„За да бъдат изкривени данните, българските власти ни лишиха от информация. Подходът беше сходен с действията на престъпния комунистически режим след аварията в Чернобил, когато те криха, лъгаха и застрашаваха живота на хората“, коментира в интервю пред Mediapool правозащитникът адв. Михаил Екимджиев.

Преди три години Екимджиев и неговата Асоциацията за европейска интеграция и човешки права осъдиха Община Пловдив в рамките на една година да предприеме нужните мерки, за да бъдат достигнати пределно допустимите норми, съгласно нормите на ЕС за концентрация на замърсяването с фини прахови частици.

“Ние сме сезирали Европейската комисия преди близо три години за това бракониерско преместване на измервателните станции в Пловдив. Съгласно правото на ЕС тези станции не просто дават статистически данни, а когато има екстремно замърсяване, позволяват на местните власти да алармират хората и да предприемат конкретни мерки за тяхната защита“.

Екиджиев казва, че след решението на съда местните власти са реагирали типично по балкански – “тарикатски и бракониерски“.

“Започна се с това, че бяха преместени измервателните станции от най-невралгичните точки на Пловдив, където концентрацията на азотен диоксид и фини прахови частици е най-висока, към периферията на града, за да бъде манипулирана статистиката“, казва Екимджиев.

“Така бе създадена една привидност и измама за българския съд, и за Съда на ЕС, че нещо се прави и нещата се подобряват. Така бяха фалшифицирани данните, но не само. Гражданите и гостите на Пловдив бяха лишени от единствената възможност да знаят какво е състоянието на въздуха. Ако на никой от властите не му пука за опазването на живота и здравето на гражданите, поне хората да могат сами да се защитят сами като не излизат, затварят прозорците, слагат маски, пазят децата си и хронично болните хора“, казва правозащитникът.

Той коментира, че гражданите разчитат на натиска на ЕК, но делото е показало ясно, че има парадокс в българското право.

“Единственият начин да задължим Община Пловдив и РИОСВ – Пловдив (екоинспекцията) да изпълнят съдебното решение е чрез съдия-изпълнител, който периодично налага на кмета и на шефа на РИОСВ глоби от по 200 лв. годишно. Водихме три години борба за налагане на първата глоба, сега водим борба за втората“, казва Екимджиев.

Той не смята, че юридическите средства са особено ефективни, ако не се стигне до граждански и политически натиск, защото бъгарските политици само от това разбират.

“Традиция е в България да се игнорират съдебните решения. Идват избори, надявам се, че има чуваемост и някой от неуките ни политици се сети, че има и такъв проблем“, допълва Екимджиев.

В същото време съдебното решение за мръсния въздух в Пловдив прави много по-лесно за граждани, които имат сериозни здравословни проблеми – астми, алергии, ХОБС, рак на белите дробове – да спечелят дело срещу общината за това дългогодишно престъпно бездействие.

„Тези искове срещу общината няма да правят партина в снега, защото ние вече сме доказали причинно-следствената връзка. Въпрос е на гражданска активност“, казва правозащитникът.