Българите предпочитат да почиват в съседните държави Гърция и Турция вместо на родното Черноморие. Това показват резултатите от анкета на сайта Economic.bg, в която са взели участие 5674 души. На въпрос „Бихте ли почивали на Българското Черноморие?“ 42% от участниците в допитването са отговорили, че съседните държави предлагат по-добри условия за лятна почивка. Според 38% от анкетираните цените на българското море са високи, а качеството ниско. Само 15% от отговорилите смятат да почиват на нашето Черноморие и са на мнение, че трябва да подкрепяме българското. Вероятно затова известни българи се обявиха за защитата на българските морски курорти и подкрепиха инициативата „#роднотоМоренеедемоде“. Засега обаче не се забелязва някакъв особен ефект от нея. Както между другото и от друга инициатива на Министерството на туризма. В началото на април то обяви кампанията „Неочаквана ваканция“, чиято цел беше да насърчи повече българи да избират почивки в България през месеците април и май. За целта на създадения сайт на инициативата можеха да се регистрират хотели и къщи за гости от цялата страна, които са съгласни на условието да предоставят една безплатна нощувка допълнително при резервация на други две. В сайта на кампанията се регистрираха по-малко от сто хотела и къщи за гости, при положение че в регистъра на министерството те са над 18 000.

Конкуренция

По данни на НСИ намаляването на туристите във Варна тази година е с 16%. Основната причина е силната конкуренция от съседните страни, която беше намаляла през изминалите три години, коментира Стоян Маринов, член на УС на Варненска туристическа камара. Ние нямаме право на разочарования. Туристите, които са във Варна, са много малко, но за колко време стига едно семейство от София до Гърция и за колко до Варна. Кои магистрали са направени – „Тракия“ или „Хемус“? За да дойде едно семейство на плаж през уикенда, то ще пътува 10 часа до Варна, защото „Хемус“ е в постоянни кръпки и ремонти, отчитат хотелиери и собственици на заведения в морската столица. Туристите по нашето Черноморие на първо място се оплакват от храната. Тя е най-голям проблем при ол инклузив пакетите, които се търсят все повече. „Проблемът е, че ако туристите са били в Турция и са опитали тяхната система „ол инклузив“ например, очакват същото качество на храната и тук. А при такъв слаб сезон, когато хотелът не е пълен, да се поддържа качество и съответно ниска цена е невъзможно, твърди Димитър Попов от Асоциацията на българските туроператори. По данни на летище Бургас най-голям спад има на германски туристи. Според директора на аерогарата Георги Чипилски до момента гостите от Германия са с 15% по-малко в сравнение с миналата година. За втора поредна година има 10% отлив на руски туристи. Очакванията, че юли ще компенсира двата по-слаби месеца май и юни, не се оправдават. Видно е, че тази година ще има отлив на туристи. За концесионерите, които компенсират с високи цени на чадъри и шезлонги на плажа, може би това не е проблем. Но търговците и местните хора, които разчитат на туристическия сезон, защото с тези приходи издържат семействата си, ситуацията е изключително неприятна. През юли ресторантите в центъра на „Слънчев бряг“ са празни, а търговците правят отчаяни опити да привлекат вниманието на туристите. Повечето от тях се оплакват, че работят на загуба.

Оптимизъм

През това лято броят на туристите е по-малко в сравнение с 2018 г., но има ръст на приходите, успокои бившият вицепремиер Валери Симеонов. По думите му твърденията за криза в сектора са силно преувеличени. Освен че гостите от чужбина са по-платежоспособни, се отчита ръст и в посещаемостта на културните и историческите забележителности, твърди оптимистично Симеонов. Не е ясно обаче за какъв период говори депутатът и дали става въпрос за приходи от нощувки или като цяло за изхарчените пари в туристическия бранш. Както е известно, той е в нестихваща лична война с министъра на туризма Николина Ангелкова и не пропуска възможност да я обвини, че покровителства корупционни схеми в бранша. Нека не отписваме летния сезон, тъй като е още в началото. Три поредни години имахме страхотен ръст. През летните месеци на 2016 г. отчетохме увеличение от 19%, 2017 г. нарастването бе със 17 %. Миналата година процентът бе 5,8%, твърди от своя страна самата Ангелкова. Според нея негативната кампания вреди много на сезона.

Необходима е промяна в мащаба на управление на туризма, което включва и държано субсидиране на чартърните полети, коментира шефът на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова. Точно заради това Турция е абсолютен регионален лидер през този летен сезон. Според нея България може да предложи добри условия за конгресен туризъм, който е високоплатен продукт.

Резултат

За жалост се сбъднаха най-мрачните прогнози на бранша не само заради загубата на руския пазар. През юни руските туристи са с 50 000 по-малко, но реалният спад при туристите от ЕС също е сериозен. Най-малко 20 хиляди души, най-вече от Германия, Италия, Великобритания и Холандия, са предпочели страната ни за почивка. Очакваната загуба на активни туристи през летния сезон ще донесе 140-150 млн. евро по-малко приходи през лятото (на база на юнските числа).

До известна степен този резултат бе очакван. Именно заради прогнозирания спад при руските туристи браншът настойчиво поиска държавна подкрепа, така че да може да компенсира отлива с български туристи. Правителството не откликна на призива за своеобразната купонна система за почивки, за която стана дума вече. Браншът успя да получи само няколко безсмислени и дори спорни кампании на Министерството на туризма, което по никакъв начин досега не успява да докаже необходимостта от съществуването си. Всъщност специално при туризма се наблюдава своеобразен парадокс. Уж той е един от най-важните икономически отрасли за нея, а в същото време се отнася към него като към заварено дете. Държавата не можа чисто организационно да му намери място. Един път беше към Министерството на икономиката, друг път бе обособен отделен комитет. Най-после бе създадено министерство, което обаче Симеон Дянков за малко не прати в Пловдив. Да не говорим за неизброимите браншови организации, които действат като орела, рака и щуката и рядко имат единно мнение по определен въпрос.

Затова крайният резултат не е изненада. През последните десетилетия българският туризъм се развиваше по формулата ББ, което означава не „Bed and breakfast“, а „Бетон и бутафория“. Това се оказа  доста първобитен бизнес модел, който е в рязък контраст с лъскавите концепции за развитие на сектора. Въображението на тези, които налагаха идеите за подобряване на туристическия продукт, стигна дотам да измислят туристически атракции – най-вече крепости, построени от пластмаса, просто защото чрез тях се усвояват повече еврофондове. Но повечето туристи рядко стигат до тези обекти, така че как милионите, които се изляха в тях, помагат на развитието на страната като туристическа дестинация, остава загадка.

Метафора

Всъщност причините за проблемите на българския туризъм са по-дълбоки. Провалът на туризма през този сезон е метафора за цялостното състояние на държавата и за провалите на много други равнища. Скандалите с къщите за гости е само дребен детайл от тях. Затова не става дума само за държавната регулация на безопасността на храните, претоплените манджи и алкохола от пластмасови бутилки при „ол инклузива“ или за контрола над шезлонгите и чадърите по плажовете и движението по пътищата, нито дори за транспортната политика и достъпа до интернет в хотелите. Голямата драма на българския туризъм е, че хората, които определят политиката в бранша, не разбират, че той е комплексен продукт. Правят се, че го разбират само когато трябва да искат още пари от държавния бюджет за национална реклама. Преди дни министър Ангелкова направи точно това. Поиска 50% повече за това перо за догодина. Но имиджът на България не се създава от рекламата, а от цялостното състояние на държавата.

И много да се стараят собствениците на хотели и ресторанти, поне половината от това, за което плащат клиентите им, са услуги и впечатления, които са извън техния контрол. Само хората от бранша не могат да дадат гаранции, че в някой туристически комплекс няма да избухне епидемия, че пътят от летището до него няма да е като след бомбардировка, че гостите няма да бъдат „одрани“ от първия „бакшиш“, щом си подадат носа извън хотела. И, дай Боже, ако все пак се решат да посетят някоя историческа забележителност, пътьом няма да се сблъскат с незаконни сметища, неразчистени дерета и други картини от родната действителност. И най-страшното за родния туризъм е, че неговите консуматори вече свободно могат да го сравняват най-малко с Гърция и Турция. Опашките по ГКПП-тата тези месеци показаха резултата от това сравнение.