Преди три години започна същинското управление на ЦСКА от Гриша Ганчев. Както той поиска – начисто, с трансформираното дружество на Литекс, без тежестта на многомилионните дългове. Със своите хора в управлението и голяма подкрепа от „червената“ публика. Зелена светлина и от държавата. Комфорт, който малцина преди това са имали. Комфорт, който изисква резултати. И понеже ЦСКА е клуб не от семейно, а от национално значение, след немалкия период от три години е време за равносметка какво може да даде Ганчев на ЦСКА и с основание ли бе чакан толкова години на „Българска армия“.

Откакто Ганчев взе ЦСКА, се създава впечатлението, че третира клуба сякаш е несменяем собственик. Важно е да се каже, че този клуб нито е създаден от него, нито при него има кой знае какви успехи, а както е тръгнало няма и да има. Така че ловешкият бизнесмен с нищо не е по-специален, макар много фенове да очакваха именно това. Сега вероятно са разочаровани. Та Ганчев съвсем спокойно може да последва съдбата на Васил Божков, „Титан“ или Александър Томов. Имунитет няма. На този етап големият бонус е безпрецедентното търпение, с което „червената“ публика подходи към него. Изстрадала не един и двама лоши стопани, тя бленуваше най-накрая ЦСКА да е това, което трябва да бъде. Кредитът на доверие обаче е време да свърши и всеки да се третира според делата. И резултатите. А такива от Ганчев в ЦСКА просто няма.

За три години единствената стойностна футболна дейност, която Гриша Ганчев направи за ЦСКА, бе ремонтът на тренировъчната база в Панчарево. Това е зелената точка в неговото управление, която е твърде малко, когато я съпоставим с неуспехите. Като позитив може да се отчете и това, че клубът вече не е разграден двор и изглежда една идея по-сериозно като ниво, но все още далеч от нужното. Течовете на информация и несериозните изпълнения на служители, пикът на които беше при „Титан“, вече са в миналото. Това се получи като Ганчев се обкръжи с най-близките си довереници от годините в Ловеч. Цената, която клубът плаща за това обаче е твърде висока, и е време в Борисовата градина да се влее свежа кръв, ако Ганчев иска да остане там. С Данаил Ганчев, Стойчо Стоилов и Люпко Петрович няма да стане.

За три години в ЦСКА футбол не създадоха. Игрово тимът няма стил, концепция, облик. Назначават се слаби треньори, които логично не издържат много време начело и конвейерът за антифутбол продължава да работи. Това не е нещо ново за ЦСКА – вече няколко десетилетия този отбор не може да заиграе футбол на европейско ниво. Не е ново и за Гриша Ганчев – неговата липса на международни успехи с Литекс през всичките му години начело е добре позната. Това обаче трябва по някакъв начин да се промени, защото става прекалено протяжно, досадно и отегчително. До групите на Шампионската лига се домогнаха всякакви отборчета, за Лига Европа да не говорим, а нашият „убиец на гиганти“, „евробоец“ и прочее архаични прозвища, отпада от тимчета като Заря (Луганск). Как феновете търпят всичко това? Колко време ще продължават да се „топлят“ с разни успехи от футбола пр. н. е. Не е важно Ганчев сам ли решава кой треньор да назначи, негови приятелчета ли го правят, някакъв съвет на старейшини ли събира, но който и да го прави, той просто не разбира от футбол и това е категорично доказано с устойчива и тенденциозна липса на резултати. Оттук нататък Ганчев трябва или да докаже, че може да се промени или да остави някой друг да опита да вдигне ЦСКА. За съжаление може би най-вероятният вариант е най-честият в България – никаква промяна, овладени фенове, които не протестират, посредственост и така до безкрай. В коя сфера не е така, та във футбола да е по-различно?

След най-важната позиция в един футболен клуб – тази на треньора, стигаме до изпълнителите – футболистите. Тук камъните са в градината на лицето Стойчо Стоилов. Непонятно е с какво този човек толкова е влязъл под кожата на Гриша Ганчев, та го търпи толкова време, при положение, че селекционно ЦСКА е абсолютно несъстоятелен. Да вземем например настоящото трансферно лято. ЦСКА привлече цели 9 играча, ако не броим юноши и такива, които се връщат след наем. Това е почти цял нов отбор, нещо, което е абсолютно противопоказно във футбола. Още по-лошото е, че за ЦСКА това е тенденция. Интересно е и по какъв принцип се взимат новите играчи. Колко англичани и руснаци са блеснали по българските терени, та някой голям мозък реши да доведе двама от Острова и един Давидов, който така и няма да помирише терен. Или може би някой приятел на Данаил Ганчев от следването в Лондон му ги е изпратил? Не би било учудващо, в ЦСКА процесите общо взето така се случват. Само че от това клубът не печели абсолютно нищо, напротив. Показателен е и случаят с Диего Фабрини. Италианецът беше перлата на лятната селекция, за него „червените“ уж се бяха преборили с Левски. Креативният халф тръгна силно, след което формата му спадна и в крайна сметка два месеца след като дойде в България, договорът му беше прекратен и играчът отиде в Динамо (Букурещ). Свидетелство за тотален хаос и несериозност, настанили се трайно в гришаганчевския ЦСКА.

Говорейки за селекцията, трябва да се отчете, че тя системно се прави предимно от чужденци. Защо за три години ЦСКА не създаде нито един свой играч? Къде отидоха прословутите методики от „Академия Литекс“? Къде са младите играчи от цяла България, обучавани в Литекс, които сега трябваше да са новите Стоичков и Костадинов за ЦСКА? Ами, няма ги. Защото явно в „червената“ школа се работи както навсякъде в този клуб – непрофесионално. Такива елементарни неща, като унифицирана схема на игра, която да се прилага в цялата Академия, заимствана от първия отбор, са лукс на мисълта. Стратегия, методика и резултати няма. Изключваме Десподов, той в ЦСКА вече бе почти готов играч за годините си, който европейските отбори просто трябваше да забележат. Сега се прояви Митко Митков, след което изчезна в тотално забвение. Ха иди разбери какво се върти в „червените“ глави.

Стадион „Българска армия“ също си стои непокътнат и пред разпад. Ганчев дойде с гръмки изявления за нов стадион в покрайнините на София, после получи с лекота „Българска армия“ за ползване и оттогава нищо. Последно клубът излезе с декларация до държавата за удължаване концесията на стадиона, за да могат да се реализират плановете за построяване на нов. Планове, които доскоро от Столична община твърдяха, че не са виждали. И планове, които като гледаме размаха на Гриша Ганчев, някак са твърде съмнителни. Дано времето ме опровергае.

За други компоненти на един футболен клуб като клубен автобус, продажба на артикули, социални проекти, работа с фенове изобщо няма смисъл да се говори. За манталитета на тези чорбаджии да се искат подобни неща е утопия.

От Ганчев трябва да се иска настойчиво друго – промяна на начина на мислене сред него и подопечните му. Концепция, методика, създаване на футбол в Борисовата градина. Спиране на непрекъснатите оправдания – съдии, БФС, лош терен, извънземни. Вглеждане в собствените грешки. Търсене на хора с ниво и футболни компетенции много над тези на Стойчо Стоилов и Данаил Ганчев. Намиране на съвременен, подготвен треньор. Обиграване на състав за по-дълъг период от време, с минимална бройка нови играчи през трансферния период. Създаване и налагане на млади български играчи. И ако тези неща продължават да не се случват, то в един момент да бъде поискано той да си тръгне. Защото времето изтича. От втория ешелон се задава ЦСКА 1948 и конфузната ситуация догодина предстои. Много фенове могат да се разколебаят, ако примитивното ниво на работа в ЦСКА-София продължи. И тогава вече Гриша Ганчев ще претърпи най-големия си провал. За три години да е изхабил целия кредит на доверие, с който разполагаше. Преди време той попита един журналист дали е правил къщичка за пиленца в живота си. Сега въпросът се обръща към него с пълна сила, но гласи „А ти футбол някога създавал ли си?“. Времето за промяна на тенденцията изтича.

fakti.bg