Кабинетът на Румен Радев тихомълком оттегли скандалният проект за промени в закона за ДАНС. Точката бе под номер 30 в дневния ред на Министерски съвет за редовното заседание в сряда. Изрично бе посочено, че тя се внася от премиера. След заседанието учудващо в съобщенията за приетите точки липсваше каквато и да е информация за въпросните изменения. От протокола от заседанието на МС, който излиза сега, се вижда, че срещу точката: „30. Проект на Решение за
одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Министър-председателя Румен Радев.“ пише само „Оттегля се“. Няма никакви обяснения, няма посочени каквито и да е причини за това.

Въпросните промени минаха през обществено обсъждане в правителствения портал за обществени консултации. Те бяха остро критикувани от експерти и медии, защото в тях бе направен опит чрез промени в няколко закона в опит да бъде въведено правило, чрез което на практика да може да си засекретява завинаги разработки, данни, документи. Въпросните изменения и допълнения в закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ прокарват и промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), Закона за противодействие на тероризма (ЗПТ) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС).

Именно чрез промяна в ЗЗКИ се предлага практически въвеждане на възможността за нещо като вечна държавна тайна. Към момента сроковете за защита на информацията е от датата на създаването й са както следва: за информация, маркирана с гриф за сигурност „Строго секретно“ – 30 години; за маркирана с гриф за сигурност „Секретно“ – 15 години; за „Поверително“ – 5 години; и за информация, класифицирана като служебна тайна – 6 месеца. Тези срокове могат да се удължават по веднъж, но за не повече от първоначалния срок. Така тайната може да бъде до 60 години, което също е скандално само по себе си. ДАНС стигна нови висоти като предложи да може да удължава много пъти този срок.

Всъщност сега ставаше въпрос за нов опит за прокарване на тези норми и процедури. В края на 2024 г. и началото на 2025 г. ДАНС отново пробва подобни изменения, които тогава бяха разкрити и коментирани от „Сега“. После обаче бяха също тихомълком изтеглени.

С въпросните промени тогава се предлагаше да има вечно засекретяване на информация и бяха заложени дори норми, с които да се създаде „възможност за защита на класифицирана информация до отпадане на основанията за нейната защита“. Сега ДАНС очевидно се опитва да бяга преди вятъра и да прокара на практика същото, но с по витиевати процедури. Защото е повече от ясно, че като не определяш колко пъти може да се удължава срока на пазене на тайната, то това може да се прави завинаги. Така например, ако строго секретен материал, разработка се удължат четири пъти, то това ще означава засекретяване за 120 години.

Със същите тези промени, ДАНС даваше право на агентите и си да работят като психолози и психотерапевти, като това няма да се счита за несъвместимо с работата в Агенцията. За тази проекторазпоредби в проекта за промени в закона за ДАНС алармира съпредседателя на ДБ и депутат от партията Божидар Божанов. Според него „ДАНС предлага скандални законови промени – за овладяване, централизиране, прикриване, безконтролност на службите“.

„И един куриозен текст – „предвижда се несъвместимост да не е налице и в случаите на осъществяване на психологическо консултиране и психотерапия, което ще позволи на психолозите в Агенцията да развиват своите умения в областта“. Т.е. на служители на ДАНС е забранено да правят всичко, освен да преподават в университет и да са психолози и психотерапевти“, пише той в пост във Фейсбук.

И добавя: „Значи, отивате на психотерапевт, но той може да е служител на ДАНС и в изпълнение на ЗДАНС да започне да води оперативна разработка във връзка със споделеното. Но тук има и друга хипотеза – текстът да е нужен, за да могат психолозите на ДАНС да участват в новоприетите тестове за почтеност на държавни служители. Т.е. още един механизъм за кадрови контрол в цялата администрация“.