Случващото се в общественият ни живот прави средата на нашия живот жалка, уродлива, унила и безпросветно тъжна.

Може би паметта ми изневерява заради възрастта, но аз не помня подобна деморализация, такава пошлост и тотална липса на алтернатива, на сериозна воля за промяна.

Както ми каза преди 2-3 дни един млад човек – този политически, с извинение, елит, ми отне нормалната, европейска България и аз никога няма да му простя това!

За разлика от този младеж, аз съм видял много повече и знам, че изобщо не става дума за прощаване, а за острата необходимост от много сериозен размисъл, който ние като български народ дължим на себе си и на нашите деца и внуци – как позволихме тази агония, защо допуснахме цялото това безобразие, къде сгрешихме, че такава безпросветна тълпа некомпетентни хора да решават съдбите и съдбините ни, колко още унижения и разпад можем да понесем?

Историята учи, че когато едно общество е налегнато от толкова много стрес и униние, грозота и безверие, то става благоприятна почва за избуяването на опасни хора и избухването на ужасни процеси! Ако не се замислим и опомним, нищо чудно някой ден като от нищото, кат гръм от ясно небе да ни връхлетят такива социални беди и обществени бедствия, че да нямаме нито време да реагираме, нито сили да им се противопоставим!

Науката за сигурността, която е не просто обществена наука, а Обществената наука, е установила, че винаги има едни критичен праг, около който започват да клокочат тревожни събития и сътресения, масова анемия и ширеща се апатия, а след него реалността се разпада и системата се срива, губи своята системност и изпада в хаос, пораждащ само и единствено анархия, като насилието започва да се шири, а цената на човешкия живот започва да пада.

Предполагам, че тази моя тревога ще се стори преувеличена и бих желал да е така. Но силно се съмнявам в това. За жалост, прекрасно знам и отлично съзнавам, че основната гаранция за националната ни сигурност отдавна са сляпата вяра и глухата увереност, че куцото пиле и Господ го пази, че точно това на нас няма да се случи, че ще ни се размине, понеже така ни се струва и че няма нищо страшно, защото така ни се иска…

Николай Слатински, Фейсбук