В задушния коридор на Паспортната служба в община Слатина се вие опашка от 50-ина души, които чакат от час до три часа в зависимост от услугата, за получаване на готов паспорт или за подаване на заявление за издаване на личен документ.

Номера за ред на опашката няма, така, че всички са принудени да висят притиснати един до друг в тесния коридор, прави, без вентилация на около 35 градуса температура. Между чакащите има деца и инвалиди, възрастни хора, документи и тефтери се ползват за ветрила.

Никъде не е указано да има тоалетна, така че и с водата не трябва да се прекалява. (Едва след като се озовах пред гишето и попитах, разбрах, че тоалетна има в съседната сграда на общината, иначе в коридора няма, няма и кого да попитате). Единственият климатик работи слабо и носи едва доловима утеха само за тези, които се намират пред самата врата.

Постепенно недоволството се надига, хората запълват чакането с тих ропот, оплаквания и споделени неволи. За млада жена на 30-на години това е вторият ден, в който си взима отпуск, за да се нареди на опашката. Предишния ден е чакала час и половина, за да се добере до заявлението за издаване на личен документ, което може да се получи единствено лично.

Процедурата е следната: първо се чака за получаване на заявление от час до час и половина, в зависимост от късмета и съобразителността коя опашка ще изберете. То може да се получи на всички гишета.

Заявлението се попълва в коридора, гражданинът заплаща таксата за издаване на касата в паспортното и отново се нарежда на опашката, за да го подаде. Чакането е отново час – час и половина. На гише 8 и гише 9.

Подаването на заявлението отнема цял ден или дори два в зависимост от това кога отидете да се наредите пред гишетата. Когато паспортът ви е готов, за да го получите отново ще чакате на гише 3 от час до час и половина. Макар че получаването отнема само няколко минути, на същата опашка чакат и хора за вземане на заявление.

Общо прекараното време в задушния коридор за издаване на личен документ може да достигне до 4 часа. Така българският гражданин преминава със смирение през изпитанието на чистилището, за да заслужи свидетелството си за гражданин на държавата.

Чува се и глас, че човек може да предпочете да даде тия пари, които губи от работата си в момента, под масата, за да мине по бързата процедура.

Младата жена, която си е взела отпуска сега е към средата на опашката за стаята за подаване на заявлението и чака от 1 час. Часът е 15.30 и тези, които сега пристигат с въпроси къде трябва да се наредят и колко ще чакат, са посрещани от останалите със съчувствие.

А ако имат надежда, че все пак като са дошли дотук може би ще им дойде редът до края на работното време в 17.30 и по-добре да изчакат, са обезкуражени от други с горчив опит, че всъщност гишетата приключват работа в 17.15 и сигурно ще се наложи да дойдат отново.

Също така се чуват предупреждения, че служителите могат изведнъж да обявят почивка, която не е упомената, както вече се е случило в 15.00.

Някой съветва да се подават документи в другите паспортни служби в София. Друга чакаща казва, че на Мария Луиза е още по-неприятно. Вината за това вижда в емигрантите, огромни черни бабаити с бели зъби, които чакали там за гражданство.

Мъж предлага на чакащите да се присъединят след това към поканата от Фейсбук за протест с пръскалки пред парламента, хем ще ни дойде охладително. От края на опашката, която се вие навън пред вратата, се чуват гневните коментари на друг. „Какво мълчите, това в Люлин няма как да стане там циганиите отдавна да са избили вратите, защо там не е така тук нали сте много специални.“

Все пак мъките имат край и хората си тръгват щастливи след срещата си с администрацията. Огромни усмивки са изписани на лицата на тези, които излизат от стаята. Усмивки на победители – до следващото чакане, до следващите ни общи неволи, от които излизаме поотделно.

5-годишно момиченце подскача наоколо, удря по стената и виси на дръжката на вратата пред мен. Майка му чака след мен. Когато мъжът излиза от стаята с усмивка, споделя – смениха служителката и става по-бързо.

На въпроса ми какви са причините според нея за чакането, служителката отговаря, че били комплексни. От една страна шумът около изтичането на лични данни от регистрите на НАП кара хората да преиздават документите. В същото време тече втора скрита вълна на преиздаване на документи, тъй като в момента изтича срокът на документите, които са издадени при задължителната смяна от 2000 – 2001 г.

Много българи се завръщат от чужбина или използват момента преди да заминат на почивка, за да подновят личните си документи, освен това служителите не достигат и самите те чакат с нетърпение отварянето на нови гишета в центъра на София.

Служителката съветва гражданите да се насочат към други паспортни служби, които са по-малко натоварени. От три месеца е приета промяна и всеки може да подава заявление за лични карти и паспорти във всяка служба независимо от адреса си на регистрация. А в паспортното на Слатина всеки ден е така.

Виктория Атанасова, „Фейсбук“