Вълна от обществено недоволство след смъртта на 14-годишното куче Мая, прегазено в столичния квартал „Разсадника“, доведе до отстраняването от длъжност на 29-годишния шофьор д-р Ненад Цоневски. От Военномедицинска академия (ВМА), където той работи, официално обявиха, че той няма да упражнява служебна дейност до приключване на разследването.

От лечебното заведение подчертаха, че оказват пълно съдействие на компетентните органи, но могат да се произнесат само за професионалните, не и за личните качества на служителя си, като същевременно не толерират прояви на агресия.

Междувременно близо 200 000 души подкрепиха петиция с искане за справедлива присъда, а случаят повдига въпроса какво наказание предвижда законът след последните промени, които криминализират по-строго насилието над животни.

За да се стигне до присъда, разследващите органи първо трябва да докажат вината на шофьора и по-конкретно – дали деянието е извършено умишлено или по непредпазливост. Едва тогава съдът може да определи наказанието.

След промените в Наказателния кодекс, влезли в сила от 29 юли тази година, санкциите за подобни престъпления са значително завишени.

Според чл. 325б от НК, за проява на жестокост, незаконно умъртвяване или нанасяне на тежко или трайно увреждане на животно, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба от 1000 до 5000 лева. Законът обаче предвижда и по-тежка квалификация. Ако деянието е извършено с особена жестокост, по мъчителен начин или на публично място, както е в случая с Мая, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 2000 до 10 000 лева.

От полицията съобщиха за NOVA, че от началото на годината до днес по тези членове са образувани 437 досъдебни производства, като 253 от тях вече са изпратени на прокурор.

Инцидентът с Мая е станал сутринта на 9 ноември, когато охранителни камери са заснели как автомобил, управляван от Ненад Доневски, преминава през лежащото на пътя куче. Свидетели, които са се грижили за животното, разказват, че след инцидента то е било в тежко състояние, без да може да движи задната си част, а по-късно е починало.

По думите им първоначалната реакция на шофьора е била да отрече. „Попитахме го директно в очите: „Защо уби кучето?“, той ми каза: „Не съм убил никакво куче, не знам за какво говорите““, разказва един от съседите. Според свидетелите водачът многократно е сменил версията си – първо, че не е видял животното, после, че е решил, че то вече е било умъртвено, и накрая е използвал думите, че „умишлено е умъртвил кучето“.

Именно тези думи могат да се окажат ключови за доказване на умисъл. „Ако се потвърдят пред органите на досъдебното и съдебното производство, могат да бъдат причина за доказване на този умисъл“, коментира адвокат Петър Бозов, който е участвал в работната група за промените в закона.

Според него анализът на видеозаписа показва, че докато преминаването с предните гуми може да се счете за спорно, последвалите действия на шофьора сочат друго. „Оглежда автомобила и много ясно съзнава какво се случва. Той веднага се качва, без да предприеме каквито и да е мерки, и преминава със задните гуми“, анализира адвокатът. Активистът в защита на животните Явор Гечев също е категоричен: „Няма начин да не забележиш толкова едно животно, което стои на едно място, в светлата част на деня, и то с ниска скорост“.

Жителите на квартала, които са се грижили за Мая, са категорични: „Това куче имаше огромен дом“.

От Военномедицинска академия, където Ненад Доневски работи, не коментираха темата. От Българския лекарски съюз обясниха, че са получили десетки жалби.