Ясно е, че ритници заслужават всички четири партии, които гласуваха партийната субсидия да падне по 1 лев на действителен глас, за да може бизнесът да изкупи политиката. Заслужават ги, защото тези две сфери ще се обвържат по начин, който е вреден за обществения интерес, казано направо – по мафиотски. Защото така се узаконяват рекетът и корупцията. Защото се разчиства пътят за политическия монопол и за разправа с опозицията. Защото се разчиства пътят и за финансиране отвън, а това вече е заплаха за националната сигурност.

Ясно е също, че върху ДПС трябва да се стоварят толкова ритници и шамари, колкото и върху ГЕРБ, ако не и повече. Защото без него нямаше да мине предложението на управляващите. И защото именно ДПС изрично настояваше да се отвърти кранчето за неограничено финансиране на партиите от бизнеса. И е съвсем очевадно, че шамари заслужава колкото самата партия, толкова и почетният й председател, без чието височайше позволение тя не може да мисли, камо ли да гласува. Нищо че в целия сюжет със субсидиите се завъртяха други имена от тази партия. Докато неговото старателно липсваше.

Ако се върнем назад във времето, ще констатираме, че за 30 години демокрация и капитализъм ДПС еволюира към правене на безобразия. Това за пръв път стана ясно черно на бяло през 2005-а с признанието на Доган в „Шоуто на Слави“, че финансирането на партията му, както и на другите партии, става чрез „обръчи от фирми“. Не че не го подозирахме, но друго е политическата свинщина да бъде призната от неин носител. Девет години по-късно Иван Костов обвини Доган в обвързаност с „Мултигруп“ и го нарече „наследник на част от наследството на тази организация“, което го поставя сред „основните фактори на корумпирането на българската политическа система“.

Втората важна стъпка в еволюцията на ДПС бе хидровъзелът „Цанков камък“, построен през 2010 г. Лидерът е философ по образование и изобщо не е имал понятие как се правят хидровъзли, каскади и язовири. Обаче в името на печалба от 1,5 млн. лв. набързо погълна знания, които иначе се усвояват за 5 години, и консултира мегапроект. Впоследствие демократичното ни правосъдие не намери нищо нередно в това, че политически лидер се преформатира в енергиен консултант и се занимава с дейност, която е далеч от политиката и за която няма ценз. От лидера на ДПС безобразията се прехвърлиха в държавата и нейните институции. Впрочем те плъзнаха там не само от него.

И понеже апетитът идва с яденето, Доган се залови и с трети бизнес – тецово-пристанищен във Варна. И все така е лидер на основаната от него партия, вече шеста година е неин почетен председател. Разбирам окончателно да е слязъл от политическата арена, да се е прехвърлил окончателно на бизнес сцената, но не е така. И отвсякъде вони на конфликт на интереси. Но държавните институции вече са загубили обонянието си.

А сега субсидия от 1 лев и неограничено финансиране на партиите от бизнеса. Т.е. компаниите да си напазаруват партии. Опасявам се, че и здравомислещото президентско вето ще е безсилно пред тази законодателна свинщина.

Доган е купил 70% от ТЕЦ „Варна“ през август 2018 г. Следващия месец той имаше среща с американския посланик Ерик Рубин (с участието очевидно като параван на оперативния председател Мустафа Карадайъ). И няколко месеца по-късно представители на ДПС се обявиха в парламента за отворено финансиране на партиите от бизнеса… по американски модел. Явно са получили благословия. Срещу какви ангажименти – няма да гадаем.

Остава да чакаме следващия бизнес проект на ДПС. Така ще може да се финансира не само тази партия, а и ГЕРБ, както някой остроумно бе предсказал.

А мантрата, че ДПС било гарант за етническия мир, е идеален параван за парирането на съмнения в конфликт на интереси на почетния му председател. И на вършените „почетни“ безобразия.