България спечели международното арбитражно дело, заведено във Вашингтон от ЧЕЗ през 2016 г., в което чешката компания претендираше около 1 млрд. евро. Това съобщиха в петък вечерта от Министерството на финансите. По думите на ведомството това е най-голямото приключило до момента арбитражно дело от гледна точка на размера на иска.

Става дума за дело ICSID Case No. ARB/16/24, заведено на 26 юли 2016 г. пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, Вашингтон, от чешката ЧЕЗ.

„Това е третият пореден успех на България в поредицата дела, заведени срещу нея от електроразпределителните и електроснабдителните дружества на „ЕВН“, „Енерго-про“ и „ЧЕЗ“. Общият размер на претенциите на трите дружества възлизаше на приблизително 2 милиарда евро. Значението на успеха на България по тези дела е по-голямо от размера на исковете, защото загубата на някое от тези дела би довела до промяна на начина на определяне на цените на електроенергията и тяхното значително повишаване“, коментираха от Министерството на финансите.

Покай защитата на България по международните арбитражни дела през 2023 г. се разрази тежък политически скандал, след като тогавашният министър на финансите Асен Василев поиска закриването на дирекция „Съдебна защита“ в Министерство на финансите. Критици съзряха в този ход битка на адвокатски кантори за възнагражденията по делата. След оттеглянето на Василев дирекцията все пак оцеля, а шефът ѝ Иван Кондов, който бе упрекван от Василев за слабости в организацията на държавната защита, се върна начело на звеното.

На 29 януари 2026 г. арбитражният трибунал е отхвърлил всички искове на ЧЕЗ и е постановил, че чрез действията на институциите си (КЕВР, Министерството на икономиката, Министерството на енергетиката, както и на Административен съд-София-град, Административен съд-Варна и Върховния административен съд) Република България не е нарушила стандартите за третиране на чуждестранните инвестиции съгласно Договора за Енергийната харта.

„Общият размер на исковете на ЧЕЗ възлизаше на 967 милиона евро плюс лихва от 1.9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане“, заявиха от финансовото министерство.

ЧЕЗ твърдеше, че е чуждестранен инвеститор по смисъла на Договора за Енергийната харта, тъй като е направил три отделни инвестиции в България – в електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и електроснабдително дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД; в ТЕЦ „Варна“ и в електроцентрала на био маса „Бара“. Компанията се оплакваше от действията на българските институции по повод тези вложения.

Според ЧЕЗ секторният регулатор КЕВР е действал произволно и необосновано при определяне на цените във всяко едно ценово решение в периода 2004 г. – 2018 г. и по този начин е причинил щети на инвестицията му. Ищецът също така се оплакваше от действията на Административен съд-София-град и Върховния административен съд при обжалване на ценовите решения на КЕВР.

Претенцията на ЧЕЗ за присъждане на обезщетение за тази инвестиция беше в размер на 733 милиона евро плюс лихва от 1.9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

По отношение на ТЕЦ „Варна“ чешката компания се оплакваше от нарушение на легитимните му очаквания, че България ще либерализира енергийния си пазар и ще определя цените на тока според обещанията, дадени при приватизацията на централата. Освен това ЧЕЗ твърдеше, че КЕВР е действала произволно и необосновано при определяне на цените от 2006 г. до 2014 г., и от действията на Министерството на енергетиката при определяне на студения резерв. Претенцията по тази инвестиция бе в размер на 220 милиона евро, както и лихва от 1,9% с годишна капитализация от датата на постановяване на решението до окончателното плащане.

По отношение на електроцентралата на био маса „Бара“, ЧЕЗ се жалваше, че България е променила необосновано режима за насърчаване на производството на ток от ВЕИ и това е довело да пълна загуба на инвестицията му. В случая компанията търсеше обезщетение от 14 млн. евро плюс лихва от 1.9%.