Кремен Георгиев е дългогодишен мениджър в енергийни дружества, енергиен експерт и председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България.

–Има ли бъдеще производството на енергия от биомаса в българските топлофикации?

–Смятам, че има бъдеще използването на биомаса за производство на енергия е. Всъщност топлофикационният сектор в България много изостава във внедряването на тези технологии, които отдавна са доказали се в Западна Европа. Една от причините е нелекият разрешителен режим. Неглижирането на биогоривата е още по-необяснимо , все пак страната ни притежава силно развито селско стопанство, което генерира огромни количества растителни остатъци.

–В какъв смисъл растителни остатъци?

–Реално биомасата представлява слама, слънчогледови люспи, остатъци от царевичните стъбла, дървесни стърготини или чипс. Тези суровини саполезен и ценен енергиен ресурс за всички нас.

–Защо в ЕС наричат биомасата възобновяем източник на енергия и каква е разликата между нея и въглищата?

–Защото биомасата като природен продукт подлежи на непрекъснато природно възстановяване. По тази причина тя се причислява към т.н. възобновяеми източници на енергия.

Биомасата се разглежда като един от сигурните и значими възобновяеми източници за производство на електрическа и топлинна енергия. Използването й за енергийни цели на практика, не замърсява околната среда и затова тя се счита за източник на екологична “зелена енергия”.

Съществена разлика между биомасата и въглищата е влиянието върху околната среда, което те оказват при използването им. Въглеродните емисии, които се отделят при изгарянето на биомаса вече са поети от растенията, още при техния растеж през годината. Образно казано, това, което те ще отделят в атмосферата, предварително е очистено от самите тях. Как се развиват растенията е обяснено още в училище, в учебниците по биология. Нарича се фотосинтеза.

Докато въглищата са изкопаеми горива, които са се формирали милиони години и при тяхното изгаряне се отделят въглеродни емисии, които няма как да се компенсират. И пак образно казано, въглища няма как да се „посадят“, докато земеделските култури и дърветата растат през по-голямата част от годината, т.е растенията се възобновяват. За това и биомасата се нарича възобновяем източник, а въглищата няма как да се възобновят. Друг съществен недостатък е именно, че са изчерпаем ресурс.

–Каква е причината в България да не се оценява енергийния потенциал на тази суровина?

–Причината е, че у нас някои „експерти“ нарочиха биогоривата за вредни за екологията. Това за мен наистина е необяснимо, особено когато се прави от хора, които би трябва да се грижат за околната среда. Разрешителният режим за използването на каквито и да е било горива, е много тежък, включително и за биомасата. Получава се така, че България не използва потенциала на това природно богатство, което притежава.

Европейската политика за икономическо развитие е насочена към по-широко използване на биогоривата в енергийния сектор. Смятам, че ако се увеличи употребата им в бранша ни, това ще бъде един от инструментите, чрез които България ще намали използването на изкопаеми горива и вносния природен газ, а оттук ще обезпечи сигурността на енергийните доставки в средносрочен и дългосрочен план.

–Каква ще е ползата за топлофикацията да използва биомаса като гориво?

–Ползата ще е за всички. Ще имаме по-чиста околна среда, по-евтино гориво от въглищата. Ще можем да запазим сегашните или по-ниски цени на топлоенергията, защото за биомасата, топлоцентралата, независимо дали е държавна или частна, не плаща въглеродни емисии, които са значителен разход.

Надявам се държавните институции да ускорят процедурите по издаване на разрешения за използване на биомаса от централите. Това ще е изключителна полза в условията на задаващата се икономическа криза и ще бъде в унисон с европейските политики.