
Българските власти са на път да заличат свиневъдството, като се оправдават, че следват стриктно европравилата. Но масовото избиване на животни, с което Българската агенция по храните (БАБХ) се опитва панически да ограничи пораженията от африканската чума по свинете, не съществува като мярка в нито една директива на ЕС. В същото време БАБХ проспа безценно време за важни мерки, които можеха да предотвратят епидемията. Това коментира в интервю за „Офнюз“ д-р Сергей Иванов, молекулярен биолог и експерт по храните.
„Агенцията не направи най-простото – да организира мащабни разяснителни кампании за личните стопанства. Така и не публикува адекватни и реалистични мерки за повишаване на биосигурността в личните стопанства. Предпочете да избива свинете и да заплашва хората“, критикува експертът.
Африканската чума по свинете дойде у нас преди година от Румъния – в дребно стопанство във варненското село Тутраканци. Седемте прасета там бяха умъртвени, а шефът на БАБХ Дамян Илиев увери, че държавата бди и няма да допусне разпространение на заразата. Година по-късно положението е трагично и епидемията се вихри из цяла България. В 23 от 28 области е въведено „задължително превантивно умъртвяване“ на домашните прасета, т.е. да се избиват и здрави животни; 126 хиляди свине в промишлените ферми са обречени на унищожаване, като 80 000 от тях вече са избити. А ресорният министър Десислава Танева замина за Брюксел да иска парични помощи.
Д-р Иванов посочва, че в ЕС борбата с африканската чума по свинете се регламентира с два документа. Основният е Директива 60 от 2002 г., в която изрично са изброени мерките за ликвидиране на болестта. Според европравилата животните в засегнатите стопанства трябва да се умъртвят, но никъде не пише, че трябва да се избиват и прасетата на няколко километра от тези огнища. Не се предвижда и умъртвяване на животните в 20 км радиус от индустриалните ферми. „Такива мерки няма нито в европейските документи, нито в препоръките на Здравната организация на ветеринарите, не знам откъде българските власти измислиха това нещо. Те тотално закъсняха и в момента не им хрумва нищо друго, освен да избиват животните и да се конфронтират с хората“, смята експертът.
Но чиновниците от Агенцията по храните продължават да настояват, че всичките им действия и мерки са съгласувани с Брюксел. А чиновничка от БАБХ нахално обясни на медиите, че няма нужда да се търсят виновници и пропуски, важното било да се гледа напред. „Не е въпросът да търсим какво не е станало и какво не сме направили досега, а какво предстои като мерки“, каза Александра Митева от БАБХ.
Междувременно агроминистерството и БАБХ продължават да броят новите огнища на заразата. В понеделник се потвърди, че болестта бързо обхваща и Югозападна България. „Гората е пълна с диви прасета, това изобилие с комбинация с индустриални ферми и лични стопанства без биосигурност е предпоставка за разпространението на заразата“, невъзмутимо обясниха от ресорното министерство на специален брифинг, на който отчетоха поредните закъснели мерки. Сред тях е залагането на 400 капана, които да ловят дивите свине.
„Напълно реалистично е и следващата година у нас да не може да се овладее африканската чума по свинете (АЧС) и стопаните да не могат да закупят здрави прасета за отглеждане“, обяви по БНР директорът на Института по микробиология към БАН проф. д-р Христо Найденски. “Животните, които са преболедували в по-лека форма и са останали живи, са дълги години вирусоносители и това създава предпоставка за разпространение на вируса и през следващите години. Хранителните отпадъци – предимно тези, които са от месо, за сурови колбаси говорим, осолени продукти, каквито са шунките например, всички те, когато са добити от животни, които са в предклиничен стадий, те са опасни, ако при консумацията след това човек ги изхвърля в общите отпадъци“, каза той.
Балтийските републики, в които също имаше епидемии, спряха заразата не с избиване на животни, а с мерки за хигиена и с железен контрол. Това коментира д-р Сергей Иванов. „Който има прасе, да държи на входа си кофичка с дезинфектант и на влизане да измива с четка обувките си или най-добре да се преобува. Ако е влизал в селскостопански двор с кочина, да прави същото и там. Каза го еврокомисарят – „Като ходя при животните, вземам душ преди това“ и слагам други, чисти дрехи“, обясни д-р Иванов. Той посочи, че е трябвало да се въведе забрана за работещите в големите свинеферми да отглеждат прасета вкъщи. „Много от хората, които работят в свинекомплексите, имат домашни прасета – ето един основен път за прехвърляне на болестта. Заразата се пренася също и чрез диви животни, но и чрез гризачи, каквито има в изобилие в големите животински ферми, а също и чрез насекоми. Тоест трябва да се пръска с пестициди и инсектициди. Това да чухте някой да го обяснява?“, критикува експертът. Пропусната е и друга подобна мярка – свинекомплексите да забранят на своите служители, които са ловци, гъбари, билкари, да ходят в гората.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране