. Накрая по искане на Австрия и Германия у нас беше задържан израелски гражданин, известен като Вълка от София, обвинението срещу когото е за пране на пари и измами за стотици милиони евро. Част от дейността му се е осъществявала от българска територия, а самият той имаше снимки с премиера Бойко Борисов в кабинета му в Министерски съвет.
В случая с барселонската къща ситуацията е подобна. Разкритието бе направено от испанския вестник „Периодико“, но пък каталунската полиция потвърди информацията му, че се води разследване за пране на пари, в което е споменато името на премиера Бойко Борисов. И докато испанските служби са работили активно повече от година, по традиция техните български колеги се правят на ни чули, ни видяли.
Корените на испанската история са още в 2016 г., когато сайтът „Биволъ“ пусна запис на разговор между две висши съдийки – Владимира Янева и Румяна Ченалова и столичен адвокат, в който се споменава, че Бойко Борисов е купил къща за 1.5 млн. евро в Барселона на неназовано момиче. После пред Сашо Диков Борисов отрече да има каквато и да е връзка със случая. Въпреки че в записите имаше твърдения за търговия с влияние, корупция, незаконно подслушване и други престъпления, прокуратурата бързичко прекрати разследването. При това през цялото време се занимаваше с проверка на това кой е направил записите, а не какво съдържат те.
Три години по-късно историята бе възобновена от тогавашната депутатка от БСП Елена Йончева, която внесе и сигнал в българската прокуратура. В него твърдеше, че приближени на Борисов са превели парите в офшорната сметка на фирмата, закупила по документи въпросната къща в Барселона. В сигнала Йончева искаше да бъде разпоредена проверка, която да установи налице ли са данни за свързани лица, както и евентуално за престъпления, свързани с пране на пари и/или организирана престъпна група. Приблизително същият сигнал е бил изпратен от гражданската организация БОЕЦ до испанската прокуратура и служба за борба с корупцията.
Показателното в случая е
как действат различните сезирани институции.
Испанските веднага започват проверка на сигнала, като във всеки един етап информират подателя за напредъка. Испанските полицаи са проверили произхода на парите, с които е закупена къщата, доходите на водещите се собственици, връзките им, включително и с български политици, проучили са навиците на заинтересувалите ги лица. Според разследването, цитирано в „Периодико“, са открити достатъчно данни за „съществуването на престъпна организация“. Заключението се базира на факта, че фирмата, закупила къщата, няма реална дейност и е създадена с цел репатриране на капитал към трети страни, че доходите на живеещата там бивша манекенка Борислава Йовчева и семейството й не са достатъчни, за да поддържат такъв луксозен начин на живот и че не може да се докаже произходът на 2 300 000 евро, инвестирани в магазина, който дамата управлява. Според вестника испанските прокуратура и полиция детайлно изследват връзката на Йовчева с премиера Бойко Борисов, като са проучили и неговите данъчни декларации и са стигнали до заключението, че и той няма доходи за подобна покупка. Разследването още не е приключило, така че какви ще са финалните действия на въпросните служби предстои да видим.
А какво правят българските им колеги от прокуратурата,
данъчните и антикорупционната комисия /КПКОНПИ/? За три години те изобщо не реагираха, въпреки че са сезирани. Дори не направиха символична проверка на доходите и имуществото на споменатите лица. Нито поискаха съдействие от западните си колеги. Не се размърдаха даже когато Елена Йончева им подаде конкретен сигнал по случая. А сме свидетели как за 900 лв. наем или къщичка за 10 000 лв. се правят тежки данъчни ревизии за години назад, привикват се свидетели, искат се обяснения… Но само ако заподозреният е сред критиците на управлението – политическо или прокурорско. Ако обаче е от „нашите“ – се разтваря чадър. И нищо не е в състояние да накара компетентните органи да използват многобройните си правомощия.
Тази пасивност очевидно
не остава незабелязана и зад граница,
колкото и премиерът Бойко Борисов да се хвали в какви отлични отношения е с чуждестранните служби. И неслучайно в доклад на ЕК директно се казва, че ДАНС и прокуратурата не разследват сигналите срещу политици за пране на пари. А спомняте ли си, че бившият вече главен прокурор Сотир Цацаров обяви, че 27 политици и 11 магистрати имат недекларирани сметки в чужбина. Да сте чули кои са те и дали парите в сметките са с ясен произход? Не, разбира се.
Така че става дума или за вопиюща некадърност, или за очевадна корупция. И вероятно точно това е причината испанските служби да не потърсят съдействие от българските си колеги при разследването си. Да не забравяме, че по същите причини няколко държави спряха обмена на информация с НАП след хакерската атака, а други не пускат България в Шенген.
Проблемът на българския политически и държавен елит е, че се заблуждава, че
може да контролира или шкартира прокуратурата,
службите и медиите в други държави, така както прави у нас. Или че всяко разследване може да бъде компрометирано, като бъде обявено за политическо или шпионски мотивирано. В конкретния случая с барселонската къща обаче говорим за прокуратура и отдел за борба с прането на пари, които успешно са осъдили и руски мафиоти с тесни връзки с Кремъл, и терористи, и футболни звезди като Роналдо и Меси, които не са си платили данъците и са ощетили испанската хазна. Така че те едва ли ще се впечатлят от нелепите опити на родните ни политици да ги вкарат в руски сценарий с опозиционен привкус.
Какво ще се случи в България? Нищо. Ние ще продължаваме да чакаме Великобритания да ни каже кой трови бизнесмените, и то не къде да е, а в България, САЩ да ни посочват кой е корумпиран, Австрия да ни обяснява кой е международен измамник, а Испания да проверява как електротехник и домакиня купуват на дъщеря си манекенка къща за милиони. Защото в България системата е прогнила и сама няма да се прочисти и да заработи в обществен интерес. Тук трябва да се реже – решително и дълбоко. Но у нас никой няма желание да го направи.
––––––––––-
Шпионски игри
––––––––––-
Незнайно защо премиерът Бойко Борисов провидя дългата ръка на Кремъл зад публикацията в „Периодико“. В неговия сценарий Русия играе в един отбор с президента Румен Радев, които искат да организират пуч и да го свалят от власт. Борисов не обясни с какво точно е разсърдил Кремъл, след като непрекъснато се хвали в какви отлични отношения е с руския президент. Само преди месец двамата разменяха любезности на откриването на Турски поток в Истанбул. А преди това Борисов обясняваше, че заради взаимните топли чувства Москва не реагирала остро, след като България изгони трима руски дипломати. „Путин ме познава добре, знае, че не се поддавам на натиск и не изгоних руски дипломати, когато всички гонеха. Но когато дипломат на висок пост го хвана да вербува мои началници, мигновено го парирам ! Ако пратя шпионин да вербува някой от началниците на служби на президента Путин, гоненето ще му е малко наказание“, разясняваше разпалено той. Само месец по-късно Русия го опроверга и изгони български дипломат.
Още със завръщането на главния прокурор Сотир Цацаров и неговия наследник Иван Гешев от САЩ България изгони първите двама руски дипломати и после прокуратурата обяви, че руснаци са се опитали да отровят Гебрев. Прокуратурата вече официално повдигна обвинения по случая, като единият от обвинените е заподозрян и за отравянето на Скрипал. Беше арестуван и шефът на движението „Русофили“ у нас Николай Малинов по обвинение в шпионаж.
В отговор руското външно разузнаване обяви днес, че България е вече център на американската кампания за дискредитиране на политическите и обществени личности в Източна Европа, които се застъпват за добросъседски отношения с Русия. За тази цел били мобилизирани агенти и неправителствени организации, финансирани от официални американски агенции. Говорителят на службата Сергей Иванов дори даде конкретен пример с „лъжливата новина”, че главната тема в разговора на директора на разузнаването Сергей Наришкин с шейх Мухамед бен Рашид Ал Мактум на 10 февруари е била съдбата на българския бизнесмен Васил Божков, който бе задържан в ОАЕ заради обвинение във финансови престъпления. „В резултат на наше разследване беше установено, че източникът на тази „сензационна” информация е представител на българските специални служби в една от страните в региона, контролиран и подкрепян от американците, които насочват работата му срещу руските интереси“, казва Иванов.
Така че няма спор, че нещо се случва на шпионския фронт и България често е в центъра на протипоставянето между САЩ и Русия. А премиерът Борисов се опитва да тъче и на двата „стана“, което рядко се е удавало дори и на наистина изкусни дипломати.
Едно може да се прогнозира със сигурност – това не е краят на тази сложна игра, която може да има съвсем конкретни последици на българска територия. И май точно от това се опасяват управляващите.
Александър Александров, Сега
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране