България отдаде почит на една от най-емблематичните фигури в историята на родния футбол – Борислав Михайлов.

Поклонението пред легендарния вратар и бивш президент на Българския футболен съюз се състоя днес в столичния храм „Света София“.

Хиляди се събраха, за да си кажат последно сбогом, като сред първите пристигнали бяха служителите на БФС, начело с президента Георги Иванов.

Фенове, ръководители, бивши съотборници, спортни деятели, роднини, както и представители на ФИФА и УЕФА също присъстваха на поклонението.

Редица клубове от родния елит поднесоха венци пред храма, а Христо Стоичков и Красимир Балъков поставиха венец от името на героите от незабравимото лято на 1994 година.

Борислав Михайлов ни напусна на 31 март на 63-годишна възраст. Неговият принос към българския футбол остава незаличим, а паметта му ще живее в сърцата на поколения българи.

Христо Стоичков говори пред медиите, след като се прости с бившия си съотборник в националния отбор Борислав Михайлов. Знаменитият вратар и бивш президент на БФС почина на 31 март на 63-годишна възраст.

“Имали сме най-хубавите моменти. Преживяли сме много неща, но намерихме сили в един от най-силните моменти и да си кажем “дотук, продължаваме напред”. В годините ми беше много тежко, защото не бях тук, но живеех с тази мисъл, че един ден ще имаме тази прегръдка. Тежък момент за нас. Повярвайте, това е човекът, който ни изведе дотам, докъдето стигнахме. Без неговите спасявания и мъки, които преживя като вратар, нямаше да го направим. Бях горд и съм щастлив, че Боби изведе отбора до първата победа в Чикаго срещу Гърция. Ще остане във всички нас като човекът, който обедини. Винаги сме били задружни, не сме се деляли на групи, но той направи всичко по силите си да бъдем по този начин. Една голяма загуба за нас, за мен последните години ми тежеше много и неслучайно го избрахме да бъде президент на „Фондация 94“, заяви Стоичков.

„Трудни са тези моменти, защото сме израснали заедно. Пенев даде шанс на много млади футболисти. Сега е при Бога. Трифон също е там. Болката е голяма, няма как. Аз съм бил с него 12 години в националния отбор като състезатели. След това, когато той беше президент, аз бях треньор на националния. Винаги е гледал с добро. Това, че сме имали различия във времето, те останаха там. В такава възраст сме, където някои неща трябва да бъдат отстранени. Много време ми тежеше това, че не съм разговарял с него, че нямахме тази топлота, която имахме. Последните години върнахме това, което започнахме – прегръдката, целувката, усмивката, което показва какъв е Боби – голямо сърце. За мен той никога не каза „Не“. Тежко е, че ни напусна. Млад, едва на 63. Това е животът. Ще си спомняме само най-хубавите неща. Никога не сме се делили и така ще бъде”, допълни Камата.

Светъл да е пътят му!