За британското правителство продължава да бъде водещ сценарий напускането на Европейския съюз в нощта на 31 октомври. Сред другите приоритети в откритата днес сесия на парламента са увеличаване разходите за полиция, образование и здравеопазване в навечерието на очакваните от всички предсрочни общи избори, съобщи Би Би Си. Законодателната програма се съдържа в Речта на кралица Елизабет Втора, която тя произнесе днес пред общо заседание на двете камари на парламента и представители на елита на страната.

Годишното обръщение на монарха на практика се съставя от правителството и очертава плановете му за следващите 12 месеца. В конкретния случай повечето от съдържанието едва ли ще бъде реализирано според сегашните планове, тъй като ще има Камара на общините с нов състав след предсрочните избори. Но приоритетите поне дават представа за посоката, в която мисли и ще води кампанията си управляващата Консервативна партия, разполагаща в момента със солидна преднина по популярност сред избирателите от близо 15 пункта пред опонентите си. Ето някои от тях:

Брекзит – напускане на 31 октомври, но и „продължаваща ангажираност със сделка с ЕС и преговори за амбициозни бъдещи отношения на базата на свободната търговия и приятелското сътрудничество“. Лондон има намерение за премахне „предпазната мрежа“ за двете Ирландии и да въведе нови мерки, които да гарантират, че твърда граница между тях няма да има. Планът сега се обсъжда интензивно в Брюксел, но представители на ЕС са на мнение, че тази седмица едва ли ще се стигне до споразумение.

Имиграция – в предложенията се предвижда „край на свободното движение в британското право, за да се гарантира, че до 2021 г. правителството може да въведе нова точкова имиграционна система“. Европейските граждани, пристигнали след януари 2021 г., ще бъдат обект на същия контрол, на какъвто се подлагат и гражданите на трети страни. Целта е „правителството да създаде единна глобална имиграционна система, базирана на умения“.

Околна среда – за пръв път принципи за опазване на околната среда ще бъдат вкарани в британското право. Новите закони ще предвиждат задължителни цели за опазване на природата, а нов независим регулатор ще оценя политиките в тази област.

Националната здравна служба – ще получи 33.9 млрд. лири увеличение в бюджета си до 2023-2024 г. Недостатъчното финансиране на държавното здравеопазване бе основен аргумент на активистите за Брекзит. Кампанията Vote Leave бе платила за реклами по автобусите, на които пишеше „Плащаме на ЕС 350 млн. лири седмично, нека вместо това финансираме НЗС!“

Финансови услуги – целта на новите планове на правителството е Великобритания да остане международен финансов център, като „засили“ конкурентоспособността, но без да подкопава „водещите световни регулаторни стандарти“.

В същото време уикендът на интензивни разговори не доведе до пробив за Брекзит, а преговарящите от държавите – членки на Европейския съюз, стигнаха до извода, че може да е невъзможно Великобритания да напусне блока на 31 октомври със сделка, пише „Гардиън“. Пред посланиците на ЕС в неделя вечерта главният преговарящ на съюза Мишел Барние не изключи перспективата да се наложи разговорите да продължат след предстоящата в четвъртък и петък среща на европейските лидери. Барние каза пред дипломатите на държавите членки, че последните митнически предложения за ирландската граница остават „неизпробван“ риск, който блокът не може да приеме. По думите му, за да бъде възможна сделка тази седмица, ще е необходим свеж „политически импулс“ от британския премиер Борис Джонсън.

За предложението на Великобритания северноирландският парламент да има право на вето на оставането на провинцията в единния европейски пазар за стоки, ирландският представител каза пред останалите, че подобна договорка „не е идея, която да е включена в споразумението от Разпети петък“.

За пръв път от месеци сред държавите членки се заговори за удължаване на Брекзит, било то техническо, ако двете страни се доближат до сделка в края на октомври, или по-дълго, за да се организират общи избори. Джонсън намекна за проблемите по време на среща на кабинета му в неделя по обед. Той не представи подробности, но по думите на говорител на „Даунинг стрийт“ премиерът е казал на колегите си, че „пътят към сделка може да се види, но все още е необходима много работа, за да се стигне дотам, и трябва да останем готови за напускане на 31 октомври“.

Липсата на напредък през уикенда остави слаби надежди за решителен момент за Брекзит тази седмица. Барние заяви, че ЕС трябва да даде на Великобритания „един последен шанс“ да намери реалистична алтернатива на ирландския предпазен механизъм и предложи да се проведат разговори до самото навечерие на срещата на върха на ЕС.

В края на миналата седмица Джонсън направи голям завой, като прие, че не може да има митническа граница на остров Ирландия, засилвайки оптимизма и на двете страни. Според алтернативното му предложение – съкратена версия на митническото партньорство на предишния премиер Тереза Мей, Северна Ирландия ще напусне митническия съюз на ЕС, но Великобритания ще се съгласи да приложи митническите правила на блока и митата за стоки, придвижващи се от Великобритания към Северна Ирландия. Ще има система, която да компенсира засегнатия бизнес.

Пред посланиците Барние отбеляза, че това ще включва неизпробвана система за проследяване. Той говори и за рисковете, пред които ще се изправи единният пазар. „Имаше много „ако“ и „може би“ – твърде много“, коментира дипломат от ЕС за дискусиите.

Според втори високопоставен европейски дипломат ще бъде невъзможно до дни да се изготви „напълно нова концепция“, което да замени ирландския предпазен механизъм. Източникът отбеляза, че Великобритания няма да може да напусне ЕС със сделка, както е по план, на 31 октомври, освен ако не приеме предложението на блока, което би оставило Северна Ирландия в митническия съюз на ЕС и би я задължило да следва повечето правила на единния пазар. Ако Великобритания иска напълно нова концепция за митниците за Северна Ирландия, сделката до края на октомври е „невъзможна“, допълни дипломатът.

По-рано в неделя председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер каза, че подкрепя удължаване на еврочленството на Обединеното кралство. „Зависи от британците дали ще поискат удължаване. Но ако Борис Джонсън поиска допълнително време, което вероятно няма да направи, за мен би било исторически нонсенс да им се откаже“, каза Юнкер. Въпреки скептицизма в Брюксел премиерът все още се надява да постигне значителен напредък на Европейския съвет в четвъртък и петък, за да може да се проведе гласуване на плановете за Брекзит в парламента на необичайна съботна сесия на 19 октомври. По-рано тази година парламентът прие закон, задължаващ премиера да поиска отлагане, ако не договори сделка с 27-те.