Инвестбанк” на Петя Славова в рамките на няколко дни се оказа епицентър на два международни скандала с пране на пари и киберизмами.
В София беше арестуван „Вълкът на София” – израелски гражданин, обвиняван в кибер измами, който има офис в столицата и според публикации в чужди издания работи с „Инвестбанк”. Обвинен е, че със схемите си е измамил 100 000 инвеститори и е прибрал над 200 млн. долара. А според някои публикации става дума за над 250 млн. евро. За арестуването на израелеца са си сътрудничили службите на Австрия, Германия и България. Тоест, ако не са били чуждите служби, той е щял да си работи необезпокояван в София.
Ето какво пише в онлайн списанието за финансово разузнаване „Файненшъл телеграм” за случая: „Участващите банки и доставчиците на платежни услуги …доказано са пропуснали да приложат необходимите процедури срещу пране на пари и идентификация на клиентите и това е спомогнало за измамните схеми. По наше мнение българската „Инвестбанк” или датската „Пейвижън” (бел. авт. – глобална финансова мрежа за картови и онлайн разплащания), заедно с другите, трябва да бъдат разглеждани като съ-конспиратори на тези нелегални брокерски схеми и би трябвало да бъдат държани отговорни за щетите на инвеститорите”.
Обвиненият в измами Гал Барак е въртял от офиса си в София онлайн бизнес с криптовалути и с т. нар. бинарни опции (т. нар. бинарни или двоични опции бяха забранени в Европейския съюз миналата година. Това е вид финансова търговия през интернет, която е по-скоро хазарт – примерно, залагаш 100 долара за курса на някакви акции или цена на суровини, ако цената се вдигне, печелиш около 70% от заложеното, ако падне, губиш заложеното). Защо Гал Барак е избрал да работи с „Инвестбанк” измежду толкова много банки по света и в България, може само да се досещаме.
За този случай в българските медии въобще не стана дума, само два сайта се ограничиха с кратки информации.
Но повече внимание беше обърнато на друг скандал, избухнал по същото време – по сигнал на американски служби стана ясно, че над 140 млн. долара от Венецуела са превеждани в „Инвестбанк” и част от тях са заминали оттук в неопределена посока.
След среща на американския посланик с премиера, главния прокурор и с шефа на ДАНС, Цацаров не назова името на банката. Дори каза, че според досегашните данни тя не е замесена. И въпреки това, както съобщи Цацаров, в банката e блокирана голяма сума от тези милиони. Това очевидно не е вдъхнало доверие на американския посланик, защото после той се срещна и с шефа на БНБ по същия въпрос.
Малко по-късно „Инвестбанк” разпространи съобщение до медиите, с което разкри, че става дума за нея. Според банката всичко било законно, парите не идвали от венецуелски банки, а от европейски. Всъщност е изключено в банката да не са знаели откъде идват парите, независимо, че минават през банки-кореспонденти. В съобщението за медиите дори се пояснява, че парите били за храни, представени били товарителници и т. н. Тоест, в „Инвестбанк” са били съвсем наясно, че това са пари от Венецуела. Като всичко е наред с тия пари, защо впоследствие са ги блокирали?
Според българските закони почти няма банкова тайна. Банките са длъжни да съобщават за всяка голяма транзакция и съмнения за пране на пари. (Това е подобно и в други страни. Скандалът с Христо Бисеров например избухна, кагото от македонските служби са съобщили на българските, че от сметка на Бисеров в Швейцария са преведени 330 хил. долара в Скопие на фирма на неговия доведен син).
Защо в случая от „Инвестбанк” не са съобщили където трябва, та е трябвало чужди служби и посланици да се намесват? Става дума за огромни за България суми – към 140 млн. долара, а според някои медии става дума за същата сума в евро.
При пране на пари, онзи, който ги изпира, обикновено прибира комисиона между 30% и 50%. С изпиране на пари се занимават най-често банки. Там е възможно да се прави това с големи количества пари. И така „Инвестбанк” излезе с официални оправдания пред медиите за венецуелската афера. Но на запитвания от медиите по другия въпрос – за арестувания израелец, банката засега мълчи.
Сайтът „Биволъ” разкри подробности за адвоката Цветан Цанев, който е открил доверителна сметка в „Инвестбанк”, в която са постъпили милионите. В нея се превеждани парите и са отивали към други банки. За него „Биволъ” разкрива, че бизнес го свързва с члена на надзорния съвет на „Инвестбанк” Димитрийка Андреева, която пък представлява оманския съдружник в банката Адил Ал Шанфари. Той притежава малко над 30% от нея. Толкова притежаваше омански фонд и от КТБ. За Шанфари има вурсии, че е само представител на някого, а не реален съсобственик.
Името на адвоката Цанев, който живее повече по чужбина, е споменавано в различни публикации за афера с каптагон през 90-те години, за връзки с търговия с диаманти от Африка в партньорство с представител на италианската мафия. Свързван е и с фирми, които навремето са придобили „Инвестбанк”.
Какво става в „Инвестбанк”? Тя беше определена като „гнила ябълка” още през 2006 г. от друг американски посланик – Джон Байърли –в секретна грама на посолството, която изтече в „Уикилийкс”. Тя също така е една от банките с най-лоши резултати на стрес тестовете, които направи БНБ. „Инвестбанк” е и единствената българска банка, в която са влизали два пъти квестори на БНБ да я управляват.
„Инвестбанк”, както е забелязал редовният читател на e-vestnik, е замесена в скандали и кражби, някои от които описани и в други медии през последните години.
По-надолу припомняме част от тях. Те са толкова драстични и доказуеми, че няма нужда от сложни разследвания, прокуратурата просто може да поднови кой знае защо приключените преписки.
Очевидно над банката на Петя Славова има чадър. Тя е третата по обем на държавни пари банка в България. В медиите имаше публикации, че общини на ГЕРБ са ги задължавали да прехвърлят сметките си в тази банка. Тя прилича на по-малък вариант на КТБ, която също беше тъпкана с държавни пари. И очевидно е много нужна на някого по върховете. И може би е щедра като КТБ към когото трябва?
Работата е там, че ако нашите власти не вземат мерки за безобразията в „Инвестбанк”, ще дойде възмездие от чужбина. Скандал след скандал с тази банка сриват авторитета на страната, която и без друго се смята за най-корумпираната в ЕС.
Афери в „Инвестбанк”
– Банката е придобита от Митко Събев и Петя Славова на акционерно събрание през 1998 г., когато те влизат със свои фирми като акционери. През 2002 г. Събев се оттегля и друго акционерно събрание прехвърля собствеността на Славова и нейни фирми. Решенията и на двете акционерни събрания са отменени като противозаконни и в нарушение на устава на акционерното дружество. Това е са постановили с няколко съдебни решения Софийски градски съд, Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд. Отменяни са акционерни събрания и в следващите години като нелегитимни. Въпреки това банката и БНБ не изпълняват съдебните решения и не връщат собствеността й на първоначалните акционери. Квесторите, които вкарва там БНБ през 1998 г., после стават изпълнителни директори на банката.
– През 2010 г. в банката са откраднати над 5 млн. долара от сметки на три фирми на варненския бизнесмен Борислав Манджуков. Парите са внесени в „Инвестбанк” с банков превод от Централна кооперативна банка. Кражбата е доказана с проверки включително на БНБ и с договор между ощетените и ръковоството на банката, че ще им възстановят парите в специална ескроу сметка. Нищо такова не става. През 2014 г. Манджуков е убит. През 2016 г. главният счетоводител на клон централен на „Инвестбанк” Петър Маринов е осъден за кражбите от сметките на фирмите на убития. Пред съда и при следствието, а преди това и при разпити и сигнали до ГДБОП и ДАНС счетоводителят твърди, че всичко е правил със знанието и по искане на Петя Славова. Тези показания остават без последствие.
– През 2015 г. една от фирмите на Манджуков – „Месокомбинат Варна”, чийто директор е неговата майка, осъжда в СГС „Инвестбанк” да й възстанови откраднатите пари. Общо с обезщетенията съдът й присъжда към 9 млн. лева по тогавашния курс. Банката обжалва и на заседанието на Апелативния съд освен адвокатите на двете страни, се явява трети адвокат – Калин Чанков, който казва на съдията, че вече той представлява фирмата „Месокомбинат Варна”. Адвокатът на фирмата протестира и моли да се отложи делото, да се яви лично собственичката. Но съдия Стефан Гроздев отстранява защитника на фирмата „Месокомбинат Варна” и приема за нейн адвокат Калин Чанков. Чанков веднага оттегля иска на месокоомбината към банката. Собственичката подава сигнал в прокуратурата за измама, казва при разпити и очна ставка, че не познава никакъв адвокат Чанков, не му е давала пълномощно, не е искала да подарява на банката спечелените по съдебен ред 9 млн. лева. Преписката срещу Чанков е прекратена.
– През 2015 г. едноличната фирма ДИГ 94 ЕООД осъжда „Инвестбанк” да й изплати 1,19 млн. лева, с които е била ощетена от банката при неправомерни действия. Делото минава и на втора инстанция и отива при съдия изпълнител. Тогава БНБ се намесва в защита на „Инвестбанк”. Но докато банката се опитва да не изплати сумата чрез всевъзможни средства в съда и чрез БНБ, изведнъж тя е изплатена в брой. На кого? Оказва се, че неграмотен събирач на железа ром се е регистрирал в Агенция по вписванията с фалшиви документи като съдружник на едноличния собственик на фирмата ДИГ 94 и като неин съуправител. Същия ден в който го вписват в Агенцията, вечерта в клон на банката в центъра след работно време му е изплатена сумата от 1,19 млн. в брой. Така поне твърди банката – изплатила е сумата, на която е осъдена. На разпити циганинът признава, че пари не е виждал, само се е подписал, а са му обещали за това 1000 лева. Преписката е прекратена, няма осъдени за престъпления.
Иван Бакалов, e-vestnik.bg
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране