Добрият бизнес климат има пет фундамента:

1. Ефективна администрация – малобройна, но гъвкава, електронизирана, обслужваща максимално бързо фирмите и гражданите;
2. Ниско ниво на корупция (= следствие от електронизацията на администрацията, прекратяване на прекия контакт между фирмите и чиновниците на всички нива);
3. Стабилност на законодателството, вкл. стабилна система на облагане с данъци, такси, осигуровки, задължителни застраховки и т.н.
4. Високо ниво на сигурност – сигурност на собствеността, фирмена сигурност, лична сигурност;
5. Ефективно (бързо и качествено) правосъдие.

За съжаление, у нас нито един от тези стълбове на икономическото и социално развитие не може да получи висока оценка, а една от най-проблематичните сфери е законодателната стабилност. Всъщност, у нас за стабилност на законодателството изобщо не може да се говори, защото средногодишно се приемат по над 130 законопроекта, без да броим промените в подзаконовата уредба, като за последните 6-7 години са приети над 50 изцяло нови закона. За сравнение, във Великобритания се приемат средногодишно по 32 законодателни промени, а в Естония – по 60. Най-много нормативни промени се правят в сферата на правосъдието, сигурността и обществения ред, следвани от финансовото и данъчното законодателство, а най-ниска е законодателната активност в сферата на демографията, културата и държавното управление.

• Често се приема сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Не са малко и примерите на буквално преписване и дори завишаване на европейски изисквания, без съобразяване с националните особености и/или състоянието на икономиката, а това прави законодателството неприложимо – също предпоставка за корупция.

Налице е установена практика на неспазване на законовите изисквания относно процеса на внасяне, обсъждане и приемане на нормативни актове, вкл. по отношение на общественото обсъждане и оценката на въздействие на законодателството (преди и след неговото приемане). Оценките, доколкото изобщо ги има, са повърхностни, неподкрепени с необходимите качествени анализи и разчети, които да представят реалистична картина относно предполагаемото въздействие на съответната нормативна промяна.

• Изключително притеснителен факт е, че 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони.

Например, с последните промени в Закона за корпоративното подоходно облагане практически беше променено цялото данъчно законодателство, вкл. Законът за данъците върху доходите на физическите лица,Законът за местните данъци и такси, Законътза ДДС,Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, Законът за акцизите и данъчните складове, Законът за митниците, Законът за виното и спиртните напитки, Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия иЗаконът за счетоводството. Този законотворчески механизъм, от една страна, създава предпоставки за нормативен хаос и невъзможност за бизнеса и гражданите ефективно да проследяват и прилагат всички нормативни промени. От друга страна, това е изпитан начин за бягство от публичен диалог със заинтересованите страни, тъй като понякога твърде съществени промени в законодателството минават „през задния вход“, тихомълком.

Наложила се вече практика е внасянето на законови изменения и допълнения със значимо въздействие между първо и второ четене в пленарна зала, като по този начин се елиминира публичното консултиране и задължението за оценка на въздействието.

Друга често срещана практика е задължителното съгласуване на законопроекти с Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде заобикаляно чрез внасяне на проекти за промени от народни представители, вместо от Министерския съвет. Тази „къса писта“ е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или от популистки характер промени. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори. В допълнение е важно да се отбележи, че в процеса на консултиране с гражданското общество няма обратна връзка за съобразяването с направените препоръки или мотиви, а това демотивира и отблъсква неправителствения сектор от участие в диалога.

• Законодателната архитектура у нас включва 23 кодекса, 405 закона, 2277 наредби и 534 правилници. Големият брой нормативни актове, заедно с честото им изменение, създават значителни пречки пред гражданите и бизнеса.

Това допълнително натоварва бизнес средата, поради липсата на предвидимост, както и администрацията и съдебната система, които се затрудняват да прилагат ефективно законодателството.Честите и понякога противоречиви нормативни промени създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност, вкл. предпоставка са за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места и т.н.

Необходимо е да се направи задълбочен преглед на критично важните закони в ключовите области на политики, в резултат на което да се пристъпи към опростяване на регулациите и намаляване на административната тежест. От първостепенно значение е прилагането на надеждни предварителни и последващи оценки на въздействието, както и осигуряване на достатъчно време за предварително консултиране и разширяване на прозрачността и обратната връзка със заинтересованите страни.

Като цяло, налице е висока степен на имитация – имитация на модернизация на законодателството, имитация на европейска синхронизация, имитация на оценка на въздействието, имитация на обществен диалог. А с имитации трудно може да се постигне реален икономически ръст.

Примери за нестабилно и некачествено законодателство:

• Кодекс за социално осигуряване (2000 г.) – за 19 години има 133 изменения и допълнения (средно по 7 пъти/година).
• Кодекс на труда (1986 г.) – 106 промени за 32 г., като за последните 10 години (2008-2018 г.) има 51 промени, т.е. средно по 5 пъти/година.
• Наредба Н-18 (за касовите апарати), в сила от 2007 г. – за 13 години е променяна 27 пъти, т.е. средно два пъти годишно.
• Закон за Търговския регистър (2014 г.) – 6 изм. и доп. преди влизането му в сила
• Закон за ДДС (2017 г.) – 3 изм. и доп. преди влизането му в сила и 6 – в годината на влизането му в сила
• Закон за здравето (2014 г.) – 83 основания за издаване на подзаконови нормативни актове
• Закон за собствеността (1996 г.) – 6 пъти се отлага срокът за влизане в сила на частта за 10-годишната давност върху имоти, частна държавна и общинска собственост. Последната промяна е от януари 2018 г. за нови пет години (до 31.12.2022 г., т.е. 27 години след приемането на закона).

Статия на председателя на БСК Радосвет Радев, публикувана в сп. “Бизнес Клуб”