Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова остро разкритикува България по време на редовен брифинг, обвинявайки страната в насърчаване на „русофобска кампания“, насочена към преподаватели и ученици, изучаващи руски език. По думите ѝ, действията на българските власти и медии нарушават правата на български граждани и представляват част от по-широка антируска пропаганда в Западна Европа.

Поводът: въпроси към МОН и форум по русистика

Захарова се позова на запитвания от български депутати до Министерството на образованието и науката (МОН) относно методите и обхвата на преподаването на руски език и култура в училищата. Тези действия тя определи като „лов на вещици“ и „тоталитарна практика“. Според нея, става дума за организирана кампания, чиято цел е да се ограничи руското културно влияние в България.

Повод за реакцията вероятно е медийният и политически отзвук около участието на представители на образователната система във форум на Центъра по русистика към Шуменския университет. Депутатът Лена Бориславова от ПП-ДБ публично изрази възмущение, че МОН сътрудничи с институции, свързани с руската държава, в момент, когато Москва официално обявява България за „неприятелска“. Министър Красимир Вълчев отговори, че МОН не координира участието на всяко лице от системата в подобни форуми, но е разпоредил по-голяма внимателност при избора на партньорства.

Руската пропаганда и българската образователна система

В изказването си Захарова визира и медийни публикации, включително репортаж на БНТ и поредица от разследвания на „Свободна Европа“, които разглеждат участието на руски културни и държавни институции в образователния процес у нас. Акцентира се върху събития като детски конкурси и руски езикови програми, представени от авторите като инструмент за „мека сила“ и влияние върху младите поколения.

В коментарите на Захарова прозира открито политическо внушение, че българската държава води целенасочена репресивна политика спрямо руската култура, а медийните разследвания са част от „кампания на омраза“.

Парадоксът „русофобия“ и действителността

Докато Москва отправя обвинения, в България на практика няма забрана или ограничение за изучаване на руски език, нито за провеждане на културни събития с руско участие. Въпросите, повдигнати от депутати, и журналистическият интерес към връзките между синдикати, училища и прокремълски организации, не са „репресии“, а част от легитимния обществен и медиен контрол в една демократична държава.

Особено показателно е и участието на председателя на СБУ Янка Такева – влиятелна фигура в образователната система и член на ръководството на движение „Русофили“. Това съвсем закономерно поражда въпроси за евентуален конфликт на интереси и за проникването на външна идеология в сферата на образованието.

Не е „русофобия“, когато просто питаш

Когато народни представители питат какво се преподава в училищата и какво влияние оказват външни сили върху образователната система – това е нормална демократична практика. Когато журналисти изобличават зависимости и пропаганда – това е свобода на словото. И когато институции се опитват да балансират между културен обмен и национална сигурност – това е отговорност, не враждебност.

Русофобия не е това, което Захарова се опитва да представи – не е омраза към руския народ, а съпротива срещу използването на езика, културата и историята като геополитическо оръжие.

А ако някой трябва да бъде критикуван за „тоталитарни практики“, то по-добре първо да си припомни къде именно журналистите биват убивани, медиите контролирани, и критиката – третирана като престъпление. Не е в България.

Източник: gospodari.com