Санкцията от близо 76 млн. евро, наложена на „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията, може да доведе до натиск върху доставчиците или до по-високи цени за потребителите. Това коментира бившият министър на земеделието Иван Христанов в ефира на „Офанзива с Любо Огнянов“.

Според него трябва да се промени начинът, по който се разпределят средствата от подобни санкции. Той постави и въпроса дали независимият регулатор не е започнал да действа в зависимост от правителството.

Това, което е изненадващо, е най-вече колко голяма е санкцията и защо чак сега, каза Иван Христанов.

Той припомни предишни глоби, наложени през годините, като посочи, че размерът им е бил значително по-малък – 80 000 евро през 2016 г., 176 000 евро през 2020 г. и 256 000 евро през 2025 г. По думите му част от тези санкции са били отменени или обжалвани.

„През последните 10 години КЗК констатира едни и същи нарушения. Тя не ги констатира само в тази верига. Ако влезете в социалните мрежи, ще видите много въпроси по отношение на олио, хляб, веригите, бензиностанциите, мобилните оператори“, коментира бившият министър.

Според него дълго време глобите са били символични, а сега има рязка промяна в подхода на комисията.

Христанов сравни санкцията с глоби в други европейски държави

В разговора Христанов направи сравнение с наложени санкции на търговски вериги в други европейски държави. Той посочи глоба от 162 млн. евро за полската верига „Бядронка“ през 2020 г., както и санкция от 38 млн. евро за френската „Льоклер“ през 2024 г.

По думите му общият размер на глобите за тригодишен период в целия Европейски съюз е бил около 42 млн. евро, като те са били наложени за различни случаи и на различни компании.

Христанов посочи, че според данните за санкционираната търговска верига става дума за 754 случая. По негова сметка това прави приблизително 50 000 евро на случай.