Още в първите минути на срещата си с Бойко Борисов американският президент похвали страната ни. По какъв повод? Да не би заради това, че икономическият просперитет на обикновените българи расте неотклонно? Или заради това, че държавните институции полагат неистови усилия в борбата с корупцията? Или заради това, че медийната свобода бележи все нови и нови победи?

Не, за нищо такова не ставаше дума. Американският президент ни похвали, защото тази година парите, които харчим за въоръжение, са стигнали 3,1 на сто от Брутния вътрешен продукт. Тръмп каза, че сме били за пример за Германия. И е ясно защо спомена тази страна. Най-силната икономически държава в ЕС категорично отказва да увеличи разходите за отбрана до 2 % от своя БВП. Не че не може да си го позволи. Може, разбира се. Но предпочита да харчи парите си за други, много по-смислени цели. Заради което търпи критики от своя американски съюзник. От Вашингтон много обичат да критикуват Германия и по оше една тема – „Северен поток-2“. Никак не харесват американците този проект. Поради две причини. Първо, така се увеличава значението на Русия за страните от европейския газов пазар. И, второ, американците искат да пробутат своя си втенчнен газ на европейците. Е, вярно, по-скъпо ще излезе на потребителите, но пък нали говорим за „правилен“, за „евроатлантически“ газ. В името на тази велика цел европейцтие трябва да са готови да претърпят известни финансови неудобства.

В България много пъти сме чували този аргумент. И то не толкова от американци, колкото от български „евроатлантици“. Това е една особено неприятна порода хора. Прогандисти от най-елементарен порядък. Лягат и стават с „руската заплаха“ и необходимостта от „защита на евроатлантическите ценности“. Под това последното разбират интересите на Вашингтон, разбира се. Само че именно по този показател днес българските евроатлантици са силно объркани.

Преди в Белия дом да се настани Доналд Тръмп им беше лесно. Американската външна политика се ръководеше от демократите, от Барак Обама и особено от Хилъри Клинтън. Те държаха САЩ да продължават да играят ролята на световен полицай, да налагат американската хегемония по целия свят. След идването на власт на Доналд Тръмп нещата доста се усложниха. Настоящият американски президент, разбира се, не е нито „пацифист“, нито някакъв особено горещ привърженик на „многополюсния свят“.Но тъй като е преди всичко бизнесмен, го интересува най-вече финансовата изгода. И всякакви идеи за „глобална американска доминация“ са му дълбоко чужди. Най-вече, защото реализацията им е свързана с огромни харчове. А доста често средствата, дадени за засилване на американското влияние, се оказват пари на вятъра.

И в този случай нашата страна е добър пример. Имаме толкова НПО-та, стратегически центрове и какви ли не още структури, чиято цел е сутрин, обед и вечер да обясняват колко прекрасни са Съединените щати и колко ужасна е Русия. Цели медии са на издръжката на „Америка за България“, а водещи журналисти от централни телевизии се изхранват именно от подобни организации. Така че повечето български медии от години ни поднасят коктейла от проамериканска и антируска пропаганда. И какъв е крайният резултат? Какво са ползите за Америка от вложените в България пари? Твърде, твърде незначителни са тези ползи.

Всички социологически проучвания показват, че големият брой обикновени българи продължават да имат добро отношение към Русия и не са съгласни с нейното обругаване. Да, има един ясно видим политико-медиен елит, който се отличава с екстремна русофобия. Той е добре заплатен, но пък резултатите от истеричната му пропаганда са доста мижав. Ако президент на Съединените щати бе Хилъри Клинтън, това нямаше да има никакво значение. Нейната администрация би продължила да излива пари в подкрепа на американската хегемония, без значение от крайния резултат. Затова и българските евроатлантици толкова харесват Хилъри и толкова силно искаха да я видят в Белия дом. Дава грантове и не се интересува какъв е ефектът от тях. При Тръмп обаче ситуацията е доста различна. За него основен принцип е ефективността. Тоест, няма ли резултат, няма и пари.

Сигурен съм, че в момента „прогресивната евроатлантическа общност“ в България стиска палци на демократите и силно се надява те да успеят на импийчнат Тръмп. За тях няма никакво значение фактът, че отсъстват каквито и да било доказателства за незаконна дейност на американския президент. Всички аргументи на демократите в тази насока са от типа „чух, че един човек казал на друг човек, че Тръмп бил казал“. Това може и да е достатъчно за нахъсване на антитръмпистите, но няма никаква правна сила. Най-вероятния изход от цялата шумотевица във Вашингтон около импийчмънта ще бъде засилването позициите на Доналд Тръмп, както и увеличаването на шансовете му за втори президентски мандат.

Разбира се, без значение дали в Белия дом ще остане настоящият му обитател или той ще бъде заменен от колегата си милиардер Майкъл Блумбърг или от някой друг, Съединените щати ще продължат да отстояват твърдо геополитическите си и, особено, финансовите си интереси. Що се отнася до Балканския регион, Вашингтон вече успя да изгради тук една стабилна проамериканска ос, включваща Албания, Македония, България и Румъния. Американците много ще внимават да няма „засечки“ по това направление. След срещата Тръмп- Борисов стана ясно, че във Варна ще бъде създаден център за натовски кораби в Черно море. Тази новина прави мечтите на Борисов за „Черно море, в което да плават основно платноходки“ да изглеждат все повече като непостижима утопия. Колкото и да развеселява публиката с разкази за курорти и голф-игрища, които двамата с Тръмп много обичали, българският премиер трудно ще устои на все по-засилващия се американски натиск за милитаризирането на Черно море.

Със сигурност американците ще работят и за все по-бързото развитие на проекта „Триморие“. В него влизат страните, намиращи се в триъгълника между трите морета – Балтийско, Черно и Адриатическо, включително и България. Истинската цел на този проект е да бъде изтласкана Русия от газовия пазар в Европа, като руското синьо гориво бъде заменено с амарикански втечнен газ. Естествено, тази цел е опакована в красиви приказки за „диверсификация на доставките“, за „конкуренция, който неминуемо ще свали цените на синьото гориво за крайния потребител“ , за „смелите българи, които устояват на зловредния руски натиск“. Подобни глупотевини могат да звучат сериозно единствено в ушите на крайно наивни или пък на достатъчно добре платени хора. Нормално мислещите българи няма как да се зарадват на подобни „похвали“. Изобщо колкото по-рядко отвъдокенските ни приятели ни дават за пример в контекста на „диверсификации“ и „хибридни войни“, толкова по-спокойно ще живеем.

Петър Волгин, „Ретро“